Десетте най-чести клопки на Сатана срещу християните

I. Да накара християните да се опитват да спечелят одобрението на Бог Отец чрез постижения, а не по благодат

Словото ни учи, че сме спасени по благодат чрез вяра и сме обичани и приети в Него чрез Христос (Ефесяни 2:8-9; 1:6). Когато паднем в капана на постиженията, опитвайки се да се приближим към Бог със собствени усилия и дела, вместо с Неговата благодат, изявена в заместителната смърт, погребение и възкресение на Исус, ние анулираме Божията благодат в живота си (Галатяни 2:21). Нашата греховна човешка природа копнее за внимание и иска да се хвали и изтъква с постиженията си (Римляни 3:27-28). Сатана идва като светъл ангел в религиозни одежди, карайки вярващия да изпитва вина, която носи скръб без изкупителна надежда. Това кара християните да се отдалечат от Бог и още повече да отстъпят от вярата си.

II. Да накара християните да изпитват осъждение, вместо изобличение, когато съгрешат
Библията ни учи, че всички съгрешиха (Римляни 3:23). Дори след спасението си в Христос, ние продължаваме да съгрешаваме (Йоан 1:8-9). Сатана особено много обича да лъже новоповярвалите, наблягайки на вината без благодат – закон без любов, което отдалечава вярващите от Бог и ги кара да се себеосъждат.
Осъждението никога не идва от Бог. Вината ни води към съжаление, а изобличението води до искрено покаяние, което Бог приема (2 Коринтяни 7:10; Притчи 28:13).

III. Да накара християните да правят компромиси и да имат половинчато посвещение
Сатана знае, че Исус строго смъмри Лаодикийската църква (Откровение 3:14-16), защото беше с единия крак в света, а с другия – с Бог. В този пасаж от Откровение виждаме, че Бог казва, че ще избълва от устата Си онези, които служат наполовина на Христос и наполовина на света.
Бог не споделя славата Си с никого (Исая 42:8). Той е ревнив Бог (Изход 20:5). Исус казва, че не можем едновременно да служим на двама господари (Матей 6:24).
Сатана знае, че няма да успее да накара повечето християни да отстъпят от вярата си или да се отрекат от Христос, затова той ги подмамва да си мислят, че могат да минат с някакво минимално посвещение към Христос, което ще им е достатъчно да се доберат до небето и същевременно да допуснат достатъчно от света в себе си, за да се наслаждават на удоволствията на греха.
Понякога е по-трудно да бъдат достигнати тези вярващи и те са затънали в повече заблуда, отколкото онези, които напълно са отстъпили от вярата и знаят, че имат нужда от небесна благодат и намеса в живота си.


IV. Да убеди християните да не почитат Господния ден
В Исая 58:13-14 се казва колко неугодно в Божиите очи е да вършим своите си неща в неделния ден. От възкресението на Христос насам църквата се е събирала в Господния ден (Откровение 1:10; 1 Коринтяни 16:2), за да чуе какво говори Духът към църквата (Откровение 2:28).
Сатана знае, че ако вярващите редовно пропускат неделната служба, те няма да бъдат в синхрон със своите локални църкви и няма да могат да проходят в пълнотата на съдбата си от Бог. Вярващите постоянно са изкушавани да ходят на спортни събития или на семейни мероприятия в неделния ден. Всяка неделя около една трета от църквата липсва на службата.
Сатана печели победа в живота на вярващи, които не поставят сред най-високите си приоритети общото събрание на църквата.
Например, само 120-те, които присъстваха физически в Горницата бяха изпълнени със Святия Дух (Деяния 2:1-4). Това оборва аргументите на онези, които вярват, че ходенето на неделната служба е по избор и не е толкова важно за Бог.

V. Да накара християните да идват при Бог само с молитви и искания, вместо да се наслаждават в присъствието Му през целия ден
Най-голямата титла, която вярващият някога може да получи, е да се нарече приятел на Бог (Йоан 15:15). Твърде често християните идват при Бог само с молитви и молби, които може и да включват ходатайство, но не винаги включват изграждане на приятелство с Бог чрез общуване с Него. В резултат на това, вярващите не порастват в познанието си на Бог и не приемат сърцето Му за онези, за които се молят.
Общуването с Бог чрез човешкия ни дух ни дава способност постоянно да се наслаждаваме на Божието присъствие в нашите души, без значение дали сме заети да вършим и други неща, освен духовните. Вярващите трябва да се научат да са в компанията на Господ и да се наслаждават на Неговото присъствие, за да може постоянно да “растат в благодатта и познанието на нашия Господ и Спасител Исус Христос” (2 Петър 3:18)

VI. Да накара християните да търсят благословенията повече отколкото Онзи, който ги дава
Да служиш на Бог, поставяйки условия, е сигурен начин да отпаднеш от вярата. В Марк 4-та глава (притчата за сеяча и семето) Исус говори за вярващи, които действат по този начин, имайки предвид хората, които се отклоняват от Бог, когато дойде изпитание (нещата не стават по техния начин) и поради желанията си за други неща (което представлява търсене на благословението повече, отколкото на оня, който го дава).
Точно обратното, Псалм 37:4 ни учи, че ако се наслаждаваме в Господа, Той със сигурност, ще ни даде желанието на сърцето ни!
Дяволът мами вярващите като ги кара да си мислят, че ако отклонят очите си от Господа и ги поставят върху нещата, които искат, тогава ще ги получат. Но Словото ни учи точно обратното: че ако поставим Божието царство на първо място, всичко от което се нуждаем, ще ни бъде дадено (Матей 6:33).

VII. Да накара християните да преследват целите без болка
Когато дяволът предложи на Исус незабавно да Му даде всички царства на света (Матей 4:8-10), той Го изкушаваше да получи силата и властта над народите (както е пророкувано в Псалм 2:8-12), без първо да мине през кръста и страданието (както е пророкувано в Исая 53:10-11).
Макар това да беше пряк път (който щеше да даде на Исус власт над народите), в същото време щеше да обрече човечеството на вечно погубление, тъй като светът нямаше да получи изкупление на греховете си. Бог е съчетал властта на Земята с проблеми и болка, за да може само онези, които са готови да понесат болка и да се сблъскат с трудни обстоятелства в процеса на придобиването на зрялост, да са подготвени и достатъчно благонадеждни, Той да им повери силата и властта Си.

VIII. Да накара християните да бягат от духовната власт и да й се противопоставят
Много хора в църквата са толкова емоционално осакатени поради рани, нанесени от родителите им, че нямат здравословен възглед за властите в живота си.
Когато някой дойде при Христос, тези емоционални проблеми не си тръгват автоматично. Ако някой тенденциозно не ни посочи тези проблемни области и не ни помогне, да се покаем от недоверието си към хора в позиция на власт, за повечето хора с такива рани, ще бъде много трудно да приемат корекция от някой духовен авторитет.
Сатана дори ще посади в умовете на християните семена за прехвърляне на вината (обвиняване на другите за техните собствени провали и избягване на поемането на лична отговорност), когато техният пастор проповядва послание за корекция поради грях или когато някой духовен авторитет трябва да ги коригира лично. Някои се ядосват и дори напускат църквата.
Забелязал съм, че много вярващи се местят от църква в църква и постигат малък растеж, защото бягат в момента, в който лидерството се опита да ги направи ученици и да им потърси отговорност за личния им растеж.

IX. Да накара християните да си мислят, че могат да изпълнят Божията цел за живота си без да се посветят на локална църква.
Повечето християни в Америка притежават индивидуалистичен, западноориентиран възглед за целта на живота и съдбата си, противоположен на библейския възглед за цел, постигната в рамките на общност.
В Стария завет Бог наказваше хората Си, като ги извеждаше извън стана на израилтяните. Хората, попаднали в тази ситуация не можели да се приближат при Бог и да Му служат (Числа 12:14-15).
В наши дни Сатана изкушава милиони християни тенденциозно да поставят себе си извън общността, поради заблудата, че могат просто да си четат Библията и да се молят индивидуално и така да изпълнят целта си в Божието царство.
Човек никога няма да може да разбере ума на Господа, ако не стане част от общността на Неговите последователи. Исус каза, че дяволът няма да надделее над Неговата църква (Матей 16:18-19); Яков призовава църквата като цяло да се съпротивлява на дявола (Яков 4:7); Божието всеоръжие е такова, че само цяла локална църква може да го облече, тъй като увещанието завършва с призив към вярващите да се молят постоянно за всичките светии, нещо, което един отделен човек никога не би могъл да изпълни (Ефесяни 6:18); 1 Коринтяни 12-та глава ни учи, че когато дойдем при Христос, ние се кръщаваме в Неговото тяло (1 Коринтяни 12:12-13) и се нуждаем всички членове на тялото да работят във взаимодействие с цел всяка отделна част да служи ефективно на Него
(1 Коринтяни 12:12-30).
В светлината на всичко това, чудно ли е, че дяволът се опитва да изкара хората от локалните църкви и да им втълпи идеята, че могат да се опитват да побеждават царството на тъмнината сами?

X. Да накара християните да основат живота си върху субективни чувства, вместо върху Божието слово
Чувствата и емоциите на човека са голям дар от Господ, за да можем да усещаме какво става във вътрешния ни човек. Макар да ни помагат да разберем какво се случва вътре в нас и да не са за пренебрегване, все пак Словото ни заповядва да живеем с всяко слово, което излиза от устата на Бог (Матей 4:4) и да пленим въображението си и мислите си, които се издигат против познанието на Христос (2 Коринтяни 10:3-5).
Макар че нашите чувства са ценни, понякога те създават у нас впечатления и подтици, които са против истината на Божието слово. Нашите чувства ни казват какво ние като човешки същества искаме да направим и какво чувстваме, но Божието слово ни казва,
кое е ценно за Бог и как Той иска да мислим, чувстваме и живеем.
Знаейки това, Сатана се опитва да накара вярващите да насочат мислите си върху начина, по който се чувстват, да станат себецентрирани, страхливи, депресирани и неспособни на нормални взаимоотношения, вместо да стоят над нещата и да насочват умовете си към Христос
(Колосяни 3:1-4) и да Го направят център на живота си.



От д-р Джоузеф Матера