оръжието ХААРП

Военният интерес към космоса става особенно интензивен по, и след времето на Втората Световна Война, когато ракетната и атомната технолгоия навлизат широкомащабно във военната индустрия. Ракетната и атомната технология се развиват симултанно между 1945 и 1963 година. В това време на интензивни атмосферни експерименти с атомното оръжие, американските учени стават свидетели на поредица странни явления след експлозиите на атомните бойни глави. Така породени от любопитство какво причинява тези явления (много често силни атмосферни сияния, прилични на известните ни полярни светлини), учените сформират група, която има за цел да разследва този феномен. Съвсем скоро групата, позната под името “Група за изучаване на атмосферните явления”, открива съществуването на нов атмосферен слой, който те наричат “Зона на Ван Алън” . Това са магнитни полета, които прихващат частици пръснати в космоса от космически или соларни ветрове. Атмосферния слой съдържа заредени частици, прихванати от магнитните полета или земната гравитация. Тази зона била открита с излитането на първия американски сателит “Explorer I”. Всъщност до тогава на официалната наука са и били известни само няколко атмосферни слоя. Днес науката е изучила всеки един от тях по отделно. Атмосферата ни е създадена от три слоя. Тропосфера (от морското равнище на Земята до 16 км. над повърхността), стратосфера (която съдържа в себе си и озоновия слой) – от 16 км до 48 км. над морското равнище, и йоносферата, която се простира от 48 км.до над 50 000км. над морското равнище. Защитната атмосфера на Земята се простира от около 3 200 км. над морското равнище до магнитните полета - “Зоната на Ван Алън”. С развитието и изучаването на атмосферните полета и тяхното влияние и функция, се заражда болната идея на някои учени да ги контролират чрез свръх – модерна апаратура и атомно заредени частици. Това довежда до създаването през 1993 година на свръх-модерната система за контрол на климата, създадена от учени участващи в проект “HAARP” – High Frequency Active Auroral Research Program. Но преди да бъде създадено това адско творение на човешката мисъл, години наред учени са прекарвали своето време, експериментирайки с атмосферата, играейки си на Богове. Американското правителство е отделяло огромен капитал за финансирането на тези учени и техните програми и проекти, чиято цел е именно “усвояване на атмосферното влияние”. Проект “ARGUS” – 1958г. Така през 1958 година се дава началото на проекта “ARGUS”, който има за цел да определи влиянието на атомните експлозии (високо над морското равнище) върху радио предаванията и радарните операции или иначе казано влиянието върху електромагнитния пулс (ЕМП). Друга цел на проекта била да се увеличат познанията върху геомагнитните полета и по – точно, на заредените частици в тях (става въпрос за ”Зоната на Ван Алън”). Проекта бил финансиран и предварително замислен от Американския “Департамент за Защита” и Американската “Комисия за Атомна енергия”. Експериментът по проекта започва през Август 1958г и завършва през Септември същата година. Според официално разсекретените по закона на FOIA документи, експеримента бил следния: През нощта на 12 Август 1958г. Американския Флот изстрелва три ракети с атомни бойни глави (всяка една от различен вид) 480 км над Южния Атлантически Океан в ниската част на магнитните полета на “Ван Алън”. В същото време други две хидрогенни бомби били детонирани на 160 км над остров Джонстън в Пасифика. Военните наричат това “най-големия научен експеримент предприеман някога”. В резултат на детонацията, този “най-голям” експеримент причинява изкуствена “аура”, като тази в атмосферата над Северния Полюс. Експеримента създава нова (вътрешно) магнитна обвивка, която обхваща почти цялата Земя и “инжектира” достатъчно електрони и други енергетични частици в йоносферата, което пък от своя страна води странни атмосферни явления по целия свят (едно от които е изкуствената “аура”). След този експеримент американските военни искали да създадат изкуствена “телекомуникационна зона” в йоносферата. Тази зона или това поле, щяло да бъде създадено на 3 000 км в йоносферата, чрез изсипването в орбита на 350 милиона медени иглички, всяка от които дълга от 2 до 4см, формирайки поле 10 км плътно и 40 км широко. То трябвало да замени йоносферата, защото “телекомуникациите се нарушвали от магнитни бури и соларни пламъци. Този пъклен план обаче бива скоро предотвратен от Международната Асоциация на Астрономите. Прекратен, но до кога? Проект “STARFISH” - 1962г. На 9ти Юли 1962г. се дава началото на нов американски проект, чиято цел официално е “изучаване на йоносферата”. Според разсекретените документи по закона на FOIA и според астрономи от Кралската Асоциация на астрономите в Лондон, целта на проекта е съвсем друга: детонирането на “…един килотон атомни частици, на височина от 60 км, и на един мегатон а после още един мулти-мегатон на няколко стотин километра над морското равнище.” (K.H.A., 29, June 1962) “От този експеримент слоят на Ван Алън ще бъде на практика унищожен за определен период от време”, предупреждават от Кралската Асоциация на Астрономите, но никой не се вслушва в думите им и те остават някак си покрити във времето тогава и сега. Изглежда обаче новината че американците се готвят да унищожат един от предпазните слоеве на Земята, достига до американците, и на правителството се налага да успокоява населенито с лъжи от сорта на “Това е напълно безопасен експеримент, който има за цел да подобри телекомуникационните връзки.” (гласи изявлението на говорител на Белия Дом), “Нали искате да имате по-добра връзка докато говорите с майките и бащите си от една точка на света до друга?” е въпросът, който кара нищо не подозиращото население да склони. Резултатът от експеримента обаче бил протресаещ. Атомните частици сериозно увредили долната част от Зоната на Ван Алън, довеждайки до намаляване на плътността и интензитета на частиците в нея. Експлозията в полетата създава изкуствена полярна светлина, която бива видяна от Лос Анджелис. (K.H.A.,11 May 1962) Моряк от американската флота, който участва при детонирането на едната атомна бойна глава, разказва как той и много други негови колеги като видяли небето да гори, помислили, че това е краят на света. Провеждането на експеримента въпреки предупрежденията, предизвиква гнева и протеста на Кралската Асоциация на Астрономите в Лондон и най-вече на Сър Мартин Рил. “Йоносферата, тази част от атмосферата, която се намира между 65 и 80 км и 280-320 км надморска височина, е унищожена от механични сили в резултат на натиска на звуковата вълна при експлозията. В същото време се е освободило голямо количество йонизирана радиация.”, твърди Рил в свое изявление в пресата. На 19 Юли 1962 година, НАСА обявява, че в последствие от високо надморската експлозия на ракета с атомна бойна глава (експеримента на 9 Юли), се е формирало ново радиационно поле, разпростряно на височина от около 400 км до 1600 км.