Светлината и солта на света

Всички сме чели много пъти думите на Исус - „вие сте солта на земята“ и „вие сте светлината на света“. Кои са тези „вие“, на кои говори тук Исус? Той говори на евреи, на представители на избрания от Бога народ, който е в завет с Него - на тези от тях, които са дошли при Исус специално за да слушат Неговото слово. Били са събрани на един хълм, а отсреща се е виждал един от градовете в Галилея, построен на друг хълм, който е можел да бъде видян от всички страни, не е можело да бъде скрит. И Исус им говори за солта на земята. А солта е това, което придава вкус на храната, без която храната пак може да се яде, но не е вкусна. Бог даже е определил солта да бъде характерен белег на завета между Него и хората, които са сключили този завет - „солта на завета“. И без светлина може да се живее (поне за малко), но е тъмно, нищо не се вижда.

Забележете, Исус не казва „вие трябва да станете сол и светлина“, Той казва „вие (вече) сте такива“. Обаче говори за обратната възможност - солта да престане да бъде сол, а светлината да не изгасне, но да бъде скрита, безполезна. Представете си обезсолена сол - нещо като безвкусен прах, който не става за нищо. Аз поне не съм виждал обезсолена сол, може би химиците биха могли да дадат обяснение как може да стане това, но Исус казва, че явно е възможно, но е нещо неестествено. Също така е нещо неестествено, ненормално, безсмислено, някой да запали свещ и да я скрие под нещо така, че да не се вижда.

Интересното е, че нито солта се насилва да е солена, нито светлината се насилва да свети. Чувал съм някои да казват: „Как да бъда сол? Как да бъда светлина? Аз не знам какво специално трябва да правя.“. Те смятат, че трябва да се напъват да вършат много дела, и се притесняват, че не успяват. Или пък си представят някакви грандиозни зрелищни служения, и си казват „това не е за мен, аз не съм толкова пораснал в Христа“. Самият аз съм имал такива периоди, насилвал съм се уж да служа активно, но почти нищо не се е получавало. А друг път не съм се стремял да правя нещо специално и са ставали вълнуващи неща. Може на пръв поглед тези дела да не са големи в нашите очи. Но Бог гледа на тях различно от нас - иначе не би действал заедно с нас, когато те са се случвали.

Например в Китай ние имахме доста случаи на водни кръщения. След това искахме да кръстим хората и в Святия Дух, молили сме се, полагали сме ръце, понякога с часове, и...накрая нищо. Обаче една вечер бяхме на гости у една сестра и то по съвсем различен повод (беше свързано нещо с едни книги и някакви други дребни неща). Самият аз бях уморен и изобщо не съм мислил да правя каквото и да е нещо специално. Сестрата беше кръстена във вода от около 5 години, но никой досега не се беше молил за нея за кръщение в Святия Дух, включително и ние (и аз не знам защо, просто не се бяхме сетили). И когато дойдохме в дома й тя сподели, че нещо я боли главата и не се чувства добре, да се помолим за нея. И тогава изведнъж се сетих да се молим за нея да приеме Святия Дух. Но честно казано без особени очаквания, след толкова предишни неуспешни опити. Просто положих ръце на нея и се помолих кратко, даже механично, без да очаквам нищо. И почти веднага тя проговори на непознат език, просто Бог го направи, а аз нищо особено не усетих. След това тя сподели, че и главата вече не я боли и се чувства по-добре, и особено развълнувана поради кръщението в Духа, което беше получила.

Такива подобни опитности съм имал неведнъж и не само в Китай - и със свидетелстване с думи на хора, и с общуване, и с помагане, и по много други начини. Убеден съм, че и много други от нас са ги имали. Просто Бог ни е направил да си светим естествено. Има обаче едно важно условие все пак - да сме там, където трябва. Другото Бог го прави.

Защото има много места по света, където човеците и да искат не могат нито да вкусят солта, нито да видят тази светлина, която сме - просто защото там липсват и солта, и светлината; докато на други места, включително и у нас има и сол, и светлина. Има ли смисъл да ходим с фенер през деня на светло или в добре осветена зала? А после като излезем навън на тъмното, да си изгасим фенера? Но затова ни е даден този фенер, за да светим в тъмното с него, не в светлото. А тук в България е доста по-светло, защото фенерите са доста повече, отколкото в някои страни на изток и на юг от нас.

И така, светлината и солта са част от нашата нова същност в Господа. Той ни е направил такива, че за нас е естествено да свидетелстваме с живота си, с делата си и с думите си. Ако спрем да правим това, ставаме обезсолена сол - а това е нещо неестествено за солта. Така и не е естествено за нас да спрем да свидетелстваме. Да, ние свидетелстваме тук в България, доколкото можем, но солта се усеща повече когато се прибави там, където липсва, а не където вече я има.

Затова, да живеем естествено, според новата ни природа, която Бог ни е дал, и то така, че цялата Земя, не само части от нея да има нужната сол и да бъде осветена.