ЖЕНИТЕ НЕ СА СОБСТВЕНОСТ

Как е възможно да се мисли, че е правилно, един човек да може да притежава друг човек? И все пак, преобладаващото убеждение е, че съпрузите притежават своите съпруги и дъщери. Общото мнение е, че жените са собственост на съпрузите и затова се очаква те да служат на „своето правилно място” - като домашен и майчински надзирател на човешкото домакинство. Ако този начин на мислене на такива неприемливи условия е написан, то грешката би изскочила вън от листа! Знаете ли, че Иисус действително конфронтира това мислене? В (Йоан 8:3-11), Той показа ясно, че жените не са собственост на мъжете и не трябва да бъдат третирани като такива. Тази гледна точка може много лесно да бъде изгубена, защото на повечето от нас липсва знание да четем с разбиране. Но нека да погледнем срещата на Иисус с религиозните водачи в този пасаж и да видим какво трябва да научим. Религиозните водачи бяха довели при Иисус жена, която бе хваната в прелюбодеяние. Съгласно написаното във (Второзаконие 22:22-30), тя трябваше публично да бъде убита с камъни. Религиозните водачи използваха този случай, за да предизвикат Иисус и видят дали Той е съгласен или не със заповедта във Второзаконие. Обикновено, при повърхностно четене на този пасаж от Евангелието на Йоан, ние се фокусираме на усилията на религиозните водачи да изкушат Иисус. Отдаваме малко внимание на факта, че те бяха готови да използват една жена и да го направят чрез нея. Това не ни ли показва лошото отношение на религиозните водачи към жените? Не ни ли показва, че те могат да използват жена в своя полза по такъв начин? Според религиозния закон, жената е била собственост на един мъж и грехът в този случай бе, че неговата собственост е била повредена. Грехът не беше неин сам по себе си. Проблемът беше, че с нея - като собственост - е било злоупотребено. Грехът, в действителност бе този, че нейния собственик е бил накърнен. Следователно, тази жена беше срам за собственика си и трябваше да бъде убита. Също така, според закона, човек можеше да бъде убит с камъни, не заради самото прелюбодеяние, но поради това, той е нарушил собствеността на друг човек. Но в цялата тази история, участието на мъжа й, изглежда не беше толкова важна за религиозните водачи. Защо? Къде беше той? Защо религиозните водачи доведоха само жената при Иисус? Отговорите могат да бъдат отнесени единствено във вреда по отношение на жените. Може би, също така и гневът на религиозните водачи към Иисусовото състрадателно и равноправно отношение към тях. Краят на историята е, че Иисус „обърна масите” върху тях и те напуснаха мястото. В сравнение с религиозните водачи, Иисус беше много различен. Той демонстрираше съвсем различен подход на ценности в сравнение с тях. Иисус не третираше жената като собственост на мъжа. Той я третираше като човек с равни човешки стойности. Също, фактът, който често се пренебрегва е, че Той говори публично и директно с нея и лично за нея. Този начин на поведение, почти винаги е знак на уважение и в този случай Иисус направи тази жена израз на Неговото уважение, вместо предмет на обществен позор. (Колко пъти ние сме били третирани по този начин? Просто защото сме жени са се отнасяли сякаш сме невидими или с неуважение?) Освен това, когато Иисус говореше с жената публично, беше направил нещо, което културата е забраняваше. Другото нещо, което се отбеляза в тази история е, че думите на Иисус към тази жена бяха прошка и състрадание. Без да включва грях, Той се обръщаше към нея по начин, с който не я обвиняваше или засрамваше. Той даде ново начало в живота й: ”Аз не осъждам теб, върви и не съгрешавай повече” (Йоан 8:11NKJV). Първоначалното намерение на религиозните водачи в тази ситуация беше капан за Иисус (Йоан 8:6). Но Той отказа да се хване тяхната примамка. И понеже не можеше да бъде контролиран от другите хора, Той постави фокуса там, където трябваше да бъде. В действителност, Той промени фокуса към онова, което наистина има значение! Това означава, че Бог мисли за всичко - грешката на водачите и благополучието на тази малтретирана жена. И Той показа, че тази жена не е част от човешка собственост, не е инструмент на религиозната система, не е безполезен вещ, за да бъде използвана както мъжът желае. Тя наистина беше нещо стойностно за Бога! На какви стойности държим ние днес?