Един важен принцип за успеха на благовестието

„Елате след Мен и Аз ще ви направя ловци на човеци”. - Матей 4:19. Както всеки друг лов и „ловът на човеци” за Божието царство изисква отлично познаване на мисленето, предпочитанията и навиците на потенциалния улов. Наставленията, които Исус даде на учениците Си, изпращайки ги да проповядват, показват колко добре Господ познава мисленето на хората в обществото. В тях се разкрива важна част от Божията стратегия за печелене на души за Царството. Тази стратегия взема предвид същността на хората като социални същества и тяхната обществена обвързаност. Тя се съобразява, нещо повече, тя използва общественото мнение. Твърде често ние подхождаме съвсем идеалистично и пренебрегваме този съществен фактор, мислейки, че всеки човек е свободен сам да взема своите решения и да отстоява позицията си. На теория това е така, но на практика, уви, се получава съвсем друго. Оказва се, че толкова много хора, чули и одобрили благовестието, не се решават да следват Христос заради тяхната социална зависимост. Самият Исус изтъква значението на общественото мнение в инструкциите Си към учениците при тяхното първо изпращане на „лов за човеци”: „И в който и да било град или село, като влезете, разпитвайте кой в него е достоен и там оставайте, докато си отидете.“ - Матей 10:11. С други думи Той казва на учениците, когато отидат в някой град първо да разпитат хората (а не Бог) за това кой сред тях те считат за достоен и да отседнат в неговия дом. За апостолите било важно да проучат и да се съобразят с мнението на хората, при които са изпратени. Те трябвало да установят кой в населеното място има най-силно влияние върху другите и да започнат с него. Използването на уважаван и почитан от хората дом като начало и база за разпространение на благовестието води до максимална отвореност на населението в този град или село. Подробното запознаване на този достоен домакин със същността на благовестието, личните впечатления, които този човек може да придобие за морала и етичните разбирания на своите гости, е важна предпоставка за неговото спечелване за вярата. Най-малко, така формираната лична представа би попречила на злонамерени и изопачени слухове да го настроят срещу благовестителите. Възприели сме да наричаме тези достойни и влиятелни хора в обществото ключови личности. Това е така, защото спечелването им за Христос отваря големи възможности за влияние и разпространение на евангелието сред тяхното обкръжение. Твърде интересно е, че тази стратегия е използвана и от Самия Бог при въвеждането на Месията в служение. Исус не започна служението Си, провиквайки се на някой пазар или синагога - „Аз съм Божият Син, аз съм Спасителят, следвайте Ме!“. За начало на Неговото служение беше приложена стратегията, отчитаща обществената и социална обвързаност на хората, с която се запознахме по-напред. Всичко започна така: „Яви се човек, изпратен от Бога, на име Йоан. Той дойде за свидетелство, да свидетелства за Светлината, за да повярват всички чрез него. Той не беше светлината, но дойде да свидетелства за Светлината“ - Йоан 1:6-8. По време на Своето служение Исус каза на юдеите: „Ако Аз свидетелствам за Себе Си, свидетелството Ми не е истинно. Друг е, Който свидетелства за Мен; и зная, че свидетелството, което Той дава за Мен, е истинно. Вие пратихте до Йоан; и той засвидетелства за истината. Но Аз не приемам свидетелство от човек; а казвам това, за да се спасите вие. Той беше светилникът, който гореше и светеше; и вие пожелахте да се радвате за малко време на неговата светлина.“ - Йоан 5:31-35. Въпреки че сам Исус не приемаше свидетелството на човек, Той се съобразяваше с разбиранията на хората, които желаеше да спаси. За да се доверят на някого, в повечето случаи те търсят свидетелството на друг човек, когото признават за достоен. Това беше причината преди пришествието на Исус да се яви човек, изпратен от Бога, на име Йоан. Служението на Йоан беше да живее достойно, за да бъде „светилникът, който гореше и светеше.“ От позицията на достоен Божий човек, на приет от народа пророк, Йоан имаше една мисия - да посочи и представи Исус - „ Ето Божият Агнец, Който носи греха на света“ - Йоан 1:29. „....но дойдох и кръщавам с вода, за да бъде Той изявен на Израел... И видях и свидетелствам, Този е Божият Син“ - Йоан 1: 31,34. Тази стратегия, вземаща под внимание социалната обвързаност и зависимост между хората, виждаме да се прилага почти навсякъде и в книгата Деяния на апостолите. - Църквата се събираше в храма и по къщите. Храмът беше най-авторитетното място за евреите. Само за миг да си представим, че първите християни се бяха изпокрили и се събираха само по къщите. В никакъв случай нямаше да бъде постигнат този огромен ефект, който е описан в книгата Деяния. „И чрез ръцете на апостолите ставаха много знамения и чудеса между народа (и те всички бяха заедно в Соломоновия притвор)“ т. е. в храма - Деяния 5:12. В храма всичко ставаше публично: и дързостното проповядване на апостолите, и знаменията, и чудесата. Дяволът, чрез заблудените свещеници в Синедриона, правеше всичко възможно да ги прогони и да ги махне от храма, а Бог искаше точно обратното. Този духовен сблъсък стана причината всички апостоли да бъдат заловени и хвърлени в тъмница. Но Божията намеса не закъсня и ангелът, който освободи апостолите им предаде небесната повеля: „Идете, застанете в храма и говорете на народа всички думи на този вечен живот.“ - Деяния 5:20. „И нито един ден не преставаха да поучават и да благовестват и в храма, и по къщите, че Исус е Христос“ – Деяния 5:42. В резултат - „И Божието учение растеше и броят на учениците в Йерусалим се умножаваше твърде много; и голямо множество от свещениците се подчиняваха на вярата.“ - Деяния 6:7. Свещениците се подчиняваха на вярата, защото и проповядването на евангелието и потвърждаващите го чудеса и знамения ставаха пред очите им в храма. По този безспорен начин истината, че Исус е обещаният Месия, най-после беше потвърдена и от мнозина представители на важното за евреите свещеническо съсловие. - В Деяния 8:26-39 Бог заведе специално Филип при етиопския министър на финансите, богобоязлив и достоен човек. След своето новорождение този високопоставен християнин със сигурност е подпомогнал в голяма степен разпространението на евангелието в неговата страна. - В Деяния 10 гл. Бог заведе ап. Петър при римския офицер Корнилий, известен сред хората с неговото благочестие и раздаваните милостини. Как ли Божието дело в Кесария се е повлияло чрез включването в него на този достоен човек и целия му дом? - Радикалният фарисей Савел беше важна ключова личност, която беше уловена от Самият Исус, за да „бъде съд, избран да разгласява Моето име пред народи и царе и пред израелтяните“ - Деяния 9:15. - Сред пророците и учителите в Антиохийската църква е посочен и друг влиятелен човек - „Манаин, който беше възпитан заедно с четвъртовластника Ирод“ - Деяния 13:1. - Още при първото мисионерско пътуване на Павел и Варнава на о-в Кипър те спечелиха за Божието царство управителя Сергий, един разумен човек. - Деяния 13:5-7,12. В следващите си пътувания на острова Варнава и Марко, както и основаната там църква сигурно са се радвали на пълното съдействие на този управител. - Навсякъде в езическите страни апостолите първо проповядваха на евреите, но не където ги сварят из града, а в синагогата, най-авторитетното за тях място. По този начин в Коринт повярва самият началник на синагогата Крисп заедно с целия си дом. - Деяния 18:8. Можем да си представим как това е повлияло на останалите евреи и прозелити. - От Деяния 19:31 разбираме, че началниците на провинцията Азия са били спечелени от ап. Павел за негови приятели. Те му мислеха доброто и му се притекоха на помощ със съвет в опасен за него момент. Посочените примери ясно разкриват, че спечелването на ключовите личности в обществото е било важна част от стратегията на Апостолската църква за разпространението на благовестието. Добре е и ние да си извадим съответната поука и за успеха на благовестието, с Божията благодат, да прилагаме същия подход. п-р Николай Сомов, Християнски информационен център - Смолян