Мисията е Божия, не наша

Завършвайки сътворението Си Бог го погледна и видя, че е много добро. Да не забравяме, че „много добро“ по Божите стандарти е наистина много добро. Така и се продължи докато един ден Бог погледна отново към сътворението Си и видя съвсем различна картина. Най-вероятно тази картина не Го изпълни с радост, а напротив – Той „се разкая, че беше създал човека на земята, и се огорчи в сърцето Си“ (Битие 6:6). Тогава Бог реши да изтреби създаденото от Него. Но Ной намери благоволение пред Бог и Той го опази. Така се и продължи докато един ден Бог се обърна към Ной и синовете му с думите: „Поставям завета Си с вас, че няма вече да се изтреби всяка плът от водите на потопа и няма вече да настане потоп да опустоши земята“ (Битие 9:11).

Аз лично не мога да спра да се чудя какво е преминало през мислите на Бог във времето между сътворението и събитията от Битие 6. Още повече – какво се промени между Битие 6 и Битие 9? Но едва ли ще знаем пълните отговори на тези въпроси... с изключение на факта, че Бог пое една нова мисия, мисия която няма равна на себе си.
Ето един пример, който ще ти помогне да разбереш Неговата мисия: Когато ти се счупи телевизора, а ти искаш да продължиш да гледаш любимата си програма имаш две възможни решения пред себе си: едното е удобно и бързо, другото – не съвсем. Потопа бе Божието „бързо“ решение за ново начало. Завета Му, обаче, с Ной е поразителен. С прости думи, Бог рече „няма просто ей-така да се отърва от теб, а ще направя каквото и да трябва, за да те поправя – така, че да си много добър отново; толкова добър, колкото беше когато те създадох.“ И това решение може да изглежда лесно на пръв поглед, но съвсем не е така, ако обърнеш внимание на размера на поправката, която е необходима. В крайна сметка, това решение струва доста скъпо за Бог. Инструмента, който трябваше да бъде използван за поправката бе собствения Му Син. Висока цена наистина, но пък имаше толкова много за поправяне!

Днес поглеждаме към тези събития и те променят живота ни. Приближаваме се и осъзнаваме, че сме поканени да участваме – да общуваме с Бог, да бъдем част от екипа за поправка. Идея си нямаме за това, което ни очаква, но дори това изглежда не може да ни попречи да поемем целия товар върху себе си. Да, Исус ни изпрати да поучаваме, изграждаме и обичаме, но никога не ни е казал, че трябва да го правим сами. Факта, че държим наръчника в ръцете си не означава, че знаем как да въведем всичко в правилния ред. Нито, пък, сме и способни да изпълним тази задача със собствени сили... Не и без Божието постоянно, предано и любещо водителство.

Толкова често се засилваме, строим църкви и помагаме на цели градове да се съвземат докато един ден, рано или късно се провалим. Така настъпват тези опустошителни моменти, в които си мислим „Всичко бе напразно; така се провалихме, че няма надежда за промяна.“ Така мислим, защото дълбоко в себе си вярваме, че само ние и само със собствените си сили можем да оправим всичко. Ако ние не го направим, няма кой... Само каква заблуда! Съвсем не е изненадващо, че когато ние се провалим все едно всичко се е провалило.
Не и Божията мисия... Защото става въпрос за съвсем различна мисия. Най-напред – това е Божията мисия, в която ние сме само участници. Той определи мисията, той я поддържа, той вижда целта, той я води... Той я изпълнява. Край.

Виж пророк Йона – Бог го призова да общува с Него, да участва в поправянето на това, което се е развалило, а Йона избяга. Бог го побутна на кораба, събуди го да види реалността и Йона се покая и каза, че съжалява. Бог го погледна и Си рече „Защо, пък, да не го използвам въпреки всичко?“ и го призова отново. Точно толкова, колкото и на нас често да не ни се иска, Йона отговори на Божия призив. Не само, че Йона извърши едва една трета от необходимото, а дори и това, което направи не го направи както трябва. И все пак, Бог доведе хората от Ниневия до покаяние.

И така, възможно ли е поне веднъж да схванем за какво става въпрос? Можем ли да погледнем към нашата мисия и да я видим такава, каквато е – Божията мисия? Можем ли да преодолеем провала, да се изправим на крака и с пълна увереност, че Бог ще завърши това, което е започнал да продължим напред? Ние не участваме в мисията, за да победим. Не става въпрос за надбягване, а за маратон – от нас е изисква само да издържим докрай и да преминем финалната линия.