За навиците

Библейски текст: Евреи 10:19-25

Развитието на човека като личност се осъществява чрез движение от непознатото към познатото, от неовладяното към овладяното. Малките деца са лишени от всякакви умения. Но като наблюдават поведението на по-възрастните, те постепенно се научават на много неща. започват да разбират какво им се говори, а после и самите те да говорят – отначало смешно, с акцент, като че ли са чужденци; постепенно свикват да изразяват своите мисли и желания. Отначало не умеят нищо и са напълно зависими от родителите си, но постепенно се научават да бъдат самостоятелни. Не могат да четат, но се научават. Не могат да вървят, но провървяват един ден.



Постепенното натрупване на опит води до изграждане на навици. Когато виждат добър пример, децата изграждат добри навици. Когато виждат лош пример, свикват с лошото. За съжаление, лошото е много по-лесно за усвояване и децата бързо го научават. Както да се плува по течението е несравнимо по-лесно, отколкото срещу течението, така и лошите навици са много по-заразителни и много по-привлекателни.

Навикът е нещо много силно и трудно се излиза от него. Той е като релсите, които са толкова здрави, че удържат огромните влакове и не им позволяват да мърдат. Затова човек трябва да внимава да не свикне с нещо лошо и вредно, защото после ще му бъде трудно да се освободи.



Библията ни дава примери за добри или лоши навици. Нека проследим няколко.

1. Трагикомичната история на пророк Валаам и неговата ослица (Чис.22:22-34) засяга и темата за нормалното и странното. Валаам имаше ослица, която дълги години му беше служила вярно. Той познаваше нейните навици. Един ден обаче тя започна да се държи странно. Вместо да върви в пътя, взе да се дърпа настрана. Валаам не разбра причината и я удари. Втори път се притисна към стената на едно тясно място. Валаам пак не разбра какво става. Трети път падна и не искаше да върви повече. Валаам пак я наби. Тогава ослицата проговори с човешки глас и напомни, че никога не е имала навика да не се покорява на господаря си (30) и че ако сега го прави, значи има причина; Валаам, като по-висше същество, освен това и като умен човек, би трябвало да разбере защо тя изневерява на навиците си и да си направи извода, че нещо се случва. Но пророкът не постъпи така и трябваше да се случи нещо свръхестествено, за да се опомни той и да разбере грешката си. Животното му имаше само добри навици и не му бе навик да бъде своенравно.



2. Давид, преди да стане цар, трябваше да мине през едно огромно изпитание: да излезе против филистимския великан Голиат. Цар Саул му предложи доспехите си. искаше да предпази това смело момче от оръжията на врага. Даде му шлем на главата, броня, меч и други неща. Но Давид съблече тия железа от себе си, защото не беше свикнал да ходи облицован в метал. „Не мога да ходя с тези оръжия, защото не съм свикнал” (1Царе 17:39). Давид беше овчар, свикнал на свобода, на лекота, на волен живот. Доспехите го задушаваха и лишаваха от подвижност и пъргавина. Знаеше, че не може да се справи с Голиат по неговите методи и че ако излезе срещу въоръжения до зъби великан въоръжен като него, няма никакви шансове. Надеждите му бяха в изненадващите действия, в нестандартното. И най-вече в Божията помощ. И това му донесе победата. В символичен смисъл тази история ни учи, че не можем да излезем срещу дявола и мрака с неговите оръжия. Не можем да се бием със злото с оръжията на злото. Трябват ни други, нестандартни оръжия, срещу които то не може да се защити. „Не се оставяй да те побеждава злото; а ти побеждавай злото” – казва ап. Павел. Но как? Стихът свършва изненадващо: „с добро” (Рим.12:21). Злото може да се справи с всяка атака, която е с неговите оръжия, но против доброто няма какво да противопостави. Доброто го изненадва и го обезоръжава.



3. Пр. Еремия говори за дивата ослица, която е свикнала да живее в пустинята (2:24). Тя нямаше контакти с хора, които да я опитомят. Хората имат навика да отучват животните от техните диви навици и да ги правят кротки и възпитани, да ги държат в домовете си и да се забавляват с тях; във всеки цирк си има дресирани животни, които танцуват, покланят се, карат колело, скачат през обръчи и други неща, които говорят, че те вече са придобили други навици. Но тая дива ослица си е дива, живее диво, върши диви неща, не позволява на никого да я доближи, бие се и се отдава без никакви задръжки на своите страсти. С нея сравнява Бог Своя народ, който така и не можа да бъде опитомен и все си запазваше дивото поведение, въпреки безбройните опити на неговия Отец да го отучи от тях и да го научи на по-хубави и културни дела. Въпреки това Бог не преставаше да учи народа Си и да го предпазва от грешки. Така и ние биваме обучавани от Бога да се държим не като зверове, а като културни същества, които не вършат грозни и плътски дела. Това е едно дълго обучение, при което ние постоянно показваме колко бавно се учим и колко трудно се откъсваме от своите лоши навици, колко ни е трудно да изберем доброто.



4. Пр. Исая в 53 глава покъртително рисува образа на Месия, Божия праведник, дошъл сред нас като пратеник на мир и любов. Вместо да Го разпознаем веднага и да Го приемем като дългоочаквания Месия, ние Го обградихме с ненавист и враждебност. По тази причина Той се превърна в „човек на скърби и навикнал на печал” (3). Навикът се изгражда въз основа на множество опитности. Месия е бил толкова много пъти обиждан, отхвърлян, огорчаван, нараняван, че вече е навикнал на това. Отвикнал е да бъде спокоен и радостен. Нека не казваме, че това го направиха евреите и че те са виновни за трагедията с Христос. Ако бяхме на тяхно място, и ние щяхме да постъпим като тях, даже и по-бързо. И го правим. Месия продължава да бъде разпъван „втори път” (Евреи 6:6), сега вече „в себе си”; а и не само разпъван, но и „опозоряван”. С това ние подхранваме този тъжен Негов навик да бъде „навикнал на печал” и не правим нужното, за да Го отучим от него и да Го направим весел и щастлив от това, че има верни приятели.