Опасността от парите

Библейски текст: Естир 3:8-11


Книгата Естир е една от двете библейски книги, в които думата Бог въобще не се споменава. Това е показателно за ужасната и мрачна атмосфера, която царуваше в столицата на персийското царство. Атмосфера на безбожие и поквара, на безмилостна борба за интереси и интригантство.

В историята, описана в книгата, се разказва за някакъв Аман, който се издигна до върховете на властта и всички започнаха да му се кланят. Той явно беше негодник и зъл човек, но точно такива хора можеха да се издигат в такова царство. В едно общество, където цари безбожие и неморалност, винаги на върха се издигат най-хитрите и най-гъвкавите; техните ценности са само парите, насладите, властта. Целият ни свят е такъв. Всички опити да се въведе справедливост и почтеност се натъкват на огромна съпротива и се провалят.

Но имаше там един евреин, който не искаше да се кланя на Аман. Не защото беше толкова горд или завиждаше на Аман заради успеха му, а защото беше човек с морал и принципи и не искаше да се кланя на един покварен тип, макар той и да е бил удостоен с такава власт.слухът за неподчинението на Мардохей бързо достигна до ушите на Аман. В едно покварено общество слуховете бързо се разпространяват и всеки търси начин да натопи съседа си.

Аман, разбира се, веднага побесня и тръгна да си отмъщава. Но не му беше достатъчно да накаже само човека, който го беше ядосал. Той искаше да накаже и целия му народ. И беше прав. Този народ беше отгледал хора като Мардохей. А беше ги отгледал, защото имаше страх от Бога и имаше високи ценности.

Много пъти ст8Йава така, че заради един човек намразваме цял народ. Ако дойде у нас някой англичанин, напие се и удари някого, ние веднага правим извода, че всички англичани са такива. Да не говорим за германците, които са мразени от всички, защото са лоши и жестоки. Това е напълно погрешно. Във всеки народ си има добри и лоши хора и не бива да се правят генерални изводи. Същото важи особено за християните. Ако невярващите видят един християнин да прави нещо лошо, те веднага правят извода, че всички са като него, а после правят още един извод, че понеже са лоши, те трябва да бъдат преследвани строго и притеснявани по всякакви начини. Всеки отговаря за себе си. Безбожниците търсят само поводи да хулят Божието име и дело и използват всяка дреболия на всеки вярващ или считан за вярващ, за да си начешат мерака да говорят зло.

За да си отмъсти, Аман трябваше да получи благословията на царя. Като опитен интригант той добре обмисли плана си и се подготви така, че да не се получат никакви изненади. Той знаеше слабостите на своя господар и ги използва. Обвинението на Аман беше, че има един народ, който не спазва царските закони, защото си има свои, които противоречат на царските. Нещо, което не беше вярно; в една империя, построена върху насилието, никой не може да си позволи да има други закони и да не спазва официалните. Но царят не си направи труда да провери истина ли говори Аман. На него му беше все едно какви народи има в царството му и кой какви закони спазва; интересуваше го да има спокойствие и разкош. Идеята си този народ да бъде унищожен Аман подкрепи с аргумента, че по този начин в царската хазна ще постъпят много пари. Цели десет хиляди таланта сребро. Като чу тази сума, царят наостри слух. От толкова пари той никога не би се отказал, все едно колко хора ще бъдат изтребени. И даде на Аман зелена улица.

Като четем тези редове, можем да се заблудим, че Аман ще даде от себе си десетте хиляди таланта, за да бъде задоволено неговото наранено самочувствие. Не, те щяха да бъдат взето от евреите; преди да бъдат избити, те щяха да бъдат ограбени. Аман добре знаеше какво имат евреите и какво ще стане с тяхното богатство. От своя страна царят, разрешавайки му да реализира плана си, знаеше, че много от ограбеното богатство щеше да влезе в джоба на Аман, а не в хазната. Но и за хазната щеше да остане нещо. Така и двамата щяха да спечелят от тази акция. Царят щеше да си затвори очите за действията на Аман, а Аман щеше да внесе в хазната каквото трябва.

Тази противна история показва за кой ли път, че където се намесят парите, играта загрубява и много задръжки отпадат. Цар Асуир не се притесняваше да даде в ръцете на Аман цял един народ. Цял народ, в който имаше деца, жени, стари хора, младежи. Всички щяха да минат под ножа. Царят не си правеше илюзията, че Аман ще пощади някого. Но не се трогваше от това. Важното беше, че в ръцете му щяха да паднат много пари, с които щеше да си позволи много наслади.

В днешното материалистично време парите са върховна ценност за повечето хора. Важно е да ги имаш, а как си ги спечелил, не е важно. Никой не те пита на магазина откъде си взел парите си. Питат те имаш ли ги. Има в обществото някакви средства за контрол и който харчи много, трябва да обясни откъде са му парите. Но те не са много сигурни. Особено в общества като нашето, в които няма здрави ценности и хората не се вълнуват много от думи като морал, съвест и тем подобни. Важно е да падат пари, а как и откъде, не е важно. Важното е да е пълно портмонето, а как се е напълнило, няма значение.

Спомням си една гнусна история от първите години след падането на комунизма. Започна процес срещу Тодор Живков. Един фарс, цирк и пародия на правосъдие. По едно време в защита на подсъдимия се появила една артистка, нека не споменавам името й, защото такива имена не бива да се изговарят в църква. Тя свидетелствала, че е много благодарна на другаря си Живков, защото той много се грижел за българските артисти. Ето как се грижел. Въпросната народна будителка била млада артистка някъде и на един прием при другаря Живков, сред гъмжилото от народ, все избрани другари и другарки, щъкала и тя. Въртяла се все около шведската маса и здраво хапвала. По едно време се приближил не някой друг, но самият другар и казал закачливо: „Много си гладна, моме!” Момата първо се стъписала, но като усетила бащинското сърце на народния вожд, казала наперено: „Ами гладна съм, другарю Живков, как няма да съм гладна, като заплатата ми е сто и двайсет лева, а живея на свободен наем!” Другарят нищо не казал. Скоро след това артистката била извикана при директора на театъра и й дали ключ за нов апартамент. От другаря Живков. За да не живее на свободен наем и да й остават пари за похапване. Защото другарят Живков не обича да гледа гладни артистки. Той обича артистките да бъдат нахранени и закръглени. Такъв е неговият здрав селски вкус. И сега, когато другарят Живков е несправедливо съден, артистката се явява и свидетелства в негова полза. Дори накрая отива до него и го целува. Хубава история, трогателна. Но няма как да не се запитаме: Добре де, но откъде го е взел този апартамент другарят Живков? Ако е бил негов личен и й го е дарил, браво. Заслужава си целувката. Но то е ясно откъде. Взел го е от фонда от жилища, така че някое бедно семейство с две деца, което също получава по сто и двайсет лева и живее на свободен наем, би трябвало да получи. Само че не го е получило, защото не ходи на приеми на другаря Живков и не може да му каже къде живее и колко пари му остават за ядене.

Тази история помага да разберем защо България е в такова положение и защо нашият народ няма ценности. Как да има, като духовните му водачи се продават за един панелен апартамент? Как да има, като артисти, художници, скулптори, поети и цялата останала интелигенция бяха готови за дребни облаги, за подхвърлени от трапезата на големите началници мръвки да правят всякакви компромиси със съвестта си, ако изобщо са имали такава? Как да има, когато духовенството е готово да се хване за гушите заради някой манастир или свещоливница? Парите не миришат. Важното е да ги имаме, а как сме ги изкарали, не е важно.

Ние обичаме да повтаряме, че младите хора са чисти и че старите ги покваряват. Но има някои въпроси, които трябва да си зададем, преди да повтаряме това клише. Да, младите са чисти, но като искат постоянно и безпощадно от родителите си да задоволят всеки техен каприз, не правят ли сметка откъде техните родители могат да вземат парите за подобни разходи? Нима младият човек не знае колко струва един плазмен телевизор, един лаптоп, всяка една от новите електронни дрънкулки, които излизат на пазара всеки ден и след съвсем кратко време трябва да бъдат заменени от нови? Не знаят ли младите колко струва един мобилен телефон с някакви нови глезотии в него, който непременно искат да притежават, защото техните приятели ще им се смеят, че карат със разни „допотопни” телефони? Младите трябва да умеят да правят сметка какво могат да си позволят техните родители и да искат според възможностите. Иначе принуждават своите родители или да се пребиват от работа и да не се прибират никога вкъщи, или да се решат на някакви незаконни действия, които ще им осигурят пари, за да купуват на чедата си всичко и да ги карат да се чувстват горди сред своите връстници и да презират онези, които не си купуват най-новото.

Има в нашата страна доста хора, които живеят с кражба. Оправданието им е: „Бедни сме, затова крадем!” Повтарят го гордо и нагло. Добре, но защо тогава има бедни, които не крадат? Те как оцеляват? Докъде ще стигнем така, ако крадем, защото сме бедни?

Все по-често чуваме за обири на банки у нас, някои от които звучат почти комично, понеже са извършени от несръчни любители. Това са отчаяни хора, останали без работа, без доходи. Това им е достатъчен аргумент да вземат оръжие и да нахълтат в някоя банка, готови да убиват. Нямам пари и съм готов на всичко, за да намеря! Как така? Нима е оправдано да убиеш, само защото нямаш пари? Страшно е да се мисли по този начин.

Духът на Аман ни учи: Прави всичко, което ще ти донесе много пари. Няма значение колко хора ще загинат, важното е да станеш богат. Този дух владее днес света. За съжаление, има и църкви, които измерват успеха си на първо място с парите, които имат.

Ние трябва да се съпротивим на този дух на материализъм и сребролюбие. Всеки от нас като личност, като семейство и всички заедно като църква. Парите са чудесно средство, което извънредно много облекчава общуването между хората. Като всеобщо разменно средство те ни дават голяма свобода на действие. Но в същото време те са и едно огромно изкушение. Умението да се отнасяме правилно с парите ще ни направи много ефективни и ще ни предпази от зло.

Ние не бива да допускаме да печелим парите си по непочтен начин. Не само защото това е опасно и се преследва от закона; не само защото не всеки може да се уреди да стане част от хората, които могат да печелят незаконно. А по принцип. Не бива да се поддаваме на изкушението да печелим много пари по неморален начин, дори ако ни се удаде случай да го направим. Заради вярата си, заради убежденията си; не само защото нямаме възможност да крадем.

Това може да стане, когато имаме здрави ценности, които да са по-висши от парите. Парите изглеждат да са елементарно нещо. Всеки може да ги харчи. Или поне така си мисли, защото и да харчиш разумно пари е изкуство. Всеки може да ги цени, да ги пази, да се съблазни от тях. Те предизвикват първосигнални реакции в човека. Всеки налита на тях. Когато видим пари на улицата, веднага спираме и ги вземаме. Умните хора ценят други неща, които са по-важни от парите. Умните хора гледат на тях само като на средство, а не като на цел.