С Чиято рана

Който сам понесе в тялото Си нашите грехове на дървото, тъй щото, като сме умрели за греховете, да живеем за правдата; с Чиято рана вие оздравяхте. /І ПЕТРОВО 2:24/

Преди няколко години аз се събудих в 1:30 часа със силни болки в сърцето и гърдите. Познавах тези симптоми, понеже като тийнейджър бях тежко сърдечно болен на легло и обречен да умра.

Дяволът каза на ума ми: “Ти ще умреш. Този път вече няма да можеш да получиш изцелението си.”

Аз покрих главата си с одеялото и започнах да се смея. Не ми беше до смях, обаче се смях в продължение на десет минути. Накрая дяволът ме попита защо се смея така.

- Смея се на теб! - казах аз. - Ти каза, че няма да получа изцелението си.
Ха, ха, господин Дявол. Не очаквам ни най-малко да получа изцеление! Исус вече стори това за мен! Ако не можеш да четеш, ще ти цитирам І
Петрово 2:24.

После прочетох стиха. Когато цитирах последната фраза: “...с Чиято рана вие оздравяхте,” аз казах:

- След като ние оздравяхме, тогава и аз оздравях! Така че не е необходимо да очаквам изцеление, аз го получих чрез Исус. Аз го приемам, изповядвам и го притежавам. Вземи сега твоите малки симптоми, господин дявол, и се махай оттук!

Изповед: Исус притежава здраве за мен. Аз го приемам, изповядвам го и то е мое притежание. В Исусовите рани аз оздравях!