Аз Управлявам Вратите! Наблюдавай Какво Започва да се Разбива!”

Мили хора на Царството:

Духът на Бог се движи толкова силно. По-долу е част от пророческото видение, което беше наскоро освободено в нашето служение. Тъй като ние се приготвяме да преминем в Еврейската година 5771, бих искал да търся Господ за това как и къде да се срещна с Него в нашите времена на кооперативна молитва, като ръководител на година е времето когато прясно откровение е освободено.Там е звук и интензивност в следващото поколение, което е различно от всяко друго. Една от нащите цели в Слава на Сион е да видим това поколение оборудвано и освободено за трансформиране на обществото копнеж за нещо трайно да бъде пламенно навсякъде.

Пророческо Откровение от Неделя Сутринта от Чък Пиърс, Амбър Пиърс, Тифани Смит, Барбара Вентроб и Кейт Пиърс:

'Аз Управлявам Вратите! Елате нагоре!’
„Ти казваш на Мен, ’Аз бях ходил в кръг и в кръг и в кръг отново с врага. ’Този път ти ще обграждаш врага, и когато ти си бил вървял наоколо в кръг, ти сега ще вземеш въже от Моята Дума и ще вържеш врага за оградата. Аз ще започна да поправям твоят път напред. Вместо това да става наоколо Сега ти ще Вървиш Нагоре. Защо „Нагоре” там е прохлада, която ти не си опитвал. Защото в твоята среда вървейки наоколо, ти си прегрял! Върви Нагоре сега! Аз ще заставя теб да влезеш във влажност от Моят Дух което ще охлади твоят дух надолу. Ти ще кажеш, ”Господи,Аз съм освежен.”
„Там има врати в Небето които Аз контролирам. Сега защото вие сте отговорили по нов начин, Аз ще накарам Вратите на Небето да се отворят и изсипят надолу върху тази земя в начини по които не са изсипвани преди. Аз управлявам Вратите на Чудесата. Аз управлявам Вратите на Изцеленията. Аз управлявам Вратите на Излизане! Аз управлявам Вратите на Снабдяването за следващият сезон. Аз управлявам Вратите на Победа и сплотяване, запазване на войска да напредва в земята! Аз управлявам Вратите на Откровение за Моите хора да знаят бъдещето, и да не се връщат обратно в миналото си! Така, че нека твоят звук се издигне нагоре и Моята ръка ще отключи тези Врати!”
„Аз Казвам Канали на Трансформацията-От Преход към трансформирана Слава!”
„Ако ти ще търсиш Мен за дванадесет дни, ти ще влезеш в ново управление търсейки Мен. Аз казах, ‘Търси Ме и ще Ме намериш!’ Търси Ме и ти ще намериш съкровища които не са били открити и полета които не са били заселени! Гледай Ме как притеглям теб близо до Мен в следващите дни! Гледай Ме когато те събудя. Гледай Ме когато дърпам теб близо до Мен. Гледай Ме давайки ти плод на места, на които ти преди не си имал.
„Много от вас сте викали за изцеление и освобождение. Вие не сте видяли целта за която Аз казах да ‘Танцуваш’! Вие мислите, Танцуването не е част от моят живот. Аз не се нуждая да правя това! Това не е част от моята личност. Но ти трябва да танцуваш! Давид трябваше да танцува! Това е причинило миналия сезон да презира следващият ход на Моят Дух. Този танц е причина за разделянето на сезоните и вярността! Аз правя това отново! Ако ти танцуваш като Давид,и ако ти танцуваш като Мириам, това ще бъде ключът за твоето изцеление и твоето бъдеще.
„Много от вас са били в преход. Ти казваш,’Колко време ще продължи това? Колко дълго ще продължи това? Кога това ще свърши?’ Аз трябваше да ви поставя да бъдете хора на трансформацията, канали носещи Моята слава! Всяко място на което можете да отидете,ще има хора за трансформирането на тази атмосфера. Всяко единно място където твоите крака ще отидат! Аз търся хора да трансформират тази атмосфера. Ти трябва да се облегнеш във всеки момент на преобразуването което ти имаш! Аз търся трансформиращи сърца да трансформират градове.”

„Върви в тази страна на Небето която заобикаля теб”

„Наистина планините на Тибет се покланят. Наистина кедрите на Ливан са спукани. Сигурно приливите и отливите в моретата се надигат с нов рев. Бог на славата е яростен! Там е гръм който идва отново до скритите места на човек. Ти си чувал в миналото за тези които скочиха да се измъкнат от Моята присъда. Аз идвам този ден с Моята слава да преобърна троновете които те издигнаха срещу Мен. Иди, погледни, и виж! Планините се покланят. Виж дърветата се строшават. Тъй като приливите и отливите се надигат Аз ще имам пътека която разпоредителите в слава са до Мен.”

„Аз дори намерих хора които са привързани в друга сфера. Аз създадох хора, които са отворени нагоре към небесата по нов начин. Аз създадох хора които са се научили да отключват славата Ми така че Моята слава може да дойде върху царството на земята. В тези дни Аз идвам да се движа независимо! Моята слава ще бъде видяна! Вие не трябва да търсите славата Ми. Вие не трябва да търсите и да се стремите но просто се разхождате в тази страна на Небето която заобикаля вас. В тази област там ще има свръхестествено освобождение, свръхестествено изцеление, и свръхестествени проявления. Това не е нещо за което трябва да чакаме. Това не е за друго време или сезон.”

„Аз дори съм видял копнежа на вашето сърце. Както сте се притискали през това тясно място и не сте спряли нито сте се отказали, сферата на слава беше разтрошена отворена към вашето сърце което е копняло. Сега Ме гледай идвам. Когато Моята слава идва, знай това решение ще бъде освободено в царството на земята, за врага да не може да застане срещу Моята сила. Вие сте в друг сезон. Царството на слава беше отворено нагоре. Сега гледай Мен идвайки и доказвайки Самият себе си мощен в света за вас.”
„Наблюдавай другите богове които застрашават и подиграват теб започват да се покланят. Ще видите съобщения в новините от това което Аз ще направя, защото Аз ще отида да накарам земята да се разклати по нов начин. Не съм ли казал, Аз това, че ще разклатя всичко, което може да бъде разклатено? Наблюдавайте за разклащане защото Моята слава ще разклати свободно всичко, което не е от Мен в този нов сезон.”

„Разтрошаващ се Звук на Моята Слава е Бил Освободен”

„За тези е дума между вашият слух и Моята удивителност. Аз съм в процес на носене надолу това което беше по-средата. Някои от вас са били уловени по-средата, но сега където ти си бил по-средата, нов път ще бъде направен. Днес звука и разчупването идват заедно и ти ще преминеш през и в тях.”

„Когато вие имате желание да видите славата в последните дни, и Аз ще дам на вас един бърз поглед за славата, това е време през което вие ще чуете за слава. Това е време в което вие ще чуете звука на славата дори и когато тя дойде. Няма да бъде мек звук. Не, ще бъде разбиващ звук. Разбиващ звук на Моята слава ще бъде освободен. Не гледай просто да видиш Моята слава но чуй Моята слава в този нов сезон.”

„Този ден на разрушаване е бил освободен в земното царство. Гледай какво започва да се разрушава. Гледай прозорците които започват да се чупят. Гледайте тези които започват да се разпадат. Гледайте разрушаването за вас които сте отворили небесата и разрушаването идва върху земята. Разрушава се всичко, което застава срещу знанието на Моето Царство. Ключалки на здрави сейфове които не могат да се счупят ще бъдат разрушени. Старите структури на религиозно поклонение ще бъдат разрушени.”

„Дори както свръзвуков самолет разбива звуковата бариера, там има разрушаване както ти отиваш нагоре в свръхестественото. Свръхестественото се случва за теб да бъдеш по-висок. Стани по-висок. Стани по-висок. Стани по-висок. Вие носите свръхестественото за следващото движение на Бог. Ти не можеш да преминеш през това без Моето разбиване, свръхестествена сила!”

„Ако не се страхуваш от Разрушението, Ти ще получиш Моята сянка на Защита”

„Някои от вашите свидетелства са дошли до славен край. Разрешете Ми да донеса това свидетелство в място на почивка. Разрешете Ми да отворя нагоре път за теб да влезеш в следващото свидетелство което ще разчупи и отвори твоите дни напред.”
„Аз съм прострял Моят пръст надолу от Небето. Аз съм готов да направя Моите хора отново гъвкави. Аз съм ги местил тях от един много тежък преход и местя тях в място на трансформираща слава. Аз съм смекчил тяхните сърца. Аз съм отнел внимателно недоверието което е засадено в тяхните клетки. Това ще бъде премахнато. Аз съм ги накарал тях да виждат отново. Аз съм накарал тях където те бяха затвърдени да спечелят откровение за тяхното бъдеще. Аз разбивам страх от бъдещето което ги заобикаля.”
„Дори и твоят вик навън беше тих защото той не може да премине през скала на трудности, които са се формирали в твоето сърце. Но дори и скалите могат да викат навън! Твоето сърце не може да бъде толкова твърдо за Мен. В един момент Аз мога да направя твоето сърце леко и пълно с живот. Радостта която е била загубена може да бъде възстановена. В един момент на осъждане, което се е трупало толкова навътре в теб може да се разстопи надалеч. Ти ще кажеш, ’Господи, аз по скоро ще стоя тука гол и уязвим отколкото да бъда облечен в тази лепкава каша в която бях облечен’. Вие сте ново създание!”

Благословения,
Чък Д. Пиърс

Заблудата

Заблудата е неизбежен спътник на човека. Заблуждаваме се постоянно било от незнание, или от неопитност, от непредпазливост, от лекомислие. Понякога и умишлено, защото да си заблуден е по-лесно в един свят, в който заблудата е начин на живот за мнозинството. Нека разгледаме няколко библейски примера за заблуда, причините за нея и последствията.
1. Валаамовата заблуда (1 Петър 5:5-11) „Горко им, защото ходят по Каиновия път, заради печалба се впускат във Валамовата заблуда и загиват в Кореевото непокорство” (Юда 1:11).
Проблемът на Валаам беше, че много обичаше да печели от своите пророчески способности. Беше превърнал пророкуването в доходен бизнес. Всеки можеше да го наеме да благослови плановете му или да прокълне неприятелите му. Приличаше на адвокат, който може да защити всеки не защото вярва в човешката праведност, а защото ще му се плати.
Валаамовата заблуда действа и днес, и то сериозно. Наблюдаваме силно изкористяване на вярата. Тя на всяка цена трябва да ни носи някаква полза. Иначе за какво ни е? Щом вярваме в Бога, трябва да бъдем напълно здрави и всяка болест да бъде моментално изгонена от нас по най-бързия и безболезнен начин. Щом вярваме, трябва да ни върви в училище, в работа. Всеки инвестиран лев трябва да ни носи многократна печалба. Щом вярваме, нашите неприятели трябва бързо да се убедят, че са далеч по-долу от нас във всяко отношение и да се откажат от борбата.
Не че това е погрешно. Ние вярваме, че Бог помага в нашите житейски трудности. Вярваме, че Той ни дава здраве и сили, успех и благополучие. Но има и още нещо. Ние сме въвлечени в една драматична битка и често усещаме върху гърба си силата на проблемите. Имаме един враг, който всячески се стреми да ни навреди.
Вярата е мъжествено дело. Тя е за борци, които не се страхуват да влязат в битките. Виждаме колко много победи, но и колко много трудности преживяваха апостолите. Никой истински вярващ не се притеснява от това, че ще мине през тежки моменти. Притеснява се единствено да не би да изтърве Божията ръка, за която се държи. Грижи се да не отпадне от благодатта, която е по-силна от всякакви изпитания.
2. Човешката заблуда (Ефесяни 4:11-16) „Да не бъдем вече деца, блъскани и завличани от всеки вятър на учение, чрез човешката заблуда, в лукавство, по измамни хитрости” (Ефесяни 4:14)
Божието слово си е чисто и мъдро, но попаднало в ръцете на хората, то често заприличва на истинска каша от думи и представи, в която е трудно да се ориентираш. Бог ни говори, но как чуваме гласа Му и какво разбираме, е друг въпрос.
Много хора са положили голямо старание в изопачаване на Библията по такъв начин, че тя да се превърне в нещо доста по-различно, а понякога и съвсем различно от оригиналното. Историята на християнството ни запознава с многобройните ереси, които са били изобретявани с цел вярващите да бъдат объркани и да не знаят какво иска Бог от тях. Човешката заблуда е опасна и е взела немалко жертви.
Какво да правим, за да не станем и ние такива? Отговорът е: да пораснем. Да не бъдем вече деца. Децата най-лесно стават жертва на заблуди, защото са наивни, приемат всичко за истина, нямат опит. Всеки може да ги излъже. Но опитният и зрял човек трудно се лъже.
„Пълнолетното мъжество”, за което говори апостолът, е продукт на обучението. Христовото тяло си има своите апостоли, пророци, благовестители, пастири и учители. Те помагат на другите да се развиват духовно, да разбират кои са и откъде са, защо са тук и накъде отиват. Църквата не е устроена така, че да има един елит, който всичко знае и от многобройна маса, тънеща в невежество, а „всички да достигнат в единство на вярата”. Знаещите трябва да научат незнаещите; можещите трябва да помогнат на неможещите.
В света хората обичат да се заблуждават взаимно. В църквата хората обичат да си помагат, да се назидават и насърчават взаимно. Защото вървят към една цел, където има място за всички.
3. Заблуждението на беззаконните (2 Петър 2:17-20). „Пазете се да не би да се завлечете от заблуждението на беззаконните и да отпаднете от утвърждението си” (2 Петър 3:17)
Беззаконните живеят в заблуждение. Те нямат закони, които да спазват. Нищо не им е забранено, всичко им е разрешено. Всяко средство е прието, стига да им носи полза и удоволствие.
Съвсем различно е при вярващите. Те имат закони, които са свещени и е грях да бъдат престъпвани. Те имат правила, които са железни и трябва да се спазват.
Понякога ни се иска и ние „да му пуснем края”, да не се ограничаваме, да не внимаваме толкова какво говорим и вършим. Завиждаме на онези, че са толкова свободни и че си живеят така безгрижно. Чудим се защо ни е да се стараем толкова.
Апостолът употребява една дума, която има поразително въздействие: „завличам се”. Когато един кораб потъва, той създава вакуум и повлича под водата заедно със себе си всички, които плуват наоколо. Точно така е със заблуждението на беззаконните. То е потъване в мътните води на моралното безразличие, на духовната слепота. Колкото повече се сближаваме с беззаконните, толкова нараства опасността да потънем заедно с тях и да не се спрем, докато стигнем дъното.
Тяхното заблуждение започва с бунт против Бога. Те отхвърлят своя Създател и обявяват, че са се появили на света случайно. Няма пред кого да отговарят, няма никой над тях. Тази заблуда се набива в главите на децата още от детската градина. Веднъж приета, тя води към нови и нови заблуди. Тръгне ли човек в погрешен път, грешката му става все по-голяма; колкото повече върви, толкова по-трудно става връщането.
Апостолът ни увещава да се пазим от това. Завличането става незабелязано. Отначало е съвсем леко, но постепенно се усилва, докато стане непреодолимо. Само здравото вкопчване в Канарата Христос ще ни опази от гибелта, която иначе ни очаква.
4. Заблуда за избраните (Мат. 24:23-27). „Ще се появят лъжехристи и лъжепророци, които ще покажат големи знамения и чудеса, така че да заблудят, ако е възможно, и избраните” (Мат. 24:24)
Лесно е да заблуждаваш непросветени хора, които нямат никакви принципи и не се вълнуват особено от моралното си състояние. Но голямото предизвикателство е в заблуждаването на избраните. Който успее тях да вкара в блатото, е майстор.
Дяволът не се радва много на душите, които печели без усилие. Има една упорита средновековна легенда за това как хора продават душите си на дявола в замяна на младост или благополучие. Тя не е истинна. Защо му е на него да купува души, които сами му се предлагат? Защо да плаща за нещо, за което никой не му иска нищо? Много хора вършат работата на Сатана, без да получават нищо. Просто така, от инат, от лошотия, от мерак да видят как другите страдат.
За да заблуди избраните, врагът на човешкия род е готов да плати много. Той щедро дава способност на своите слуги да вършат знамения и чудеса, и то големи. Случват се необясними явления, които разтърсват хората и ги хвърлят в недоумение. Случват се свръхестествени събития, които говорят за намеса на неземни сили. Избраните са застрашени да повярват, че са видели Божие действие и да последват хората, които са им демонстрирали всичко това.
Нужно е внимание и зрелост! Божието слово ясно ни учи в какво да вярваме и кого да следваме. То ни насърчава да останем верни на Христос, дори когато не ни върви, дори когато всичко сякаш има за цел да ни обезсърчи и отклони от вярата. Нашата вяра не се основава върху знамения и чудеса, а върху истините, които ни представя Библията. А когато се случат знамения и когато Бог в милостта Си извърши чудеса, знаем, че те са Негово дело, а не дяволска измама.
5. Заблуда от Бога (2 Сол. 2:3-12). „И затова Бог изпраща заблуда да действа между тях, за да повярват на лъжа” (2 Солунци 2:11)
Бог изпраща заблуда?! Как така? Не звучи ли потресаващо подобно изречение?
Разбира се, че Бог е извор на истината и няма нищо общо със заблудата и заблуждаването на хората. Пратеникът на заблудата не идва от Бога, а от съвсем друго място. Това, което апостолът ни казва, означава, че в един момент Бог изоставя човека. Кога става това? Когато се прекрачи границата. Когато човекът реши, че сам си е господар и на никого не дължи отчет. Когато постави себе си на Божия престол. Вече изоставен, човекът заприличва на празната и пометена къща, която обаче няма стопанин и става свърталище на бесовете (Мат.12:43-45).
В Римляни 1:24-32 се описва този трагичен процес. Човекът е обърнал гръб на Бога, отдал се е на извратени мъдрувания, измислил си е божества, на които да се кланя. Стане ли това, Бог се оттегля. Няма повече работа там. И тогава отнякъде нахлува цялата мътна река на злото и на моралното падение.
Един кораб, направен от хиляди тонове метал, плава в морето без проблеми и може да пренася огромни количества товари. Но пробие ли се някъде неговият корпус, започва да нахлува вода и корабът отива на дъното. Една душа, здраво укрепена духовно, може да се носи над мътните води на греха и те да не я засягат; но пробие ли се някъде, въпрос на време е кога ще потъне в тях.
Дано бъдем мъдри да пазим себе си непокътнати! Да не позволяваме да се пробива вярата ни, посвещението ни, любовта ни. Позволим ли го, ще бъдем потопени от духа на заблудата, на гордостта, на негодуванието. Бог няма да ни държи насила при Себе Си. Но ако мислим, че ще намерим по-добро място, дълбоко се заблуждаваме.
6. Постоянна заблуда (Евреи 3:7-14). „Възнегодувах против това поколение и казах: Винаги се заблуждават със сърцата си” (Евреи 3:10)
Всеки може да изпадне в заблуда за известно време. Случва се и на най-мъдрите. Но идва моментът, когато заблудените се усещат и се отърсват от погрешните си разбирания. Големият проблем е, когато хората винаги се заблуждават. Всеки път, всеки ден, при всеки избор те вземат погрешното решение и тръгват в неправилна посока.
Излезлите от Египет евреи винаги се заблуждаваха. Към тях беше отправено това изобличително слово. То важеше за всички. Затова Бог отсъди тези хора да не влязат в Обещаната земя. Те бяха доказали многократно, че са заблудени. А в земята на бащите им не биваше да влизат заблудени хора. Там трябваше да влязат хора, които умееха да различават между лъжа и истина.
Невъзможно е този, който постоянно се хваща на едни и същи въдици и вечно прави грешки, да достигне до спасението. Божията ръка е протегната към хората, които умеят поне малко да виждат истинската същност на нещата. Бог може да чака дълго, докато някой най-после порасне и престане да мисли като малко дете. Но какво да направи за останалите? Те продължават да вярват на лъжата, че сме сами в една пуста вселена, че няма кой да ни помогне, че един ден ще изчезнем и няма да остане никаква следа, че някога ни е имало.
Още по-голяма беда би било да живеем в постоянна заблуда, след като сме повярвали. Разбрали сме един ден, че Бог ни обича и ни е приготвил път към небето. Познали сме Неговата любов и благодат. Тръгнали сме по стъпките на Христос. Но попадаме в някаква мъгла и се объркваме, заплитаме се във въпроси, на които не намираме отговори. И започва заблудата. Постоянна, непреодолима... Има изход за всеки, стига да се обърне към своя Спасител и да позволи Святият Дух да просветли сърцето му.
7. Самозаблуждаване (1 Йоан 1:5-10). „Праведният води ближния си, а пътят на нечестивите въвежда самите тях в заблуждение” (Притчи 12:26)
Лошо е някой да те заблуждава, но има нещо по-лошо. То е да заблуждаваш сам себе си.
Постоянно се твърди, че хората обичат истината. Това много пъти не е вярно. Хората обичат лъжата. Обичат да живеят в един свят, в който всичко е лъжовно, нищо не е ясно, нищо не е сигурно. Нека помислим за малко, но искрено, пред самите себе си, дали ще ни е приятно всички да знаят тайните ни, да няма нищо, което да крием. Нека си помислим колко често прибягваме до лицемерието, до представянето на един неточен и украсен образ, който силно се различава от истинския ни. Толкова сме свикнали с тези неща, че те вече даже не ни правят впечатление. Свикнали сме с мисълта, че хората лъжат и не се изненадваме никак, когато бъдем измамени за пореден път. Къде е истината? Ако наистина я обичахме, светът щеше да изглежда съвсем друг.
Затова и самозаблудата е толкова масово явление. Виждаме как хората упорито се стремят да вярват в измислици, в небивалици, в смешни и явно безумни учения, а не в истината. Знаем колко добър бизнес правят многобройните измамници, представящи се за ясновидци. Всеки счита себе си за праведник и за жертва на другите и на обществото, а пренебрегва очевидната истина, че и самият той не е цвете за мирисане. Вярваме на комплиментите, като се правим на слепи за факта, че ласкателите ни обсипват с тях, за да ни вземат парите и да извадят някаква облага за себе си.
Бог ни увещава да бъдем хора на истината. Хора, които не обичат да бъдат лъгани и да лъжат. Не се оставят да бъдат заблуждавани и не заблуждават. Бог очаква от нас да не мислим, че сме нещо, когато сме нищо (Гал.6:3), а да възлагаме на Него цялата си надежда и да черпим от Неговата изобилна благодат.
Заблудата е коварен начин да бъдем отклонени от добрия път и да тръгнам по пътя, който няма да ни отведе на добро място. Дяволът иска да управлява хората по този лесен и безболезнен начин, като ги обсипва с лъжи и ги прави свои покорни овце, водени към кланицата. Трябва да внимаваме кое какво е и кой кой е, за да не станем наивна жертва на хитреци и измамници и да попаднем в плен на собствената си непредпазливост. Ние сме хора на истината такава, каквато тя е, често неприятна и болезнена. Но само с истина се достига до целта, която е близост с нашия Господ и Спасител и следване на Неговия път, който води в небесната слава.

© Данаил Налбантски

С БОГА НАПРЕД, А НЕ В КРЪГ!

Тези от вас, които редовно слушат предаванията на Транс Световното Радио сигурно помнят че нашата последна проповед беше със заглавие “Какво е грехът” и ние видяхме, че според Светото Писание, той е нещо ужасно. В него няма нищо привлекателно и добро, но е една постепенно действаща отрова, която би довела човека в крайно сметка до духовна смърт ако той не направи нещо, за да излезе от него. Да излезе от пътя на този свят, който е много широк и удобен и води надолу, така че е лесно да се върви по него. Но краят му е смърт, вечна смърт, безвъзвратна. Характеристиките, които Словото на Бога дава за греха са, както говорихме миналия път, че той е една ужасна болест, която засяга целия човек и която е разпространена по целия свят. Че грехът е една свръхвисока стена, която застава между човека и Бога и прекъсва тяхното общение. Че грехът също така е едно въже, което държи човека като негов роб. Грехът е и най-големия крадец на нашия мир, пречи на Божиите благословения в нашия живот, наранява ни дълбоко пишейки като с желязна писалка по нашите сърца и е едно блато, тиня, в която някой, като продължава да съгрешава – се търкаля отново и отново.
Грехът ограбва благословенията, които Бог има за нашия живот! И след като грехът е толкова страшен и ужасен – как можем да се справим с него? За човеците е невъзможно, казва ни Библията в Евангелието на Матея 19:26. Затова Бог Отец изпрати Своя Син на света, за да отмахне греха като пожертвува себе си. Кръвта на Исус Христос ни очиства от всеки грях. Никой друг не може да ни спаси защото няма под небето друго име дадено между човеците, чрез което трябва да се спасим!
А Бог има за нас нещо много повече от това просто да се борим с греха. Той има цел и план за нашия живот. Има за нас посока, път който да извървим за Негова слава, изпълнявайки Неговата воля за своя живот и прославяйки Неговото име с всичко и във всичко, което вършим.
Животът с Бога, чистия и свят живот с Него, правят ние да вървим напред, правят ние да напредваме, да растем духовно, да укрепваме във вярата, прави да се развиваме. А развитието има в себе си зародиша да се изпълни дадената цел. Бог е Бог на целта, Бог на изобилието и съдържанието, Бог творящ. Всяко дадено добро под небето идва от Неговия трон, делото на спасението на човешките души е Негова идея. Той е в основата на всичко добро и чудесно, на всичко полезно и красиво, което става по цялата земя. Най-доброто, което човек може да направи е да бъде свързан с Бога и да работи с Него по това което Бог вече е планирал и върши. Това което Бог е планирал е най-доброто за човека. Божието дело е главно в две насоки – вътре в нас самите и чрез нас и далеч от нас да прославя своето Име! На мен, а и на всеки един от нас Бог говори и казва: Не можеш да видиш велите и чудесни дела, които върша в теб, чрез теб и далеч от теб! Това е Божия план за живота на всеки един човек. Бог иска да променя първо нас самите отвътре и след това да ни употреби в делото на спасението на безценните човешки души. Защото Бог не иска ни една душа да се загуби в пъкъла!
Бог има за нас посока и цел! Когато изведе израилтяните от Египет, който символизира греха, в който всеки един от нас е живял когато не е познавал Христа, Бог имаше предвид не просто да ги изведе от земята на робството, нито да ги остави в пустинята, а да ги заведе в обещаната земя. Да ги направи народ за пример на всички останали народи, за да заживеят и те за Божия слава. Бог имаше в плана си за Израил път напред! С Бога пътят ни винаги върви напред, дори и когато минаваме през тежки изпитания, дори когато край нас е мъгла и нищо не се вижда. Апостол Павел вървеше напред, дори когато се намираше в затвора, дори завеждането му във вериги в Рим не беше нищо по-различно от това да се изпълни Божия план Евангелието, Благата вест, според както беше казал Исус, да стигне до края на земята! Израил трябваше да върви напред и след съвсем малко дни да достигне обещаната земя, в които текат масло и мед. Но от Библията знаем, че това не се получи, а народът се разбунтува срещу Бога и вместо да върви напред - започна да се върти в кръг. Грехът, бунтът срещу Бога, винаги правят човек да започне да се върти в кръг, без ясна цел и посока. Затова независимо от това какво е постигнал човек в живота, колко известно е неговото име и колко пари има, когато чрез греха си е отделен от Бога – той върви без цел и посока и ако го попиташ “Как си днес?”, ще получиш отговор: “Все същото и все същото!”.
Бог е предвидил когато сме малки деца, ние да се храним с мляко е да растем. Има време, когато е времето за детска градина, за училище, за навлизане в зрелостта. После ставаме самостоятелни, създаваме семейства, поемаме своите отговорности. Цялото наше развитие на живота също е един път, в който всяко нещо си има своето време и не е никак приятно на средна възраст да вършиш нещо, което е трябвало да вършиш като дете. Изоставането никога не е приятно, нито смесването на нещата.
От един вярващ Бог очаква да се ожени, омъжи за Негово чадо, да станат едно, да търсят изпълняват Божията воля, да имат вярващи чада, които да растат, да създават свои семейства и също да имат вярващи чада, които да живеят за Бога и така Неговото слово да се предава и разпространява. И всичко това също е път напред. А прелюбодеянието спира вървенето напред и човек започва да се върти в порочен кръг.
Божията воля за всеки човек е първо да се покае за своите грехове и да приеме Исуса Христа като свой личен Спасител. След това да тръгне в Неговия път, четейки Словото и общувайки с Бога в молитва, присъединявайки се към църква, в която се проповядва Словото на Господа. И така в общение с Бога и други вярващи – да расте, да се развива и да се подготвя за изпълнение на задачата, която Бог има за неговия живот! И това също е път, път напред. И ако човек иска наистина да върви напред ще трябва да страни от грехове като клюки и одумване, критикарство и бунт... и всичко онова което е посочено в 1 глава на Посланието към Римляните и Посланието към Галатяните. Защото ако планът на Бога е да вървим напред, да се развиваме и изпълним призванието за нашия живот, то планът на дявола е да се въртим в кръг и никъде да не отиваме, нищо да не вършим, в нищо да не напредваме, никакви плодове да не даваме...
Моето пожелание към всеки един от вас, към теб лично, е твоят път да бъде винаги напред, винаги с Бога! Огледай и очисти в своя живот всичко, което не е от Бога и което прави да се въртиш в кръг! Пожеланието ми е да узнаеш Божия план за твоя живот, да изпълниш своето призвание и да можеш с увереност като апостол Павел да кажеш: “Пътя извървях, задачата изпълних!”. И Бог да те посрещне с отворени обятия и с думите: “Добре дошъл, добри и верни мой слуга!”. Амин!

Взето от книгата: "От Амвона" София 2001г.