Заблудата

Заблудата е неизбежен спътник на човека. Заблуждаваме се постоянно било от незнание, или от неопитност, от непредпазливост, от лекомислие. Понякога и умишлено, защото да си заблуден е по-лесно в един свят, в който заблудата е начин на живот за мнозинството. Нека разгледаме няколко библейски примера за заблуда, причините за нея и последствията.
1. Валаамовата заблуда (1 Петър 5:5-11) „Горко им, защото ходят по Каиновия път, заради печалба се впускат във Валамовата заблуда и загиват в Кореевото непокорство” (Юда 1:11).
Проблемът на Валаам беше, че много обичаше да печели от своите пророчески способности. Беше превърнал пророкуването в доходен бизнес. Всеки можеше да го наеме да благослови плановете му или да прокълне неприятелите му. Приличаше на адвокат, който може да защити всеки не защото вярва в човешката праведност, а защото ще му се плати.
Валаамовата заблуда действа и днес, и то сериозно. Наблюдаваме силно изкористяване на вярата. Тя на всяка цена трябва да ни носи някаква полза. Иначе за какво ни е? Щом вярваме в Бога, трябва да бъдем напълно здрави и всяка болест да бъде моментално изгонена от нас по най-бързия и безболезнен начин. Щом вярваме, трябва да ни върви в училище, в работа. Всеки инвестиран лев трябва да ни носи многократна печалба. Щом вярваме, нашите неприятели трябва бързо да се убедят, че са далеч по-долу от нас във всяко отношение и да се откажат от борбата.
Не че това е погрешно. Ние вярваме, че Бог помага в нашите житейски трудности. Вярваме, че Той ни дава здраве и сили, успех и благополучие. Но има и още нещо. Ние сме въвлечени в една драматична битка и често усещаме върху гърба си силата на проблемите. Имаме един враг, който всячески се стреми да ни навреди.
Вярата е мъжествено дело. Тя е за борци, които не се страхуват да влязат в битките. Виждаме колко много победи, но и колко много трудности преживяваха апостолите. Никой истински вярващ не се притеснява от това, че ще мине през тежки моменти. Притеснява се единствено да не би да изтърве Божията ръка, за която се държи. Грижи се да не отпадне от благодатта, която е по-силна от всякакви изпитания.
2. Човешката заблуда (Ефесяни 4:11-16) „Да не бъдем вече деца, блъскани и завличани от всеки вятър на учение, чрез човешката заблуда, в лукавство, по измамни хитрости” (Ефесяни 4:14)
Божието слово си е чисто и мъдро, но попаднало в ръцете на хората, то често заприличва на истинска каша от думи и представи, в която е трудно да се ориентираш. Бог ни говори, но как чуваме гласа Му и какво разбираме, е друг въпрос.
Много хора са положили голямо старание в изопачаване на Библията по такъв начин, че тя да се превърне в нещо доста по-различно, а понякога и съвсем различно от оригиналното. Историята на християнството ни запознава с многобройните ереси, които са били изобретявани с цел вярващите да бъдат объркани и да не знаят какво иска Бог от тях. Човешката заблуда е опасна и е взела немалко жертви.
Какво да правим, за да не станем и ние такива? Отговорът е: да пораснем. Да не бъдем вече деца. Децата най-лесно стават жертва на заблуди, защото са наивни, приемат всичко за истина, нямат опит. Всеки може да ги излъже. Но опитният и зрял човек трудно се лъже.
„Пълнолетното мъжество”, за което говори апостолът, е продукт на обучението. Христовото тяло си има своите апостоли, пророци, благовестители, пастири и учители. Те помагат на другите да се развиват духовно, да разбират кои са и откъде са, защо са тук и накъде отиват. Църквата не е устроена така, че да има един елит, който всичко знае и от многобройна маса, тънеща в невежество, а „всички да достигнат в единство на вярата”. Знаещите трябва да научат незнаещите; можещите трябва да помогнат на неможещите.
В света хората обичат да се заблуждават взаимно. В църквата хората обичат да си помагат, да се назидават и насърчават взаимно. Защото вървят към една цел, където има място за всички.
3. Заблуждението на беззаконните (2 Петър 2:17-20). „Пазете се да не би да се завлечете от заблуждението на беззаконните и да отпаднете от утвърждението си” (2 Петър 3:17)
Беззаконните живеят в заблуждение. Те нямат закони, които да спазват. Нищо не им е забранено, всичко им е разрешено. Всяко средство е прието, стига да им носи полза и удоволствие.
Съвсем различно е при вярващите. Те имат закони, които са свещени и е грях да бъдат престъпвани. Те имат правила, които са железни и трябва да се спазват.
Понякога ни се иска и ние „да му пуснем края”, да не се ограничаваме, да не внимаваме толкова какво говорим и вършим. Завиждаме на онези, че са толкова свободни и че си живеят така безгрижно. Чудим се защо ни е да се стараем толкова.
Апостолът употребява една дума, която има поразително въздействие: „завличам се”. Когато един кораб потъва, той създава вакуум и повлича под водата заедно със себе си всички, които плуват наоколо. Точно така е със заблуждението на беззаконните. То е потъване в мътните води на моралното безразличие, на духовната слепота. Колкото повече се сближаваме с беззаконните, толкова нараства опасността да потънем заедно с тях и да не се спрем, докато стигнем дъното.
Тяхното заблуждение започва с бунт против Бога. Те отхвърлят своя Създател и обявяват, че са се появили на света случайно. Няма пред кого да отговарят, няма никой над тях. Тази заблуда се набива в главите на децата още от детската градина. Веднъж приета, тя води към нови и нови заблуди. Тръгне ли човек в погрешен път, грешката му става все по-голяма; колкото повече върви, толкова по-трудно става връщането.
Апостолът ни увещава да се пазим от това. Завличането става незабелязано. Отначало е съвсем леко, но постепенно се усилва, докато стане непреодолимо. Само здравото вкопчване в Канарата Христос ще ни опази от гибелта, която иначе ни очаква.
4. Заблуда за избраните (Мат. 24:23-27). „Ще се появят лъжехристи и лъжепророци, които ще покажат големи знамения и чудеса, така че да заблудят, ако е възможно, и избраните” (Мат. 24:24)
Лесно е да заблуждаваш непросветени хора, които нямат никакви принципи и не се вълнуват особено от моралното си състояние. Но голямото предизвикателство е в заблуждаването на избраните. Който успее тях да вкара в блатото, е майстор.
Дяволът не се радва много на душите, които печели без усилие. Има една упорита средновековна легенда за това как хора продават душите си на дявола в замяна на младост или благополучие. Тя не е истинна. Защо му е на него да купува души, които сами му се предлагат? Защо да плаща за нещо, за което никой не му иска нищо? Много хора вършат работата на Сатана, без да получават нищо. Просто така, от инат, от лошотия, от мерак да видят как другите страдат.
За да заблуди избраните, врагът на човешкия род е готов да плати много. Той щедро дава способност на своите слуги да вършат знамения и чудеса, и то големи. Случват се необясними явления, които разтърсват хората и ги хвърлят в недоумение. Случват се свръхестествени събития, които говорят за намеса на неземни сили. Избраните са застрашени да повярват, че са видели Божие действие и да последват хората, които са им демонстрирали всичко това.
Нужно е внимание и зрелост! Божието слово ясно ни учи в какво да вярваме и кого да следваме. То ни насърчава да останем верни на Христос, дори когато не ни върви, дори когато всичко сякаш има за цел да ни обезсърчи и отклони от вярата. Нашата вяра не се основава върху знамения и чудеса, а върху истините, които ни представя Библията. А когато се случат знамения и когато Бог в милостта Си извърши чудеса, знаем, че те са Негово дело, а не дяволска измама.
5. Заблуда от Бога (2 Сол. 2:3-12). „И затова Бог изпраща заблуда да действа между тях, за да повярват на лъжа” (2 Солунци 2:11)
Бог изпраща заблуда?! Как така? Не звучи ли потресаващо подобно изречение?
Разбира се, че Бог е извор на истината и няма нищо общо със заблудата и заблуждаването на хората. Пратеникът на заблудата не идва от Бога, а от съвсем друго място. Това, което апостолът ни казва, означава, че в един момент Бог изоставя човека. Кога става това? Когато се прекрачи границата. Когато човекът реши, че сам си е господар и на никого не дължи отчет. Когато постави себе си на Божия престол. Вече изоставен, човекът заприличва на празната и пометена къща, която обаче няма стопанин и става свърталище на бесовете (Мат.12:43-45).
В Римляни 1:24-32 се описва този трагичен процес. Човекът е обърнал гръб на Бога, отдал се е на извратени мъдрувания, измислил си е божества, на които да се кланя. Стане ли това, Бог се оттегля. Няма повече работа там. И тогава отнякъде нахлува цялата мътна река на злото и на моралното падение.
Един кораб, направен от хиляди тонове метал, плава в морето без проблеми и може да пренася огромни количества товари. Но пробие ли се някъде неговият корпус, започва да нахлува вода и корабът отива на дъното. Една душа, здраво укрепена духовно, може да се носи над мътните води на греха и те да не я засягат; но пробие ли се някъде, въпрос на време е кога ще потъне в тях.
Дано бъдем мъдри да пазим себе си непокътнати! Да не позволяваме да се пробива вярата ни, посвещението ни, любовта ни. Позволим ли го, ще бъдем потопени от духа на заблудата, на гордостта, на негодуванието. Бог няма да ни държи насила при Себе Си. Но ако мислим, че ще намерим по-добро място, дълбоко се заблуждаваме.
6. Постоянна заблуда (Евреи 3:7-14). „Възнегодувах против това поколение и казах: Винаги се заблуждават със сърцата си” (Евреи 3:10)
Всеки може да изпадне в заблуда за известно време. Случва се и на най-мъдрите. Но идва моментът, когато заблудените се усещат и се отърсват от погрешните си разбирания. Големият проблем е, когато хората винаги се заблуждават. Всеки път, всеки ден, при всеки избор те вземат погрешното решение и тръгват в неправилна посока.
Излезлите от Египет евреи винаги се заблуждаваха. Към тях беше отправено това изобличително слово. То важеше за всички. Затова Бог отсъди тези хора да не влязат в Обещаната земя. Те бяха доказали многократно, че са заблудени. А в земята на бащите им не биваше да влизат заблудени хора. Там трябваше да влязат хора, които умееха да различават между лъжа и истина.
Невъзможно е този, който постоянно се хваща на едни и същи въдици и вечно прави грешки, да достигне до спасението. Божията ръка е протегната към хората, които умеят поне малко да виждат истинската същност на нещата. Бог може да чака дълго, докато някой най-после порасне и престане да мисли като малко дете. Но какво да направи за останалите? Те продължават да вярват на лъжата, че сме сами в една пуста вселена, че няма кой да ни помогне, че един ден ще изчезнем и няма да остане никаква следа, че някога ни е имало.
Още по-голяма беда би било да живеем в постоянна заблуда, след като сме повярвали. Разбрали сме един ден, че Бог ни обича и ни е приготвил път към небето. Познали сме Неговата любов и благодат. Тръгнали сме по стъпките на Христос. Но попадаме в някаква мъгла и се объркваме, заплитаме се във въпроси, на които не намираме отговори. И започва заблудата. Постоянна, непреодолима... Има изход за всеки, стига да се обърне към своя Спасител и да позволи Святият Дух да просветли сърцето му.
7. Самозаблуждаване (1 Йоан 1:5-10). „Праведният води ближния си, а пътят на нечестивите въвежда самите тях в заблуждение” (Притчи 12:26)
Лошо е някой да те заблуждава, но има нещо по-лошо. То е да заблуждаваш сам себе си.
Постоянно се твърди, че хората обичат истината. Това много пъти не е вярно. Хората обичат лъжата. Обичат да живеят в един свят, в който всичко е лъжовно, нищо не е ясно, нищо не е сигурно. Нека помислим за малко, но искрено, пред самите себе си, дали ще ни е приятно всички да знаят тайните ни, да няма нищо, което да крием. Нека си помислим колко често прибягваме до лицемерието, до представянето на един неточен и украсен образ, който силно се различава от истинския ни. Толкова сме свикнали с тези неща, че те вече даже не ни правят впечатление. Свикнали сме с мисълта, че хората лъжат и не се изненадваме никак, когато бъдем измамени за пореден път. Къде е истината? Ако наистина я обичахме, светът щеше да изглежда съвсем друг.
Затова и самозаблудата е толкова масово явление. Виждаме как хората упорито се стремят да вярват в измислици, в небивалици, в смешни и явно безумни учения, а не в истината. Знаем колко добър бизнес правят многобройните измамници, представящи се за ясновидци. Всеки счита себе си за праведник и за жертва на другите и на обществото, а пренебрегва очевидната истина, че и самият той не е цвете за мирисане. Вярваме на комплиментите, като се правим на слепи за факта, че ласкателите ни обсипват с тях, за да ни вземат парите и да извадят някаква облага за себе си.
Бог ни увещава да бъдем хора на истината. Хора, които не обичат да бъдат лъгани и да лъжат. Не се оставят да бъдат заблуждавани и не заблуждават. Бог очаква от нас да не мислим, че сме нещо, когато сме нищо (Гал.6:3), а да възлагаме на Него цялата си надежда и да черпим от Неговата изобилна благодат.
Заблудата е коварен начин да бъдем отклонени от добрия път и да тръгнам по пътя, който няма да ни отведе на добро място. Дяволът иска да управлява хората по този лесен и безболезнен начин, като ги обсипва с лъжи и ги прави свои покорни овце, водени към кланицата. Трябва да внимаваме кое какво е и кой кой е, за да не станем наивна жертва на хитреци и измамници и да попаднем в плен на собствената си непредпазливост. Ние сме хора на истината такава, каквато тя е, често неприятна и болезнена. Но само с истина се достига до целта, която е близост с нашия Господ и Спасител и следване на Неговия път, който води в небесната слава.

© Данаил Налбантски