-
2011/01/31
6 Годишен Проповедник
Назарет Касти Рей - това момче е чудо за мен. Не съм виждал такова дете като него.
Едно дете пълно със Святия Дух.Бог може да прославя Името Си и чрез децата.
Слава на Него.
2011/01/27
НОВОГОДИШНА МОЛИТВА НА КРЪСТА
31.12.2010година 0ч.на кръста
/Еремия 33:3/ - Господи, в началото на Новата 2011г. ние идваме при Тебе да се помолиме и да извикаме пред Твоя кръст за помощ и милост за нас, за домовете ни, за народа ни, за БЪЛГАРИЯ!
Ние викаме към Силния и Мощния на Израел, Алфата и Омегата, Първия и Последния, Царя на Царете, Господа на господарите и Лекаря на лекарите!
Откривай ни и ни показвай велики и тайни неща, които не знаем. Нека всичко тайно да стане явно през 2011г. за нас! /Лука 12:2/. Господи, Ти си оставил ОСТАТЪК между нас, който да бъде закрепен в Твойто свято място, за да отваряш очите ни и да ни съживиш, за да издигнем Твоя дом и да поправим развалините Мy/Ездра9:8/.
Дори в сегашно време Ти си избрал ОСТАТЪК от хора по благодат, които АКО смирят себе си пред Тебе, Ти ще чуеш молитвата им и ще отговориш. /Рим.11:5/. Господи, Ти си ни познал още от утробата, преди да се родим. Осветил си ни и си ни поставил за пророци на народите /Еремия1:5/. Молиме Те да пратиш между нас духът на Халев и Исус Навин и както те завладяха земята, в която ги изпрати така и ние да завладеем земята, в която си ни поставил за Тебе /Исус Навин1:3/. Словото Ти казва, че ние сме избран род, царско свещенство, свят народ, люде, които да възвестят на този погиващ свят славата на Този, Който ни призова от тъмнината в Своята чудесна светлина /1 Пет.2:9/.
Писано е още че сме виделина на света, която свети пред човеците, за да видят добрите ни дела и да се прослави Нашия Отец, Който е на небесата /Матей 5:14,15,16/. Дал си ни Твоя дух да бъде върху нас и си ни помазал да превързваме сърцесъкрушените, да прогласяваме освобождение за пленниците и да изведеме от затвора вързаните. Да прогласяваме годината на благоволението Господне в 2011г. и деня на въздаянието на нашия Бог. Да утешаваме всички наскърбени, да се грижиме за тях; да им занесеме радост, мир и изцеление, за да прославят името на Исус /Исая61:1-3/.Господи, Ти даде живота си за нас.
Ние Ти благодариме за скъпоценната жертва на кръста и за святата Ти кръв,
Която се проля, за да ни измие от всичките ни грехове /1Йоан3:16/.
Молиме Те, Господи не ни отхвърляй от присъствието Си и
не отнемай от нас Святия си дух /Пс.55:11/. Ние идваме пред Твоя трон. Покайваме се и се отричаме от всеки грях и всяко проклятие, което сме извършили ние, децата ни или нашите родители и прародители чак до Адам. Заставаме за нашия народ! Заставаме за нашата нация! Заставаме за България! Ходатайстваме и се застъпваме! Ние осъзнаваме, че мястото на което стоим /земята, на която си ни поставил/ е СВЯТА ЗЕМЯ! Ти си я създал за Свое притежание! Ти очакваш ТЯ /земята/ да даде добър и траен плод през 2011г. Затова СЕГА ние събуваме обущата от нозете си /Изход 3:5; Исус Навин 5:15, Деяния 7:33/. Покайваме се и се отричаме от всеки грях, който сме извършили, когато сме стъпвали или ходили на места, където не е трябвало да бъдеме /дискотеки, манифестации, танци, концерти, филми, увеселителни забавления и т. н./ Нашите крака са важна част на тялото ни и демоните имат легално право и претенции върху нас, ако не сме ходили в Божиите пътища. Ние издигаме линия между нас и нашите грехове и поставяме кръвта на Исус да ни измие и очисти от всички тях. Молиме Те, Господи да премахнеш всяко беззаконие от нашите крака, за да влеземе в земята, която си ни дал, за да я завладееме за Тебе. Ние се смиряваме, молиме се, търсиме лицето Ти и се връщаме от нечестивите си пътища /2Летописи 7:14/. Ходатайстваме и се молиме за нас, за нашите домове, за нашия народ, за България, /както Мойсей, Авраам, Данаил, Естир, Ездра, Еремия, Неемия, Исус Навин ходатайстваха, постеха и се молеха за народа си/ ние ги издигаме пред Тебе сега! Господи, Ти обръщаш проклятието в благословение /Второзаконие 23:5; Неемия 13:2; Захария 14:11/. Молиме Те да заповядаш на ангелите Си за нас, да ни пазят във всичките ни пътища. На ръце да ни вдигат,
да не би да удариме в камък ногата си /Псалом 91:11,12/. Молиме за Твоята милост да бъде над България през 2011г. Нека Словото, което излиза от устата Ти изпълни волята Ти и благоуспее в онова, за което го изпращаш /Исая 55:11/. Не бойте се, защото Аз ви изкупих, призвах ви по име! Мои сте! /Исая 43:1/. Аз съм Вашия Пастир няма да ви оставя в нужда /Псалом 23:1/. Ще извърша онова, което е потребно за вас /Псалом 138:8/. Повярвай в Моя Син и ще се спасиш ти и целия ти дом /Деяния 16:31/.
Аз и моя дом ще служиме на Господа /Исус Навин24:15/.
Народите ще ходят по Неговата Светлина; земните царе ще донасят в Него слава и почит /Откровение21:24/. АМИН!
/Еремия 33:3/ - Господи, в началото на Новата 2011г. ние идваме при Тебе да се помолиме и да извикаме пред Твоя кръст за помощ и милост за нас, за домовете ни, за народа ни, за БЪЛГАРИЯ!
Ние викаме към Силния и Мощния на Израел, Алфата и Омегата, Първия и Последния, Царя на Царете, Господа на господарите и Лекаря на лекарите!
Откривай ни и ни показвай велики и тайни неща, които не знаем. Нека всичко тайно да стане явно през 2011г. за нас! /Лука 12:2/. Господи, Ти си оставил ОСТАТЪК между нас, който да бъде закрепен в Твойто свято място, за да отваряш очите ни и да ни съживиш, за да издигнем Твоя дом и да поправим развалините Мy/Ездра9:8/.
Дори в сегашно време Ти си избрал ОСТАТЪК от хора по благодат, които АКО смирят себе си пред Тебе, Ти ще чуеш молитвата им и ще отговориш. /Рим.11:5/. Господи, Ти си ни познал още от утробата, преди да се родим. Осветил си ни и си ни поставил за пророци на народите /Еремия1:5/. Молиме Те да пратиш между нас духът на Халев и Исус Навин и както те завладяха земята, в която ги изпрати така и ние да завладеем земята, в която си ни поставил за Тебе /Исус Навин1:3/. Словото Ти казва, че ние сме избран род, царско свещенство, свят народ, люде, които да възвестят на този погиващ свят славата на Този, Който ни призова от тъмнината в Своята чудесна светлина /1 Пет.2:9/.
Писано е още че сме виделина на света, която свети пред човеците, за да видят добрите ни дела и да се прослави Нашия Отец, Който е на небесата /Матей 5:14,15,16/. Дал си ни Твоя дух да бъде върху нас и си ни помазал да превързваме сърцесъкрушените, да прогласяваме освобождение за пленниците и да изведеме от затвора вързаните. Да прогласяваме годината на благоволението Господне в 2011г. и деня на въздаянието на нашия Бог. Да утешаваме всички наскърбени, да се грижиме за тях; да им занесеме радост, мир и изцеление, за да прославят името на Исус /Исая61:1-3/.Господи, Ти даде живота си за нас.
Ние Ти благодариме за скъпоценната жертва на кръста и за святата Ти кръв,
Която се проля, за да ни измие от всичките ни грехове /1Йоан3:16/.
Молиме Те, Господи не ни отхвърляй от присъствието Си и
не отнемай от нас Святия си дух /Пс.55:11/. Ние идваме пред Твоя трон. Покайваме се и се отричаме от всеки грях и всяко проклятие, което сме извършили ние, децата ни или нашите родители и прародители чак до Адам. Заставаме за нашия народ! Заставаме за нашата нация! Заставаме за България! Ходатайстваме и се застъпваме! Ние осъзнаваме, че мястото на което стоим /земята, на която си ни поставил/ е СВЯТА ЗЕМЯ! Ти си я създал за Свое притежание! Ти очакваш ТЯ /земята/ да даде добър и траен плод през 2011г. Затова СЕГА ние събуваме обущата от нозете си /Изход 3:5; Исус Навин 5:15, Деяния 7:33/. Покайваме се и се отричаме от всеки грях, който сме извършили, когато сме стъпвали или ходили на места, където не е трябвало да бъдеме /дискотеки, манифестации, танци, концерти, филми, увеселителни забавления и т. н./ Нашите крака са важна част на тялото ни и демоните имат легално право и претенции върху нас, ако не сме ходили в Божиите пътища. Ние издигаме линия между нас и нашите грехове и поставяме кръвта на Исус да ни измие и очисти от всички тях. Молиме Те, Господи да премахнеш всяко беззаконие от нашите крака, за да влеземе в земята, която си ни дал, за да я завладееме за Тебе. Ние се смиряваме, молиме се, търсиме лицето Ти и се връщаме от нечестивите си пътища /2Летописи 7:14/. Ходатайстваме и се молиме за нас, за нашите домове, за нашия народ, за България, /както Мойсей, Авраам, Данаил, Естир, Ездра, Еремия, Неемия, Исус Навин ходатайстваха, постеха и се молеха за народа си/ ние ги издигаме пред Тебе сега! Господи, Ти обръщаш проклятието в благословение /Второзаконие 23:5; Неемия 13:2; Захария 14:11/. Молиме Те да заповядаш на ангелите Си за нас, да ни пазят във всичките ни пътища. На ръце да ни вдигат,
да не би да удариме в камък ногата си /Псалом 91:11,12/. Молиме за Твоята милост да бъде над България през 2011г. Нека Словото, което излиза от устата Ти изпълни волята Ти и благоуспее в онова, за което го изпращаш /Исая 55:11/. Не бойте се, защото Аз ви изкупих, призвах ви по име! Мои сте! /Исая 43:1/. Аз съм Вашия Пастир няма да ви оставя в нужда /Псалом 23:1/. Ще извърша онова, което е потребно за вас /Псалом 138:8/. Повярвай в Моя Син и ще се спасиш ти и целия ти дом /Деяния 16:31/.
Аз и моя дом ще служиме на Господа /Исус Навин24:15/.
Народите ще ходят по Неговата Светлина; земните царе ще донасят в Него слава и почит /Откровение21:24/. АМИН!
2011/01/26
Езавел в църквата
Езавел не е ангажирана със семейство.
Едно от най-опасните тактики на духът Езавел, е да демонстрира семейна компетенция. Тя обича да съветва другите за техният брак, но самата тя обикаля без съпруг и деца.
Съветвайки тези семейства, Езавел им причинява семейни скандали. Много хора не разбират, защо "без причина" техният брак не върви, но това си има причина, и това е Езавел.
Езавел не иска брак за себе си, защото не обича да е под властта на мъж. Тя не иска и деца, защото ще трябва да се грижи за някого, а тя не обича да се грижи за други.
Езавел се моли за брака на другите, но как ще ги благослови в нещо, когато самата тя не е благословена с брак?!
Ако Езавел има брак, тя не обича да споделя с мъжа си, прави с го с власт имащите в църквата.
Езавел обича да съветва за възпитанието на децата, но тя никога не е възпитавала и е невъзпитана към Бога.
Езавел винаги е готова да укорява семейната жена в бездуховност пред нейният мъж.
Езавел винаги деморализира, като поставя високи цели за семеен стандарт
Езавел се ядосва на щастливите жени, но го прави докато им се усмихва.
Езавел обича да изказва задоволство от умението си да организира времето си, пред вашият съпруг или съпруга.
Езавел обича да посочва слабостите на мъжете пред жените им.
Езавел обича да посочва слабостите на жените пред мъжете им.
2. Езавел е винаги близо до лидерството.
Езавел държи да знае за решенията на лидерството преди останалите в църквата, ако е възможно и преди съпругата на лидера.
Езавел е привидно в добри взаимоотношения със съпругата на лидера,
но с голяма завист иска да я замести.
Езавел е ангажирана с дейности близо до лидера, за да може да следи неговите действия.
Езавел е готова на всичко за да постигне одобрението на лидера.
Езавел е винаги готова да изслуша проблемите на лидера.
Езавел винаги проявява разбирателство към лидерите и е готова да ги прегърне.
Езавел не понася близостта на другите до лидера.
3. Езавел проповядва.
Езавел обича да проповядва, защото така може да манипулира.
Езавел винаги проповядва многословно и дълго време.
Езавел не обича друг да проповядва и да я измества.
Езавел не говори против проповедник явно, тя го прави в тайна.
Езавел не обича вниманието на хората да бъде върху други проповедници.
Езавел уж подкрепя другите проповедници, но им завижда и тайно ги компрометира.
Езавел обича да показва библейски знания.
Езавел има отговор за всеки библейски въпрос.
Езавел обича вниманието на другите да я слушат, и когато не го правят те се обвиняват в непослушание.
Езавел обича да цитира много стихове.
4. Езавел е в конкуренция.
Езавел обича да се състезава.
Езавел обича да се сравнява.
Езавел проваля и обвинява всеки, който е по-добър и помазан от нея.
Езавел оглежда търпеливо за слабости в живота на другите.
Езавел лъжесвидетелства за по-помазаните от нея.
Езавел никога не казва грешката в очите на човека, тя е страхлива.
Езавел никога не говори със всички едновременно, тя обхожда всеки по отделно.
Езавел обича да носи нова информация за другите лидери.
Езавел обича да клюкарства, под уж доброто намерение да сподели за да се молят с нея.
Езавел създава скандалите търпеливо и организирано.
5. Езавел и парите.
Езавел не работи безплатно.
Езавел е винаги на заплата.
Езавел не живее, чрез вяра, а чрез заплата от църквата.
Езавел не разбира състоянието на останалите, но ги уверява, че вината е в тях.
Езавел е по-близка до хората с повече пари.
Езавел е готова да "жертва" за да я приемат за щедра.
6. Езавел и духовността.
Езавел никога не говори за своите грехове, но иска да чуе за вашите.
Езавел никога не позволява да знаете много за нея.
Езавел говори за себе си винаги, като посветена и много отдадена на Бог.
Езавел държи на това, да има смирен имидж пред останалите.
Езавел е непокорна на Бог, но никой не знае за това.
Езавел често разказва за виденията и сънищата си.
Езавел често говори за откровенията си.
Езавел винаги отбелязва факта, че Бог и е дал дарба.
Езавел никога не отказва да се моли за вас,
защото така, ще научи за ваш проблем.
7. Езавел и бъдещето
Езавел води до проблеми в брака.
Езавел спира плодоносните утроби.
Езавел разделя църкви.
Езавел носи до отдалечаване от църквата.
Езавел използва и после те захвърля.
Езавел разделя приятелите.
8. Езавел и чувствата.
Езавел умее да плаче когато си поиска, за да убеди другите, че е много чувствителна и наранима.
Езавел обича да се смее пред другите за да я видят, че е жизнена и благословена.
Езавел обича да научи за най-дълбоките ти тайни.
Езавел никога не проявява гняв, тя винаги показва смирение.
Езавел не обича да и казват, че е много добра. Тя се лъскае сама пред огледалото вкъщи, но пред другите не го показва.
Езавел обича да бъде съжалявана.
Езавел мрази да я разкриват.
Езавел тайно се радва на проблемите на другите, но пред тях е готова да заплаче в молитва.
Езавел оправдава греха на лидера, защото така го държи зависим от себе си.
9. Езавел и даровете на власт.
Езавел не обича пророците, защото я страх, че ще я разкрият.
Езавел не обича апостолите, защото не иска някой друг да има видението за църквата.
Езавел мрази пророците и винаги ги обвинява, защото те носят светлина.
Езавел обича да говори, срещу по-високите дарове.
Езавел, ще направи всичко възможно за да отдалечи пророка от църквата.
Езавел не иска пророчествата, защото те дават надежда на хората.
Езавел е тайно ядосана за любовта на хората, към пророците.
Езавел никога не се изправя в лицето на пророк за да го обвини,
тя винаги ползва останалите.
10. Езавел не обича промените.
Езавел не обича промените, защото промяната носи зрялост в другите и те ще я разкрият.
Езавел пречи на промените, защото промените благославят останалите.
Езавел говори за промяна, но никога не променя.
Езавел не иска духовната промяна, защото знае, че така хората, ще се събудят.
Езавел убива всеки, който носи промяна, чрез лъжливата си уста.
Сунай Маджуров
Едно от най-опасните тактики на духът Езавел, е да демонстрира семейна компетенция. Тя обича да съветва другите за техният брак, но самата тя обикаля без съпруг и деца.
Съветвайки тези семейства, Езавел им причинява семейни скандали. Много хора не разбират, защо "без причина" техният брак не върви, но това си има причина, и това е Езавел.
Езавел не иска брак за себе си, защото не обича да е под властта на мъж. Тя не иска и деца, защото ще трябва да се грижи за някого, а тя не обича да се грижи за други.
Езавел се моли за брака на другите, но как ще ги благослови в нещо, когато самата тя не е благословена с брак?!
Ако Езавел има брак, тя не обича да споделя с мъжа си, прави с го с власт имащите в църквата.
Езавел обича да съветва за възпитанието на децата, но тя никога не е възпитавала и е невъзпитана към Бога.
Езавел винаги е готова да укорява семейната жена в бездуховност пред нейният мъж.
Езавел винаги деморализира, като поставя високи цели за семеен стандарт
Езавел се ядосва на щастливите жени, но го прави докато им се усмихва.
Езавел обича да изказва задоволство от умението си да организира времето си, пред вашият съпруг или съпруга.
Езавел обича да посочва слабостите на мъжете пред жените им.
Езавел обича да посочва слабостите на жените пред мъжете им.
2. Езавел е винаги близо до лидерството.
Езавел държи да знае за решенията на лидерството преди останалите в църквата, ако е възможно и преди съпругата на лидера.
Езавел е привидно в добри взаимоотношения със съпругата на лидера,
но с голяма завист иска да я замести.
Езавел е ангажирана с дейности близо до лидера, за да може да следи неговите действия.
Езавел е готова на всичко за да постигне одобрението на лидера.
Езавел е винаги готова да изслуша проблемите на лидера.
Езавел винаги проявява разбирателство към лидерите и е готова да ги прегърне.
Езавел не понася близостта на другите до лидера.
3. Езавел проповядва.
Езавел обича да проповядва, защото така може да манипулира.
Езавел винаги проповядва многословно и дълго време.
Езавел не обича друг да проповядва и да я измества.
Езавел не говори против проповедник явно, тя го прави в тайна.
Езавел не обича вниманието на хората да бъде върху други проповедници.
Езавел уж подкрепя другите проповедници, но им завижда и тайно ги компрометира.
Езавел обича да показва библейски знания.
Езавел има отговор за всеки библейски въпрос.
Езавел обича вниманието на другите да я слушат, и когато не го правят те се обвиняват в непослушание.
Езавел обича да цитира много стихове.
4. Езавел е в конкуренция.
Езавел обича да се състезава.
Езавел обича да се сравнява.
Езавел проваля и обвинява всеки, който е по-добър и помазан от нея.
Езавел оглежда търпеливо за слабости в живота на другите.
Езавел лъжесвидетелства за по-помазаните от нея.
Езавел никога не казва грешката в очите на човека, тя е страхлива.
Езавел никога не говори със всички едновременно, тя обхожда всеки по отделно.
Езавел обича да носи нова информация за другите лидери.
Езавел обича да клюкарства, под уж доброто намерение да сподели за да се молят с нея.
Езавел създава скандалите търпеливо и организирано.
5. Езавел и парите.
Езавел не работи безплатно.
Езавел е винаги на заплата.
Езавел не живее, чрез вяра, а чрез заплата от църквата.
Езавел не разбира състоянието на останалите, но ги уверява, че вината е в тях.
Езавел е по-близка до хората с повече пари.
Езавел е готова да "жертва" за да я приемат за щедра.
6. Езавел и духовността.
Езавел никога не говори за своите грехове, но иска да чуе за вашите.
Езавел никога не позволява да знаете много за нея.
Езавел говори за себе си винаги, като посветена и много отдадена на Бог.
Езавел държи на това, да има смирен имидж пред останалите.
Езавел е непокорна на Бог, но никой не знае за това.
Езавел често разказва за виденията и сънищата си.
Езавел често говори за откровенията си.
Езавел винаги отбелязва факта, че Бог и е дал дарба.
Езавел никога не отказва да се моли за вас,
защото така, ще научи за ваш проблем.
7. Езавел и бъдещето
Езавел води до проблеми в брака.
Езавел спира плодоносните утроби.
Езавел разделя църкви.
Езавел носи до отдалечаване от църквата.
Езавел използва и после те захвърля.
Езавел разделя приятелите.
8. Езавел и чувствата.
Езавел умее да плаче когато си поиска, за да убеди другите, че е много чувствителна и наранима.
Езавел обича да се смее пред другите за да я видят, че е жизнена и благословена.
Езавел обича да научи за най-дълбоките ти тайни.
Езавел никога не проявява гняв, тя винаги показва смирение.
Езавел не обича да и казват, че е много добра. Тя се лъскае сама пред огледалото вкъщи, но пред другите не го показва.
Езавел обича да бъде съжалявана.
Езавел мрази да я разкриват.
Езавел тайно се радва на проблемите на другите, но пред тях е готова да заплаче в молитва.
Езавел оправдава греха на лидера, защото така го държи зависим от себе си.
9. Езавел и даровете на власт.
Езавел не обича пророците, защото я страх, че ще я разкрият.
Езавел не обича апостолите, защото не иска някой друг да има видението за църквата.
Езавел мрази пророците и винаги ги обвинява, защото те носят светлина.
Езавел обича да говори, срещу по-високите дарове.
Езавел, ще направи всичко възможно за да отдалечи пророка от църквата.
Езавел не иска пророчествата, защото те дават надежда на хората.
Езавел е тайно ядосана за любовта на хората, към пророците.
Езавел никога не се изправя в лицето на пророк за да го обвини,
тя винаги ползва останалите.
10. Езавел не обича промените.
Езавел не обича промените, защото промяната носи зрялост в другите и те ще я разкрият.
Езавел пречи на промените, защото промените благославят останалите.
Езавел говори за промяна, но никога не променя.
Езавел не иска духовната промяна, защото знае, че така хората, ще се събудят.
Езавел убива всеки, който носи промяна, чрез лъжливата си уста.
Сунай Маджуров
2011/01/21
Свидетелство за силата на молитвата
Двадесет и шестте Божии гардове (пазители)
Ето ти нещо, от което ще потръпнеш. Дали някога си чувствал силен подтик да се молиш за някого и просто си записал името му на лист хартия, а след това си си казал: „Ще се моля за него/нея по-късно”? Дали някой някога ти се е обаждал и е поискал да се молиш за него: „Имам нужда да се молиш за мен. Имам следната нужда.”
Прочети това и нека то да промени начина, по който мислиш за молитвата, а също така и начина, по който се молиш. Тогава ще бъдеш благословен.
Един мисионер, който се завърнал в неговата църква в Мичиган, разказал на хората там следното:
"Докато служех в една малка полева болница в Африка, на всеки две седмици аз пътувах с колело през джунглата, за да купувам материали и лекарства от съседния град. Пътуването ми отнемаше два дни и трябваше да нощувам някъде из джунглата на половината път. Веднъж, когато отидох в града и планирах да изтегля пари от банката, да купя лекарства и други необходими неща, срещнах двама мъже, които се биеха. Един от тях беше сериозно ранен. Аз третирах раните му и му говорих за Господа. Върнах се в болницата без никакъв инцидент по пътя.
След две седмици трябваше отново да пътувам до съседния град. Преди да вляза в града, до мен се приближи същият млад човек, чийто рани бях лекувал. Той ми каза, че той и още няколко други негови приятели са знаели, че аз нося пари и лекарства и затова са ме проследили, за да ме убият и да вземат парите и лекарствата, докато спя в джунглата. Той каза: „Точно, когато искахме да влезем в палатката ти, ние видяхме, че ти беше заобиколен от 26 гарда /пазача/.”
Когато чух това, аз се засмях и му казах, че аз определено бях сам в джунглата.
Младият човек обаче, настояваше и каза: "Не, сър, моите приятели също ги видяха. Ние ги преброихме. Уплашихме се и затова Ви оставихме”.
В този момент, докато мисионерът говорел в църквата, един човек се изправил и го прекъснал. Попитал го кога точно се е случило това нещо. Мисионерът казал в кой ден се е случило това и същият човек от църквата започнал да разказва:
"В същата вечер, когато това се е случвало с теб в Африка, тук беше сутрин и аз се готвех да отида да поиграя голф. Тъкмо бях тръгнал и почувствах силен подтик да се моля за теб. Всъщност, подтикът от Господа беше толкова силен, че се обадих на още няколко братя да се молим в църквата за теб. Може ли всички мъже, които се молиха с мен заедно да се изправят?”
Всички мъже се изправили, а мисионерът бързо ги преброил. БИЛИ ТОЧНО ДВАДЕСЕТ И ШЕСТ!!!
Това е един чудесен пример за това, как Божият Дух се движи по мистериозни за нас начини. Ако някога почувстваш такъв подтик от Бога за молитва, давай! Дерзай! Всичко е възможно с Бога чрез молитва. Никой не е наранен поради факта, че се молиш за него. Портите на ада са тези, които се рушат. Приеми това присърце и постоянствай в молитва. Така светът ще се обърне към Бога.
Ние имаме най-красивите дарове и те са вярата и молитвата.
Моля се Господ да те благослови днес. Нека Той те пази и ръководи! Неговата любов е винаги с теб. Неговите обещания са верни и истинни и когато ние Му дадем нашите грижи, Той се грижи!!!
И така, ако пътят, по който пътуваш, изглежда труден, просто помни, че аз съм тук и се моля, а Господ ще извърши останалото!!!
Ето ти нещо, от което ще потръпнеш. Дали някога си чувствал силен подтик да се молиш за някого и просто си записал името му на лист хартия, а след това си си казал: „Ще се моля за него/нея по-късно”? Дали някой някога ти се е обаждал и е поискал да се молиш за него: „Имам нужда да се молиш за мен. Имам следната нужда.”
Прочети това и нека то да промени начина, по който мислиш за молитвата, а също така и начина, по който се молиш. Тогава ще бъдеш благословен.
Един мисионер, който се завърнал в неговата църква в Мичиган, разказал на хората там следното:
"Докато служех в една малка полева болница в Африка, на всеки две седмици аз пътувах с колело през джунглата, за да купувам материали и лекарства от съседния град. Пътуването ми отнемаше два дни и трябваше да нощувам някъде из джунглата на половината път. Веднъж, когато отидох в града и планирах да изтегля пари от банката, да купя лекарства и други необходими неща, срещнах двама мъже, които се биеха. Един от тях беше сериозно ранен. Аз третирах раните му и му говорих за Господа. Върнах се в болницата без никакъв инцидент по пътя.
След две седмици трябваше отново да пътувам до съседния град. Преди да вляза в града, до мен се приближи същият млад човек, чийто рани бях лекувал. Той ми каза, че той и още няколко други негови приятели са знаели, че аз нося пари и лекарства и затова са ме проследили, за да ме убият и да вземат парите и лекарствата, докато спя в джунглата. Той каза: „Точно, когато искахме да влезем в палатката ти, ние видяхме, че ти беше заобиколен от 26 гарда /пазача/.”
Когато чух това, аз се засмях и му казах, че аз определено бях сам в джунглата.
Младият човек обаче, настояваше и каза: "Не, сър, моите приятели също ги видяха. Ние ги преброихме. Уплашихме се и затова Ви оставихме”.
В този момент, докато мисионерът говорел в църквата, един човек се изправил и го прекъснал. Попитал го кога точно се е случило това нещо. Мисионерът казал в кой ден се е случило това и същият човек от църквата започнал да разказва:
"В същата вечер, когато това се е случвало с теб в Африка, тук беше сутрин и аз се готвех да отида да поиграя голф. Тъкмо бях тръгнал и почувствах силен подтик да се моля за теб. Всъщност, подтикът от Господа беше толкова силен, че се обадих на още няколко братя да се молим в църквата за теб. Може ли всички мъже, които се молиха с мен заедно да се изправят?”
Всички мъже се изправили, а мисионерът бързо ги преброил. БИЛИ ТОЧНО ДВАДЕСЕТ И ШЕСТ!!!
Това е един чудесен пример за това, как Божият Дух се движи по мистериозни за нас начини. Ако някога почувстваш такъв подтик от Бога за молитва, давай! Дерзай! Всичко е възможно с Бога чрез молитва. Никой не е наранен поради факта, че се молиш за него. Портите на ада са тези, които се рушат. Приеми това присърце и постоянствай в молитва. Така светът ще се обърне към Бога.
Ние имаме най-красивите дарове и те са вярата и молитвата.
Моля се Господ да те благослови днес. Нека Той те пази и ръководи! Неговата любов е винаги с теб. Неговите обещания са верни и истинни и когато ние Му дадем нашите грижи, Той се грижи!!!
И така, ако пътят, по който пътуваш, изглежда труден, просто помни, че аз съм тук и се моля, а Господ ще извърши останалото!!!
Поучение-Размишляване
Господи, когато получих този имейл си помислих…
Аз нямам време за това…
А и е наистина неудачно по време на работа.
Тогава осъзнах, че именно този начин на мислене е точно
това, което причинява много проблеми в нашия свят днес.
Опитваме се да бъдем с Бог в църквата в неделя сутрин…
Може би, неделя вечер…
А още по невероятно, по време на седмичната служба
Но ни се иска Той да бъде до нас по време на болест…
И разбира се, на погребение.
Но ние нямаме време или място за Него по време на работа
или игра…
Защото смятаме, че с точно тази част от нашия живот ние
можем, и трябва сами да се справим.
Дано Бог ми прости, за това че съм смятал че има време
или място където ТОЙ
не трябва да бъде на ПЪРВО място в моя живот.
Винаги трябва да намираме време, за да си припомняме
всичко онова, което ТОЙ
е направил за нас.
Исус каза, " Ако вие се срамувате от мене, то и аз ще се
срамувам от вас пред моя Отец"
Ако Ти не се срамуваш да направиш това моля следвай
инструкциите.
Не се срамуваш?
Препрати го САМО АКО НАИСТИНА ГО МИСЛИШ!!
Да, Аз наистина Обичам Бог.
ТОЙ е моят източник на живот и Спасител.
Той ме движи всеки ден. Без Него, аз ще бъда нищо.
За всичко имам сила, чрез Христос, който ме подкрепява.
(Фил. 4:13)
Това е най-простият тест.
Ако Ти Обичаш Бог.
И ако не се срамуваш от всички чудесни неща, които ТОЙ е
направил за тебе...
Изпрати това послание на десет души и на човека, който ти
го е изпратил!
Не мисля, че познавам 10 души, които биха признали, че те
обичат Исус.
Ти обичаш ли Го?
Аз коленичих да се моля, но не за дълго, тъй като имах
много неща да свърша.
Трябваше да побързам и да отида на работа.
Защото скоро ще трябва да плащам сметките.
Така че коленичих и изрекох набързо една молитва,
И се изправих.
За сега изпълних моето християнско задължение.
И през целия ден нямах време да кажа една ободрителна
дума.
Нямах време да говоря на моите приятели за Христос,
Страхувам се, че биха ми се изсмели.
Няма време, няма време, твърде много неща за вършене,
Това беше моят постоянен вик,
Нямам време за души изпаднали в нужда.
Но най-накрая дойде часът на смъртта.
Аз отидох при Бог и стоях пред Него с наведени очи.
Защото в ръцете Си Бог държеше книга;
Това беше книгата на живота.
Бог погледна в книгата Си и каза
" Не мога да намеря името ти.
Веднъж бях решил да го запиша...
Но никога не намерих време"
Сега имаш ли време да препратиш това послание?
Прочети го до край.
Лесно срещу Трудно
Защо е толкова трудно да кажеш истината, но толкова лесно
да излъжеш?
Защо толкова ни се спи в църквата, а веднага щом свърши
проповедта се събуждаме мигновено?
Защо е толкова трудно да говориш за Бог, а е толкова лесно да говориш за грозни неща?
Защо е толкова скучно да разгледаш едно християнско
списание, а толкова лесно да погледнеш едно пошло?
Защо е толкова лесно да изтриеш едно християнско
послание, а препращаме всички неприлични?
Защо църквите всеки ден стават все по-малки, а баровете и
дискотеките все по-пълни?
Предаваш ли се? Помисли .
Ще го препратиш или ще го изтриеш?
Само си спомни - Бог те гледа в момента.
Верижна молитва
Да видим дали дявола ще може да я спре!
Ето за какво става дума. Когато получиш това съобщение,
помоли се за човека, който ти го изпрати.
Това е всичко,което трябва да направиш
Няма нищо прикачено
Това е толкова мощно
Моля те, не прекъсвай веригата
От всички безплатни подаръци, които можем да получим,
Молитвата е най-добрият.
Няма никакви разходи, само прекрасни награди.
БОГ да те БЛАГОСЛАВЯ!
Бог да те пази и да те благославя. Ако това не те
развълнува, нищо друго няма да може това послание е истинско.
Надявам се всички вие да се
почувствате благословени, както аз от тази история .
Чудя се колко хора ще изтрият това съобщение без да го прочетат само заради заглавието?
В едно градче в Ню Ингланд живял един пастор на име
Джордж Томас.
Една неделна сутрин по време на Възкресение Христово,
Той влязъл в църквата, като носел със себе си една ръждясала, огъната стара клетка за птици и я сложил
до амвона.Всички погледи били насочени към него
въпросително, и в отговор,
Пастор Томас започнал да разказва:
"Вчера се разхождах из града, когато видях един младеж да
върви срещу мен и да размята една клетка. В клетката имаше три малки полски птички, които
трепереха от студ и страх. Аз спрях момчето и го попитах:
"Какво има вътре, синко?"
"Само няколко стари птици," отвърна той.
"Какво ще правиш с тях?" го попитах.
" Ще ги отнеса вкъщи и ще се позабавлявам с тях," ми
отвърна. " Ще ги дразня, ще отскубна перата им и ще накарам да се бият . Наистина ще се забавлявам"
"Но рано или късно тези птици ще ти омръзнат.
Какво ще правиш тогава?"
"O, имам няколко котки," отвърна момчето.
"Те обичат птици. Ще им ги дам да ги изядат."
Пасторът замлъкна за момент.
" Колко искаш за тези птички, синко?"
"Ъ?? !!! Защо ги искате, господине?.
Това са само някакви полски птици. Не
могат да пеят. А дори не са и красиви!"
"Колко?" пасторът попитал отново.
Момчето сметнало пастора за луд и казало, "$10?"
Пасторът бръкнал в джоба си и извадил една десет доларова банкнота. Поставил я в ръката на момчето.
И за миг, момчето изчезнало.
Пасторът вдигнал клетката и внимателно я поставил в края
на алеята, където имало едно дърво и едно място, обрасло с трева. Той отворил вратичката и като започнал нежно да почуква по решетката, убедил птичките да излязат, и
ги освободил.
Това обяснило празната клетка на амвона, а след това
започнал да разказва следната история.
Един ден Сатана и Исус разговаряли.
Сатана току що се бил върнал от
Едемската градина, и започнал да се хвали и перчи:
" Току що хванах много хора . Поставих им капан, изпитана клопка на която знаех, че няма да могат да устоят!"
"Какво ще правиш с тях?" попитал Исус
Сатана отвърнал, "O, ще се позабавлявам! Ще ги науча как
да се женят и развеждат, как да се мразят и обиждат, как да пият, да пушат и да псуват. Ще ги науча как да създадат оръжия и бомби и да се избиват един друг.
Наистина ще се позабавлявам!"
" И какво ще правиш с тях след това?" попитал Исус.
"O, ще ги убия," Сатана отвърнал гордо.
"Колко искаш за тях?" попитал Исус.
"O, не ти трябват тези хора. Те не са добри. Ти ще ги
вземеш, а те ще те намразят. Те ще плюят върху тебе, ще те проклинат и ще те убият. За какво ти са!!"
"Колко?" Той попитал отново.
Сатана погледнал Исус и отвърнал презрително,
"Всичката твоя кръв, сълзи и твоя живот"
Исус отвърнал, "ДАДЕНО!"
Тогава Той плати цената.
Пасторът вдигнал клетката, отворил вратата и се отдалечил
от амвона.
Забележка:
Не е ли смешно колко просто е за хората да потъпкват Бог, а след това се чудят защо целият свят е тръгнал към ада .
Не е ли смешно как някой може да каже "Аз вярвам в Бог",
а в същото време следва Сатана ( който между другото също "вярва" в Бог).
Не е ли смешно как можеш да изпратиш хиляди шеги по
имейла и те се разпространяват като огън, но когато започнеш да изпращаш съобщения за Бог,
хората се замислят дали да ги препратят?
Не е ли смешно, че когато решиш да препратиш това
съобщение, ти няма да го изпратиш на всички хора в твоята адресна книга, защото не си сигурен в какво
те вярват, или какво ще си помислят за тебе.
Не е ли смешно, че си загрижен за това какво другите хора
ще си помислят за мен от това какво Бог си мисли за мене!
Аз се моля, всеки един, който изпрати това съобщение на
всички лица в адресната книга, Бог да ги благослови по един специален за тях начин .
И изпратете това съобщение на човека, който ти го е
изпратил, за да знаят, че наистина, това послание достига до още много други.
Аз нямам време за това…
А и е наистина неудачно по време на работа.
Тогава осъзнах, че именно този начин на мислене е точно
това, което причинява много проблеми в нашия свят днес.
Опитваме се да бъдем с Бог в църквата в неделя сутрин…
Може би, неделя вечер…
А още по невероятно, по време на седмичната служба
Но ни се иска Той да бъде до нас по време на болест…
И разбира се, на погребение.
Но ние нямаме време или място за Него по време на работа
или игра…
Защото смятаме, че с точно тази част от нашия живот ние
можем, и трябва сами да се справим.
Дано Бог ми прости, за това че съм смятал че има време
или място където ТОЙ
не трябва да бъде на ПЪРВО място в моя живот.
Винаги трябва да намираме време, за да си припомняме
всичко онова, което ТОЙ
е направил за нас.
Исус каза, " Ако вие се срамувате от мене, то и аз ще се
срамувам от вас пред моя Отец"
Ако Ти не се срамуваш да направиш това моля следвай
инструкциите.
Не се срамуваш?
Препрати го САМО АКО НАИСТИНА ГО МИСЛИШ!!
Да, Аз наистина Обичам Бог.
ТОЙ е моят източник на живот и Спасител.
Той ме движи всеки ден. Без Него, аз ще бъда нищо.
За всичко имам сила, чрез Христос, който ме подкрепява.
(Фил. 4:13)
Това е най-простият тест.
Ако Ти Обичаш Бог.
И ако не се срамуваш от всички чудесни неща, които ТОЙ е
направил за тебе...
Изпрати това послание на десет души и на човека, който ти
го е изпратил!
Не мисля, че познавам 10 души, които биха признали, че те
обичат Исус.
Ти обичаш ли Го?
Аз коленичих да се моля, но не за дълго, тъй като имах
много неща да свърша.
Трябваше да побързам и да отида на работа.
Защото скоро ще трябва да плащам сметките.
Така че коленичих и изрекох набързо една молитва,
И се изправих.
За сега изпълних моето християнско задължение.
И през целия ден нямах време да кажа една ободрителна
дума.
Нямах време да говоря на моите приятели за Христос,
Страхувам се, че биха ми се изсмели.
Няма време, няма време, твърде много неща за вършене,
Това беше моят постоянен вик,
Нямам време за души изпаднали в нужда.
Но най-накрая дойде часът на смъртта.
Аз отидох при Бог и стоях пред Него с наведени очи.
Защото в ръцете Си Бог държеше книга;
Това беше книгата на живота.
Бог погледна в книгата Си и каза
" Не мога да намеря името ти.
Веднъж бях решил да го запиша...
Но никога не намерих време"
Сега имаш ли време да препратиш това послание?
Прочети го до край.
Лесно срещу Трудно
Защо е толкова трудно да кажеш истината, но толкова лесно
да излъжеш?
Защо толкова ни се спи в църквата, а веднага щом свърши
проповедта се събуждаме мигновено?
Защо е толкова трудно да говориш за Бог, а е толкова лесно да говориш за грозни неща?
Защо е толкова скучно да разгледаш едно християнско
списание, а толкова лесно да погледнеш едно пошло?
Защо е толкова лесно да изтриеш едно християнско
послание, а препращаме всички неприлични?
Защо църквите всеки ден стават все по-малки, а баровете и
дискотеките все по-пълни?
Предаваш ли се? Помисли .
Ще го препратиш или ще го изтриеш?
Само си спомни - Бог те гледа в момента.
Верижна молитва
Да видим дали дявола ще може да я спре!
Ето за какво става дума. Когато получиш това съобщение,
помоли се за човека, който ти го изпрати.
Това е всичко,което трябва да направиш
Няма нищо прикачено
Това е толкова мощно
Моля те, не прекъсвай веригата
От всички безплатни подаръци, които можем да получим,
Молитвата е най-добрият.
Няма никакви разходи, само прекрасни награди.
БОГ да те БЛАГОСЛАВЯ!
Бог да те пази и да те благославя. Ако това не те
развълнува, нищо друго няма да може това послание е истинско.
Надявам се всички вие да се
почувствате благословени, както аз от тази история .
Чудя се колко хора ще изтрият това съобщение без да го прочетат само заради заглавието?
В едно градче в Ню Ингланд живял един пастор на име
Джордж Томас.
Една неделна сутрин по време на Възкресение Христово,
Той влязъл в църквата, като носел със себе си една ръждясала, огъната стара клетка за птици и я сложил
до амвона.Всички погледи били насочени към него
въпросително, и в отговор,
Пастор Томас започнал да разказва:
"Вчера се разхождах из града, когато видях един младеж да
върви срещу мен и да размята една клетка. В клетката имаше три малки полски птички, които
трепереха от студ и страх. Аз спрях момчето и го попитах:
"Какво има вътре, синко?"
"Само няколко стари птици," отвърна той.
"Какво ще правиш с тях?" го попитах.
" Ще ги отнеса вкъщи и ще се позабавлявам с тях," ми
отвърна. " Ще ги дразня, ще отскубна перата им и ще накарам да се бият . Наистина ще се забавлявам"
"Но рано или късно тези птици ще ти омръзнат.
Какво ще правиш тогава?"
"O, имам няколко котки," отвърна момчето.
"Те обичат птици. Ще им ги дам да ги изядат."
Пасторът замлъкна за момент.
" Колко искаш за тези птички, синко?"
"Ъ?? !!! Защо ги искате, господине?.
Това са само някакви полски птици. Не
могат да пеят. А дори не са и красиви!"
"Колко?" пасторът попитал отново.
Момчето сметнало пастора за луд и казало, "$10?"
Пасторът бръкнал в джоба си и извадил една десет доларова банкнота. Поставил я в ръката на момчето.
И за миг, момчето изчезнало.
Пасторът вдигнал клетката и внимателно я поставил в края
на алеята, където имало едно дърво и едно място, обрасло с трева. Той отворил вратичката и като започнал нежно да почуква по решетката, убедил птичките да излязат, и
ги освободил.
Това обяснило празната клетка на амвона, а след това
започнал да разказва следната история.
Един ден Сатана и Исус разговаряли.
Сатана току що се бил върнал от
Едемската градина, и започнал да се хвали и перчи:
" Току що хванах много хора . Поставих им капан, изпитана клопка на която знаех, че няма да могат да устоят!"
"Какво ще правиш с тях?" попитал Исус
Сатана отвърнал, "O, ще се позабавлявам! Ще ги науча как
да се женят и развеждат, как да се мразят и обиждат, как да пият, да пушат и да псуват. Ще ги науча как да създадат оръжия и бомби и да се избиват един друг.
Наистина ще се позабавлявам!"
" И какво ще правиш с тях след това?" попитал Исус.
"O, ще ги убия," Сатана отвърнал гордо.
"Колко искаш за тях?" попитал Исус.
"O, не ти трябват тези хора. Те не са добри. Ти ще ги
вземеш, а те ще те намразят. Те ще плюят върху тебе, ще те проклинат и ще те убият. За какво ти са!!"
"Колко?" Той попитал отново.
Сатана погледнал Исус и отвърнал презрително,
"Всичката твоя кръв, сълзи и твоя живот"
Исус отвърнал, "ДАДЕНО!"
Тогава Той плати цената.
Пасторът вдигнал клетката, отворил вратата и се отдалечил
от амвона.
Забележка:
Не е ли смешно колко просто е за хората да потъпкват Бог, а след това се чудят защо целият свят е тръгнал към ада .
Не е ли смешно как някой може да каже "Аз вярвам в Бог",
а в същото време следва Сатана ( който между другото също "вярва" в Бог).
Не е ли смешно как можеш да изпратиш хиляди шеги по
имейла и те се разпространяват като огън, но когато започнеш да изпращаш съобщения за Бог,
хората се замислят дали да ги препратят?
Не е ли смешно, че когато решиш да препратиш това
съобщение, ти няма да го изпратиш на всички хора в твоята адресна книга, защото не си сигурен в какво
те вярват, или какво ще си помислят за тебе.
Не е ли смешно, че си загрижен за това какво другите хора
ще си помислят за мен от това какво Бог си мисли за мене!
Аз се моля, всеки един, който изпрати това съобщение на
всички лица в адресната книга, Бог да ги благослови по един специален за тях начин .
И изпратете това съобщение на човека, който ти го е
изпратил, за да знаят, че наистина, това послание достига до още много други.
2011/01/20
Краят на "прехода" и победата на българите
Светът, в който живеем днес, се променя. Преходът към разорение у нас е пряко зависим от външни фактори, които вече залязват от глобалната сцена.
"Новият глобален ред", от който е част днешното управление у нас, губи ресурси и е на път да се разпадне, преди да се е установил напълно. Публична тайна е, че без неговата подкрепа, няма сила, която да задържи днешните ни управници на власт.
В 21 век Новият световен ред забуксува необратимо. С неговия край ще падне страницата на една епоха и ще се отвори нова...
Наближаващият военен и икономически срив на САЩ и тяхната международна система означава за нас и още десетки народи само едно - свобода. Свобода от натрапените ни отвън правителства...
Ние, българите, оцеляваме достатъчно добре, а и вече нямаме какво да губим, за разлика от западняците - каквото можаха да направят, за да ни съсипят, вече го направиха. Така че, явно ще бъдем победители в надпреварата с времето. Най-добре се смее, този, който се смее последен.
С любов: ...
www.washingtonlife.com
"Новият глобален ред", от който е част днешното управление у нас, губи ресурси и е на път да се разпадне, преди да се е установил напълно. Публична тайна е, че без неговата подкрепа, няма сила, която да задържи днешните ни управници на власт.
В 21 век Новият световен ред забуксува необратимо. С неговия край ще падне страницата на една епоха и ще се отвори нова...
Наближаващият военен и икономически срив на САЩ и тяхната международна система означава за нас и още десетки народи само едно - свобода. Свобода от натрапените ни отвън правителства...
Ние, българите, оцеляваме достатъчно добре, а и вече нямаме какво да губим, за разлика от западняците - каквото можаха да направят, за да ни съсипят, вече го направиха. Така че, явно ще бъдем победители в надпреварата с времето. Най-добре се смее, този, който се смее последен.
С любов: ...
www.washingtonlife.com
България, която изгубихме
В началото на “Студената война” – 1947 г. - Алън Фостър Дълес – първият шеф на ЦРУ - заявява:
“Ние ще хвърлим всичкото злато на САЩ, цялата сила на САЩ за измамване и оглупяване на хората от социалистическия свят. Незабелязано ще подменим човешките ценности с фалшиви. КАК? Ще намерим единомишленици в тези страни и Русия. Ще разгърнем грандиозна по мащаби разложителна работа, ще изтръгнем социалната същност на литературата, ще насърчаваме автори, които втълпяват в човека култ към секса, насилието, садизма, предателството - тоест безнравствеността. Нужни са писания, осмиващи естествеността и почтеността като архаични отживелици. Простащината, наглостта, лъжата и измамата, пиянството и наркоманията, животинския страх сред хората, безсрамието, доносничеството и още много пороци заложени в човека трябва да се раздвижат. Така ще разклащаме поколение след поколение, ще предизвикваме ерозия и развращаване на младежта. Ще създадем човек с консумативна психика на елементарен потребител. Всичко това ще извършим под девиза: ЗАЩИТА ПРАВАТА НА ЧОВЕКА И ГРАЖДАНСКИТЕ МУ СВОБОДИ".
През 1992 г. Държавният секретар на САЩ Джеймс Бейкър заяви пред техния конгрес: “Ние изразходвахме над 30 хиляди милиарда долара, за да победим в студената война срещу СССР и неговите сателити, за да предизвикаме материален и духовен срив”.
Проектът "Ран-Ът" (1990 г.)- подготовка на гибелта на българската икономика
Доклад по Политология (14.17 KB)
"Благодарение на проекта “Ран-Ът” сега българската икономика е в руини и България е върната със 100 години назад в своето развитие"
"Покойния вече автор на в. "Нова Зора" Борис Дерибеев, пръв, през 1996 г., повдигна завесата на червено-синята мъгла и разказа от страниците на вестника за зловещия заговор за убийството на България.
Държавата е нищо, частната собственост и личната инициатива - всичко”, беше лайтмотивът на програмата "Ран-Ът". “Балканският икономически тигър” България беше смъртно наранен и от 12 години вече бере душа. " - Румен Воденичаров
Неуспехът на програмата на Ран и Ът
Тя не постига целите си - нас българите не е толкова лесно да ни изтребят. И тази програма едва ли ще успее. По нея още преди 10 години в България трябваше да няма собственици и всички да висим на банките. Очевидно не се получава.
Идеята на страницата не е да навява песимизъм, а да даде обяснението защо всичките ни нови правителства следват една и съща политика. Програмата на Ран и Ът дава обяснението.
Защо "Планът на прехода" не успява да ни ликвидира?
Програмата е била предвидена да се изпълни за десетина години. Но вече седемнайста година тя не постига целите си и явно се движи на празни обороти.
По нея още преди 10 години в България не трябваше да има собственици. Масово трябваше да сме разпродали жилищата, имотите и собствеността си на безценица, за да оцелеем, след като инфлациите унищожиха спестяванията ни. Трябваше да се озовем в положението на западняците, които водят луксозен живот под наем и на заеми, които ще изплащат и внуците им. (Само "луксозната част" на нас не ни беше предложена. Тя е предложена само на десетина народи по света за реклама, а на всички останали се обяснява как трябва да си сложат тенджера на главата и да се наберат на нея, за да ги "настигнат".)
Нищо такова не се е случило и няма изгледи да се случи. Мнозинството хора у нас не се разделят със собствеността си и няма начин да бъдат принудени, колкото и експерименти и опити да се правиха. Накрая самите преки изпълнители на програмата вдигнаха ръце и обърнаха тази част на фарс. (Като откровената реклама, в която пенсионерите завещават жилищата си и се събират на ... гола поляна.)
Още преди 10 години у нас не трябваше да има независими хора - трябваше масово да задлъжнеем на банките до живот (пак подобно на западняците, без "луксозната част").
Това също не се случи - мнозинството хора не си сложиха това въже на врата, а много от тези, които теглят заеми от банките го правят ... пак за ново жилище или за независим бизнес. Въпреки трудните условия, българинът, в момента в който успее малко да си вдигне главата, отново започва да търси начини не как да оцелее, а как да пробие напред.
По някакъв ирационален начин ние масово оцеляваме като харчим повече, отколкото изкарваме, без да задлъжняваме на никого. Никой математик не може да обясни, как може разходите да надвишават приходите, без да се влиза в дългове. Факт е, че българите масово го правят. Как става това, е необяснима загадка за нашите противници.
Отговорът се крие някъде в нашия балкански манталитет, който ни е запазил през вековете. За авторите на "Програмата за преход" той очевидно е напълно неразбираем и от там идват и провалите им с нас.
Засега нашия народ се пази достатъчно добре:
Запазваме здравия си балкански манталитет и не възприемаме западния, нито техните фалшиви "ценности", нито бездушното им консуматорство, нито разложението на нравите им.
Тези у нас които се поддават са малцинство. Ако на някой му се струва, че тук нравите се разложиха - да сравни с техните. Един сърбин накратко определя американците така: "40% хомосексуалисти, 40% луди и 10% нормални". В Западна Европа е същото. Ние сме доста далеч от това. И с времето няма да ни развратят повече - каквото можаха направиха. Вече тръгва обратния процес - всеки почва да псува упадъка на нравите. Нравите ни са оцелявали и преди. Само преди 150 г. някой от възрожденците ни са били сериозно уплашени, че гъркомаството у нас приема огроми размери и обхваща голяма част от народа. След няколко десетилетия от това явление не остава и следа - българите сами са се излекували от него и без помощта на "Криворазбраната цивилизация" на Добри Войников.
Противниците ни не могат да разберат балканския манталитет, затова и не знаят как да го преборят. За тях е неведома загадка, защо сърбите не харесаха гениалната идея на Джинджич да "смени сливовата с компютъра" (а го застреляха). същност отговорът е много прост - защото нямат гроздова. Мъчат се да ни обяснят тоя манталитет с простотия, но ние много добре знаем, че той е онова здраво нещо, което ни е запазило през хилядолетията.
Причините за неуспеха на програмата на Ран и Ът да ни ликвидира са безбройни и всички са свързани с нашата народопсихология. А това е тема по-дълбока и по-обширна от плана за разорението на България.
Участниците
Каква организация е Фондацията на търговската камара на САЩ (NFCF) и с какво се занимава тя?
NFCF е дясна американска организация, с антикомунистическа и религиозна идеология (в. “Атака Плюс”, брой 9 от 18-24 октомври 2005 г. - виж публикуваната със съкращения статия на Уилям Блум - “СДС и парите на Чичо Сам”, стр. 6-7).
NFCF се занимава с разработки на проекти за бърз икономически растеж, основани на пазарни принципи, в страни с развиващи се демокрации.
За посещението на американската делегация у нас през август 1990 г. пресата у нас почти не съобщава.
Ричард Ран
Роналд Ът
Тук трябваше да е снимката на д-р Алън Ейбръхамс, но такава не се намери
Д-р Алън Ейбръхамс е изпълнителен директор на “ Southern Agronomics Ync.” Феърхоун, Алабама - фирма за селскостопанска дейност в Югоизточните Щати предоставяща икономически и консултантски услуги.
Достопочтената Мери Буш
( The Honorable Mary K. Bush )
Мери Буш е главен управител във Федералния съвет по финансиране на жилищното строителство
и други...
Андрей Луканов
По време на посещението на 50-членната делегация (34 икономисти и 16 държавни чиновници и администратори, конгресмени), и след връчването на първообраза на проекта, Андрей Луканов е длъжен да признае: “Предстои труден и мъчителен преход” (в. “Дума”, бр. 142, 23 август 1990 г., стр.1).
От българските икономисти, участвали в изработването на плана, днес можем да различим познати имена.
Сред тях са хора като: ръководителят на екипа проф. Иван Ангелов - икономически съветник на Луканов, сега на Станишев; д-р Венцислав Димитров - бъдещ депутат от СДС; д-р Иван Костов-бъдещ премиер на България, сега лидер на ДСБ; Емил Хърсев - банкер; д-р Димитър Иванов - икономически съветник на двама президенти - на бившия Стоянов и на сегашния Първанов; Атанас Папаризов - министър, депутат от БСП; д-р Иван Пушкаров - бъдещ министър и депутат от СДС; проф. Стефан Стоилов - министър, бъдещ депутат от БСП; проф. Тодор Вълчев - бивш директор на БНБ и виновник за финансовите пирамиди и фалити на десетки банки; Огнян Пишев - бивш посланик в Съединените щати; Димитър Костов - зам.-министър на финансите в Лукановото правителство, понастоящем банкер.
Всички те са знаели още тогава в какво начинание участват. Знаели са всичко, което се готви за България чрез тази програма. Но са сложили своите имена, без страх, че някога може да им бъде потърсена отговорност. На какво са разчитали и с какво са утешавали съвестта си? Известно е, че цял народ за цял живот не може да бъде излъган.
Имената на българските икономисти, участвали в Проекта "Ран - Ът"
(Може би ви е омръзнало да гледате следващите изображения. Нищо - на тях не им е омръзнало.)
Усмивки от старите мутри:
1. Професор Иван Ангелов - старши икономически съветник на министър-председателя Венцислав Антонов (ВИИ "Карл Маркс")
2. Румен Аврамов - Икономически институт, БАН
3. Валери Борисов - юридически съветник в Министерството на икономиката и планирането
4. Д-р Венцислав Димитров - Икономически институт, БАН
5. Д-р Генчо Димов - старши икономист в Министерство на външноикономическите връзки
6. Стою Дулев - заместник-министър на икономиката и планирането
7. Д-р Никола Гълабов - Икономически институт, БАН
8. Професор Илия Георгиев - Икономически институт, БАН
9. Д-р Румен Георгиев - генерален директор, Минералбанк
10. Димитър Костов - заместник-министър на финансите
11. Д-р Иван Костов - ВМЕИ "Ленин"
12. Емил Хърсев - ВИИ "Карл Маркс"
13. Татяна Хубенова - Икономически институт, БАН
14. Д-р Димитър Иванов - Икономически институт, БАН
15. Професор Лилия Каракашева - главен директор, Министерство на външноикономическите връзки
16. Д-р Найден Найденов - заместник-министър на икономиката и планирането
17. Д-р Невяна Кръстева - научен сътрудник, Министерство на външноикономическите връзки
18. Георги Панков - заместник-министър на икономическата реформа
19. Професор Огнян Панов - директор, Институт по държавно и стопанско управление
20. Атанас Папаризов - генерален директор, Министерство на външноикономическите връзки
21. Д-р Огнян Пишев - старши икономически съветник на президента
22. Д-р Иван Пушкаров - Икономически институт, БАН
23. Професор Димитър Шопов - заместник-председател, Комитет по труда и социалното осигуряване
24. Боян Славенков - Икономически институт, БАН
25. Професор Стефан Стоилов - министър на икономическата реформа
26. Професор Милчо Стоименов - ВИИ "Карл Маркс"
27. Професор Тодор Вълчев - Икономически институт, БАН
28. Христина Вучева - Научно-изследователски институт, Министерство на финансите
29. Венцислав Антонов - ВИИ "Карл Маркс"
Досие за убийството на България
Разграбването на многомилиардното богатство, натрупано по времето на Тодор Живков и борбата за материалното наследство, оставено от епохата на оплювания днес "държавен социализъм" започва още през първите седмици след преврата на 10 ноември 1989 г. Тя има своите корени и подготовка в "Кръглата маса".
В брой 6 от 15 октомври 1996 г. в-к "Зора", повдига булото на зловещия заговор и наруши табуто върху същинските цели на политиката осеяна със законодателни мини и вълчи ями, които рушат българската икономика и сриват всяка държавна власт. Днес е късно да се питаме защо и с цената на какво всеки един от хората, които са знаели какво пише в него, се е съгласил да мълчи.
От мрежата:
Библията” на нашите нео-либерали, наречена “Програмата Ран-Ът” - т.е. на всички парламентарно представени сили днес... Всички те осъществиха „масови”, „касови” и всякакъв вид приватизации, при краен резултат - връщане на държавата България с един век назад.
http://forum.segabg.com/topic.asp?whichpage=3&topic_id=107581
По признанията на някои от авторите на гореспоменатата “Програма Ран-Ът” сред нашенските нео-либерали е битувала идеята: При наличието в началото на 90-те години на около 10 милиарда щатски долара външен дълг и материални активи до 10 ноември 1989 година на стойност около 133 милиарда щатски долара, “продавайки това, което е продаваемо”, ще може да се вземат около 30-40 милиарда щ. долара печалба. Ние смятаме тази собственост за общонародна, а не за държавна. Тъй като не е създавана от държавата, т.е. от някаква администрация, а от цялотото общество у нас през последните близо пет десетилетия. И след продажбата са получени само около 2 милиарда долара, от които не всички са влезли в хазната.
Доцент д-р Нако Р. Стефанов
http://nezavisim.net/index.php?option=com_content&task=view&id=2572&Itemid=2
Тази програма беше дадена за обсъждане в парламента. Понеже се надигна вой, я прибраха, не се обсъжда, не се приема от парламента, но по същество тази програма е в основата на цялото развитие на България. Всичко - и криминалният преход, и ролята на полицията, и ролята на партиите и на властта - всичко е описано как ще стане.
Павел ПИСАРЕВ, ляво крило в БСП
http://nezavisim.net/index.php?option=com_content&task=view&id=3618&Itemid=6
Тя целеше такава реформа, която да стопи българският народ до 4 милиона души чрез убийствена социална политика. С безочлива откровеност тази политика бе подкрепена и от бившата посланичка на САЩ у нас - Боулън. На семинар в Боровец преди години самонадеяната дама заяви без угризения: "Вие не ни трябвате повече от 4 милиона".
Димитър В. Аврамов
http://www.vestnikataka.com/?module=displaystory&story_id=16157&edition_id=233&format=html
През последните 17 години САЩ възпроизведе собствената си мафиотска държава в България.
Планът за “реформи”вече 15 години се изпълнява безпрекословно. В съответствие с него България единствена в света извърши 100 % разрушителна приватизация.
Реформите в България се осъществяваха строго по плана "Ран-Ът" с изключение на двете години на Виденов, поради което бандата на Луканов го принуди да си подаде оставката. Планът беше изготвен от около 20 български Божем! икономисти, в началото на 1990 г. После същите се разделиха на две групи, набутаха ги във Великото НС, едната група седна при червените, другата при сините.
По въпроса за една късна реабилитация:
Един ден сегашната кампания срещу българите ще свърши, всичко ще излезе наяве и тогава може би името на един човек ще бъде изчистено.
Жан Виденов се оказва ... единствения български премиер от 1990 г. до днес, който има смелостта да откаже да изпълнява Плана Ран-Ът. Дали той прави това от лоялност към българското общество или по някакви други свои интереси? Понеже явно няма какви да бъдат те, остава да приемем единствено възможното - че е честен човек. Как му организираха инфлацията, заради която го замервахме с камъни, тепърва ще излезе наяве. Ако искаме да бъдем и ние честни, един ден ще трябва да признаем, че не сме били прави...
Колкото и да е непопулярна тази истина днес, да не забравяме, думите на Оруел: "Ако свободата изобщо означава нещо, тя означава правото да казваш на хората онова, което те не искат да чуят."
"Жан Виденов беше свален, защото се противопостави по своему на изискванията на престъпната двойка Международен валутен фонд-Световна банка. Той забави колкото можа приватизацията на “Химко” - Враца, на “Стомана” - Перник, и на други български предприятия - и децата на работниците в тези предприятия имаха хляб още една година…
Вероятно се е противопоставил и на приватизацията на предприятия от мащаба на МДК “Пирдоп”, на загробването на “Балкан”… Спомнете си: МДК “Пирдоп” беше първото крупно предприятие, приватизирано от правителството на Костов от министър Александър Божков през есента на 1997 год. Комбинатът МДК “Пирдоп” - гордостта на България - производител на електролитна мед, злато, сребро, платина! - беше подарен срещу нищожна сума на Юниън Миниер дьо Катанга от Белгия, корпорация, известна с това, че предизвиква гражданска война в Конго и организира убийството на Патрис Лумумба на 17-ти ятуари 1961, законен лидер на тази страна…
И българската електролитна мед, българското злато, българското сребро, българската платина сега се транспортират в Белгия и осигуряват качествен живот на други хора.
Логично е да се допусне, че Александър Божков получава известния прякор “Мистър 10 %” точно във връзка с приватизация на МДК “Пирдоп”.
Жан Виденов беше свален още, защото се опита да се пребори с олигарсите от “Газпром” и да защити интересите български. (През май 1997 год. те бяха продадени от Евгени Бакърджиев от престъпното служебно правителство на Софиянски след преврата на 4-ти февруари 1997 год.…)
Виденов е пример за достоен българин на значим пост в новото време. Видяхте какво стана с него.
Трагикомедията в случая с Жан Виденов се състои в това, че обезмозъчените българи дори не разпознаха достойния, национално отговорен българин в негово лице. За тях той си остана само бивш комсомолец и лидер на БСП. В трагичния момент на преврата той беше напълно сам: изоставен от алчната купена партийна номенклатура - и от народа си…"
http://bulgaria.indymedia.org/newswire/display/2456/index.php
Митовете и лъжите за Жан Виденов и неговото управление
“Ние ще хвърлим всичкото злато на САЩ, цялата сила на САЩ за измамване и оглупяване на хората от социалистическия свят. Незабелязано ще подменим човешките ценности с фалшиви. КАК? Ще намерим единомишленици в тези страни и Русия. Ще разгърнем грандиозна по мащаби разложителна работа, ще изтръгнем социалната същност на литературата, ще насърчаваме автори, които втълпяват в човека култ към секса, насилието, садизма, предателството - тоест безнравствеността. Нужни са писания, осмиващи естествеността и почтеността като архаични отживелици. Простащината, наглостта, лъжата и измамата, пиянството и наркоманията, животинския страх сред хората, безсрамието, доносничеството и още много пороци заложени в човека трябва да се раздвижат. Така ще разклащаме поколение след поколение, ще предизвикваме ерозия и развращаване на младежта. Ще създадем човек с консумативна психика на елементарен потребител. Всичко това ще извършим под девиза: ЗАЩИТА ПРАВАТА НА ЧОВЕКА И ГРАЖДАНСКИТЕ МУ СВОБОДИ".
През 1992 г. Държавният секретар на САЩ Джеймс Бейкър заяви пред техния конгрес: “Ние изразходвахме над 30 хиляди милиарда долара, за да победим в студената война срещу СССР и неговите сателити, за да предизвикаме материален и духовен срив”.
Проектът "Ран-Ът" (1990 г.)- подготовка на гибелта на българската икономика
Доклад по Политология (14.17 KB)
"Благодарение на проекта “Ран-Ът” сега българската икономика е в руини и България е върната със 100 години назад в своето развитие"
"Покойния вече автор на в. "Нова Зора" Борис Дерибеев, пръв, през 1996 г., повдигна завесата на червено-синята мъгла и разказа от страниците на вестника за зловещия заговор за убийството на България.
Държавата е нищо, частната собственост и личната инициатива - всичко”, беше лайтмотивът на програмата "Ран-Ът". “Балканският икономически тигър” България беше смъртно наранен и от 12 години вече бере душа. " - Румен Воденичаров
Неуспехът на програмата на Ран и Ът
Тя не постига целите си - нас българите не е толкова лесно да ни изтребят. И тази програма едва ли ще успее. По нея още преди 10 години в България трябваше да няма собственици и всички да висим на банките. Очевидно не се получава.
Идеята на страницата не е да навява песимизъм, а да даде обяснението защо всичките ни нови правителства следват една и съща политика. Програмата на Ран и Ът дава обяснението.
Защо "Планът на прехода" не успява да ни ликвидира?
Програмата е била предвидена да се изпълни за десетина години. Но вече седемнайста година тя не постига целите си и явно се движи на празни обороти.
По нея още преди 10 години в България не трябваше да има собственици. Масово трябваше да сме разпродали жилищата, имотите и собствеността си на безценица, за да оцелеем, след като инфлациите унищожиха спестяванията ни. Трябваше да се озовем в положението на западняците, които водят луксозен живот под наем и на заеми, които ще изплащат и внуците им. (Само "луксозната част" на нас не ни беше предложена. Тя е предложена само на десетина народи по света за реклама, а на всички останали се обяснява как трябва да си сложат тенджера на главата и да се наберат на нея, за да ги "настигнат".)
Нищо такова не се е случило и няма изгледи да се случи. Мнозинството хора у нас не се разделят със собствеността си и няма начин да бъдат принудени, колкото и експерименти и опити да се правиха. Накрая самите преки изпълнители на програмата вдигнаха ръце и обърнаха тази част на фарс. (Като откровената реклама, в която пенсионерите завещават жилищата си и се събират на ... гола поляна.)
Още преди 10 години у нас не трябваше да има независими хора - трябваше масово да задлъжнеем на банките до живот (пак подобно на западняците, без "луксозната част").
Това също не се случи - мнозинството хора не си сложиха това въже на врата, а много от тези, които теглят заеми от банките го правят ... пак за ново жилище или за независим бизнес. Въпреки трудните условия, българинът, в момента в който успее малко да си вдигне главата, отново започва да търси начини не как да оцелее, а как да пробие напред.
По някакъв ирационален начин ние масово оцеляваме като харчим повече, отколкото изкарваме, без да задлъжняваме на никого. Никой математик не може да обясни, как може разходите да надвишават приходите, без да се влиза в дългове. Факт е, че българите масово го правят. Как става това, е необяснима загадка за нашите противници.
Отговорът се крие някъде в нашия балкански манталитет, който ни е запазил през вековете. За авторите на "Програмата за преход" той очевидно е напълно неразбираем и от там идват и провалите им с нас.
Засега нашия народ се пази достатъчно добре:
Запазваме здравия си балкански манталитет и не възприемаме западния, нито техните фалшиви "ценности", нито бездушното им консуматорство, нито разложението на нравите им.
Тези у нас които се поддават са малцинство. Ако на някой му се струва, че тук нравите се разложиха - да сравни с техните. Един сърбин накратко определя американците така: "40% хомосексуалисти, 40% луди и 10% нормални". В Западна Европа е същото. Ние сме доста далеч от това. И с времето няма да ни развратят повече - каквото можаха направиха. Вече тръгва обратния процес - всеки почва да псува упадъка на нравите. Нравите ни са оцелявали и преди. Само преди 150 г. някой от възрожденците ни са били сериозно уплашени, че гъркомаството у нас приема огроми размери и обхваща голяма част от народа. След няколко десетилетия от това явление не остава и следа - българите сами са се излекували от него и без помощта на "Криворазбраната цивилизация" на Добри Войников.
Противниците ни не могат да разберат балканския манталитет, затова и не знаят как да го преборят. За тях е неведома загадка, защо сърбите не харесаха гениалната идея на Джинджич да "смени сливовата с компютъра" (а го застреляха). същност отговорът е много прост - защото нямат гроздова. Мъчат се да ни обяснят тоя манталитет с простотия, но ние много добре знаем, че той е онова здраво нещо, което ни е запазило през хилядолетията.
Причините за неуспеха на програмата на Ран и Ът да ни ликвидира са безбройни и всички са свързани с нашата народопсихология. А това е тема по-дълбока и по-обширна от плана за разорението на България.
Участниците
Каква организация е Фондацията на търговската камара на САЩ (NFCF) и с какво се занимава тя?
NFCF е дясна американска организация, с антикомунистическа и религиозна идеология (в. “Атака Плюс”, брой 9 от 18-24 октомври 2005 г. - виж публикуваната със съкращения статия на Уилям Блум - “СДС и парите на Чичо Сам”, стр. 6-7).
NFCF се занимава с разработки на проекти за бърз икономически растеж, основани на пазарни принципи, в страни с развиващи се демокрации.
За посещението на американската делегация у нас през август 1990 г. пресата у нас почти не съобщава.
Ричард Ран
Роналд Ът
Тук трябваше да е снимката на д-р Алън Ейбръхамс, но такава не се намери
Д-р Алън Ейбръхамс е изпълнителен директор на “ Southern Agronomics Ync.” Феърхоун, Алабама - фирма за селскостопанска дейност в Югоизточните Щати предоставяща икономически и консултантски услуги.
Достопочтената Мери Буш
( The Honorable Mary K. Bush )
Мери Буш е главен управител във Федералния съвет по финансиране на жилищното строителство
и други...
Андрей Луканов
По време на посещението на 50-членната делегация (34 икономисти и 16 държавни чиновници и администратори, конгресмени), и след връчването на първообраза на проекта, Андрей Луканов е длъжен да признае: “Предстои труден и мъчителен преход” (в. “Дума”, бр. 142, 23 август 1990 г., стр.1).
От българските икономисти, участвали в изработването на плана, днес можем да различим познати имена.
Сред тях са хора като: ръководителят на екипа проф. Иван Ангелов - икономически съветник на Луканов, сега на Станишев; д-р Венцислав Димитров - бъдещ депутат от СДС; д-р Иван Костов-бъдещ премиер на България, сега лидер на ДСБ; Емил Хърсев - банкер; д-р Димитър Иванов - икономически съветник на двама президенти - на бившия Стоянов и на сегашния Първанов; Атанас Папаризов - министър, депутат от БСП; д-р Иван Пушкаров - бъдещ министър и депутат от СДС; проф. Стефан Стоилов - министър, бъдещ депутат от БСП; проф. Тодор Вълчев - бивш директор на БНБ и виновник за финансовите пирамиди и фалити на десетки банки; Огнян Пишев - бивш посланик в Съединените щати; Димитър Костов - зам.-министър на финансите в Лукановото правителство, понастоящем банкер.
Всички те са знаели още тогава в какво начинание участват. Знаели са всичко, което се готви за България чрез тази програма. Но са сложили своите имена, без страх, че някога може да им бъде потърсена отговорност. На какво са разчитали и с какво са утешавали съвестта си? Известно е, че цял народ за цял живот не може да бъде излъган.
Имената на българските икономисти, участвали в Проекта "Ран - Ът"
(Може би ви е омръзнало да гледате следващите изображения. Нищо - на тях не им е омръзнало.)
Усмивки от старите мутри:
1. Професор Иван Ангелов - старши икономически съветник на министър-председателя Венцислав Антонов (ВИИ "Карл Маркс")
2. Румен Аврамов - Икономически институт, БАН
3. Валери Борисов - юридически съветник в Министерството на икономиката и планирането
4. Д-р Венцислав Димитров - Икономически институт, БАН
5. Д-р Генчо Димов - старши икономист в Министерство на външноикономическите връзки
6. Стою Дулев - заместник-министър на икономиката и планирането
7. Д-р Никола Гълабов - Икономически институт, БАН
8. Професор Илия Георгиев - Икономически институт, БАН
9. Д-р Румен Георгиев - генерален директор, Минералбанк
10. Димитър Костов - заместник-министър на финансите
11. Д-р Иван Костов - ВМЕИ "Ленин"
12. Емил Хърсев - ВИИ "Карл Маркс"
13. Татяна Хубенова - Икономически институт, БАН
14. Д-р Димитър Иванов - Икономически институт, БАН
15. Професор Лилия Каракашева - главен директор, Министерство на външноикономическите връзки
16. Д-р Найден Найденов - заместник-министър на икономиката и планирането
17. Д-р Невяна Кръстева - научен сътрудник, Министерство на външноикономическите връзки
18. Георги Панков - заместник-министър на икономическата реформа
19. Професор Огнян Панов - директор, Институт по държавно и стопанско управление
20. Атанас Папаризов - генерален директор, Министерство на външноикономическите връзки
21. Д-р Огнян Пишев - старши икономически съветник на президента
22. Д-р Иван Пушкаров - Икономически институт, БАН
23. Професор Димитър Шопов - заместник-председател, Комитет по труда и социалното осигуряване
24. Боян Славенков - Икономически институт, БАН
25. Професор Стефан Стоилов - министър на икономическата реформа
26. Професор Милчо Стоименов - ВИИ "Карл Маркс"
27. Професор Тодор Вълчев - Икономически институт, БАН
28. Христина Вучева - Научно-изследователски институт, Министерство на финансите
29. Венцислав Антонов - ВИИ "Карл Маркс"
Досие за убийството на България
Разграбването на многомилиардното богатство, натрупано по времето на Тодор Живков и борбата за материалното наследство, оставено от епохата на оплювания днес "държавен социализъм" започва още през първите седмици след преврата на 10 ноември 1989 г. Тя има своите корени и подготовка в "Кръглата маса".
В брой 6 от 15 октомври 1996 г. в-к "Зора", повдига булото на зловещия заговор и наруши табуто върху същинските цели на политиката осеяна със законодателни мини и вълчи ями, които рушат българската икономика и сриват всяка държавна власт. Днес е късно да се питаме защо и с цената на какво всеки един от хората, които са знаели какво пише в него, се е съгласил да мълчи.
От мрежата:
Библията” на нашите нео-либерали, наречена “Програмата Ран-Ът” - т.е. на всички парламентарно представени сили днес... Всички те осъществиха „масови”, „касови” и всякакъв вид приватизации, при краен резултат - връщане на държавата България с един век назад.
http://forum.segabg.com/topic.asp?whichpage=3&topic_id=107581
По признанията на някои от авторите на гореспоменатата “Програма Ран-Ът” сред нашенските нео-либерали е битувала идеята: При наличието в началото на 90-те години на около 10 милиарда щатски долара външен дълг и материални активи до 10 ноември 1989 година на стойност около 133 милиарда щатски долара, “продавайки това, което е продаваемо”, ще може да се вземат около 30-40 милиарда щ. долара печалба. Ние смятаме тази собственост за общонародна, а не за държавна. Тъй като не е създавана от държавата, т.е. от някаква администрация, а от цялотото общество у нас през последните близо пет десетилетия. И след продажбата са получени само около 2 милиарда долара, от които не всички са влезли в хазната.
Доцент д-р Нако Р. Стефанов
http://nezavisim.net/index.php?option=com_content&task=view&id=2572&Itemid=2
Тази програма беше дадена за обсъждане в парламента. Понеже се надигна вой, я прибраха, не се обсъжда, не се приема от парламента, но по същество тази програма е в основата на цялото развитие на България. Всичко - и криминалният преход, и ролята на полицията, и ролята на партиите и на властта - всичко е описано как ще стане.
Павел ПИСАРЕВ, ляво крило в БСП
http://nezavisim.net/index.php?option=com_content&task=view&id=3618&Itemid=6
Тя целеше такава реформа, която да стопи българският народ до 4 милиона души чрез убийствена социална политика. С безочлива откровеност тази политика бе подкрепена и от бившата посланичка на САЩ у нас - Боулън. На семинар в Боровец преди години самонадеяната дама заяви без угризения: "Вие не ни трябвате повече от 4 милиона".
Димитър В. Аврамов
http://www.vestnikataka.com/?module=displaystory&story_id=16157&edition_id=233&format=html
През последните 17 години САЩ възпроизведе собствената си мафиотска държава в България.
Планът за “реформи”вече 15 години се изпълнява безпрекословно. В съответствие с него България единствена в света извърши 100 % разрушителна приватизация.
Реформите в България се осъществяваха строго по плана "Ран-Ът" с изключение на двете години на Виденов, поради което бандата на Луканов го принуди да си подаде оставката. Планът беше изготвен от около 20 български Божем! икономисти, в началото на 1990 г. После същите се разделиха на две групи, набутаха ги във Великото НС, едната група седна при червените, другата при сините.
По въпроса за една късна реабилитация:
Един ден сегашната кампания срещу българите ще свърши, всичко ще излезе наяве и тогава може би името на един човек ще бъде изчистено.
Жан Виденов се оказва ... единствения български премиер от 1990 г. до днес, който има смелостта да откаже да изпълнява Плана Ран-Ът. Дали той прави това от лоялност към българското общество или по някакви други свои интереси? Понеже явно няма какви да бъдат те, остава да приемем единствено възможното - че е честен човек. Как му организираха инфлацията, заради която го замервахме с камъни, тепърва ще излезе наяве. Ако искаме да бъдем и ние честни, един ден ще трябва да признаем, че не сме били прави...
Колкото и да е непопулярна тази истина днес, да не забравяме, думите на Оруел: "Ако свободата изобщо означава нещо, тя означава правото да казваш на хората онова, което те не искат да чуят."
"Жан Виденов беше свален, защото се противопостави по своему на изискванията на престъпната двойка Международен валутен фонд-Световна банка. Той забави колкото можа приватизацията на “Химко” - Враца, на “Стомана” - Перник, и на други български предприятия - и децата на работниците в тези предприятия имаха хляб още една година…
Вероятно се е противопоставил и на приватизацията на предприятия от мащаба на МДК “Пирдоп”, на загробването на “Балкан”… Спомнете си: МДК “Пирдоп” беше първото крупно предприятие, приватизирано от правителството на Костов от министър Александър Божков през есента на 1997 год. Комбинатът МДК “Пирдоп” - гордостта на България - производител на електролитна мед, злато, сребро, платина! - беше подарен срещу нищожна сума на Юниън Миниер дьо Катанга от Белгия, корпорация, известна с това, че предизвиква гражданска война в Конго и организира убийството на Патрис Лумумба на 17-ти ятуари 1961, законен лидер на тази страна…
И българската електролитна мед, българското злато, българското сребро, българската платина сега се транспортират в Белгия и осигуряват качествен живот на други хора.
Логично е да се допусне, че Александър Божков получава известния прякор “Мистър 10 %” точно във връзка с приватизация на МДК “Пирдоп”.
Жан Виденов беше свален още, защото се опита да се пребори с олигарсите от “Газпром” и да защити интересите български. (През май 1997 год. те бяха продадени от Евгени Бакърджиев от престъпното служебно правителство на Софиянски след преврата на 4-ти февруари 1997 год.…)
Виденов е пример за достоен българин на значим пост в новото време. Видяхте какво стана с него.
Трагикомедията в случая с Жан Виденов се състои в това, че обезмозъчените българи дори не разпознаха достойния, национално отговорен българин в негово лице. За тях той си остана само бивш комсомолец и лидер на БСП. В трагичния момент на преврата той беше напълно сам: изоставен от алчната купена партийна номенклатура - и от народа си…"
http://bulgaria.indymedia.org/newswire/display/2456/index.php
Митовете и лъжите за Жан Виденов и неговото управление
Планът за разорение на България Проектът "Ран-Ът" 1990 г. Една зловеща приказка, която ни остави на края на света...
Това е практическият план по който се провежда разорението на България от всички правителства от 1990 г. до днес. Без да се запознае с този фундаментален документ, българинът няма как да разбере света около себе си и епохата в която живее. Той е изработен по поръчка на превратаджиите от 10 ноември 1989 г. от Националната търговска камара на САЩ, в тайна от целия български народ. Още през март-август 1990 г. с този документ са предопределени всички бъдещи процеси в икономическия и обществения живот у нас. От самото начало новите управници са знаели всичко, което ще последва у нас. Това е най-стриктно спазвания документ в България от 1990 г. до днес.
След избухването на демокрацията правителството на Андрей Луканов кани екип от 22-ма специалисти от Фондацията на националната камара на САЩ, начело с Ричард Ран и Роналд Ът, за да разработят "Проект за прехода към пазарна икономика и демократичен капитализъм". Към тях се присъединява и екип от 29 български специалисти.
Това е практическата програма, по която се измени обществения строй в България. Още през март-август 1990 г. с този документ са предопределени всички бъдещи процеси в икономическия и обществения живот у нас. В него се залага стопанското, културното и духовното съсипване на страната. От самото начало новите управници са знаели всичко, което ще последва в България.http://www.communist-bg.org/index.php
Интересно е да се знае, че докладът по “Проекта Ран-Ът” е приет от Народното събрание с ръкопляскания, а по един екземпляр от него е получил всеки от депутатите.
При представянето на проекта в пленарната зала, Андрей Луканов заявява: “Програмата съдържа рационални елементи и от двете платформи – на БСП и СДС, както и съгласуваните между двете основни политически сили идеи в периода преди и след изборите”. И сини, и червени са работели заедно с екипа на националната камара на САЩ в ущърб на България.
Докладът върху Проекта "Ран-Ът"
ДОКЛАД
върху проекта за икономически растеж и преход към пазарна икономика в България
подготвен от
Фондацията на Националната Камара на САЩ
за
Народна Република България
Ръководство и редактиране:
Ричард Ран, САЩ
Роналд Ът, САЩ
"Поместваме пълния текст на доклада Ран и Ът така, както той бе разпространен през есента на 1990 година сред депутатите от седмото Велико народно събрание и висшата държавна администрация." - Петко Симеонов
В него има и специална - поверителна част, за която малцина знаят. Това е разделът за "цената на прехода". Ето какво представлява тя:
Труд" от 9 декември 2000 г. публикува коментара на Георги Тамбуев за програмата Ран-Ът, в съгласие с която започва българският Мирен преход към гробищата:
"Чета я и косите ми настръхват. Все едно чета Откровението на Йоан или предсказанията на Ностарадамус за Апокалипсиса... Очаква се невиждан глад. Българинът все по-трудно ще се изхранва. На пазара ще се появят всякакви ментета. Най-уязвимата част от населението - децата и възрастните ще получават тежки хипотрофични увреждания от системното недояждане. Непрекъснато ще се увеличава дистанцията между цените на стоките и заплатите… покупателната способност на населението неспирно ще спада и ще стигнем нивото, нужно само за биологично оцеляване. Ще се появи безработица. Предвижда се нивото й да достигне около един милион. Най-квалифицираните млади българи ще напуснат страната. Ще възкръснат отдавна погребани болести… Всички тези "благини" могат да породят силни обществени сътресения. Затова трябва да се въвеждат постепенно, като се държи непрекъснато сметка за прага на издръжливостта на народа. Мизерия, глад, болести, нищета - това прокобва поверителната част от плана Ран - Ът. Да работиш за осъществяването на този план, значи да станеш палач на собствения си народ. Признавам, че ако ме блъснеше кола, нямаше да ме разтърси така, както ужасяващата картина на Прехода. Американските специалисти и българските експерти ни казват в очите какво ни чака."
Георги Тамбуев:
"...секретна част, която засяга социалния ефект на реформите у нас. Когато я прочетох - а аз я поисках лично от Луканов тогава и той ми я даде - ми се изправиха косите!..."
На шефа на фирмата “Програмни продукти и системи” – Рашко Ангелов е възложено бързо да организира превода на български език и да издаде доклада по проекта Ран и Ът. От него също се научава, че проектът има и поверителна част.
Източници:
РОБИ НА СВОБОДАТА - Ангел Грънчаров
Генезисът на злото - реч на Председателят на СПС - Варна, Кънчо Бонев на митинг против "здравната реформа", Варна, 2005 г.
Намаляване на българите до 5 млн.
На 117-а страница от поверителната част на програмата се казва, че
българската икономика, в условията на пазарен принцип е предназначена да изхранва 5 милиона души.
Сведението се съдържа и в интервю на журналиста Георги Ифандиев:
"В приложението към плана “Ран-Ът” от 117 страници става дума за това, че българската икономика е предназначена да изхранва 5 милиона души. Още тогава, началото на 90-те години, се прогнозира появата на цигари ментета, алкохол менте, хора, които ще ровят кофите за боклук...
- Къде изчезват 3-те милиона българи според плана? Гоним ли ги?
Г.И.: Това аз не можах да разбера. Най-вероятно е предвидено разселване по света и измиране, стопяване на нацията. Случва се в момента, нали го виждаме.
- Собствеността на тия 3 милиона в чии ръце отива?
Г.И.: Собствеността на хората отива в други ръце...
- Какво следва от загубването на собствеността?
... Следва ново робство. В т.нар. “бял свят”, обикновените хора работят, за да изплащат. Цял живот са роби на заемите... А у нас все още твърде много хора имат собственост, апартаменти, вили, а това ги прави относително независими.” (в. “Шоу” - бр. 27 (303) от 7-13 юли 2005 г.)
Генезисът на злото или заговорътсрещу България
"През този период не може да се мисли за запазване на досегашното жизнено равнище. – пише в явната част на доклада. - То неминуемо ще спада, каквито и мерки да се вземат."
Последователно бяха ликвидирани селското стопанство, промишлеността, транспорта (речен, морски и въздушен), военно-промишления комплекс, телекомуникациите и атомната ни енергетика.
Резултатите
От 1990 г. та до днес, жертвите на плана “Ран-Ът” се изчисляват на малко повече от един милион души. Тези хора или са измрели, или са се изселили от държавата български граждани.
Резултатите се наричат винетки, здравни осигуровки, въвеждането на различни и нови видове данъци и такси, непрекъснатото покачване на цените на най-важните консумативи - ток, вода, и отопление.
Излиза, че на българския управленски елит му се плаща за прилагането на една геноцидна схема за изтребление на населението на държавата по икономически път.
Някои от 29-членния български екип, взел участие в подготвянето на плана “Ран-Ът”, вече получиха своите награди. Те се превърнаха във водещи фигури в обществения живот.
През 2003 г. Симеон Сакскобургготски, имаше среща с Ричард Ран - единия от двамата бащи на програмата. Същата година беше премахнато взаимно-спомагателното здравно осигуряване, при което работещия съпруг осигурява безработния. В резултат днес около 1 200 000 български граждани са с прекъснати здравни права.
Какво ще се случи след оптималната реализация на програмата “Ран-Ът”?
Благата в държавата ще запазят постоянното си ниво, но ще се разпределят между по-малко хора и делът на всеки един ще е по-голям. По този начин ще дойде и прословутото повишаване на жизнения стандарт. То ще е за сметка на изключеното от “системата” консумиращо население.
...
Но въпреки всичко и въпреки всички България ще пребъде!
Любомир ВАСИЛЕВ http://www.novazora.net/2007/issue16/story_04.html
Основен източник на коментарите за Проекта:
Из страниците на разрухата:
1. Определена е посоката на промените
В увода на проекта е казано: "България е избрала пътя към демократичния капитализъм и е направила редица важни стъпки в тази насока, но има да се вършат още много и много неща. Признавайки този факт, новото правителство на България се обърна за съдействие към Фондацията на националната камара"...(2-1) Следователно Лукановци, Младеновци и Лиловци още в първите месеци след промяната са поели път към "демократичния капитализъм", направили са "редица важни стъпки" по него, поискали са и външно съдействие.
2. Най-амбициозното начинание, което някоя страна е правила
В програмата "Ран и Ът" е записано: "Предизвикателството на приватизацията, пред която е изправена България, е героично по своите размери и ако тази приватизация бъде осъществена, ще представлява без съмнение най-амбициозното начинание, което някоя страна е правила.
Докато успешните приватизационни програми в други страни включваха не повече от две дузини пълни приватизации за един период от няколко години, България трябва да приватизира хиляди предприятия за кратък период от време..." (4-3) Вижда се: В 1990 г. управляващите са дали съгласие България да бъде превърната в опитна мишка, за да се провери дали може да понесе "най-амбициозното начинание, което някоя страна е правила." В страните от ЕС държавната собственост се запазва в границите от 35% (Франция) до 65% (в скандинавските страни).
3. Разкрита е истината за приватизацията
"Приватизацията е преди всичко и най-вече политически процес с икономически последици и пренебрегването на този прост постулат често е било и най-важната причина за провала на една програма за приватизация." (4-3) Тези редове зачеркват изписаните върху тонове хартия, че приватизацията е икономически акт. Тези редове дават яснота на мъглявите понятия "структурни реформи", "преструктуриране на икономиката" и пр. Истинското им съдържание е - чрез приватизация частни лица да присвоят "държавните средства и предприятия". Който успее, ще получи реалната политическа и икономическа власт.
4. Уточнени са инструментите за осъществяване на приватизацията
o Всеобща приватизация: "България трябва бързо да приеме всеобхватна програма за приватизиране на своите повече от 2200 държавни предприятия, на земеделските стопанства и на хилядите малки обекти от сферата на търговията и на услугите..."(4-1) Такава 100-процентна приватизация не е осъществявана в нито една друга държава на планетата!
o Светкавична приватизация: "Например ако целта на Агенцията е да приватизира всички ресторанти в срок от две години и броят им е 16 000, то може да се определи като норма приватизиране на 2000 ресторанта за три месеца. Ако този брой бъде достигнат или надхвърлен, служителите... би трябвало да получат някакво допълнително парично възнаграждение след края на съответното тримесечие".(4-10) Тук се чувства участието на групата българи в екипа на Ран и Ът, приложили опита си по тримесечното планиране и по наднормените възнаграждения, придобит в практиката им от "тоталитарното" време.
o Използване на всички средства, включително и принудата: "Във възможно най-висока степен да се положат усилия да бъде принуден парламентът или неговата специална комисия да постигне съгласие по съдържанието на една подробна, дългосрочна приватизационна програма, която да обхваща възможно най-много предприятия. След което да бъде установен някакъв процедурен механизъм, който да направи трудно (но не невъзможно) изменението на общия план в процеса на действието му. Ако не се възприеме такъв подход, България лесно може да изпадне в положение, при което плановете за всяко отделно предприятие ще стават обект на обсъждане в парламента".(4-11)
Тази рецепта продължава със съвети как най-важният за обществото въпрос за приватизацията да се изземе от парламента и да се остави в ръцете на чиновниците от агенции, министерства, общински и управителни съвети. Така се роди самочувствието на една личност, която по-късно се провикна: "Мога да приватизирам всичко и веднага, стига да не ме питат за колко и на кого го продавам".
5. Обявени са "процедурите"
"Процедурни" (4-12) са наречени най-важните приватизационни въпроси, засягащи и държавата, и всеки гражданин. Първият от тях е озаглавен: "Заблудата за стратегическия сектор".(4-13)Това са предприятията от енергетиката, телекомуникациите, транспорта и експлоатацията на природните ресурси. Много развиващи се страни "по странна логика" ограничавали приватизационните си програми само в рамките на предприятията, определени като нестратегически. "Изключение направили само Ямайка и Аржентина... България би трябвало просто да прояви същата смелост, като включи в приватизационната си програма колкото може повече предприятия и онези, които се смятат за стратегически, би трябвало да бъдат първи в списъка."(4-17) Всъщност "странна логика" е прокарана в проекта "Ран и Ът". В 1990 година България е била на 20-о място в света по производство на електроенергия и на човек от населението е имала 3 пъти по-голям енергодобив от Аржентина! Ямайка изобщо не е в класацията по този показател.
o Като "процедурен" е поднесен и въпросът за използване при приватизацията на "мръсни пари". "Подобни ограничения биха имали смразяващ ефект върху приватизацията, създавайки неправилно подозрение към всички инвеститори и принуждавайки много от тях да се въздържат от участие в приватизационната програма поради опасения, че никой няма да повярва на обясненията им. Като се има предвид потискането на частната инициатива в България в миналото, много иначе честни хора може да са въвлечени в незаконни действия просто защото това е бил единствен начин да си осигурят материално благополучие в едно общество, което се опитваше да направи всички еднакво бедни. Въпреки това този въпрос си остава деликатен и нищо от това, което бе казано по-горе, не би трябвало да се тълкува като оправдание за незаконните начини за забогатяване. По-скоро с горните думи се препоръчва разследването и съдебното преследване на незаконните действия да бъдат изцяло отделени от процеса на приватизация. Приватизационният процес е достатъчно сложен и труден, за да се обременява допълнително с цели, свързани със спазването на законите".(4-20) Този дълъг цитат от програмата "Ран и Ът" добре показва защо е безплоден дългогодишният шум за "мръсните пари". Оказва се:
"Мръсни" са парите до 1989 г. и те не са другаде, а у "иначе честни хора", въвлечени в незаконни действия, просто защото това е бил единствен начин за осигуряване на материално благополучие; Приватизацията не трябва да се обременява с цели, свързани със спазването на законите.
6. Паричната реформа, банковата система, данъчната политика
Това са кратки, но ясни раздели: "България би могла да реши изцяло да се откаже от контрол и емисия на собствени пари и да премине към използването на парични единици на други държави или на емисиите на частни банки".(5-1)
"Някои малки държави винаги са го правили. Най-често я използват страните, които са били част от колониални империи като британската или френската. Щатският долар например се използва в редица страни като Либерия и Панама".(5-9) "А е възможно необходимите за него (за бърза степен на икономически растеж - б.а.) условия да се създадат почти веднага след прилагането на тъй наречената "шокова терапия", каквато наскоро изпита Полша. "Шоковата терапия" има очевидни предимства, но има и някои "жестоки" страни. Трябва да се повтори, че положението в Полша е добър пример за предимствата и недостатъците й".(5-6)
"В дългосрочен план данъчната система на България трябва да включва данък върху добавената стойност (ДДС), вероятно моделиран по подобие на данъците в Европейската общност и подоходен данък (или данъци) на частни лица и предприятия".(8-7)
7. За промени в Конституцията и други основни държавни документи
В действителност проектът "Ран и Ът" направо предлага "Модел за Конституция на Народна република България".(7-20)
В 1879 г. България е намерила сили да избере Учредително събрание с личности, приели една от най-демократичните конституции в Европа. 111 години по-късно правителството поискало проекта и 29 българи, научно титуловани участници в разработката му, не са почувствали неудобство да ни се предлага вносен готов проект за Конституция. Той, според предложителите е: "Моделът има за основа най-вече конституцията на САЩ и някои щати на Съюза. В много случаи американските клаузи са променени или са добавени нови, а в други - просто са сложени заглавия за по-лесно ориентиране".(8-7) "Защита единствено на негативните права... Конституцията на САЩ не признава позитивни права на жилище, образование, медицинско обслужване, чиста околна среда, достатъчно добър стандарт на живот или на периоди за почивка и отдих".(8-4) "Юридическата философия на реформите, представени в настоящата глава, изключва държавата от участие в практическата икономика на България".(9-22)
"В една свободна пазарна икономика държавата няма място в стопанската дейност".(9-19)
o Да се отмени чл.19 от Конституцията на НРБ - "Този член определя кооперативната собственост като принадлежаща на колектив от трудещи се и упражнявана в интерес на обществото. Тази комунистическа догма няма място в Конституцията на една свободно избрана демокрация, чиято икономика се основава на свободно предприемачество и на пазарна икономика".(9-18)
8. Социалното дело
Това е разделът в проекта "Ран и Ът", който най-пълно разкрива неговата политика към острите въпроси на милионите българи. Още във въвеждащото резюме се казва: "Непосредствената задача на реформата на социалното дело в България е да позволи на страната да осъществи прехода към пазарна икономика в условията на дълбока икономическа криза. През този период не може и да се мисли за запазване на досегашното жизнено равнище. То неминуемо ще спадне, каквито и мерки да се вземат. Основната задача на българското правителство в социалната област е да осигури на всички българи достатъчно храна, покрив над главата и елементарно медицинско обслужване, но така, че това да не попречи на осъществяването на икономическите реформи".(13-1) По-нататък в проекта следват ред важни откровения: "Икономическата криза в България, подробно описана в този доклад, има мрачни последици върху системата за социално осигуряване. Предвижданията за безработицата са, че през 1991г. тя ще обхване между 200 000 души (според ЦРУ) и 470 000 (според Световната банка). Някои от българските експерти, с които разговаряхме обаче, се страхуват от много по-високо ниво на безработицата - около 1 000 000. Що се отнася до инфлацията, икономистите на българското правителство предвиждат, че нивото й ще достигне 80-90 % през 1990 г. и над 200 % през 1991 год. Тези изчисления обаче са направени, преди да влезе в сила сегашният план на индексация на заплатите и пенсиите и те трябва да се считат за остарели".(13-3)
"През последните 45 години българите, както и останалите народи в комунистически режими, живяха при твърде неблагоприятни условия: посредствено здравеопазване, спартанска храна, мизерни жилища, но всички тези неща бяха много евтини. Заплатите бяха ниски, но работните места бяха осигурени; пенсиите бяха ниски, но пенсионната възраст също беше ниска. Пазарната икономика, към която България се стреми, предлага чудесно здравеопазване, обилна храна, удобни жилища, високи заплати и пенсии, но с цената на две неща, характеризиращи пазара - несигурност и пазарни цени".(13-3)
(Никой от българските участници не си е направил труда да обясни на чужденците смехотворността на твърденията за "спартански условия при социализма").
9. Селско стопанство
1 март 1991 г. да бъде крайният срок, до който цялата селскостопанска собственост (земя, структури, добитък, оборудване) да е в частни ръце.
Вижда се коренът на последвалата трагедия - неговото унищожаване доведе до ликвидация на 40 хиляди трактора, 10 хиляди комбайна, хиляди селскостопански сгради, съоръжения за напояване на 10 милиона декара земя, поголовна загуба на животни: 1 млн.говеда, 2,5 милиона свине, 5,5 милиона овце, рязко намаляване на селскостопанските добиви, и по същество откри пътя за проблемното изхранване на българския народ, превръщайки този проблем във важен, ако не и в главен инструмент за неговото манипулиране.
8. Забравеното от проекта "Ран-Ът"
То не е по-малко съществено отколкото самите му разработки:
1. Пропуснати са проблемите за външните ни пазари Българската икономика беше силно обвързана с външната търговия.
Към 1988-1989 година:
o Външният ни стокообмен се изравни с националния доход;
o Основните ни отрасли изнасяха 70-90 % от продукцията си;
o Експортът доближи 20 % от обществения продукт;
o Основните ни отрасли изнасяха 70-90 % от продукцията си;
o Дори през 1989 г. износът ни по II направление стигна 3,13 млрд.долара.
Какво ни очакваше при загуба на традиционните пазари? Какво да се направи, да не ги загубим? Как да се задържим на стратегическия пазар Русия? Как да осигурим нови пазарни позиции след промяната? Тези и ред други въпроси очакваха отговор в проекта "За икономически растеж и преход към пазарна икономика", обаче няма и дума по тях.
2. Липсва анализ по външния ни дълг
Единственото казано е: "България страда и от огромен външен дълг. Размерът на дълга в конвертируема валута през март 1990 г. наближаваше сумата 9,2 млрд.долара"(5-3). (Тази цифра е точна. В същото време нашето правителство заблуждаващо я обяви като 10,5 млрд.щ.д., а някои вестници тогава свободно я раздуха на 12,5 млрд.щ.д.- б.а.).
И тук крупни въпроси не са получили отговор:
o Кой и защо допусна да се удвои дългът през 1986-1989?
o Какви са пътищата за бързото му погасяване?
o Защо от валутния резерв, възлизащ към 1.1.1990 г. на 1,38 млрд.щ.д. не се погасиха 600 млн.щ.д. от дълга, за да не се отиде към катастрофалния мораториум?
o Кой и за какво пропиля резерва?
o Кой и защо трансформира в държавен дълг задълженията на отрасловите ни банки пред чуждестранните частни банки? Нали в доклада "Ран и Ът" се препоръчва изключването на държавата от практическата икономика?
***
Едно от най-характерните явления около от проекта "Ран и Ът" е, че той е реализиран изцяло, а в някои случаи дори е преизпълнен.
Проектът може да се определи като Технология за взривяване на България, защото неговите препоръки имат действието на бомба, заложена в основите на икономиката ни. Ето какво бе заредено в нейните невралгични възли:
По приватизацията на държавната собственост
o 100% приватизация на държавната индустрия (всичките 2200 предприятия!);
o Да се започне от стратегическите направления: енергетика, транспорт, комуникации, експлоатация на природни ресурси;
o 100 % приватизация на търговията (всичките 13 000 обекта в 2-годишен срок, по график, включващ 2000 обекта на тримесечие!;
o Изключване на парламента от обсъждане на приватизацията на обектите, независимо от тяхната значимост;
o Превръщане на приватизацията в най-амбициозното начинание, което някоя страна е правила;
o Обръщане гръб на успешните приватизационни програми на други страни, защото включвали не повече от две дузини предприятия за период от няколко години.
Приватизационният взрив унищожи материалната база на цялата индустрия
Две трети от предприятията не работят. Голямата част от тях са обявени в ликвидация. Основната част от приватизираните обекти преминаха в стадий на вторична разпродажба. Изобретена бе приватизационна форма "продажба с опрощаване на дълговете", с което става двойно ограбване на гражданите. Замря обновителният процес. За 10 години и физически съхранената техника вече остаря морално. Повсеместно се разпродава уникално оборудване. Изчезват стратегически отрасли. България вече няма машиностроене и електроника. Днес не могат да се произведат елементарни машини, които не бяха проблем за производство още през 1950-1951 г. До 1955 г. България обзаведе със свои машини Пектиновия завод, Циментовия завод в Димитровград, Заводът за трас, бирени фабрики, ВЕЦ-овете "Студена", "Батошево" и "Бързия". Днес това е невъзможно. Можеше да се приложи много по-рационален модел за приватизация:
Да се приватизират с чуждестранно участие още в 1990 г.15-20 големи индустриални обекти. С постъпленията да се изплати основната част от външния дълг. Това можеше да бъде реално, ако не бяха трансформирани в държавен дълг задълженията на търговските ни банки към чуждестранните частни банки. За да приберат вземанията си, те щяха да участват в тази приватизация. Приватизационният процес да се предостави на банките, имащи вземания от съответните предприятия, а не на изкуствено сътворени агенции и комисии от чиновници. Това е световна практика - собственик на предприятието-длъжник става банката-кредитор и тя може да го обяви за продажба, за да си прибере вземанията. Така нямаше да се развихри корупцията, защото скритата приватизационна сделка ще бъде за сметка на самата банка. Държавата нямаше да бъде активен участник в процеса, а контрольор на неговата акуратност и чистота. Тези и ред други подходи можеха да ускорят приватизацията и да я направят наистина ефективна за българската икономика.
Реформата, включваща приватизация на банковата система
Тази мъглява препоръка на проекта "Ран и Ът" роди пълен банков хаос:
o Унищожени бяха стабилни банки;
o Изникнаха и умряха още в пелените си стотици банки-фантоми;
o В кратковременния си живот те ограбиха милиони граждани и стотици хиляди новосъздадени частни фирми;
o От това безумие останаха само стотици банкови офиси с безсмислен лукс и милиарди дългове, обогатили неколкостотин кредитни милионери.
Банковият взрив съсипа друга част от българската икономика не само с изброените щети, но и с нарушаване на задължителната ритмика между банки, производители и потребители. Не може "съставителите" на проекта да не знаят, че:
o Фирмите - производители и потребители, частни и държавни, имат не дневна, а часова връзка със своите банки;
o Само седмица-две са достатъчни да замре стопанският живот, ако се наруши тази връзка;
o Изчезването на обслужващата банка и появата на нова автоматично предизвиква паника в чуждестранния партньор на нашата фирма и прекратява за месеци, а често и завинаги, договорени сделки, затваря трасирани пазари.
Паричната реформа по проекта "Ран и Ът" включва:
o Незабавно осигуряване свободното обръщение на чужди валути на вътрешния пазар;
o Либерализиране на валутните търгове. Това беше гибелно за нашия вътрешен валутен пазар.
Вместо реформа се получи паричен взрив в икономиката ни довел до:
o Стихийна инфлация на лева над 1000 пъти;
o Ограбване на средства от населението в размер над 10 млрд.щ.долара;
o Нахлуване на чужди стоки и изгонване на нашите производители от собствените ни пазари;
o Невиждан разцвет на спекула, корупция, престъпност до разбойничество.
Цели десетилетия наши съседни страни не си позволяваха, а и никой не ги принуждаваше, да извършат подобна авантюра. Въпреки че принадлежаха към западната пазарна система и имаха много по-ефективен имунитет, те знаеха сложността на такъв процес и съпровождащите го опасности. Даже и днес те поддържат много по-строг паричен режим отколкото нашия "либерализиран подход".
Социалните реформи
Проектът "Ран и Ът" съветва:
o Да се приложи принципът на непризнаване на позитивни права: жилище, образование, медицинско обслужване, чиста околна среда, почивка и отдих;
o При прехода да се осигури само достатъчна храна, покрив над главата и елементарно медицинско обслужване, и то така, че да не се пречи на икономическите реформи;
o Да се премахне понятието "кооперативна собственост, принадлежаща на колектив от трудещи се";
o Да се изключи държавата от участие в икономиката на страната - следователно и в голяма степен от социалната сфера; Тези съвети бяха приети, а много от тях се изпълняват предсрочно и в излишък. Това естествено доведе до огромен социален взрив.
o Безработните надхвърлиха 700 хиляди души;
o Образователната система е в колапс;
o Медицинското обслужване рухна;
o Чистата околна среда е мираж;
o Почивките и отдихът са в забранената зона на носталгията по миналото;
o Жилищното строителство стана висша привилегия на 5% нови милионери;
o Кофите за отпадъци станаха елемент на социалната сфера;
o Върнаха се отдавна забравени болести: туберкулоза, сифилис. В добавка са новите: СПИН, наркомания.
o Случи се и непредвиденото в проекта - смаляване на нацията с 500 хиляди млади емигранти и непознат отрицателен прираст над -10 % на 1000.
Тези четири взрива, заложени от проекта "Ран и Ът" в основите на България, бяха достатъчни за нейното сриване за по-малко от 10 години.
Доколко това е бил благонамерен или добре маскиран унищожителен проект, всеки може да направи своята си преценка.
Мъртвата хватка на "победилите реалности" вече е отворила коридора към виртуозно жестоката скотобойна на утрешния ден.
National Chamber Foundation, 1615 H Street, N.W. Wastington, DC 20062, USA (202) 463-5552, октомври 1990. Превод (c) SPS corp.& Mintech Corp./U.S.A. Доклад върху проекта за икономически растеж и преход към пазарна икономика в България. Ръководство и редактиране: Ричард Ран, САЩ и Роналд Ът, САЩ.
Всички цитати в статията са по проекта "Ран-Ът". Първата цифра означава поредния номер на главата, а втория - страницата в съответната глава.
Източник:
http://www.geocities.com/lim_medium/Publikacii/Statii/dosie.htm
След избухването на демокрацията правителството на Андрей Луканов кани екип от 22-ма специалисти от Фондацията на националната камара на САЩ, начело с Ричард Ран и Роналд Ът, за да разработят "Проект за прехода към пазарна икономика и демократичен капитализъм". Към тях се присъединява и екип от 29 български специалисти.
Това е практическата програма, по която се измени обществения строй в България. Още през март-август 1990 г. с този документ са предопределени всички бъдещи процеси в икономическия и обществения живот у нас. В него се залага стопанското, културното и духовното съсипване на страната. От самото начало новите управници са знаели всичко, което ще последва в България.http://www.communist-bg.org/index.php
Интересно е да се знае, че докладът по “Проекта Ран-Ът” е приет от Народното събрание с ръкопляскания, а по един екземпляр от него е получил всеки от депутатите.
При представянето на проекта в пленарната зала, Андрей Луканов заявява: “Програмата съдържа рационални елементи и от двете платформи – на БСП и СДС, както и съгласуваните между двете основни политически сили идеи в периода преди и след изборите”. И сини, и червени са работели заедно с екипа на националната камара на САЩ в ущърб на България.
Докладът върху Проекта "Ран-Ът"
ДОКЛАД
върху проекта за икономически растеж и преход към пазарна икономика в България
подготвен от
Фондацията на Националната Камара на САЩ
за
Народна Република България
Ръководство и редактиране:
Ричард Ран, САЩ
Роналд Ът, САЩ
"Поместваме пълния текст на доклада Ран и Ът така, както той бе разпространен през есента на 1990 година сред депутатите от седмото Велико народно събрание и висшата държавна администрация." - Петко Симеонов
В него има и специална - поверителна част, за която малцина знаят. Това е разделът за "цената на прехода". Ето какво представлява тя:
Труд" от 9 декември 2000 г. публикува коментара на Георги Тамбуев за програмата Ран-Ът, в съгласие с която започва българският Мирен преход към гробищата:
"Чета я и косите ми настръхват. Все едно чета Откровението на Йоан или предсказанията на Ностарадамус за Апокалипсиса... Очаква се невиждан глад. Българинът все по-трудно ще се изхранва. На пазара ще се появят всякакви ментета. Най-уязвимата част от населението - децата и възрастните ще получават тежки хипотрофични увреждания от системното недояждане. Непрекъснато ще се увеличава дистанцията между цените на стоките и заплатите… покупателната способност на населението неспирно ще спада и ще стигнем нивото, нужно само за биологично оцеляване. Ще се появи безработица. Предвижда се нивото й да достигне около един милион. Най-квалифицираните млади българи ще напуснат страната. Ще възкръснат отдавна погребани болести… Всички тези "благини" могат да породят силни обществени сътресения. Затова трябва да се въвеждат постепенно, като се държи непрекъснато сметка за прага на издръжливостта на народа. Мизерия, глад, болести, нищета - това прокобва поверителната част от плана Ран - Ът. Да работиш за осъществяването на този план, значи да станеш палач на собствения си народ. Признавам, че ако ме блъснеше кола, нямаше да ме разтърси така, както ужасяващата картина на Прехода. Американските специалисти и българските експерти ни казват в очите какво ни чака."
Георги Тамбуев:
"...секретна част, която засяга социалния ефект на реформите у нас. Когато я прочетох - а аз я поисках лично от Луканов тогава и той ми я даде - ми се изправиха косите!..."
На шефа на фирмата “Програмни продукти и системи” – Рашко Ангелов е възложено бързо да организира превода на български език и да издаде доклада по проекта Ран и Ът. От него също се научава, че проектът има и поверителна част.
Източници:
РОБИ НА СВОБОДАТА - Ангел Грънчаров
Генезисът на злото - реч на Председателят на СПС - Варна, Кънчо Бонев на митинг против "здравната реформа", Варна, 2005 г.
Намаляване на българите до 5 млн.
На 117-а страница от поверителната част на програмата се казва, че
българската икономика, в условията на пазарен принцип е предназначена да изхранва 5 милиона души.
Сведението се съдържа и в интервю на журналиста Георги Ифандиев:
"В приложението към плана “Ран-Ът” от 117 страници става дума за това, че българската икономика е предназначена да изхранва 5 милиона души. Още тогава, началото на 90-те години, се прогнозира появата на цигари ментета, алкохол менте, хора, които ще ровят кофите за боклук...
- Къде изчезват 3-те милиона българи според плана? Гоним ли ги?
Г.И.: Това аз не можах да разбера. Най-вероятно е предвидено разселване по света и измиране, стопяване на нацията. Случва се в момента, нали го виждаме.
- Собствеността на тия 3 милиона в чии ръце отива?
Г.И.: Собствеността на хората отива в други ръце...
- Какво следва от загубването на собствеността?
... Следва ново робство. В т.нар. “бял свят”, обикновените хора работят, за да изплащат. Цял живот са роби на заемите... А у нас все още твърде много хора имат собственост, апартаменти, вили, а това ги прави относително независими.” (в. “Шоу” - бр. 27 (303) от 7-13 юли 2005 г.)
Генезисът на злото или заговорътсрещу България
"През този период не може да се мисли за запазване на досегашното жизнено равнище. – пише в явната част на доклада. - То неминуемо ще спада, каквито и мерки да се вземат."
Последователно бяха ликвидирани селското стопанство, промишлеността, транспорта (речен, морски и въздушен), военно-промишления комплекс, телекомуникациите и атомната ни енергетика.
Резултатите
От 1990 г. та до днес, жертвите на плана “Ран-Ът” се изчисляват на малко повече от един милион души. Тези хора или са измрели, или са се изселили от държавата български граждани.
Резултатите се наричат винетки, здравни осигуровки, въвеждането на различни и нови видове данъци и такси, непрекъснатото покачване на цените на най-важните консумативи - ток, вода, и отопление.
Излиза, че на българския управленски елит му се плаща за прилагането на една геноцидна схема за изтребление на населението на държавата по икономически път.
Някои от 29-членния български екип, взел участие в подготвянето на плана “Ран-Ът”, вече получиха своите награди. Те се превърнаха във водещи фигури в обществения живот.
През 2003 г. Симеон Сакскобургготски, имаше среща с Ричард Ран - единия от двамата бащи на програмата. Същата година беше премахнато взаимно-спомагателното здравно осигуряване, при което работещия съпруг осигурява безработния. В резултат днес около 1 200 000 български граждани са с прекъснати здравни права.
Какво ще се случи след оптималната реализация на програмата “Ран-Ът”?
Благата в държавата ще запазят постоянното си ниво, но ще се разпределят между по-малко хора и делът на всеки един ще е по-голям. По този начин ще дойде и прословутото повишаване на жизнения стандарт. То ще е за сметка на изключеното от “системата” консумиращо население.
...
Но въпреки всичко и въпреки всички България ще пребъде!
Любомир ВАСИЛЕВ http://www.novazora.net/2007/issue16/story_04.html
Основен източник на коментарите за Проекта:
Из страниците на разрухата:
1. Определена е посоката на промените
В увода на проекта е казано: "България е избрала пътя към демократичния капитализъм и е направила редица важни стъпки в тази насока, но има да се вършат още много и много неща. Признавайки този факт, новото правителство на България се обърна за съдействие към Фондацията на националната камара"...(2-1) Следователно Лукановци, Младеновци и Лиловци още в първите месеци след промяната са поели път към "демократичния капитализъм", направили са "редица важни стъпки" по него, поискали са и външно съдействие.
2. Най-амбициозното начинание, което някоя страна е правила
В програмата "Ран и Ът" е записано: "Предизвикателството на приватизацията, пред която е изправена България, е героично по своите размери и ако тази приватизация бъде осъществена, ще представлява без съмнение най-амбициозното начинание, което някоя страна е правила.
Докато успешните приватизационни програми в други страни включваха не повече от две дузини пълни приватизации за един период от няколко години, България трябва да приватизира хиляди предприятия за кратък период от време..." (4-3) Вижда се: В 1990 г. управляващите са дали съгласие България да бъде превърната в опитна мишка, за да се провери дали може да понесе "най-амбициозното начинание, което някоя страна е правила." В страните от ЕС държавната собственост се запазва в границите от 35% (Франция) до 65% (в скандинавските страни).
3. Разкрита е истината за приватизацията
"Приватизацията е преди всичко и най-вече политически процес с икономически последици и пренебрегването на този прост постулат често е било и най-важната причина за провала на една програма за приватизация." (4-3) Тези редове зачеркват изписаните върху тонове хартия, че приватизацията е икономически акт. Тези редове дават яснота на мъглявите понятия "структурни реформи", "преструктуриране на икономиката" и пр. Истинското им съдържание е - чрез приватизация частни лица да присвоят "държавните средства и предприятия". Който успее, ще получи реалната политическа и икономическа власт.
4. Уточнени са инструментите за осъществяване на приватизацията
o Всеобща приватизация: "България трябва бързо да приеме всеобхватна програма за приватизиране на своите повече от 2200 държавни предприятия, на земеделските стопанства и на хилядите малки обекти от сферата на търговията и на услугите..."(4-1) Такава 100-процентна приватизация не е осъществявана в нито една друга държава на планетата!
o Светкавична приватизация: "Например ако целта на Агенцията е да приватизира всички ресторанти в срок от две години и броят им е 16 000, то може да се определи като норма приватизиране на 2000 ресторанта за три месеца. Ако този брой бъде достигнат или надхвърлен, служителите... би трябвало да получат някакво допълнително парично възнаграждение след края на съответното тримесечие".(4-10) Тук се чувства участието на групата българи в екипа на Ран и Ът, приложили опита си по тримесечното планиране и по наднормените възнаграждения, придобит в практиката им от "тоталитарното" време.
o Използване на всички средства, включително и принудата: "Във възможно най-висока степен да се положат усилия да бъде принуден парламентът или неговата специална комисия да постигне съгласие по съдържанието на една подробна, дългосрочна приватизационна програма, която да обхваща възможно най-много предприятия. След което да бъде установен някакъв процедурен механизъм, който да направи трудно (но не невъзможно) изменението на общия план в процеса на действието му. Ако не се възприеме такъв подход, България лесно може да изпадне в положение, при което плановете за всяко отделно предприятие ще стават обект на обсъждане в парламента".(4-11)
Тази рецепта продължава със съвети как най-важният за обществото въпрос за приватизацията да се изземе от парламента и да се остави в ръцете на чиновниците от агенции, министерства, общински и управителни съвети. Така се роди самочувствието на една личност, която по-късно се провикна: "Мога да приватизирам всичко и веднага, стига да не ме питат за колко и на кого го продавам".
5. Обявени са "процедурите"
"Процедурни" (4-12) са наречени най-важните приватизационни въпроси, засягащи и държавата, и всеки гражданин. Първият от тях е озаглавен: "Заблудата за стратегическия сектор".(4-13)Това са предприятията от енергетиката, телекомуникациите, транспорта и експлоатацията на природните ресурси. Много развиващи се страни "по странна логика" ограничавали приватизационните си програми само в рамките на предприятията, определени като нестратегически. "Изключение направили само Ямайка и Аржентина... България би трябвало просто да прояви същата смелост, като включи в приватизационната си програма колкото може повече предприятия и онези, които се смятат за стратегически, би трябвало да бъдат първи в списъка."(4-17) Всъщност "странна логика" е прокарана в проекта "Ран и Ът". В 1990 година България е била на 20-о място в света по производство на електроенергия и на човек от населението е имала 3 пъти по-голям енергодобив от Аржентина! Ямайка изобщо не е в класацията по този показател.
o Като "процедурен" е поднесен и въпросът за използване при приватизацията на "мръсни пари". "Подобни ограничения биха имали смразяващ ефект върху приватизацията, създавайки неправилно подозрение към всички инвеститори и принуждавайки много от тях да се въздържат от участие в приватизационната програма поради опасения, че никой няма да повярва на обясненията им. Като се има предвид потискането на частната инициатива в България в миналото, много иначе честни хора може да са въвлечени в незаконни действия просто защото това е бил единствен начин да си осигурят материално благополучие в едно общество, което се опитваше да направи всички еднакво бедни. Въпреки това този въпрос си остава деликатен и нищо от това, което бе казано по-горе, не би трябвало да се тълкува като оправдание за незаконните начини за забогатяване. По-скоро с горните думи се препоръчва разследването и съдебното преследване на незаконните действия да бъдат изцяло отделени от процеса на приватизация. Приватизационният процес е достатъчно сложен и труден, за да се обременява допълнително с цели, свързани със спазването на законите".(4-20) Този дълъг цитат от програмата "Ран и Ът" добре показва защо е безплоден дългогодишният шум за "мръсните пари". Оказва се:
"Мръсни" са парите до 1989 г. и те не са другаде, а у "иначе честни хора", въвлечени в незаконни действия, просто защото това е бил единствен начин за осигуряване на материално благополучие; Приватизацията не трябва да се обременява с цели, свързани със спазването на законите.
6. Паричната реформа, банковата система, данъчната политика
Това са кратки, но ясни раздели: "България би могла да реши изцяло да се откаже от контрол и емисия на собствени пари и да премине към използването на парични единици на други държави или на емисиите на частни банки".(5-1)
"Някои малки държави винаги са го правили. Най-често я използват страните, които са били част от колониални империи като британската или френската. Щатският долар например се използва в редица страни като Либерия и Панама".(5-9) "А е възможно необходимите за него (за бърза степен на икономически растеж - б.а.) условия да се създадат почти веднага след прилагането на тъй наречената "шокова терапия", каквато наскоро изпита Полша. "Шоковата терапия" има очевидни предимства, но има и някои "жестоки" страни. Трябва да се повтори, че положението в Полша е добър пример за предимствата и недостатъците й".(5-6)
"В дългосрочен план данъчната система на България трябва да включва данък върху добавената стойност (ДДС), вероятно моделиран по подобие на данъците в Европейската общност и подоходен данък (или данъци) на частни лица и предприятия".(8-7)
7. За промени в Конституцията и други основни държавни документи
В действителност проектът "Ран и Ът" направо предлага "Модел за Конституция на Народна република България".(7-20)
В 1879 г. България е намерила сили да избере Учредително събрание с личности, приели една от най-демократичните конституции в Европа. 111 години по-късно правителството поискало проекта и 29 българи, научно титуловани участници в разработката му, не са почувствали неудобство да ни се предлага вносен готов проект за Конституция. Той, според предложителите е: "Моделът има за основа най-вече конституцията на САЩ и някои щати на Съюза. В много случаи американските клаузи са променени или са добавени нови, а в други - просто са сложени заглавия за по-лесно ориентиране".(8-7) "Защита единствено на негативните права... Конституцията на САЩ не признава позитивни права на жилище, образование, медицинско обслужване, чиста околна среда, достатъчно добър стандарт на живот или на периоди за почивка и отдих".(8-4) "Юридическата философия на реформите, представени в настоящата глава, изключва държавата от участие в практическата икономика на България".(9-22)
"В една свободна пазарна икономика държавата няма място в стопанската дейност".(9-19)
o Да се отмени чл.19 от Конституцията на НРБ - "Този член определя кооперативната собственост като принадлежаща на колектив от трудещи се и упражнявана в интерес на обществото. Тази комунистическа догма няма място в Конституцията на една свободно избрана демокрация, чиято икономика се основава на свободно предприемачество и на пазарна икономика".(9-18)
8. Социалното дело
Това е разделът в проекта "Ран и Ът", който най-пълно разкрива неговата политика към острите въпроси на милионите българи. Още във въвеждащото резюме се казва: "Непосредствената задача на реформата на социалното дело в България е да позволи на страната да осъществи прехода към пазарна икономика в условията на дълбока икономическа криза. През този период не може и да се мисли за запазване на досегашното жизнено равнище. То неминуемо ще спадне, каквито и мерки да се вземат. Основната задача на българското правителство в социалната област е да осигури на всички българи достатъчно храна, покрив над главата и елементарно медицинско обслужване, но така, че това да не попречи на осъществяването на икономическите реформи".(13-1) По-нататък в проекта следват ред важни откровения: "Икономическата криза в България, подробно описана в този доклад, има мрачни последици върху системата за социално осигуряване. Предвижданията за безработицата са, че през 1991г. тя ще обхване между 200 000 души (според ЦРУ) и 470 000 (според Световната банка). Някои от българските експерти, с които разговаряхме обаче, се страхуват от много по-високо ниво на безработицата - около 1 000 000. Що се отнася до инфлацията, икономистите на българското правителство предвиждат, че нивото й ще достигне 80-90 % през 1990 г. и над 200 % през 1991 год. Тези изчисления обаче са направени, преди да влезе в сила сегашният план на индексация на заплатите и пенсиите и те трябва да се считат за остарели".(13-3)
"През последните 45 години българите, както и останалите народи в комунистически режими, живяха при твърде неблагоприятни условия: посредствено здравеопазване, спартанска храна, мизерни жилища, но всички тези неща бяха много евтини. Заплатите бяха ниски, но работните места бяха осигурени; пенсиите бяха ниски, но пенсионната възраст също беше ниска. Пазарната икономика, към която България се стреми, предлага чудесно здравеопазване, обилна храна, удобни жилища, високи заплати и пенсии, но с цената на две неща, характеризиращи пазара - несигурност и пазарни цени".(13-3)
(Никой от българските участници не си е направил труда да обясни на чужденците смехотворността на твърденията за "спартански условия при социализма").
9. Селско стопанство
1 март 1991 г. да бъде крайният срок, до който цялата селскостопанска собственост (земя, структури, добитък, оборудване) да е в частни ръце.
Вижда се коренът на последвалата трагедия - неговото унищожаване доведе до ликвидация на 40 хиляди трактора, 10 хиляди комбайна, хиляди селскостопански сгради, съоръжения за напояване на 10 милиона декара земя, поголовна загуба на животни: 1 млн.говеда, 2,5 милиона свине, 5,5 милиона овце, рязко намаляване на селскостопанските добиви, и по същество откри пътя за проблемното изхранване на българския народ, превръщайки този проблем във важен, ако не и в главен инструмент за неговото манипулиране.
8. Забравеното от проекта "Ран-Ът"
То не е по-малко съществено отколкото самите му разработки:
1. Пропуснати са проблемите за външните ни пазари Българската икономика беше силно обвързана с външната търговия.
Към 1988-1989 година:
o Външният ни стокообмен се изравни с националния доход;
o Основните ни отрасли изнасяха 70-90 % от продукцията си;
o Експортът доближи 20 % от обществения продукт;
o Основните ни отрасли изнасяха 70-90 % от продукцията си;
o Дори през 1989 г. износът ни по II направление стигна 3,13 млрд.долара.
Какво ни очакваше при загуба на традиционните пазари? Какво да се направи, да не ги загубим? Как да се задържим на стратегическия пазар Русия? Как да осигурим нови пазарни позиции след промяната? Тези и ред други въпроси очакваха отговор в проекта "За икономически растеж и преход към пазарна икономика", обаче няма и дума по тях.
2. Липсва анализ по външния ни дълг
Единственото казано е: "България страда и от огромен външен дълг. Размерът на дълга в конвертируема валута през март 1990 г. наближаваше сумата 9,2 млрд.долара"(5-3). (Тази цифра е точна. В същото време нашето правителство заблуждаващо я обяви като 10,5 млрд.щ.д., а някои вестници тогава свободно я раздуха на 12,5 млрд.щ.д.- б.а.).
И тук крупни въпроси не са получили отговор:
o Кой и защо допусна да се удвои дългът през 1986-1989?
o Какви са пътищата за бързото му погасяване?
o Защо от валутния резерв, възлизащ към 1.1.1990 г. на 1,38 млрд.щ.д. не се погасиха 600 млн.щ.д. от дълга, за да не се отиде към катастрофалния мораториум?
o Кой и за какво пропиля резерва?
o Кой и защо трансформира в държавен дълг задълженията на отрасловите ни банки пред чуждестранните частни банки? Нали в доклада "Ран и Ът" се препоръчва изключването на държавата от практическата икономика?
***
Едно от най-характерните явления около от проекта "Ран и Ът" е, че той е реализиран изцяло, а в някои случаи дори е преизпълнен.
Проектът може да се определи като Технология за взривяване на България, защото неговите препоръки имат действието на бомба, заложена в основите на икономиката ни. Ето какво бе заредено в нейните невралгични възли:
По приватизацията на държавната собственост
o 100% приватизация на държавната индустрия (всичките 2200 предприятия!);
o Да се започне от стратегическите направления: енергетика, транспорт, комуникации, експлоатация на природни ресурси;
o 100 % приватизация на търговията (всичките 13 000 обекта в 2-годишен срок, по график, включващ 2000 обекта на тримесечие!;
o Изключване на парламента от обсъждане на приватизацията на обектите, независимо от тяхната значимост;
o Превръщане на приватизацията в най-амбициозното начинание, което някоя страна е правила;
o Обръщане гръб на успешните приватизационни програми на други страни, защото включвали не повече от две дузини предприятия за период от няколко години.
Приватизационният взрив унищожи материалната база на цялата индустрия
Две трети от предприятията не работят. Голямата част от тях са обявени в ликвидация. Основната част от приватизираните обекти преминаха в стадий на вторична разпродажба. Изобретена бе приватизационна форма "продажба с опрощаване на дълговете", с което става двойно ограбване на гражданите. Замря обновителният процес. За 10 години и физически съхранената техника вече остаря морално. Повсеместно се разпродава уникално оборудване. Изчезват стратегически отрасли. България вече няма машиностроене и електроника. Днес не могат да се произведат елементарни машини, които не бяха проблем за производство още през 1950-1951 г. До 1955 г. България обзаведе със свои машини Пектиновия завод, Циментовия завод в Димитровград, Заводът за трас, бирени фабрики, ВЕЦ-овете "Студена", "Батошево" и "Бързия". Днес това е невъзможно. Можеше да се приложи много по-рационален модел за приватизация:
Да се приватизират с чуждестранно участие още в 1990 г.15-20 големи индустриални обекти. С постъпленията да се изплати основната част от външния дълг. Това можеше да бъде реално, ако не бяха трансформирани в държавен дълг задълженията на търговските ни банки към чуждестранните частни банки. За да приберат вземанията си, те щяха да участват в тази приватизация. Приватизационният процес да се предостави на банките, имащи вземания от съответните предприятия, а не на изкуствено сътворени агенции и комисии от чиновници. Това е световна практика - собственик на предприятието-длъжник става банката-кредитор и тя може да го обяви за продажба, за да си прибере вземанията. Така нямаше да се развихри корупцията, защото скритата приватизационна сделка ще бъде за сметка на самата банка. Държавата нямаше да бъде активен участник в процеса, а контрольор на неговата акуратност и чистота. Тези и ред други подходи можеха да ускорят приватизацията и да я направят наистина ефективна за българската икономика.
Реформата, включваща приватизация на банковата система
Тази мъглява препоръка на проекта "Ран и Ът" роди пълен банков хаос:
o Унищожени бяха стабилни банки;
o Изникнаха и умряха още в пелените си стотици банки-фантоми;
o В кратковременния си живот те ограбиха милиони граждани и стотици хиляди новосъздадени частни фирми;
o От това безумие останаха само стотици банкови офиси с безсмислен лукс и милиарди дългове, обогатили неколкостотин кредитни милионери.
Банковият взрив съсипа друга част от българската икономика не само с изброените щети, но и с нарушаване на задължителната ритмика между банки, производители и потребители. Не може "съставителите" на проекта да не знаят, че:
o Фирмите - производители и потребители, частни и държавни, имат не дневна, а часова връзка със своите банки;
o Само седмица-две са достатъчни да замре стопанският живот, ако се наруши тази връзка;
o Изчезването на обслужващата банка и появата на нова автоматично предизвиква паника в чуждестранния партньор на нашата фирма и прекратява за месеци, а често и завинаги, договорени сделки, затваря трасирани пазари.
Паричната реформа по проекта "Ран и Ът" включва:
o Незабавно осигуряване свободното обръщение на чужди валути на вътрешния пазар;
o Либерализиране на валутните търгове. Това беше гибелно за нашия вътрешен валутен пазар.
Вместо реформа се получи паричен взрив в икономиката ни довел до:
o Стихийна инфлация на лева над 1000 пъти;
o Ограбване на средства от населението в размер над 10 млрд.щ.долара;
o Нахлуване на чужди стоки и изгонване на нашите производители от собствените ни пазари;
o Невиждан разцвет на спекула, корупция, престъпност до разбойничество.
Цели десетилетия наши съседни страни не си позволяваха, а и никой не ги принуждаваше, да извършат подобна авантюра. Въпреки че принадлежаха към западната пазарна система и имаха много по-ефективен имунитет, те знаеха сложността на такъв процес и съпровождащите го опасности. Даже и днес те поддържат много по-строг паричен режим отколкото нашия "либерализиран подход".
Социалните реформи
Проектът "Ран и Ът" съветва:
o Да се приложи принципът на непризнаване на позитивни права: жилище, образование, медицинско обслужване, чиста околна среда, почивка и отдих;
o При прехода да се осигури само достатъчна храна, покрив над главата и елементарно медицинско обслужване, и то така, че да не се пречи на икономическите реформи;
o Да се премахне понятието "кооперативна собственост, принадлежаща на колектив от трудещи се";
o Да се изключи държавата от участие в икономиката на страната - следователно и в голяма степен от социалната сфера; Тези съвети бяха приети, а много от тях се изпълняват предсрочно и в излишък. Това естествено доведе до огромен социален взрив.
o Безработните надхвърлиха 700 хиляди души;
o Образователната система е в колапс;
o Медицинското обслужване рухна;
o Чистата околна среда е мираж;
o Почивките и отдихът са в забранената зона на носталгията по миналото;
o Жилищното строителство стана висша привилегия на 5% нови милионери;
o Кофите за отпадъци станаха елемент на социалната сфера;
o Върнаха се отдавна забравени болести: туберкулоза, сифилис. В добавка са новите: СПИН, наркомания.
o Случи се и непредвиденото в проекта - смаляване на нацията с 500 хиляди млади емигранти и непознат отрицателен прираст над -10 % на 1000.
Тези четири взрива, заложени от проекта "Ран и Ът" в основите на България, бяха достатъчни за нейното сриване за по-малко от 10 години.
Доколко това е бил благонамерен или добре маскиран унищожителен проект, всеки може да направи своята си преценка.
Мъртвата хватка на "победилите реалности" вече е отворила коридора към виртуозно жестоката скотобойна на утрешния ден.
National Chamber Foundation, 1615 H Street, N.W. Wastington, DC 20062, USA (202) 463-5552, октомври 1990. Превод (c) SPS corp.& Mintech Corp./U.S.A. Доклад върху проекта за икономически растеж и преход към пазарна икономика в България. Ръководство и редактиране: Ричард Ран, САЩ и Роналд Ът, САЩ.
Всички цитати в статията са по проекта "Ран-Ът". Първата цифра означава поредния номер на главата, а втория - страницата в съответната глава.
Източник:
http://www.geocities.com/lim_medium/Publikacii/Statii/dosie.htm
Чък Д. Пиърс: „Аз настройвам вашия часовник за празнуване” плюс „Тайланд: нация прототип!”
Противоположното на доверието и стойността е самосъжалението. Самосъжалението настъпва, когато чувстваме, че имаме пълно основание да получим нещо, но то ни подминава. Това може да се случи в нашия естествен и духовен живот. Самосъжалението ни помага да уцелим момента или ако мога да кажа, ни кара да пропуснем момента. Ние чувстваме, че заслужаваме и имаме право на благословение и загубваме вяра, когато виждаме как благословението се изплъзва от живота ни.
Един от най-добрите примери за самосъжаление е сакатия човек от Къпалнята Витезда (виж Йоан 5). Исус знаеше пълното му състояние и тогава, чрез Петър, попитаха човека дали той желае да бъде изцелен. Човекът започна да обяснява защо не е и защо не може да бъде изцелен. Исус изглежда се отказа да слуша неговото самосъжаление и го изцели така или иначе.
Ние лесно можем да изгубим от погледа си Божиите обещания, когато сме в трудни ситуации. Това е начина, по който често се отдалечаваме от целта да видим Божието изпълнение на нашата пророческа съдба. Въпреки че, Тялото на Христос преминава през сериозно време на изпитание, ние не трябва да растем в страх и да бъдем обезкуражени. Врагът се възползва по време на изпитанието, използвайки стратегия да ни обезкуражи. Обезкуражаването създава отложена надежда, която прави сърцето болно. Когато имаме една мярка за безнадежност в нас, ние губиме нашето очакване от Бог.
„Бъдеще” и „очакване” са синоними. Нашето бъдеще е свързано с очакването на Божието движение. Това е време за Църквата, в което нейното ниво на очакване да бъде подновено и да се издигне на друго ниво. Исаия 59 и 60 са прекрасни пътеводители за молитва за нас да ги следваме и да видим това да се случва в живота ни. Надеждата трябва да се издигне и да прерасне във вяра. Вярата произвежда преодоляване (победа). Преодоляването води до доказателство на Божията сила и проявяване на Неговите обещания.
Цикълът на Самосъжалението
Пророчеството отключва нашето бъдеще. Но когато сме наранени или преживяваме загуба, ние можем да изгубим виждането си за бъдещето. Най-голямата демонична сила, с която трябва да се борим е самосъжалението. Самосъжалението държи вниманието ни на загубата ни и ни пречи да видим Божията слава да се проявява в нашия живот. Вместо загубата ни да ни насочва към Божия съвършен план за живота ни, нашето его се надига и ни кара да кажем: ”Съжали ме за това, което загубих”. Всеки път когато преживяваме загуба, травма, нараняване или несправедливост, ние можем да изберем да живеем или със мисленето на вярата, че Бог може да изцели и прости или можем да позволим на ума ни да формира отхвърляне, самозащита и самосъжаление.
По време на загуба и нараняване ние имаме склонност да обвиним Бог за травмата, която сме преживяли. Силата на това обвинение води до модела на безбащинство. Вместо да преживяваме духа на осиновяване ние се чувстваме изоставени и изгубени. От нашата себезащита, ние всъщност формираме недоволство към властта. Ние ставаме също недостъпни за поучение. Имаме модел на мислене, който казва: ”Никой не ме разбира или не разбира това, през което преминавам.”
Също така, започваме да мислим, че няма решение за нашия проблем. Събуждаме се мислейки: ”Няма изход навън.” Изпадаме в апатия, защото нямаме надежда за изцеление или възстановяване. Тъй като знаем, че трябва да живеем един благочестив живот, религиозните механизми стават утеха за нас. Можем дори да развием мъченически комплекс и да кажем: ”О, горко ми. Това е моят кръст да нося. Погледни колко е тежък моят кръст.” Този модел на мислене ни кара да не се борим, когато трябва да се борим. Вместо да се борим и да напредваме, ние ставаме роби на комфорта и статуквото. Забравяме, че сме призвани да участваме в Христовите страдания - един вид общение, което довежда Неговата възкресенска сила да се изяви в нас.
Загубата на погледа ни към Божията любов ни кара да се обърнем към самите себе си. Божията любов ни принуждава да се справим с тези мисли, родени от нашето самосъжаление. Аз съм опитал достатъчно от свободата в моя живот, за да знам кога не съм свободен. Вярата действа чрез любов. Веднъж след като сме опитали Божията свобода и любов, ние ще бъдем способни да устоим на този вик на себето да бъдем съжалявани и ще сме способни да победим отложената надежда.
Самосъжалението изисква правото ни!
Самосъжалението изисква правото ни! Когато собственото ни аз е в контрол, ние изискваме нашия начин и нашето право да осигури нещо! Обратното на това да прегърнеш твоя дял е чувството, че имаш право на част, която не трябва да имаш. Давам право означава: „упълномощавам или давам заглавие като титла. Оттук, титлите са доказателства за изискване или за притежание, упълномощаването е да дам изявление на, или да дам право, да изисквам или получавам.” Толкова много семейства и служения са били разделени, поради този демон, който се свързва с плътската ни природа. Правото работи със самосъжалението и изискването: ”Това трябва да бъде мое.” Понякога, ”това” което искате трябва да бъде ваше, но не и с цената на падане в плътските начини на изискване на правото ни и като Ева да ”ядем от забраненият плод” извън времето.
Ние имаме много добра приятелка, която живее в Хюстън. Тя е една от най-надарените хора, които познавам. Тя е жена, която се старае да разбере самата себе си. Тя не само желае да знае коя е, но също и защо Бог я е направил и защо тя има проблеми с Него, когато Той е привидно тих. Разбирането защо тя реагира по начина, по който реагира и как Бог реагира към нея, са търсения в живота й. Тя ми написа следното, когато се е опитвала да разбере защо се чувства изискваща правото си:
Наскоро се хванах, че употребявам фразата ”чувствам че имам право” доста често - не за себе си разбира се, но за другите. Аз бях загрижена за тези, които са се занимавали с този въпрос, и разбира се Господ ми показа как аз също имам това в моя живот. (Никога ли няма да се науча?) Аз съм се интересувала от това въпреки, че виждах как повдига грозната си глава в моят живот. Докато аз и мой приятел обсъждахме непрестанното раздразнение от проблемите с храненето и как да се справим с тях, той каза: ”Това е свързано с чувството на имане на право.” БИНГО! Аз знаех, че в минутата която той каза това е уцелил нещо. Вчера беше ден за плащане на сметки, и отново се чудех защо управлението на пари е толкова трудно за мен. Бам! Той ме удари отново: правото. Аз мисля, че съм права. Аз мисля, че съм го знаела в най-далечните кътчета на съзнанието ми, но аз никога не съм го погледнала право в лицето. На какво имам право? Да си върна обратно.
Колко демонично е това! Да си го върна? Аз съм дете на живия Бог, Невяста на Христос, дете на завета, приятел на Бог. И аз имам право да си върна обратно? Добре, разбира се, че нямам. Всъщност аз трябва да живея такъв живот на благодарност, че да казвам „Благодаря Ти” на всяка крачка на всеки ъгъл. И има толкова много неща, които вече не са опция в този живот с Христос, неща на които сме се наслаждавали, но вече не се чувстваме комфортно в тях. Вместо да пожелаваме тези стари неща и стари навици, ние се обръщаме към едни дейности които наистина не са ”грешни”- подобно на храненето. Смятаме, че имаме право да направим това, защото не можем да правим тези други неща повече. И така ние се въвличаме докато не достигнем до мястото да осъзнаем, че сме прекалили и преминали линията.
Живейте по благодат а не по закон! Любовта не изисква своя начин! Свободно Той даде, така и вие давайте!
Мой! Мой! Мой! Коренът на Проблемите в Обществото!
Наскоро нашата внучка Клои прекара една седмица с нас. Ние гледахме само две неща през тази седмица: „Автомобили” и „Търсенето на Немо”. Аз обичам и двата филма, дори и на дванайсетия път.
В „Търсенето на Немо”, поради неговото непослушание и страха от баща му и травмата от миналото, Немо се намери в опасна бъркотия. Той завърши извън морето в един аквариум в зъболекарски кабинет в Сидни, Австралия. Неговият баща и негов приятел го търсят. Те се обединяват и се опитват да се върнат обратно до техния дом. Там има и чайки покрай пътя - и чайките обичат риба! Във филма по всяко време цялото ято от чайки, виждайки всеки възможен залък, или вечеря, или обяд, или закуска, те крещят: 'Мой, мой, мой, мой!' и се борят за наградата.
В плътският материален свят ние сме малко или много същите. Ние се състезаваме за награда вместо да устояваме за награда! Ние се борим и воюваме един с друг, защото смятаме, че имаме право на това, което искаме. Пени Джаксън споделя следното с мен за „Правото.”
Моето положение с харченето на парите е същото. Няма нищо лошо по своята същност с харченето на пари, докато не премина линията и не се озова в капан. И все пак когато пазарувам, аз се чувствам напълно оправдана да направя това, което искам, защото със сигурност не съм получила нещата, които съм искала да имам в живота. И така стана важно за мен да погледна въпроса и да разпозная измамата в него, че това е „начин на мислене”, който намирисва на ямата на Ада.
И така какво дава на някого чувството, че има право на нещо? В САЩ ние сме родени с чувството, че имаме право така или иначе, което мисля, че може би е отворена врата за това мислене. Ние имаме определени очаквания, поради мястото, където живеем и как трябва да бъде живота за нас, които живеем тук (или поне така сме били водени да вярваме). И някъде там аз мисля ние сме придобили идеята, че имаме право на любящ съпруг или съпруга, покорни деца и прекрасна къща в един квартал с дървесна сянка.
Аз не знам. Може би това е наследството от старите черно-бели телевизионни предавания. Помислете за „Татко знае най-добре” или за „Остави на бобъра”. Аз израстнах гледайки Семейство Валтонс и когато мойте родители не бяха Оливия и Джон Валтон, аз бях разочарована. Не трябваше ли родителите ми да бъдат по този начин? И все пак как може някой да живее с този романтичен, нереалистичен модел за бащинство?
И така аз стоя тук години по-късно на възрастта петдесет в моето огледало за обратно виждане, без съпруг и без деца (послушни или покорни). Мойте родители не бяха Валтонс, аз нямам достъп до неограничени средства (въпреки, че нашата е най-богатата страна в света) и нещо дълбоко в мен работи задкулисно да ме убеди, че аз би трябвало да съм способна да правя каквото и да искам, тъй като не можах да получа тези неща, които ми принадлежаха. Аз мога да ям всичко, което искам, ако искам, защото не съм имала блаженното детство, което исках. Аз мога да харча пари безотговорно защото нямам съпруг или деца, а е трябвало да имам тези неща, и затова заслужавам каквото си искам, което е в моята власт да го получа. Някой ми го дължи! Това е лудост, наистина, но то е там долу. И ръка за ръка с него е нереалността. Светът не е съвършен дори и в Съединените Щати. Вие навярно казвате: ”Как може някой да мисли по този начин?” Но разкопайте по-дълбоко. Виж дали на някакво ниво там нещо в теб те кара да мислиш, че то трябва да бъде или че би трябвало да имаш определен вид живот - не поради нещо, което сте сторили, но само поради вашето съществуване на планетата.
Ние сме създадени да живеем един живот на хвала и това чувство че имаме право, освен че ни води да живеем в нагласата на чакане, а не на очакване (две много различни неща), води до пълна противоположност на благодарността - непокорство и неблагодарност. Това предизвиква детски плач вътре в нас, който казва: ”Как може те имат това, а аз не? Не е честно!”
Апостол Павел казва, че той се е научил да бъде доволен в каквато и ситуация да се намира, независимо дали е унизен или богат (Филипяни 4:12).
Зная и в оскъдност да живея, зная и в изобилие да живея; във всяко нещо и във всички обстоятелства съм научил тайната и да съм сит, и да съм гладен, и да съм в изобилие, и да съм в оскъдност. И ние трябва да сме благодарни във всички неща. Аз мисля, че като християни ние наистина искаме да го направим и се опитваме да го правим. Но също така мисля, че Господ в Неговата безкрайна милост ни е позволил (или на мен, най-малко) да разберем лъжата, която прави трудно да почувстваме наистина благодарността понякога дори с нашите най-добри намерения. И мисля, че Той ни е дал да видим причината за безпокойството и недоволството, че ни движат понякога причини, които не разбираме.
Ако не погледнем правото точно в лицето и не го индентифицираме, ние не можем да се справим с него. Докато не излезем от съгласието с имането на право и нереалността и не разберем, че има план за нас, който замества този, който ние смятаме, че 'заслужаваме' или който този живот ни дължи, ние ще гледаме на нашето обстоятелство през изкривен филтър, поне до някакво ниво. Но когато погледнем на това честно като на лъжа, каквато е, мисля че ще намерим такава радост и благодарността ще се издигне вътре в нас спонтанно и нашите животи никога няма да бъдат същите, защото ти знаеш защо - ние служим на добър Бог и Той иска да ни даде желанията на нашите сърца. Той дойде да ни даде живот и то изобилен живот - повече отколкото ние можем да се надяваме или дори да мечтаем.
Знаеш ли, има още едно определение за даване на право в моят речник: 'да се класира; да даде, да се изиска чрез притежаването на необходимите квалификации. 'Чрез Кръвтта на Исус и нашето приемане на Него като наш личен Господ и Спасител, ние сме квалифицирани и можем да поставим изискване за чудесните обещания, които Той ни даде и тези обещания са 'Да и Амин.' На това ние имаме право. Слава на Бога!
Аз възстановявам часовника на вашето празнуване!
Службата от сряда „Излизане от лошо настроение и превземане на твоя хълм”/(Getting Over the Hump and Taking Your Hill) беше чудесна. По време на поклонението, Ана Тейт излезе и започна да пророкува: ”Аз познавам вашите идвания и тръгвания. Защото Аз зная времето, когато трябва да дойдеш и времето, когато трябва да тръгнеш, Аз имам освободени неща към врага, които ще ви направят да бъдете способни да го чуете и да знаете къде е той. С промяната на Пасхата аз ще заставя крокодила Левитан да глътне часовника и това ще ви накара да погледнете към мястото, където се крие той. Ти ще знаеш къде се приближава той и това ще те накара да погледнеш отново така, че той да бъде разкрит в това, което върши.”
Тогава аз чух Духът на Бог да казва: ”Врагът няма да бъде способен да се крие от теб в тези дни занапред, защото Аз създавам движение в неговото скрито място. Ти ще знаеш, кога той се движи. Ти ще знаеш как да очакваш за врага. При това, врагът няма да може да се крие в дупка, защото Аз ще ти покажа и ще ти дам видение на Моята слава дълбоко на земята. Защото от Моята слава ти ще виждаш в земята и ти ще виждаш всяко движение на врага.”
Дияна Локабау продължи: ”Не се крийте. Не се крийте, защото вие сте Моята светлина на земята. Аз имам светлина във вас и не я слагайте под храста. Не се крийте. Побеждавайте злото и лъжите с истина.”
„Вие ще разберете часовника на врага”
Тогава Карол Борен сподели сън, в който тя е влязла в дълбоко място. Докато е слизала, плъх е изскочил и я е стреснал. В нейния сън тя каза: ”Аз ще се приготвя следващия път.” Тя продължила да върви и когато следващият плъх изскочил, тя била готова и започнала да го преследва. Тя имала нещо като шпатула в ръката си го зашеметила, но не го убила. Господ я е ръководел да я обърне странично и когато тя го направила, е могла да му отреже главата. Тя знаеше, че Господ й беше казал: „ние имаме необходимите оръжия да победим и да разбием врага, но се нуждаем да погледнем и да видим как използваме тези оръжия.”
По време на нашето събрание, Аз чух Господ да казва: ”Вие ще разберете часовника на врага и няма да се страхувате от нападение в този предстоящ сезон. Нека твоята светлина да сияе. Твоята светлина ще прогони тъмнината. Това не е сезон на поставяне на светлината под храста. Това е сезон за теб да вървиш. Това е сезон за твоето приближаване. Врагът ще се опита да те убеди за неща. Върви и победи неговите модели на мислене. Върви и се върни обратно с известие за неговия провал. Не слушай гласа, който създава страх вътре в теб, но върви и Аз ще ти дам известието, което ще го победи.”
„Защото Аз се движа и вие се движите с Мен, врагът се е опитал да ви спре от придвижване напред. Аз ще ви срещна на вашия път. Аз ще те срещна в пътя, по който Аз ти казвам да вървиш. Дори някои от тези, които са ходели с теб в миналото сега говорят думи, които ще се опитат да те спрат да се придвижиш в твоето бъдеще. Така че, продължавай да вървиш и Аз ще ти дам известието. Аз ще ти дам упълномощението. Аз ще ти дам разрешението да преминеш през и отвъд гласа на врага”.
„Врагът се опитва да ви накара да мислите, че сте твърде сакати да тичате в съзтезанието, да завършите курса и да завършите определени проекти, за които сте предназначени. Или той се опитва да ви убеди чрез глас да не продължавате да вървите. Не го слушайте! Не го слушайте! Вместо това, позиционирайте се за конфронтация. Вие се страхувате, че врагът ще изскочи да ви нападне. Не! Днес Аз настройвам часовника така, че страхът от нападението на врага да не се случи.”
Реймонд Банкс след това сподели видение за това как сме във влак по релси, движейки се в посока напред. Ние сме приближили планина с тесен тунел, през който да преминем. Някои са сложили тяхните крака извън влака, за да го забавят, казвайки: ”Страхувам се от тъмнината. Не знам къде отивам.” Все пак Господ каза: ”Вдигнете си краката и влезте в колата, защото Аз ще ви преведа през и във новото. Аз ще ви заведа в светлина и в това, за което Аз съм ви призвал в този сезон. Всъщност, Аз ще променя вашия влак, понеже толкова много от вас искат влака да остане в определена времева рамка през деня. Вместо това, Аз ви поставям в нощния влак на почивка. Аз ще ви заведа през нощта на места много по-надалеч, отколкото вие можете да отидете през деня.”
В Тялото на Христос, много се мъчат да разберат как да вървят във времената и сезоните на Бог. Когато започнем да освобождаваме нашето нощно време за Него в този сезон и се научим да вървим в Духа с Господ, Той ще започне да ни пренарежда как да се движим. Ние ще имаме голяма ефективност. Ние не трябва да се концентрираме на врага, но ще знаем кога врагът идва да ни заплашва и ще бъдем в състояние да го отсечем.
Един Сън: Вървене към Празнуване
Аз също споделих един скорошен сън, който имах, в който ние се подготвяхме за голямо събиране. Този празник щеше да бъде в една невероятна сграда от другата страна на планината. За да отидем там ние трябваше да преминем през планината. Когато аз се подготвях и бях готов да отида до сградата, където щяхме да празнуваме, един човек дойде при мен и каза: ”Знаете ли, че има толкова много гризачи в тази сграда, че болестта, която те носят може да проникне на това празненство? Спомням си, че си помислих как вече се бях приготвил и бях готов да тръгна и да празнувам и все пак ми съобщаваха, че има плъхове навсякъде. Веднага, Духът на Бог ми проговори в този сън и ми каза: „Върви напред!”
Аз тръгнах да пътувам и хората с мен бяха склонни да спрат по пътя на други места и да не продължат пътуването до сградата, където празникът трябваше да се проведе. Пътуването беше трудно и пътя беше много тесен на места. Някои продължиха, но не след дълго останахме само аз и моето куче Маги, продължавайки напред към празненството. (Ако вие сте чели книгата One Thing от Пам и мен, ние имаме една глава за Маги и как тя изобразява духа на осиновяване.)
Ние стигнахме до сградата и сградата беше абсолютно невероятна. Беше красива и имаше невероятно езерце с фонтани. Маги спря и каза, ”Аз трябва да отида по дълбоко да погледна във водата и да видя дали врага не е там”. Тя се спусна надолу към водата, заобикаляйки сградата и дойде обратно и каза една дума: ”Продължи.” Тя каза същата дума, която Бог ми беше казал по-рано. Ние влязохме в сградата. Тя беше отрупана и пълна със злато. В минутата, в която ние влязохме в нея, всичко вътре започна да празнува, защото ние бяхме там.
Когато се събудих, моята първа мисъл беше: ”Къде бяха плъховете?” Противоположно на съобщението, което получих, те не бяха там. Аз чух Господ казвайки: ”Пътуването беше трудно. Много гласове се опитаха да ви спрат да продължите. Наградата за вас в този следващ сезон е голяма. Продължете към празнуване. Вие трябва сега да празнувате победата над нещата, за които се молите и за които сте загрижени. Празнувайте победата сега, и когато отидете в това място, където виждате, това за което сте се молили, победата ще се изяви пред вас!
„Вие се премествате сега към място на празнуване. От вашето празнуване, много ще дойдат към спасение. Много ще бъдат родени, защото излиза словото, че има места на празнуване в земята. Продължете сега и не се страхувайте. За вас ще танцуват и пеят, и празнуват и тези, които очаквате и гледате да се спасят, ще се спасят.”
„Днес има празнуване в Моите хора. Аз настройвам вашия часовник на празнуване. Продължи напред. Не позволявай гласа на врага да създава страх, който казва: ’Ти няма да пееш и танцуваш в твоето ново място.’ Продължи напред, защото днес твоето време е настроено. Празнуването и спасението, което си очаквал ще дойде сега. Тези, които познават Моето осиновяване и които прегърнат Моето наследство, ще празнуват в слава.”
Тайланд : Една Нация Модел!
Тайланд е модел за променяща се нация. Както вероятно си спомняте аз бях в Банкок за една вечер през Август 2008. Пророческото помазание беше много силно и аз изговорих следното слово:
„Вие ще бъдете известна като Нацията на Огън! Погледнете нагоре, защото Аз запалвам ОГЪН между началствата и властите, които управляват тази нация и Моите хора, които сега оживяват в тази нация. Аз сега ще променя правителството на тази нация по един нов начин. Аз ще освободя ОГЪН да прочисти това, което не управлява по начина, който Аз копнея да настъпи Моето управление.”
Тогава аз видях шест различни глави. Левиатан е синоним с правителството. Аз вярвам това беше структура на Левиатан, която контролираше Тайланд. Когато седмата глава се издигне правилно аз вярвам, че силата на тази структура ще бъде разрушена. Аз чух Господ да казва: ”Аз издигам нова глава и тя ще изяви моята глава на Огън. Аз ще покрия моите хора сега. Те ще оживеят и от тази нощ нататък Аз ще заобиколя тази нация с Огъня на Бога!”
В деня след нашето събрание през 2008, демонстрации започнаха на улиците на Банкок. Те бяха свързани с правителството на нацията! Аз очаквам да се върна в Банкок през октомври за националното събиране. Моля, молете се за тима там в момента и за основата, която те поставят за бъдещето на тези хора и нация.
Ето това е доклад от нашият тим служейки в Тайланд:
Бог се движи в Тайланд! Изглежда че всяка година, когато отиваме в Тайланд, Господ има пророчески знак и слово за нас. Миналата година трябваше да спрем, когато автоколоната на царя мина покрай нас и Господ каза: ”Царят идва.” Миналият вторник, когато тръгвахме към летището, един пастор в Тайланд ни посочи, че новия sky влак беше току що завършен до летището. Той току що се отвори в понеделник. Той каза, ”небесният влак е отворен сега.” Това звучи като добро слово за тази година: „Небесният Влак” над Тайланд е отворен!
Чък Д. Пиърс
Glory of Zion International Ministries
Email: chuckp@glory-of-zion.org
Един от най-добрите примери за самосъжаление е сакатия човек от Къпалнята Витезда (виж Йоан 5). Исус знаеше пълното му състояние и тогава, чрез Петър, попитаха човека дали той желае да бъде изцелен. Човекът започна да обяснява защо не е и защо не може да бъде изцелен. Исус изглежда се отказа да слуша неговото самосъжаление и го изцели така или иначе.
Ние лесно можем да изгубим от погледа си Божиите обещания, когато сме в трудни ситуации. Това е начина, по който често се отдалечаваме от целта да видим Божието изпълнение на нашата пророческа съдба. Въпреки че, Тялото на Христос преминава през сериозно време на изпитание, ние не трябва да растем в страх и да бъдем обезкуражени. Врагът се възползва по време на изпитанието, използвайки стратегия да ни обезкуражи. Обезкуражаването създава отложена надежда, която прави сърцето болно. Когато имаме една мярка за безнадежност в нас, ние губиме нашето очакване от Бог.
„Бъдеще” и „очакване” са синоними. Нашето бъдеще е свързано с очакването на Божието движение. Това е време за Църквата, в което нейното ниво на очакване да бъде подновено и да се издигне на друго ниво. Исаия 59 и 60 са прекрасни пътеводители за молитва за нас да ги следваме и да видим това да се случва в живота ни. Надеждата трябва да се издигне и да прерасне във вяра. Вярата произвежда преодоляване (победа). Преодоляването води до доказателство на Божията сила и проявяване на Неговите обещания.
Цикълът на Самосъжалението
Пророчеството отключва нашето бъдеще. Но когато сме наранени или преживяваме загуба, ние можем да изгубим виждането си за бъдещето. Най-голямата демонична сила, с която трябва да се борим е самосъжалението. Самосъжалението държи вниманието ни на загубата ни и ни пречи да видим Божията слава да се проявява в нашия живот. Вместо загубата ни да ни насочва към Божия съвършен план за живота ни, нашето его се надига и ни кара да кажем: ”Съжали ме за това, което загубих”. Всеки път когато преживяваме загуба, травма, нараняване или несправедливост, ние можем да изберем да живеем или със мисленето на вярата, че Бог може да изцели и прости или можем да позволим на ума ни да формира отхвърляне, самозащита и самосъжаление.
По време на загуба и нараняване ние имаме склонност да обвиним Бог за травмата, която сме преживяли. Силата на това обвинение води до модела на безбащинство. Вместо да преживяваме духа на осиновяване ние се чувстваме изоставени и изгубени. От нашата себезащита, ние всъщност формираме недоволство към властта. Ние ставаме също недостъпни за поучение. Имаме модел на мислене, който казва: ”Никой не ме разбира или не разбира това, през което преминавам.”
Също така, започваме да мислим, че няма решение за нашия проблем. Събуждаме се мислейки: ”Няма изход навън.” Изпадаме в апатия, защото нямаме надежда за изцеление или възстановяване. Тъй като знаем, че трябва да живеем един благочестив живот, религиозните механизми стават утеха за нас. Можем дори да развием мъченически комплекс и да кажем: ”О, горко ми. Това е моят кръст да нося. Погледни колко е тежък моят кръст.” Този модел на мислене ни кара да не се борим, когато трябва да се борим. Вместо да се борим и да напредваме, ние ставаме роби на комфорта и статуквото. Забравяме, че сме призвани да участваме в Христовите страдания - един вид общение, което довежда Неговата възкресенска сила да се изяви в нас.
Загубата на погледа ни към Божията любов ни кара да се обърнем към самите себе си. Божията любов ни принуждава да се справим с тези мисли, родени от нашето самосъжаление. Аз съм опитал достатъчно от свободата в моя живот, за да знам кога не съм свободен. Вярата действа чрез любов. Веднъж след като сме опитали Божията свобода и любов, ние ще бъдем способни да устоим на този вик на себето да бъдем съжалявани и ще сме способни да победим отложената надежда.
Самосъжалението изисква правото ни!
Самосъжалението изисква правото ни! Когато собственото ни аз е в контрол, ние изискваме нашия начин и нашето право да осигури нещо! Обратното на това да прегърнеш твоя дял е чувството, че имаш право на част, която не трябва да имаш. Давам право означава: „упълномощавам или давам заглавие като титла. Оттук, титлите са доказателства за изискване или за притежание, упълномощаването е да дам изявление на, или да дам право, да изисквам или получавам.” Толкова много семейства и служения са били разделени, поради този демон, който се свързва с плътската ни природа. Правото работи със самосъжалението и изискването: ”Това трябва да бъде мое.” Понякога, ”това” което искате трябва да бъде ваше, но не и с цената на падане в плътските начини на изискване на правото ни и като Ева да ”ядем от забраненият плод” извън времето.
Ние имаме много добра приятелка, която живее в Хюстън. Тя е една от най-надарените хора, които познавам. Тя е жена, която се старае да разбере самата себе си. Тя не само желае да знае коя е, но също и защо Бог я е направил и защо тя има проблеми с Него, когато Той е привидно тих. Разбирането защо тя реагира по начина, по който реагира и как Бог реагира към нея, са търсения в живота й. Тя ми написа следното, когато се е опитвала да разбере защо се чувства изискваща правото си:
Наскоро се хванах, че употребявам фразата ”чувствам че имам право” доста често - не за себе си разбира се, но за другите. Аз бях загрижена за тези, които са се занимавали с този въпрос, и разбира се Господ ми показа как аз също имам това в моя живот. (Никога ли няма да се науча?) Аз съм се интересувала от това въпреки, че виждах как повдига грозната си глава в моят живот. Докато аз и мой приятел обсъждахме непрестанното раздразнение от проблемите с храненето и как да се справим с тях, той каза: ”Това е свързано с чувството на имане на право.” БИНГО! Аз знаех, че в минутата която той каза това е уцелил нещо. Вчера беше ден за плащане на сметки, и отново се чудех защо управлението на пари е толкова трудно за мен. Бам! Той ме удари отново: правото. Аз мисля, че съм права. Аз мисля, че съм го знаела в най-далечните кътчета на съзнанието ми, но аз никога не съм го погледнала право в лицето. На какво имам право? Да си върна обратно.
Колко демонично е това! Да си го върна? Аз съм дете на живия Бог, Невяста на Христос, дете на завета, приятел на Бог. И аз имам право да си върна обратно? Добре, разбира се, че нямам. Всъщност аз трябва да живея такъв живот на благодарност, че да казвам „Благодаря Ти” на всяка крачка на всеки ъгъл. И има толкова много неща, които вече не са опция в този живот с Христос, неща на които сме се наслаждавали, но вече не се чувстваме комфортно в тях. Вместо да пожелаваме тези стари неща и стари навици, ние се обръщаме към едни дейности които наистина не са ”грешни”- подобно на храненето. Смятаме, че имаме право да направим това, защото не можем да правим тези други неща повече. И така ние се въвличаме докато не достигнем до мястото да осъзнаем, че сме прекалили и преминали линията.
Живейте по благодат а не по закон! Любовта не изисква своя начин! Свободно Той даде, така и вие давайте!
Мой! Мой! Мой! Коренът на Проблемите в Обществото!
Наскоро нашата внучка Клои прекара една седмица с нас. Ние гледахме само две неща през тази седмица: „Автомобили” и „Търсенето на Немо”. Аз обичам и двата филма, дори и на дванайсетия път.
В „Търсенето на Немо”, поради неговото непослушание и страха от баща му и травмата от миналото, Немо се намери в опасна бъркотия. Той завърши извън морето в един аквариум в зъболекарски кабинет в Сидни, Австралия. Неговият баща и негов приятел го търсят. Те се обединяват и се опитват да се върнат обратно до техния дом. Там има и чайки покрай пътя - и чайките обичат риба! Във филма по всяко време цялото ято от чайки, виждайки всеки възможен залък, или вечеря, или обяд, или закуска, те крещят: 'Мой, мой, мой, мой!' и се борят за наградата.
В плътският материален свят ние сме малко или много същите. Ние се състезаваме за награда вместо да устояваме за награда! Ние се борим и воюваме един с друг, защото смятаме, че имаме право на това, което искаме. Пени Джаксън споделя следното с мен за „Правото.”
Моето положение с харченето на парите е същото. Няма нищо лошо по своята същност с харченето на пари, докато не премина линията и не се озова в капан. И все пак когато пазарувам, аз се чувствам напълно оправдана да направя това, което искам, защото със сигурност не съм получила нещата, които съм искала да имам в живота. И така стана важно за мен да погледна въпроса и да разпозная измамата в него, че това е „начин на мислене”, който намирисва на ямата на Ада.
И така какво дава на някого чувството, че има право на нещо? В САЩ ние сме родени с чувството, че имаме право така или иначе, което мисля, че може би е отворена врата за това мислене. Ние имаме определени очаквания, поради мястото, където живеем и как трябва да бъде живота за нас, които живеем тук (или поне така сме били водени да вярваме). И някъде там аз мисля ние сме придобили идеята, че имаме право на любящ съпруг или съпруга, покорни деца и прекрасна къща в един квартал с дървесна сянка.
Аз не знам. Може би това е наследството от старите черно-бели телевизионни предавания. Помислете за „Татко знае най-добре” или за „Остави на бобъра”. Аз израстнах гледайки Семейство Валтонс и когато мойте родители не бяха Оливия и Джон Валтон, аз бях разочарована. Не трябваше ли родителите ми да бъдат по този начин? И все пак как може някой да живее с този романтичен, нереалистичен модел за бащинство?
И така аз стоя тук години по-късно на възрастта петдесет в моето огледало за обратно виждане, без съпруг и без деца (послушни или покорни). Мойте родители не бяха Валтонс, аз нямам достъп до неограничени средства (въпреки, че нашата е най-богатата страна в света) и нещо дълбоко в мен работи задкулисно да ме убеди, че аз би трябвало да съм способна да правя каквото и да искам, тъй като не можах да получа тези неща, които ми принадлежаха. Аз мога да ям всичко, което искам, ако искам, защото не съм имала блаженното детство, което исках. Аз мога да харча пари безотговорно защото нямам съпруг или деца, а е трябвало да имам тези неща, и затова заслужавам каквото си искам, което е в моята власт да го получа. Някой ми го дължи! Това е лудост, наистина, но то е там долу. И ръка за ръка с него е нереалността. Светът не е съвършен дори и в Съединените Щати. Вие навярно казвате: ”Как може някой да мисли по този начин?” Но разкопайте по-дълбоко. Виж дали на някакво ниво там нещо в теб те кара да мислиш, че то трябва да бъде или че би трябвало да имаш определен вид живот - не поради нещо, което сте сторили, но само поради вашето съществуване на планетата.
Ние сме създадени да живеем един живот на хвала и това чувство че имаме право, освен че ни води да живеем в нагласата на чакане, а не на очакване (две много различни неща), води до пълна противоположност на благодарността - непокорство и неблагодарност. Това предизвиква детски плач вътре в нас, който казва: ”Как може те имат това, а аз не? Не е честно!”
Апостол Павел казва, че той се е научил да бъде доволен в каквато и ситуация да се намира, независимо дали е унизен или богат (Филипяни 4:12).
Зная и в оскъдност да живея, зная и в изобилие да живея; във всяко нещо и във всички обстоятелства съм научил тайната и да съм сит, и да съм гладен, и да съм в изобилие, и да съм в оскъдност. И ние трябва да сме благодарни във всички неща. Аз мисля, че като християни ние наистина искаме да го направим и се опитваме да го правим. Но също така мисля, че Господ в Неговата безкрайна милост ни е позволил (или на мен, най-малко) да разберем лъжата, която прави трудно да почувстваме наистина благодарността понякога дори с нашите най-добри намерения. И мисля, че Той ни е дал да видим причината за безпокойството и недоволството, че ни движат понякога причини, които не разбираме.
Ако не погледнем правото точно в лицето и не го индентифицираме, ние не можем да се справим с него. Докато не излезем от съгласието с имането на право и нереалността и не разберем, че има план за нас, който замества този, който ние смятаме, че 'заслужаваме' или който този живот ни дължи, ние ще гледаме на нашето обстоятелство през изкривен филтър, поне до някакво ниво. Но когато погледнем на това честно като на лъжа, каквато е, мисля че ще намерим такава радост и благодарността ще се издигне вътре в нас спонтанно и нашите животи никога няма да бъдат същите, защото ти знаеш защо - ние служим на добър Бог и Той иска да ни даде желанията на нашите сърца. Той дойде да ни даде живот и то изобилен живот - повече отколкото ние можем да се надяваме или дори да мечтаем.
Знаеш ли, има още едно определение за даване на право в моят речник: 'да се класира; да даде, да се изиска чрез притежаването на необходимите квалификации. 'Чрез Кръвтта на Исус и нашето приемане на Него като наш личен Господ и Спасител, ние сме квалифицирани и можем да поставим изискване за чудесните обещания, които Той ни даде и тези обещания са 'Да и Амин.' На това ние имаме право. Слава на Бога!
Аз възстановявам часовника на вашето празнуване!
Службата от сряда „Излизане от лошо настроение и превземане на твоя хълм”/(Getting Over the Hump and Taking Your Hill) беше чудесна. По време на поклонението, Ана Тейт излезе и започна да пророкува: ”Аз познавам вашите идвания и тръгвания. Защото Аз зная времето, когато трябва да дойдеш и времето, когато трябва да тръгнеш, Аз имам освободени неща към врага, които ще ви направят да бъдете способни да го чуете и да знаете къде е той. С промяната на Пасхата аз ще заставя крокодила Левитан да глътне часовника и това ще ви накара да погледнете към мястото, където се крие той. Ти ще знаеш къде се приближава той и това ще те накара да погледнеш отново така, че той да бъде разкрит в това, което върши.”
Тогава аз чух Духът на Бог да казва: ”Врагът няма да бъде способен да се крие от теб в тези дни занапред, защото Аз създавам движение в неговото скрито място. Ти ще знаеш, кога той се движи. Ти ще знаеш как да очакваш за врага. При това, врагът няма да може да се крие в дупка, защото Аз ще ти покажа и ще ти дам видение на Моята слава дълбоко на земята. Защото от Моята слава ти ще виждаш в земята и ти ще виждаш всяко движение на врага.”
Дияна Локабау продължи: ”Не се крийте. Не се крийте, защото вие сте Моята светлина на земята. Аз имам светлина във вас и не я слагайте под храста. Не се крийте. Побеждавайте злото и лъжите с истина.”
„Вие ще разберете часовника на врага”
Тогава Карол Борен сподели сън, в който тя е влязла в дълбоко място. Докато е слизала, плъх е изскочил и я е стреснал. В нейния сън тя каза: ”Аз ще се приготвя следващия път.” Тя продължила да върви и когато следващият плъх изскочил, тя била готова и започнала да го преследва. Тя имала нещо като шпатула в ръката си го зашеметила, но не го убила. Господ я е ръководел да я обърне странично и когато тя го направила, е могла да му отреже главата. Тя знаеше, че Господ й беше казал: „ние имаме необходимите оръжия да победим и да разбием врага, но се нуждаем да погледнем и да видим как използваме тези оръжия.”
По време на нашето събрание, Аз чух Господ да казва: ”Вие ще разберете часовника на врага и няма да се страхувате от нападение в този предстоящ сезон. Нека твоята светлина да сияе. Твоята светлина ще прогони тъмнината. Това не е сезон на поставяне на светлината под храста. Това е сезон за теб да вървиш. Това е сезон за твоето приближаване. Врагът ще се опита да те убеди за неща. Върви и победи неговите модели на мислене. Върви и се върни обратно с известие за неговия провал. Не слушай гласа, който създава страх вътре в теб, но върви и Аз ще ти дам известието, което ще го победи.”
„Защото Аз се движа и вие се движите с Мен, врагът се е опитал да ви спре от придвижване напред. Аз ще ви срещна на вашия път. Аз ще те срещна в пътя, по който Аз ти казвам да вървиш. Дори някои от тези, които са ходели с теб в миналото сега говорят думи, които ще се опитат да те спрат да се придвижиш в твоето бъдеще. Така че, продължавай да вървиш и Аз ще ти дам известието. Аз ще ти дам упълномощението. Аз ще ти дам разрешението да преминеш през и отвъд гласа на врага”.
„Врагът се опитва да ви накара да мислите, че сте твърде сакати да тичате в съзтезанието, да завършите курса и да завършите определени проекти, за които сте предназначени. Или той се опитва да ви убеди чрез глас да не продължавате да вървите. Не го слушайте! Не го слушайте! Вместо това, позиционирайте се за конфронтация. Вие се страхувате, че врагът ще изскочи да ви нападне. Не! Днес Аз настройвам часовника така, че страхът от нападението на врага да не се случи.”
Реймонд Банкс след това сподели видение за това как сме във влак по релси, движейки се в посока напред. Ние сме приближили планина с тесен тунел, през който да преминем. Някои са сложили тяхните крака извън влака, за да го забавят, казвайки: ”Страхувам се от тъмнината. Не знам къде отивам.” Все пак Господ каза: ”Вдигнете си краката и влезте в колата, защото Аз ще ви преведа през и във новото. Аз ще ви заведа в светлина и в това, за което Аз съм ви призвал в този сезон. Всъщност, Аз ще променя вашия влак, понеже толкова много от вас искат влака да остане в определена времева рамка през деня. Вместо това, Аз ви поставям в нощния влак на почивка. Аз ще ви заведа през нощта на места много по-надалеч, отколкото вие можете да отидете през деня.”
В Тялото на Христос, много се мъчат да разберат как да вървят във времената и сезоните на Бог. Когато започнем да освобождаваме нашето нощно време за Него в този сезон и се научим да вървим в Духа с Господ, Той ще започне да ни пренарежда как да се движим. Ние ще имаме голяма ефективност. Ние не трябва да се концентрираме на врага, но ще знаем кога врагът идва да ни заплашва и ще бъдем в състояние да го отсечем.
Един Сън: Вървене към Празнуване
Аз също споделих един скорошен сън, който имах, в който ние се подготвяхме за голямо събиране. Този празник щеше да бъде в една невероятна сграда от другата страна на планината. За да отидем там ние трябваше да преминем през планината. Когато аз се подготвях и бях готов да отида до сградата, където щяхме да празнуваме, един човек дойде при мен и каза: ”Знаете ли, че има толкова много гризачи в тази сграда, че болестта, която те носят може да проникне на това празненство? Спомням си, че си помислих как вече се бях приготвил и бях готов да тръгна и да празнувам и все пак ми съобщаваха, че има плъхове навсякъде. Веднага, Духът на Бог ми проговори в този сън и ми каза: „Върви напред!”
Аз тръгнах да пътувам и хората с мен бяха склонни да спрат по пътя на други места и да не продължат пътуването до сградата, където празникът трябваше да се проведе. Пътуването беше трудно и пътя беше много тесен на места. Някои продължиха, но не след дълго останахме само аз и моето куче Маги, продължавайки напред към празненството. (Ако вие сте чели книгата One Thing от Пам и мен, ние имаме една глава за Маги и как тя изобразява духа на осиновяване.)
Ние стигнахме до сградата и сградата беше абсолютно невероятна. Беше красива и имаше невероятно езерце с фонтани. Маги спря и каза, ”Аз трябва да отида по дълбоко да погледна във водата и да видя дали врага не е там”. Тя се спусна надолу към водата, заобикаляйки сградата и дойде обратно и каза една дума: ”Продължи.” Тя каза същата дума, която Бог ми беше казал по-рано. Ние влязохме в сградата. Тя беше отрупана и пълна със злато. В минутата, в която ние влязохме в нея, всичко вътре започна да празнува, защото ние бяхме там.
Когато се събудих, моята първа мисъл беше: ”Къде бяха плъховете?” Противоположно на съобщението, което получих, те не бяха там. Аз чух Господ казвайки: ”Пътуването беше трудно. Много гласове се опитаха да ви спрат да продължите. Наградата за вас в този следващ сезон е голяма. Продължете към празнуване. Вие трябва сега да празнувате победата над нещата, за които се молите и за които сте загрижени. Празнувайте победата сега, и когато отидете в това място, където виждате, това за което сте се молили, победата ще се изяви пред вас!
„Вие се премествате сега към място на празнуване. От вашето празнуване, много ще дойдат към спасение. Много ще бъдат родени, защото излиза словото, че има места на празнуване в земята. Продължете сега и не се страхувайте. За вас ще танцуват и пеят, и празнуват и тези, които очаквате и гледате да се спасят, ще се спасят.”
„Днес има празнуване в Моите хора. Аз настройвам вашия часовник на празнуване. Продължи напред. Не позволявай гласа на врага да създава страх, който казва: ’Ти няма да пееш и танцуваш в твоето ново място.’ Продължи напред, защото днес твоето време е настроено. Празнуването и спасението, което си очаквал ще дойде сега. Тези, които познават Моето осиновяване и които прегърнат Моето наследство, ще празнуват в слава.”
Тайланд : Една Нация Модел!
Тайланд е модел за променяща се нация. Както вероятно си спомняте аз бях в Банкок за една вечер през Август 2008. Пророческото помазание беше много силно и аз изговорих следното слово:
„Вие ще бъдете известна като Нацията на Огън! Погледнете нагоре, защото Аз запалвам ОГЪН между началствата и властите, които управляват тази нация и Моите хора, които сега оживяват в тази нация. Аз сега ще променя правителството на тази нация по един нов начин. Аз ще освободя ОГЪН да прочисти това, което не управлява по начина, който Аз копнея да настъпи Моето управление.”
Тогава аз видях шест различни глави. Левиатан е синоним с правителството. Аз вярвам това беше структура на Левиатан, която контролираше Тайланд. Когато седмата глава се издигне правилно аз вярвам, че силата на тази структура ще бъде разрушена. Аз чух Господ да казва: ”Аз издигам нова глава и тя ще изяви моята глава на Огън. Аз ще покрия моите хора сега. Те ще оживеят и от тази нощ нататък Аз ще заобиколя тази нация с Огъня на Бога!”
В деня след нашето събрание през 2008, демонстрации започнаха на улиците на Банкок. Те бяха свързани с правителството на нацията! Аз очаквам да се върна в Банкок през октомври за националното събиране. Моля, молете се за тима там в момента и за основата, която те поставят за бъдещето на тези хора и нация.
Ето това е доклад от нашият тим служейки в Тайланд:
Бог се движи в Тайланд! Изглежда че всяка година, когато отиваме в Тайланд, Господ има пророчески знак и слово за нас. Миналата година трябваше да спрем, когато автоколоната на царя мина покрай нас и Господ каза: ”Царят идва.” Миналият вторник, когато тръгвахме към летището, един пастор в Тайланд ни посочи, че новия sky влак беше току що завършен до летището. Той току що се отвори в понеделник. Той каза, ”небесният влак е отворен сега.” Това звучи като добро слово за тази година: „Небесният Влак” над Тайланд е отворен!
Чък Д. Пиърс
Glory of Zion International Ministries
Email: chuckp@glory-of-zion.org
Абонамент за:
Публикации (Atom)
Всичко за мен
- Dori
- Млад човек,който обича да общува с другите хора,обича истинското приятелство.Най-добрият ми приятел се казва Исус Христос и Той е причината за всичко добро в моят живот.Той ми помага всеки ден да бъда близо до Него,и да помагам на тези,които Той обича. Обичам да се грижа за деца,и харесвам да съм от полза на приятелите ми около мен.
Абонирайте се за
Публикации
Всички коментари