Разпалване

По тая причина ти напомням да разпалваш дарбата от Бога,
която имаш чрез полагането на моите ръце.
ІІ ТИМОТЕЙ 1:6

Една жена ни събуди в 2 часа през нощта, плачейки: “Ако можех само
да се върна там, където бях с Бога.” Аз предположих, че е извършила
някакъв ужасен грях и казах:
- Коленичи и кажи на Господа за това. Той ще ти прости.
- Аз изпитах сърцето си, но доколкото знам не съм извършила нищо
лошо - каза тя.
- Какво тогава те кара да мислиш, че трябва да се върнеш към Бога? -
попитах аз.
- Ами, не се чувствам така, както по-рано.
Аз бях явно разгневен и й казах, че ако действам според чувствата ми в
момента, тя е тази, която би трябвало да се моли за мен! Все пак й
показах какво да направи: казах й да гледа и да слуша, докато се моля.
После започнах: “Скъпи Господи, толкова се радвам, че съм твое дете.
Толкова се радвам, че се новородих. Какво от това, че не чувствам
нищо такова в момента. Вътрешният ми човек е нов човек. Аз искам да
Ти благодаря, че съм изпълнен със Святия Дух. Бог Отец, Бог Син и
Бог Святи Дух обитават в мен. Аз искам да Ти благодаря за това...”
Не чувствах нищо в този момент, но изповядах това, което казва
Словото. Когато направих това, вътре в мен нещо загоря.
- Изразът на лицето ти се промени, сякаш стана по-светло - каза жената.
- Да, - казах аз - това беше в мен през цялото време. Аз просто разпалих
това, което е в мен.

Изповед: Аз разпалвам това, което е в мен!