Ходене по дух

Сега прочее, няма никакво осъждане на тия, които са в Христа
Исуса, /които ходят, не по плът, но по Дух/.
РИМЛЯНИ 8:1

Съвестта е гласът на човешкия дух.
Разумът е гласът на душата.
Чувствата са гласът на тялото.
Святият Дух не свидетелства на нашия ум, нито пък на чувствата ни.
Святият Дух свидетелства на нашия дух.
Много съм внимателен по отношение на употребата на думата
“чувство”. Когато усещат Божието присъствие по време на
богослужение, хората често казват: “Почувствах го.” Но в
действителност ние не чувстваме това физически, а го възприемаме
духовно. Затова внимавам да разграничавам двете, защото хората
толкова лесно преминават в областта на чувствата. Тогава, когато се
чувстват добре, те казват: “Слава на Бога! Алелуя! Аз съм спасен! Аз
съм изпълнен с Духа! Всичко е чудесно!”Но когато се чувстват зле, те
ходят с увиснал нос и казват: “Загубих всичко. Не се чувствам така,
както по-рано, може би съм отпаднал.”
Ако бъдем движени от чувства, ще си навлечем неприятности. Затова
именно толкова много християни са ту горе, ту долу. Те не живеят
движени от духа си. Те не ходят с вяра, а ходят движени от чувствата
си.

Изповед: Аз не ходя по плът, но по дух. Аз не следвам чувствата. Не
следвам разума. Аз следвам гласа на духа ми, моята съвест!