ЕДИНСТВО В ДУХА И РАСТЕЖ В ГОСПОДА

Поздравявам ви в мощното име на нашия Господ и спасител! Христос возкресе! / 3 пъти/ АМИН Пс.133:1-3 казва: „...колко е добро и колко е угодно да живеят братя в единодушие! Угодно е като онова скъпоценно миро на главата, Което слизаше по брадата, Аароновата брада, Което слизаше по яката на одеждите му, Угодно е като ермонската роса, Която слиза на сионските хълмове; Защото Господ там е заръчал благословението, - Живота до века.” Когато сме едно в Господа ние сме силни и защитени от атаките на дявола. Ключът към това единство е нашия духовен растеж! Исус казва, че човек може да живее не само с хляб, но и с всяка дума, която излиза от Божията уста според написаното в Матей 4:4 „...Не само с хляб ще живее човек, но с всяко слово, което излиза от Божиите уста”. Да живеем чрез всяка Божия дума не означава просто да четем Библията, а ежедневно да размишляваме и да черпим духовната си храна от Писанието според нуждите ни. Ние не трябва да се напрягаме свръх силите си, за да пораснем. Ние просто трябва да се храним ЕЖЕДНЕВНО с необходимата духовна храна. Да го правим с разбиране и покорство. В началото може да не забележим собствения си растеж, но след време ще открием, че наистина сме пораснали. Проблемът идва от това, че искаме да пораснем изведнъж. Ако всички ние отделяме време, за да храним физическото си тяло три пъти на ден, /понякога дори и повече от 3 пъти/ не трябва ли да отделяме същото време, та дори и повече, за да храним нашия дух? Освен това, когато един ден застанем пред Нашия Господ Исус, от значение ще бъде не колко сме пораснали физически, а как сме използвали времето си на земята, за да пораснем духовно. Да размишляваме върху Божието слово, означава тихо да си говорим с Бог, чрез Божието слово. Личния пример на един човек, говори по-силно от думите. Личния пример впечатлява повече от думите. Животът и делата ни проповядват повече от говоренето. Има ли полза, да говорим за Господа, за Неговите учения, а хората да не виждат промяна в нас самите? Днес хората се нуждаят не само да им говорим за християнството, но те искат да видят Христос да живее в нас. Искат да видят, че живеем това, което говорим за Бога. Нашият добър личен пример най-добре ще впечатли хората. Нашият променен живот ще проповядва най-добре и ще окаже добро влияние върху другите. Невярващите хора искат да видят, като сме станали християни, дали сме се променили. Единството в Духа /в Тялото на Христос/ произтича от това всеки отделен вярващ да бъде правилно свързан с Главата, която е ( Исус Христос). От Него цялото тяло, свързано и поддържано заедно от всяка става, расте и изгражда себе си в любов, когато всяка част върши своята си работа според записаното в Ефесяни 4:16 „от Когото цялото тяло, сглобявано и свързано чрез доставяното от всяка става, според съразмерното действие на всяка една част, изработва растенето на тялото за своето назидание в любовта”. Когато се държим за Исус, Той ни насочва и ни помага да работим работата, която Той има за нас. В 1Коринтяни12:12-27 е описано Тялото на Христос: 12 Защото, както тялото е едно, а има много части, и всичките части на тялото, ако и да са много, пак са едно тяло, така е и Христос. 13 Защото ние всички, било юдеи или гърци, било роби или свободни, се кръстихме в един Дух да съставляваме едно тяло, и всички от един Дух се напоихме. 14 Защото тялото не се състои от една част, а от много. 15 Ако речеше ногата: Понеже не съм ръка, не съм от тялото, това не я прави да не е от тялото. 16 И ако рече ухото: Понеже не съм око, не съм от тялото, това не го прави да не е от тялото. 17 Ако цялото тяло беше око, где щеше да е слухът? Ако цялото беше слух, где щеше да е обонянието? 18 Но сега Бог е поставил частите, всяка една от тях, в тялото, както му е било угодно. 19 Пак, ако те бяха всички една част, где щеше да е тялото? 20 Но сега те са много части, а едно тяло. 21 И окото не може да рече на ръката: Не ми трябваш; или пък главата на нозете: Не сте ми потребни. 22 Напротив, тия части на тялото, които се виждат да са по-слаби, са необходими; 23 и тия части на тялото, които ни се виждат по-малко честни, тях обличаме с повече почит; и неблагоприличните ни части получават най-голямо благоприличие. 24 А благоприличните ни части нямат нужда от това. Но Бог е сглобил тялото така, че е дал по-голяма почит на оная част, която не я притежава; 25 за да няма раздор в тялото, но частите му да се грижат еднакво една за друга. 26 И ако страда една част, всичките части страдат с нея; или ако се слави една част, всичките части се радват заедно с нея. 27 А вие сте Христово тяло, и по отделно части от Него.АМИН Във всяко местно събрание от вярващи, дали е установена църква или домашна група, има духовно здраве или липса на такова.Това условие е основано и съществува благодарение на индивидуалното посвещение на тези, /братя и сестри/, които доброволно са решили да се събират заедно. С каквото са пълни вярващите индивидуално, църквата ще бъде пълна със същото /колективно/. Една празна сграда не съдържа /не е пълна/ с мир, радост, или благословение, нито може да има безпокойство, горчивина, завист или конфликт. Всичко това се крие в сърцата и мислите на хората. Когато в едно общество от вярващи има Църковни разцепления, вътрешни борби, кавги, спорове, завист, егоизъм, омраза, надпревара, одумване, клюки, и други подобни това говори за липса на духовен растеж. Тези вярващи не са правилно свързани с ГЛАВАТА-КОЯТО е ИСУС! В Библията има пример на такъв остър контраст, който е представен от две местни тела от вярващи /църквите в Коринт и Антиохия/. Нека разгледаме тези примери. Коринтската църква беше в бъркотия и смут, може би на границата на опустошението, когато Павел им писа с цел да ги коригира в създалата се ситуация. В другата крайност, Църквата в Антиохия преживяваше голямо благополучие в Господа. Сравнявайки тези две групи, ние ще научим много, което може да помогне за обогатяване на местното Тяло, да донесе изцеление където е необходимо, да донесе единство, и да направи Църквата канал за благодатта на Бог. Той възнамерява Неговата църква да е благословена църква, която е израснала и обогатена чрез Него, и следователно може да прави същото и за други. Павел често пише за пълнотата, която Бог възнамерява Неговите хора да имат с: Божието изобилие включва да бъдем изпълнени с: 1.Пълнотата на добротата според написаното в Римляни15:14 „И сам аз съм уверен за вас, братя мои, че сами вие сте пълни с благост, изпълнени с всяко знание, и че можете да се наставлявате един друг”. 2.Пълнотата на Бог според написаното в Ефесяни3:19„и да познаете Христовата любов, която никое знание не може да обгърне, за да се изпълните в цялата Божия пълнота”. 3.Пълнотата на плодовете на правдата според написаното във Филипяни1:11 „ изпълнени с плодовете на правдата, които са чрез Исуса Христа, за слава и хвала на Бога”. 4.Пълнотата на Духа според написаното в Ефесяни5:18„И не се опивайте с вино, следствието от което е разврат, но изпълняйте се с Духа”. Когато не сме в единство с Господа, ние не можем да извършим работата, която Той има за нас. Ние добре знаем от словото, а повечето от нас и от опит /имаме свидетелства/, че Господ е верен да извърши Своята част. Той бърза да изпълни словото Си за теб и за мен, братко и сестро! Той ни е врязал на дланите си! Той е същия вчера, днес и ЗАВИНАГИ, Той не се променя! Той е Началото и Края! Ние трябва да погледнем себе си и да признаем, че се нуждаем от Неговата помощ, за да израснем в Неговата пълнота. Да се смалим, за да може Исус да израсне в нас според записаното в Йоан 3:30„ Той трябва да расте, а пък аз да се смалявам”. Признаването на нашето непокорство е първата стъпка, чрез която можем да получим Божията пълнота. Изповядването на нашата нужда ще донесе Божието снабдяване. Когато имаме правилно взаимоотношение с Господа и търсим първо Него в нашите сърца тогава работата ни в единство ще бъде благословение, както за нас така и за хората около нас. Тялото ще преуспява когато вярващите споделят ЗАЕДНО общението си в Господа. Никой от нас не влиза в Тялото на Христос като зрял, плодоносен християнин способен да служи на другите. Ние самите влизаме с нужди, но когато сме изцелени, укрепени и установени в Тялото, То Тялото, като едно цяло се увеличава и расте. Дава траен плод! Ние сме духовни ученици, на които Бог служи чрез /като използва/ нашите духовни родители. Той ги употребява като инструменти в ръката Си да бъдат пример за нас в Христос за нашето ходене в Него. Така ние растем и се изграждаме, като служим на другите (братя и сестри), с които сме в единство. Единството в Духа спомага живота на Бог да тече от една част към друга и обратно. Според написаното в Йоан 17:23„ Аз в тях, и Ти в мене, за да бъдат съвършени в единство; за да познае светът, че Ти си Ме пратил, и си възлюбил тях както си възлюбил и Мене”. В Ефесяни 4:13 е записано: „Докле всички достигнем в единство на вярата и на познаването на Божия Син, в пълнолетно мъжество, в мярката на ръста на Христовата пълнота”. Ето ви една примерна молитва за растеж в Господа :„Татко, моля се в Името на Исус Христос да направиш да раста и да преизобилствам в любов един към друг и към всички хора, за да се утвърди сърцето ми в святост пред Теб, Татко Мой, при пришествието на моя Господ Исус Христос с всички Негови светии” според написаното в 1Солунци 3:10-13 „Исус е Победата, ние сме тези, които я прилагаме в действие; Исус е изкуплението, ние сме тези, които го осъществяваме; Исус е Главата, ние сме Тялото. Нашите ходатайствени молитви освобождават това, което Исус като Ходатай вече е извършил за нас. Това, което Той е направил, дава сила на нашите молитви; нашите молитви освобождават това, което Той вече е направил. Ние само го разпространяваме. Той е производителят! Ние сме разпространителите. Благодариме Ти за обещаното слово в Пс.138:8: „ Господ ще извърши това, което е потребно за нас. Господи, понеже милостта Ти трае до века, Не оставяй делата на Своите ръце.!” Благодариме Ти Исус за Всичко, което направи за нас! Почит поклон и хвала даваме на Теб сега! Песен: Ние сме едно в Твоя дух и в любовта ние сме едно в Теб сега да познае света, че даде своя син Отче в Теб ние сме едно!