Разпознаване на духовете - Мел Бонд

Разширено Божествено Видение и Откровение за Социалните Институции

Дете Мое, ти гледаш на социалните институции като нещо лошо, негативно и мъртво. Но те не са такива. Някои от тях могат частично да са замъртвели, но все още имат достатъчно живот в себе си. Самото развитие на социалните институции винаги се усъвършенства. То придобива нови важни качества, необходими на хората, на които служат. Така постъпват най-прогресивните църкви.Така постъпват най-развитите предприятия и най-добрите правителства. Ето защо не считай всички институции за мъртви. Това не е така. Ти си длъжен да съдействаш за развитието на социалните институции, а не просто да заставаш срещу тях. Ти трябва да им носиш живот и да намираш път за внедряването му. В тях са Моите истини. Те не са твои врагове. На тях трябва да гледаш като на приятели, да гледаш на тях като на Моя собственост, а не като на враг. Едва тогава ще можеш да им носиш Моя живот. Ако ти затвориш своя дух пред тях, то Моят дар на живот, няма да може да се излива върху тях чрез теб. Приемай ги като част от Моето творение, защото историята е изпълнена с всевъзможни социални институции. Ти можеш да видиш в Словото Ми, че именно Аз създавах правителства и ги управлявах. Именно Аз създадох скинията в пустинята, давайки „чертежи” и ред за церемониите в нея. Всичко това стана една социална институция. Жива институция! Институция, която Аз създадох и която отразяваше Мен. Именно това трябва да прави настоящата социална институция. Това, което ти създаваш, трябва да има същата цел. Това, което създават другите трябва да има тази цел. Ето защо не отхвърляй институциите, а участвай в тях гледай на тях като дело на Моите ръце. Онези от тях, които трябва да се преустроят, за да се движат в Моя жизнен поток, или ще го направят или ще умрат. Тази схема действа в цялата вселена.Това, което отпада от Моя поток на живота, умира. Това, което се намира в Моята река, принася много плод за изцеление на народите. Пребъдвай в Моя поток на живота. Не позволявай на гнева и горчивината да те побеждават. В противен случай ще отпаднеш от Моя поток на живота. Разширено видение на фарисейщината и необходимостта от противоположности Дете мое, ти мислиш, че фарисейщината е страшно зло, което трябва да се унищожи. Аз унищожих ли всички фарисеи, когато ходех по земята? Не, Аз не мисля така. Аз им позволих да живеят и да вършат своите дела. Даже им позволих да направят всичко, което можеха, за да Ме унищожат. Обаче това, че искаха да ме унищожат, смъртта на кръста произведе Моята победа и Моето служение за през всичките векове. Мислиш ли, че това, което стана в Моя живот може да се случи и в твоя? Не обръщам ли всичко в благо за Своите възлюбени и призвани по Моето благоволение? Да, разбира се, Аз действам и в твоя живот. Ако Аз реша да издигна твоето служение по-високо, започват фарисейски атаки (това, от което се боиш и не търпиш). Но ще могат ли те да разрушат това, което Аз смятам да направя? Не! И още един път ти казвам: НЕ! Нито фарисеите, нито сатана. Те могат да направят само това, за което им давам сила и дихание. Аз съм Господ на всичко. Делата на сатана стават отправна точка, за да се изпълнят Моите цели във вселената. Кой си ти, да правиш неправедните център на своето внимание? Казвал ли съм ти да правиш това? Нима съм те учил да го правиш? Не! И още един път ти казвам : не! Аз съм ти заповядал да гледаш на Мен и на Моите дела в твоя живот и в света. Тогава защо погледът ти е насочен към нечестивите и към фарисеите? Какво те интересува, че Аз мога да ги избера, за да изпълнят Моите цели? Твоята задача е да държиш погледа си на твоя Господ и Повелител и всичко ще бъде добре в живота ти. Ето, Аз казах това и то трябва да бъде направено.

Практически поучения споделени на Мисионерския лагер на 28 юли 2013г.

1. Да търсиш отговорите в Библията с помощта на Светия Дух. 2. Много внимателно да слушаш когато някой проповядва от Библията и да контролираш това, което той ни води. 3. Подчертавай си важни стихове,които говорят за теб. Къде е стиха за спасение? Римляни 10:9-10 Защото ако изповядаш с устата си, че Исус Е Господ, и повярваш със сърцето си,че Бог Го е възкресил от мъртвите, ще се спасиш. Защото със сърце човек вярва и се оправдава, и с уста прави изповед и се спасява. 4.Святия Дух е учител, адвокат, помощник напомня ти това което си чел в Библията. 5. Бог не казва че винаги във всичко ще имаш успех. Трябва винаги да бъдем верни и послушни на Бога. 6. Успяваш винаги когато Бог е с теб. 7. Божието Слово няма да се отвори за тези хора,които не го взимат несериозно. В Божието Слово е скрита Божията сила. 8. Чети Библията многократно изучавай и учи стиховете, написвай си думите. 9. Открий Божието откровение на Божието Слово за теб. 10. Открий Божията воля за твоя живот. Божието Слово е живо слово,то трябва да влезе в сърцето ти, за да го живееш. Матей 10:7-8 И като отивате, проповядвайки казвайте: Небесното царство наближи. Болни изцелявайте, мъртви възкресявайте, прокажени очиствайте, бесове изгонвайте, даром сте приели, даром давайте. Трябва да изгонваме лошите духове. Бог ни е дал поръчение да разпространим Божието Слово не само с устата си, но и с делата си. Казвай това, което само Бог ти казва да казваш! Лука 22:29-30 Затова както Моят Отец завеща царството на Мене, и Аз завещавам на вас да ядете и да пиете на трапезата Ми в Моето царство и ще седнете на престоли да съдите дванадесетте Израилеви племена. Притчи 4:20-23 Сине мой, внимавай в словата ми, приклони ухо към беседите ми. Да не се отдалечават от очите ти, пази ги дълбоко в сърцето си, защото те са живот за тези, които ги намират, и здраве за цялата им снага. Повече от всичко друго, което пазиш, пази сърцето си, защото от него са изворите на живота.

Силата на личния пример

С други думи казано:Какво впечатление правим?Какво впечатление правим на другите хора?Какво говори живота ни?В Мат.3:1-6 четем и виждаме, че Йоан Кръстител е първият характер, с който ние се срещаме в Евангелията.Неговият живот ни кара да размишляваме за силата на личния пример – какъв пример показваме като християни. Йоан Кръстител бе пророк, който оказваше влияние не само с проповедите си, но и с личния си пример, с поведението си, с начина си на живот, с личния си пример на себеотричане от света и светските неща.Никой пророк не е оказвал такова влияние на хората наоколо, както Йоан Кръстител.Влиянието е като закон на живота – ние влияем на другите и другите влияят на нас.Важното е – какво е влиянието – добро или зло.Как ще повлияеш на другите е много важно нещо, т.е. какъв пример ще дадеш.Наистина, със своя положителен пример, образът на Йоан Кръстител изпъква ярко, говори без думи, прави впечатление. Трябва да подчертаем, че личния пример на един човек, е по-силен от думите.Животът, делата проповядват повече от приказването.Личния пример впечатлява повече от думите.Има ли полза, да говориш за Господа, за Божиите учения, а хората да не видят промяна в теб?Днес хората се нуждаят не само да им говорим за християнството, но те искат да видят християнството на практика в нас.Искат да видят, че живеем това, което говорим за Бога.Нашият добър личен пример най-добре ще впечатли хората.Нашият променен живот ще проповядва най-добре и ще окаже добро влияние върху другите.Невярващите хора искат да видят, като сме станали християни, дали сме променени. Нашата промяна ще им проповядва, ще им говори без думи.Съществуват родители, които пушат и пият, а учат децата си да не правят това, защото било вредно.Какъв пример е това?Има ли сила такъв пример да повияе положително на детето?След като пушат родителите му и то ще иска да прави това.Ако даваш пример на лъжа, на кражба, на псуване, вероятно и твоите деца ще правят това.Твоят пример влияе.Затова казваме, че личния пример е по-силен от думите, които говорим.Делата, постъпките говорят по-силно от приказването. С лош пример можем да съблазним някой, да го бутнем и повече да не дойде на църква, или пък да отпадне.С добър пример можем да спечелим другия. Човек може да даде лош пример с лошо държание, с нервно поведение, с празни приказки, с одумване и клюки, с подигравки и неприлични неща, с разголено обличане, с неморалност, със странни и смешни прически и т.н. Но можем да дадем добър пример с търпение, с любов, с мир, със спокойствие.Тези неща украсяват човека и го правят желан, т.н. хората харесват такъв вид поведение.Един християнин, новороден, е длъжен да се съобразява относно другите хора, като пази себе си, като влияе положително.Има две неща, на които трябва да обърнем внимание на първо време и това са : -Какво говорим, как говорим -И второто – търпението Ние сме отговорни за това, как влияем на другите?Какво е мнението на хората, които те познават?Бог ще ни държи отговорни за това, защото отношението към другите определя твоята духовност, твоята святост.А това е важна част от християнството.Първите християни, след смъртта на Христос, техния пример на единство и любов помежду им, впечатли и раздвижи невярващи хора наоколо(Деян.2:46-47).Много от свещениците и фарисеите се присъединяваха към християните, покоряваха се на учението.Защо?Коя беше причината?Личният пример беше причината.Добрият пример се забелязва...и влияе.Личният пример на първите християни накара много хора да се замислят, защото християните живееха това, което вярваха. Книгата Рут ...Ноемин беше свекървата, снахите бяха Рут и Орфа...Рут беше тази, която даде такъв пример, че повлия добре не само на свекърва си, а на цялата околност.Хората говореха за нейния добър пример към свекърва й.А днес свекърви и снахи не искат да се видят.И на снимка не можеш да ги видиш, а камо ли добър пример да видим. Като че ли смирението, доброто и добрият пример днес са станали дефицитна стока, рядко явление.Лошият пример днес, влияе повече от добрия пример.Ти можеш да спечелиш някой за Господа с добрия си пример и живот.Но, днес християните се нуждаем от ново покаяние, да поправим живота си и да покажем добър пример като християни.Да покажем живот, подобен на Христовия.Само така ще можем да обърнем вниманието на тези, които още не са повярвали.1Тим.4:12”...бъди пример в думи, в поведение, в любов, във вяра, в чистота.” И така:Какъв пример виждат хората в нас, като знаят, че сме вярващи? Как влияем на другите? Лошият пример е грях. Добрият пример е благословение и за другите, и за тебе.

Променящата любов или промяната на любовта

Това е духовна революция, която променя живота на вярващия още повече. Когато любовта дойде в човека, тя, като една революция, променя мислите и чувствата. Светът помни разни революции по света: октомврийската революция в Русия, във Франция с Жана Д’Арк и др. Тези земни революции са свързани с военни действия, с омраза, битки, където загиват хора за някакви идеи. При духовната революция нещата не са така. Духовната революция прави промяна в сърцето на човека, но без битки, без кръв, без омраза. Така е с революцията, т.е. промяната, която прави любовта, когато се намира в човека. Има път, който вярващия трябва да извърви, за да навлезе наистина в Божията любов. Кой е този път? Това е пътят на дълготърпението. Който има любовта на Бога, той търпи, има мир, не е безумен. Ето защо, ако някой вярващ мисли, че има Божията любов, трябва да си зададе въпроса: обичам ли хората, обичам ли Бога? Ако обичаме хората, ще имаме и любов към Бога: 1 Йоан 4:20-21 „Ако някой каже: Обичам Бога, а мрази брат си, той е лъжец; защото който не обича брат си, когото е видял, не може да обича Бога, Когото не е видял. И тази заповед имаме от Него: Който обича Бога, да обича и брат си.” Когато четем това послание, усещаме как то ни разтърсва, когато ни говори за любовта. И на други места в Библията се говори за любов. Но в 1 Йоаново така е поднесено, че разбираме как това послание идва от дълбините на Божието сърце за всеки един от нас. Това послание за любовта е революционно и има за задача да ни променя и да ни стресне духовно, за да се изпитаме дали наистина имаме Божията любов в себе си. Нищо чудно, че Господ даде това послание на Йоан, който не само беше любимия ученик на Исус, но той стана известен като апостола на любовта. Още в началото, когато го призова, Исус видя в него сърце, отворено за Божията любов. Когато четем това послание, то ни разтърсва духовно. То е заредено с революционна духовна мъдрост и сила. Истинската мъдрост, ако е в нас, тя ще ни води към любовта. Тя от своя страна прави промяна в нас, тоест духовна революция. Любовта е сила, която още повече ни приближава към Бога и ни въздига. Любовта се развива на практика, когато я употребяваме към другите. Тогава тя има стойност и значение пред Бога. 1 Йоан 3:11 „Защото поръчението, което чухте отначало, е това: Да се обичаме един друг.” Първото важно нещо в християнството е вярата, която ни води към спасение. Но вярата ни насочва и към любовта – и към Бога, и към хората. Когато човек истински повярва, в него трябва да действа и любовта. Ако Бог е дошъл в живота на един повярвал човек и го е новородил, Той ще дойде ли в човека без любовта си? Може ли Бог да остави любовта си и да влезне без нея в човека? Не! Тогава какво излиза? Явно е, че Бог идва в човека със своето присъствие на святост, любов и мир. Така се познава, че Бог е в човека. И ако Бог присъства по този начин в човека, той ще се ядосва ли? Ще се кара ли? Ще иска ли да греши? Ще одумва ли? Ще лъже ли? Ще прави ли противни на Божието Слово неща? Тук искам да вмъкна следното: Как да стигнем до любовта на Бога в напрежението на живота? В себе си много християни копнеят за Божията любов и мислят по какъв начин да я имат, какво да направят, за да я имат. Практиката показва, че това изисква главно две неща: святост и повече молитва. Пробвайте и ще се уверите. Защото светостта премахва всички пречки за любовта, а молитвата те напоява с любовта, която е следствие на Божието присъствие. Не говорим за молитва от 2,3,4,5 минути. За да бъдеш напоен от Бога е необходимо по-продължително стоене в молитва. Трябва да мислим за това - какви дела ще произвежда любовта, ако е в нас. Но първо трябва да стигнем до нея. Да сме сигурни, че я имаме. Ако някой няма мир, търпение, уважение, можем ли да твърдим, че Святият Дух е в него? Не. Ударението не е върху думата „Дух”, а върху „Святия”. Така че, Бог идва със святостта си в нас. Трябва да помним, че вярата е силно свързана с любовта. Не можем да ги разделим. Тогава как ще се вярва в Бога без присъствието на любовта му? Да вярваш в Бога, а да не понасяш комшията, или жена си, или някой друг, какво говори? Ако нашият главен недостатък е, че не можем да се обичаме, тогава се намираме в голяма опасност. Вероятно има проблем и в святостта, и в молитвата. Не можем да кажем, че няма да има трудности, когато трябва да обичаш. Не винаги ще ти е лесно да обичаш. Тъмните сили ще искат да ти отнемат любовта, мира и да ги направят невъзможни за теб. Но това е твоята битка, твоето сражение, моето сражение. Ако имаме приятелство с Бога трябва да имаме приятелство и с хората, доколкото зависи от нас. Защото има неразбрани и лоши човеци. Истината е, че липсва ли любовта, нещо не е наред в нас. Тук ще цитирам изказването на пастор Джордж Вербер: „Аз съм убеден, казва той, че 99% от молитвите на християните не се издигат по-високо от тавана поради липса на любов. (Когато няма любов, и други неща липсват). Християните искат Бог да отговори на молитвите им, а в същия момент има някой, когото мразят или не понасят. Искаме отговор, а одумваме, клеветим.” Бог ни предизвиква да обичаме при неблагоприятни за нас условия. Исус каза: „Обичайте неприятелите си!” Или, приеми човека такъв какъвто е, с неговите слабости. Защото както Исус е умрял за теб, така е умрял и за него. Приеми човека като Божие творение, както си и ти. Но ако само търсим слабости и неправилни неща в другите, любовта си отива. Тези неща за много съвременни християни са трудни и не се взимат на сериозно. Човешката природа е трудно податлива към Божията любов. Причините са: липса на знания, разбиране, малко молитва, липса на внимаване и разсъждаване. Няма любов без добри дела. Пусни Божията любов да направи духовна революция в живота ти. Това е твоята промяна, това е моята промяна. Да помислим върху всичко до тук.

Верен на Бога

1 Кор. 4:2 ”При туй,което тук се изисква от настойниците е,всеки да се намери верен.” Верни бяха:Мойсей,Данаил,Йов,ап.Павел и много други.Примерът еталон обаче,си остава Христос.Някои казват:Христос е Бог,не можем да се мерим с Него...Тогава да вземем подобен на нас...Данаил. Кой е верен?Как да бъде верен? Книгата Данаил-какъв беше Данаил и какво правеше? 5:11”Има човек в царството ти,в когото е Духа на Святите Богове.” -Духът на Бога в теб...Това оставя следи,в теб...Работи ли Бог в нас и чрез нас? -Значение на кръщението в Св.Дух-това е съкровище в нас. Дан.5:12”Защото превъзходен дух и знание се намираха в тоя Данаил.”Мъдрост в постъпките,в говоренето.Тогава ще знаем как да се обхождаме правилно.Светът разпозна Данаил.Познаха,че Бог беше с него.Това може ли да се каже за нас? Дан.5:17”Подаръците ти нека останат за тебе и дай на другиго наградите си.”Той беше неподкупен и не обичаше ласкателства,а подкупът те прави зависим,задължен,изкушава те да правиш компромис,изкривяваш истината.Ласкателството пък води към лицемерие,тайно очакване на нещо от някого,полза,облаги.Това е верност. 6:10-Редовно се молеше-3 пъти на ден.Това е задължение за сила. Това е верност. 6:23-уповаваше до смърт на Бога.Само голямата вяра няма страх от смъртта.Да си кажеш:И да умра ще отида при Бога,се изисква да бъдеш силен духом.Това е верност. 10:12-Ангелът му казва:”Откакто ти преклони сърцето си...и да смириш себе си пред своя Бог,думите ти се послушаха и аз дойдох поради думите ти.”Ангелите работят за нас. Накрая 6:4”...но не можеха да намерят никаква причина или вина,защото той бе верен и в него не се намери никаква погрешка или вина.” Много християни са спасени,но малко са тези,които са верни на Бога.Затова,малко са вярващите,на които Бог може да се довери за специални служения,за духовните дарби.Павел казва:”Предай това на верни човеци...”,не на всеки.Може да е трудно да намериш верен,но най-верният,нас намери...Верността изисква посвещение.Да се посветим изцяло в служба на Бога без компромиси.Да намразим духът на света.Това е верност. Откр.2:10”Бъди верен до смърт...и ще ти дам за венец,живота.” 1Тим.3:11”...верни във всичко.”Нека да отдадем таланти,възможности,време. Верен-може да бъде този,на който живота му отговаря на истината( на Христовото учение) и е предан,привързан към Бога,на чийто добри чувства може да се разчита.Който е постоянен да изпълнява Словото и е постоянен в добрите си чувства към другите.Който не променя своята святост към някого,дори при неблагоприятни условия и обстоятелства(често пъти това е трудно). Ето и други стихове за вярност: Мат.25:21”Господарят му рече:Хубаво добри и верни слуго(християнино).В малкото си бил верен...”В дребните неща да постъпваме честно и справедливо.Ако не сме верни на дребните неща на земята,как ще ни повери Бог големите неща на небесата.Верността идва,когато знаем Словото,изпълняваме го без компромиси. Пс.31:23”Господ пази верните.”И защо ги пази?Защото вършат Неговата воля.Така ли е с нас?Верни ли сме?Или само малко? Бог да ни помогне да бъдем верни,както Той иска!

Направи другия щастлив

Да направиш себе си щастлив,е добре. Да направиш някой друг щастлив,е още по-добре. Защо? Защото тогава ще изпиташ щастие. Ще дойде радост. Щастието ще се върне към теб. Не да се мъчим да бъдем щастливи по наше разбиране, а с добри дела да навлезем в щастието. Правейки другия щастлив,ти ощастливяваш и себе си.Същото е и със злото. Правейки зло на другия,правиш зло на себе си. Грехът донася зло и смущение за душата ни. По принцип, човекът е свикнал да прави добро на себе си. Да прави добро на другия,му се вижда трудна работа. Но стига да иска,човек може да направи другия щастлив.Правейки веднъж това и му хареса,може да го направи пак. Може да се започне с едно малко добро. Това може да бъде услуга, уважение, добро отношение, любезност, приятни думи и т. н. Постепенно,навлизайки в доброто, се навлиза в щастието и радостта.Това се чувства най-добре, когато съвестта и сърцето са чисти. Когато душата и чувствата са сигурни в Божия мир. Врагът на щастието са и лошите мисли и чувства към другите. Когато ги допуснем да работят в нас, тогава излизаме от щастието. Истина е,че грехът много лесно и бързо убива щастието.Ако нещо в другия не ти харесва-моли се!Нека да не мислим,че само другите са виновни,а ние винаги да сме прави. Щастието включва и това-да правим приятели тези,които не са били приятели.Тогава също ще изпиташ удовлетворение, удоволствие от щастието. В Мат.5:44,Исус каза:”Но аз ви казвам, обичайте неприятелите си.” За много хора това ще се окаже трудна работа. Защо когато направиш добро на някого, ти става хубаво и приятно? Защото в основата на щастието е доброто. Оттам идва и радостта в душата.Понеже ти си направил добро на другия и си го направил щастлив, Бог ще ти го върне и ще зарадва и тебе. Защо? Защото си извършил Неговата воля. Защото си решил да правиш това,което Бог прави. Божията любов в нас-е най-сигурният белег за щастието. Това започва,когато човек повярва в Бога, покае се и е новороден,променен и има страх от Бога спрямо греха.Бог очиства такъв човек от греховете му и му дава радостта на спасението.Това е щастие. Идва любов, мир, надежда. Много хора се чувстват щастливи и при кръщението в Св. Дух. Търпението, себевладението, също ни водят към мир и щастие. Търпеливият е победител. Една жена може да направи щастлив своя мъж, стига да знае как! Вероятно сега някоя жена ще си каже: Ами кажи как, де! Библията казва много добре как! 1 Сол. 5:15 ”Внимавайте, никой да не връща никому зло за зло, но всякога търсете доброто един на друг и на всичките.” Лук.6:31 ”И както желаете да правят човеците на вас, така и вие правете на тях.” Кой иска да му правят зло? Всеки иска да му правят добро... 1 Кор.10:24 ”Никой да не търси своята лична полза, но всеки ползата на другия.” 1 Кор. 10:33 ”както и аз угаждам на всички във всичко, като търся не своята си полза, но ползата на мнозина, за да се спасят.” Или търся ползата на мнозина, за да бъдат щастливи в спасението... Мъжът също може да направи жена си щастлива. Децата, ако постъпват мъдро и разумно, могат да направят щастливи своите родители. Родителите също могат да направят щастливи своите деца. Приятелството между хората,ги прави радостни помежду им. Когато се говори за щастие, много хора мислят,че това е нещо много непостижимо. А всъщност щастието е равно на вътрешна радост и задоволеност, душевен покой,равновесие и мир. Радостта в човека е в основата на щастието. Радост,но не от греха,а радост от направено добро. Щастието е постижимо,когато се върви в Божия път. Бог иска да ни направи радостни, доволни и щастливи в един грешен и безнадежден свят. Божието присъствие ще ни направи истински щастливи. Много е важно на какво се радваш. Има хора, които се чувстват временно радостни чрез алкохол. Други се радват на вицове и смешки. Трети се радват,ако откраднат нещо. Други се радват на злото. Някои се радват на неморалността. А ти и аз,на какво се радваме? Когато повече се молим и внимаваме на себе си, Божието присъствие ще ни радва повече. Това присъствие, те прави да чувстваш,че си друг, променен. Усещаш, че дълбоко в душата ти се е случило нещо приятно, радостно, чудесно, което трудно можеш да обясниш. Божието присъствие донася в нас благородно чувство.Тези неща, заедно с любовта донасят истинското щастие. Търсим ли щастието извън Бог и Неговото Слово, ще се заблудим. Човек се лъже,че щастието е в материалните неща - пари, коли, къщи, ядене, пиене и др. Пс. 16:11 ”Пред Твоето присъствие,има пълнота от радост,вдясно от тебе,всякога веселие.” Тези неща могат да се случат вътре във вярващия само чрез Божието присъствие, което прави човека щастлив. Идва ли ни на ум, че святостта улеснява щастието?Да не забравяме, че щастието се крепи на нежни и приятни чувства и отношения. Щастието трябва да се поддържа. Често щастието отлита много бързо от живота ни. Тогава идва несигурност, страх, колебание, отчаяние, безразличие.Щастието прави човека разумен и внимателен с другите. Един мафиот бил прострелян. Умирайки, казал на приятеля си: ”Щастието не съществува!”. Това не е вярно и противоречи на Божието слово. Така говорят хората без надежда,без Бога,без щастие в себе си. Щастието е в добрите дела,в святостта, в добрите отношения. Няма ограничения за правене на добро. Бог никога няма да ти каже: ”Спри да правиш добро!” 1 Петр. 1:22 ” обичайте се един друг горещо от сърце.” Римл. 2:7 говори, че ако постоянстваме в добри дела, Бог ще ни даде вечен живот. Тит 3:8 ”И желая да настояваш върху това,с цел ония, които са повярвали в Бога,да се упражняват старателно в добри дела.Това е добро и полезно за човеците.” Това ще докара и щастие на човеците. Ако тук на земята имаме проблеми с щастието, горе в небето спасените хора, ще бъдат постоянно в щастие и радост. Исая 35:8-10 ”И там ще има друм и път,който ще се нарече път на светостта; Нечистият няма да мине през него,но ще бъде само за тях; Пътниците-даже и глупавите-няма да се заблуждават по него. Лъв не ще има там,нито ще се качи по него хищен звяр;Такъв не ще се намери там; Но изкупените ще ходят по него. Изкупените от Господа ще се върнат,И ще дойдат с възклицание в Сион:Вечно веселие ще бъде на главата им; Ще придобият радост и веселие;А скръб и въздишане ще побегнат”. Нашата тема беше: Направи другия щастлив! Как? Чрез доброто. Амин

Неща, с които трябва да се справим

Тит 1:16 „Твърдят, че познават Бога, но с делата си се отричат от Него.” І Коринтяни 15:34 „Отрезнейте към правдата и не съгрешавайте, защото някои от вас (вярващите) не познават Бога!” От това следва, че християнин, който често, редовно съгрешава, не познава Бога. Грехът пречи да познаваме повече Бога, на духовните неща и на нашето приближаване към Него. Вероятно всеки може да разбере, че има неща, които трябва да махне от живота си. Тук ще представя някои от тях, които не са нещо ново, но за които си заслужава да помислим и да сравним живота си. Нямам намерение да разработвам подробно всяко едно от нещата и накрая вие да се изморите от четене и да загубите връзка. Моята цел е кратко и ясно да напомня за нещата, с които трябва на първо време непременно да се справим, ако не сме го сторили, понеже след това има други, още по-важни неща в духовната област, в които можем да навлезем. Светът Сътвореният свят от Бога на нашата планета е добро творение. Когато сега ще говорим за „света”, няма да говорим за творенията и природата, а за светския начин на живот между хората, който е бунт, идолопоклонство, суета, грях, неморалност и всякакви неправилни неща, които са омразни на Бога. Светският живот е нещо, което се противопоставя на Божиите принципи. Това е дух на бунтарство и горда самостоятелност. Дяволът като княз и бог на този свят контролира света така, че човеците с живота си да се противопоставят на Бога. Затова Божието слово ни предупреждава за опасността, че ако обичаме света, ставаме врагове на Бога (1 Йоан 2:15-17). Светът иска да те направи друг, не такъв, какъвто Бог те иска. Всяко нещо от света, което не прославя Бога идва от духа на този свят. Тук спирам по този въпрос, а вие продължете да мислите, както Святият Дух ви води! Така се разбрахме в началото. Губене на времето През 1973 година, едно от нещата, които Дейвид Уилкерсън писа за второто си видение, беше следното: „Виждам греха на бъдещето в злоупотреба със свободното време.” Можеш ли ти, който четеш сега, да кажеш, че това не е вярно? Става дума да не губим времето, което трябва да отделим за Господа да Му служим, да четем словото Му, да се молим и да вършим самарянски дела. Може би като се замислим за живота си, ще кажем: „Така е!” Ако в това куцаме, трябва корекция. Един християнин казал: „Сутрин като станеш, какво правиш?” Добре е наистина да се замислим как започваме нашия ден. Може би първо кафето, после други неща, и накрая, ако остане време – за Господа. Така ли е или не? Питам, защото много християни правят така. Какво пречи да си навиеш алармата на GSM-а, или часовника и сутринта да станеш по-рано. Ако спиш 20-30 минути по-малко, това фатално ли е? Ако не е, тогава?! Знаете ли колко християни сутрин бързат и докато вървят по улицата се молят? Това достатъчно ли е, сериозно ли е? Не е ли по-добре още сутринта, преди работа, да поставим, както трябва, Христос на първо място? Това е уважение и почит. Така се вижда отношението ни към Него. Ако не си се научил(а) да се молиш повече от 5 минути, обади ми се и ела да поговорим, ако имаш желание за това! Телевизията Тя завладява много лесно и става страст. Това става постепенно. В 1 Тимотей 6:9 Библията говори за вредни страсти. Какво прави телевизията в нас? Тя убива духовното, изсмуква го. Прави ни празни. Затова, ако един християнин гледа с часове, после той така е ограбен, че не му се моли, не му е никак до молитва. Защо? Защото чрез телевизията нещо се е случило вътре в него. Това, което гледаме, влияе и напоява. Ти може да гледаш новини, това не е проблем. Някой беше казал: „Не е лошо да се гледат научно-популярни филми, филми за животните и т.н.” Но аз бих казал все пак да внимаваме да не ни се краде ценното време. Повърхностно пребъдване Това засяга главно духовния ни живот. Защото по начина ни на пребъдване в Бога ще се определи какви сме – дали сме духовни, зрели или повърхностни! Това показва още колко ни е вярата и вътрешната сила. Човек трябва да осъзнае в себе си защо трябва да пребъдва в Бога, защо трябва да го прави. Мислим ли по този въпрос. Когато си наясно, пребъдването няма да ти бъде тежест и бреме, а ще знаеш, че това е твоето приближаване и взаимоотношение с Бога. Повърхностното пребъдване води до повърхностен християнски живот. Така и духовният растеж е занемарен. Може ли такъв християнин да очаква сила, помазание и дарби от Бога. Малко молитва - малко сила. Малко четене на Библията – малко знания. Всичко това изсушава душата, прави ни плитки, а не задълбочени. Помолиш се вечер за три минути, приспи ти се и спираш. Сутрин ставаш, ако има време – пак три минути молитва, и толкоз. И ако това е ден след ден? Ще имаме полза ако отстраним това повърхностно пребъдване и го заменим с онова, което Бог харесва. Двойнственият живот Това е живот с две лица. Например, в църквата човекът е кротък, а в къщи – кавги, разправии, нерви, невъздържаност, избухване, непростителност. Тези неща, за съжаление, се срещат често. Не че няма някога да избухнеш, или да проявиш нервност. Тук говорим ако системно си в тези лоши качества и не обръщаш внимание, а ходиш на църква за утеха. Ако смъртта завари някой християнин така, къде ще отиде? Затова в Матей 7:23 Господ казва: „Не ви познавам, идете си от Мене вие, които вършите беззаконие.” Двойнственият живот, това е опит, желание да се живее и с Бога и със света. Виждали ли сте някой с единия крак да ходи по тротоара, а с другия – на платното. Вероятно с тази двойнственост дяволът е излъгал доста неуравновесени християни и ги е вкарал в пъкъла, ако не са се покаяли и поправили. Музика и празници Има музика, която води надолу и има духовна музика, която води нагоре. Текстът на една песен определя кой се прославя чрез пеенето – светът, дяволът или Бог. Много е важно кой се прославя, защото Святият Дух издига и говори само за Исус. Кой тогава е духът, който в музиката не издига Исус, ако не духът на Антихриста?! В много отношения ритъмът на музиката е също от значение (например рок, метал, фънк). Христос би ли отишъл там, където се свири рок или метал? Аз например не мога да приема духовна песен в стил рок или метал, която е с духовни думи. Духът ми не го понася, чувствам напрежение и вътрешно огорчение. Това показва, че Святият Дух в мен не е съгласен. Мисля, че това Го наранява. Защото важни са не само думите, но и коренът, произходът на всяко нещо, както и неговата сетнина. Има също така музика, която изглежда много добра, нежна и прекрасна в очите на човека, но ако не е вдъхновена от Бога и не води към Бога, тя не произхожда от Него. Основната сила, чрез която дяволът подмами Адам и Ева не беше „злото”, а „доброто”. Той все още най-лесно заблуждава хората, явявайки се като „бял ангел, облечен в светлина” – това е най-голямата му хитрост и умение. Относно някои религиозни, небиблейски празници, ние християните също трябва да внимаваме. В Стария Завет евреите се покланяха на Ваал. Изобразявали са го като млад силен мъж с венец на главата. Приемали са го като господ. Този празник се е празнувал тържествено, със специални яденета, пиене, танци, забавления. Това идолопоклонство подбуди Бог към ревнивост и Той ги предаваше на проклятия, робство и смърт. Вместо да прославят живия Бог, те славеха дявола. Днес не е ли същото? Вместо Ваал днес е свети Георги, със специална жертва за него – агнето. Ами свети Никола (Никулден) не е ли и това същото? Там жертвата не е агне, а шаран. А Трифон Зарезан, св. Валентин и други? На човеци ли ще се кланяме, на човеци ли ще угаждаме, или на Господа? Както виждате, говорим за неща, които трябва на първо време непременно да отстраним, ако не сме направили още това. Бях 22 години във вярата, когато през 2000 година Господ много ясно ми каза: „Махни това, което пречи!” Когато се подчиних Той ме въведе в по-дълбокото. Тогава видях Божията слава и сила в по-голяма степен. Видях големи чудеса и съживление в служението ми. Не само тези, за които говорим, но има и много други неща, които спират Божията сила и помазание към нас. Вярвам, че бях подбуден да споделя накратко всичко това дотук. За разумния няколко думи са достатъчни.

Един празен живот (Еф.5:18)

Ако погледнем една водна чаша – тя ще бъде или пълна с нещо за пиене, или ще бъде празна.Вярвам, че вие предпочитате да имате една пълна чаша с натурален сок, боза, айрян или кока-кола, може би лимонада.Такава една чаша е по-желана отколкото една празна чаша.Празната чаша не е привлекателна...защото е празна, няма нищо в нея.Но, ти се радваш на пълната чаша.Тя ти харесва, защото в нея има нещо, което ще те задоволи и ще ти хареса.Така е и с човешкия живот.Чашата е човека.Този, който гледа чашата е Господ.Той иска чашата на живота ни да бъде пълна с правилните неща. 1.Празен живот при невярващите. Защо е празен живота им?Може да имат скъпи къщи, дрехи, коли, пари и т.н. Кое липсва?Липсва духовното, липсва Исус в тях.Живеят, но само съществуват.Без надежда, без Бога.Не могат да получат прощение на греховете си, защото не вярват...и с неверието си отхвърлят Бога. Един пастор от Америка в една своя книга беше писал така:”Колко жалко, че много хора по света, които са културни, образовани, гледат си семействата, трудят се, стремят се към по-добър живот..., ще отидат в ада, само заради неверието си, че не искат да повярват, отхвърлят Исус като Спасител.” Нямат надежда и считат, че всичко е тук на земята.Колко жалко за такива. Хора – като генерали, директори, министри, професори, доктори, учени, инженери ще отидат в ада поради неверие.Ще изтърват шанса за вечността,без да знаят, че само християнския живот, може да запълни празното им съществуване.Това наистина е духовна трагедия! 2.Празните неща. Библията говори за празни неща и вярвам това е с цел да се пазим и е за наша поука. - Празни думи – Мат.12:36”И казвам ви, че за всяка празна дума, която кажат човеците, ще отговарят в съдния ден.”Жаргон, вицове, мръсотии, псувни, клевети, лъжи, напразно споменаване името на Бога и т.н. -Празна вяра – 1Кор.15:2”Напомням ви благовестието, което приехте, чрез което се спасявате, ако го държите според както съм ви го благовестил – освен ако сте напразно повярвали.” Когато не се вярва Библията както трябва, а се вярват други криви неща, вярата в Бога е празна.Чухте текста!!! -Празен съд – човекът оприличен на празен съд – Ерем.51:34”Направи ме празен съд.” Съд, в който няма нищо.Трябвало е да има. Животът на човека е един духовен съд, който Господ иска да пълни с вяра, с любов, със Св.Дух, с мир и други добродетели. -Празни ръце – Втор.16:16-17 ”Да се явява пред Господа...но да не се явява пред Господа с празни ръце.Всеки да дава според силата си, според благословението, което Господ му е дал.” Има ли нужда тук от тълкуване? Пълни ръце, празни ръце... Значи Господ ни гледа в ръцете.Защо?За да види дали ще отдаваме Божието на Бога.Той иска да види и щедростта ни към Него, към Неговото дело.Помнете:празните ръце не са угодни на Бога! -Празен труд – 1Кор.15:58”...понеже знаете, че трудът ви в Господа не е празен.”А кога е празен трудът ни?Когато не правим нищо за Господа.Вярваме, четем, ходим на църква, а за Господа нищо – нито говориш за Бога, нито правиш нещо за Него...(помнете човека с единия талант... Мат. 25 глава). -Празни песни – Амос 6:5 ”Пеете празни песни и пиете вино с цели паници...” Явно е, че песен, чийто текст не прославя Господа, в Неговите очи е празна.Защо?Защото песента не прославя Бога, а света, страстите и глупавите неща.Затова внимавайте какви песни пеете и какви песни харесвате.Важен е текста!Важно е кой се прославя. Важен е още и духът на мелодията.Например - хеви метал с християнски текст е подигравка, позор. Можем да кажем още, че има и: -Празно сърце – за да е празно, там няма добри чувства.Доброто сърце е пълно с доброта, а лошото сърце е празно, липсва доброто.Затова Давид казва:”Сърце чисто сътвори в мене Боже...” -Празен живот – това е живот без Христос,или християнство без Христос, без надежда за вечността.Вярва се в Бог но само толкоз. Това - въкресение, друг свят, са непонятни неща. -Празни дела – Мат.6:1-2 – Ето това са празни дела, дела без награда от Господа.Както виждате, много празни неща може да има. 3.Празен живот при вярващите. Празното сърце е причина и за празен живот.И обратно.Празният живот говори и за празно сърце.Няма ли го истинския духовен живот – сърцето е празно.Празното може да се запълни, ако позволим на Христос да го запълни.Ако християните в една църква са празни, без силата на Св.Дух, то и църквата ще бъде празна – духовно, без сила.Ако християните в една църква не пребъдват всеки ден в Бога, те също ще бъдат празни.Ако не се молим, или малко се молим, ще бъдем празни, без силата на Св.Дух...Ако не четем Библията...без знания – пак сме празни.Без дела – също сме празни.Ако не се покайваме, ако задържаме злоба и непростителност, също сме празни, защото не сме пълни с Бога, а с други неща. Мат.12:43-45 – тази празна стая е символ на празната душа, няма го Св.Дух, няма защита и демоните нападат...Господ ни се чуди, когато стои празни. Мат.20:6 Исус каза:”Защо стоите тука цял ден празни?”.С какво е пълен животът ни?Със зло, със света или с добродетели?Празният живот има нужда от близостта на Исус! 4.Какво ражда празния живот? Човек не се ли поправи, празния живот на земята, ще роди и празен живот за вечността, т.е. празният живот пътува за ада.Празния живот е живот без разум, живот в заблуждение, където човек не знае, че лъже себе си.Празният ум ражда безумие.Пр.10:21”...безумните умират от липса на разум.” Липсата значи празнота! 5.Промяна на празния живот. Христос каза:”Ето стоя на вратата и хлопам...Ако чуе някой гласа Ми и отвори вратата, ще влезна при него.” Влизането на Христос през сърдечната ни врата, ще ни направи не празни, а пълни с Божия живот – Откр.3:20. Тогава ще можем да извикаме с Павел:”Сега вече не аз живея, но Христос живее в мен.”-Гал.2:20.Това е пълния живот.Христос в тебе, Христос в мене.Празният живот може да бъде променен.Христос иска още сега да запълни всяка празнина в нас.Затова Св.Дух в Еф.5:18 ни съветва,за да не сме празни. Той казва:”Изпълвайте се с Духа...”