Thank You Jesus

Oh Jesus, If I have no money, and I have You. I am rich. If I have no freedom, and I believe in You. I am free. If I have no patience, and I read the Bible. I become calm. If I have no Friends, and I trust in you. I have a friend forever. If no one loves me, and I think of yours. I am love forever. Thank you Jesus for dying for my sins and for setting me free.

Необикновено слово

Наскоро Святия Дух ми даде необичайно слово, което не желаех да чуя! Той каза: „Дейвид, ти си обвързан с една много ограничена представа за Господния океан от нежни, любящи милости! Търпиш много вина, осъждение и страх, защото не позволяваш на Святия Дух да ти открие величието и мащабите на простителните Ми, помирителни и изцерителни милости. Не познаваш нежността Ми!” Бог ми показа, че това е основната причина, поради която толкова много хора се отказват и отпадат. Когато греха нанесе удара си... когато Сатана дойде като потоп и ти внезапно се озовеш в демоничен капан... когато паднеш в някой стар навик или грях... дяволът създава робство. Първо те потопява вината. След това страх изпълва сърцето ти. Чувството за абсолютна безпомощност и провал съкрушава душата ти. И в този момент повечето вярващи остават без благодат, защото разбирането им за Божията милост е много ограничено. Сатана идва при теб и ти казва: „Достигна предела си. Изповядва греха си много пъти. Няма начин Бог да ти прости сега, защото си съгрешил срещу светлината. Ако се върнеш и изповядаш греха си още веднъж, отново ще се върнеш към греховете си, така че – спри се!” Той не желае да виждаш Божия океан от милост, а само една локва! Поради невежеството ни относно Христовата простителна и възстановителна мощ, ние биваме унищожавани. Оставаме без милост, защото сме ужасно заблудени от ограничено видение. Очите ни все още не виждат по-голямото такова – безкрайните милости на нежния ни Баща! Толкова сме вързани от лъжлив, ограничен поглед върху Божиите милости, че считаме за почти невъзможно да повярваме или да приемем онова, което казва Яков за нашия Господ: „Видели сте сетнината въздадена нему от Господа, че Господ е много жалостив и милостив” (Яков 5:11). Този стих означава: „Бог лесно се трогва от проблемите и страданията ни. Той чувства болката и провалите ни, и Е мил и състрадателен към нас. Той ни обичаше, когато Му бяхме врагове! Дори сега, когато Го обидим, Той помага бързо, възстановява ни и ни прощава.” Думата „милост” означава „мило и състрадателно отношение към престъпник под властта на някого”. Виждате ли, Бог има властта да ни прати в ада всеки път, когато съгрешим. Но това е смисълът на Неговата милост: Той ни държи под контрол и може да направи с нас каквото иска, а Той иска Неговото нежно сърце да състрадава, да съжалява, да обича и да бъде мило към онези, които най-много Го предават.

На Теб избирам да се посветя

Защото само Ти Си Бог верен и могъщ, достоен за почит и хвала. Баща небесен и истински Приятел. В Теб съм защитена и покрита с милостта Ти. По благодат съм спасена и с любовта Ти възлюбена. Твоя мир ми даваш Ти и едно желая сега с Тебе да вървя и да Ти благодаря. Нов живот ми подари и с Твоята кръв греха и срама от мен изми. Затова днес избирам да Ти се посветя, за да устоя докрай водена от Теб по пътя Твой! Амин 22 март 2013

7 Годишно момче смая всички - Украйна Търси Талнт

БОГ Е ЛЮБОВ

Молитва за Израел сътворена от стихове от Библията

От Псалм 50:15; Псалм 108:13; Псалм 83:4; Псалм 83:12б; Езекил36:2б; Исая 41:10-11; Захария2:8в; Михей4:11-12;Наум 1:2-3,5,7,15 и Псалм 122:1б-9. Господи ние като едно пред Теб, Те призоваваме в този ден и Те молим да избавиш Израел от враговете му, за да се прославиш Ти, Йехова Адонай. Чрез Тебе Господи ние воюваме в Духа юнашки, защото само Ти Си този, Който ще стъпче противниците на Израел. С властта и авторитета, които си ни дал в мощното име на Исус ние се съпротивляваме на всеки план на врага да изтреби Израел като народ и да изличи името им и който иска да усвои Божиите заселища /Юдея, Самария и Голанските планини/. Господ днес ти казва Израел: ”Не бой се, защото Аз съм с тебе, не изпадай в ужас, защото Аз съм Твой Бог, ще те укрепя! Да! Ще ти помогна! Да! Ще те подпра с праведната Си десница! Ето, всички, които са разгневени на тебе, Ще се засрамят и смутят; Съперниците ти ще станат като нищо и ще загинат. Ще потърсиш ония, които се сражават против тебе, И няма да ги намериш; Ония, които воюват против тебе, ще станат като нищо, И като че не са били. Защото Аз съм Господ твоят Бог, Който подкрепям десницата ти, И ти казвам: Не бой се, Аз ще ти помогна”. Понеже който докача теб, бърка в зеницата на окото Ми. Сега са се събрали против тебе много народи, които казват:” Нека се омърси и нека види окото ни желанието си върху Сион”. Но тези не познават мислите на Господа нито разбират Неговото намерение, че ги е събрал като снопове на гумно. Господ е ревнив Бог, Който отплаща; Господ въздава и се гневи; Господ отдава възмездие на противниците Си; И пази гняв за враговете си. Господ е дълготърпелив, и велик в сила, И никак няма да обезвини нечестивия; Пътят на Господа е във вихрушка и буря, И облаците са праха на нозете Му. Планините треперят от Него, И хълмовете се разтопяват; А земята се раздвижва от присъствието Му, Да! светът и всичките му жители. Господи Ти Си благ, бъди крепост на еврейския народ в ден на бедствие и познай уповаващите се на Тебе. Ето върху планините нозете на онзи който разнася благата вест, Който проповядва мир! Празнувай народе Мой празниците си, бъди верен в обещанията си! Защото враговете ви няма вече да надделяват над вас, защото са отсечени! Зарадвах се когато ми казаха…:Да отидем в дома Господен! Ето нозете ни стоят Отвътре портите ти, Ерусалим. Ерусалим, който си съграден Като град сглобен в едно; Гдето възлизат племената, Господните племена. Според надеждите на Израел, За да славят името Господно. Защото там са поставени престоли за съд, Престолите на Давидовия дом. Ходатайствайте за Божия Шалом на Ерусалим; Нека благоденстват ония които те обичат! Мир да бъде отвътре стените ти, Благоденствие в палатите ти! Заради братята и другарите си Ще кажа сега: Мир да е в тебе! Заради дома на Господа нашия Бог Ще търся доброто ти. Амин 21 март

ЗА АВТОРКАТА

Сузън Стъбс Хаятт (родена 1946) е църковен историк, Библейски учен, ръкоположен служител (1983) и учител. Канадка по рождение, тя живее в Frapevine, Texas. Основател и координатор на Международния Християнско Женски Исторически проект и Зала на Славата (www.icwhp.org). Това служение, предоставя образование, ресурси, връзки, обучение на ръководство и възможности за служения. Тя е основател и координатор на Християнското Историческо общество в Канада (2009). Получава докторска степен на служение от университета Регент (2000), две кандидатски степени с отличие от университета Орал Робъртс (1989 & 1994), бакалавърска степен с пълно отличие от Южно западния университет (1987), завършва с отличие от университета на Нов Брунслик Учителски Колеж (1966 г.) и института Христос за нациите (1976). Също направи след дипломно обучение в Центъра за съвременни богословски науки, Теологическа Семинария Фулър (1994-95). Също е била сертифициран треньор по житейски умения (1971). Слушателите на Сузън се състоят главно от онези, които са призовани да научат и други (2 Тим. 2:2). Тя пише, публикува и учи. През 2001, тя представя организацията на петдесятните жени в Colloque Femmes et Religions (2001) в Брюксел. Тя пише ”Изпълнени с Духа Жени във Века на Светия Дух” (публикувано от Томас Нелсън) и редактирано от Винсън Синан. Допринесла е за Енциклопедията на Християнската Цивилизация (2008), пишейки за жените в служения. Сузън и нейния съпруг, Д-р Еди Л.Хаятт, са равностойни партньори в служението и брака. Те са основали църкви и Библейски училища, както и международни служения. Те са съоснователи на международното служение Хаятт, международния Библейски институт Хаятт, и издателството Хаятт. Тяхната цел е да се подпомогнат духовното пробуждане и библейско мислене сред народите, с цел Божиите пътища да могат да бъдат познати за и чрез Неговият народ (Пс. 67:1-2). КАК МОЖЕТЕ ДА СЕ СВЪРЖЕТЕ С ЕДИ & СУЗАН ХАЯТТ За контакт: Drs. Eddie & Susan Hyatt DrEddieHyatt@gmail.com or DrSueHyatt@live.com. Web Site: www.icwhp.org Mailing Address P. O. Box 3877 Grapevine, TX 76099-3877 НА РАЗПОЛОЖЕНИЕ СВОБОДНИ ОНЛАЙН *20 КУРСОВИ УРОЦИ ”ДУХЪТ, БИЛИЯТА & ЖЕНАТА” Достъп до курса: http//www.icwhp.org/sbw.html УЧЕБНИК – НАРЪЧНИК може да се закупи за 15 дол. ПОСЕТЕТЕ: www.icwhp.org *Да научите за Програма за женско международно изучаване *По-голям достъп, включващ книги и безплатно предоставени статии *Посещаване на онлайн версия на Международната християнска зала на славата ИЗТОЧНИЦИ ОТ ЕДИ Л.ХАЯТТ За книги, статии, безплатно видео поучения от Еди: www.EddieHayatt.com КНИГИ: „2000 CHARISMATC CHRISTIANITY” “REVIVAL” “FIRE ON THE EARTH”

ЖЕНИТЕ МОГАТ ДА БЪДАТ АПОСТОЛИ

Напоследък се наблюдава тенденция част от църквата да позволява на жените да служат публично, но в същото време не им позволява да заемат позиции на духовна или църковна власт. В тези места, обикновено, има по-висока степен на съживление, означаващо, че Светият Дух ги е разчупил. При такова време на посещение, ние сме склонни да приемем, че Светия Дух иска да потвърди това, в което вярваме. Според Иисус, обаче, Духът идва да промени нас и да ни води в цялата истина (Йоан 16:13). Една от тези промени винаги включва жени, за да ги изравни с мъжете до степен, която позволява културата. В повечето случаи, жени са намирали обществена позиция, защото това е Божията воля. Когато има доказателства за изявено присъствие на Духа в такива групи, то тогава човешкото управление замества ръководството на Духа. Обикновено мъжкото управление е твърдо установено и премахва издигане на жени на равно с мъжете, съгласно действието на Светия Дух. Жените могат да запазят обществената си позиция, но малка или никаква власт. В тази популярна, съвременна форма на църковното управление, петкратното служение (Ефес. 4:11), изглежда ще бъде е модел на избор. В тази структура апостолството се счита за най-авторитетно в „офиса”. Съчетано с идеята за мъжа като глава или ръководител, означава, че жените са държани под контрол. Най-малко три проблема се проявяват в този подход. 1. Апостол. В Новия Завет значението на гръцката дума преведена за апостол е просто ”един изпратен”. То не носи усещането за власт над хората (1 Коринт.4:6-13). 2. Длъжност, никъде в оригиналния език на Новия Завет не се използва думата ”длъжност” или идея за „длъжностно служене”, въпреки че някои преводачи са избрали да го вмъкнат (например 1 Тим.3:1). Думи като апостол, пастор, пророк, епископ, и така нататък, се отнасят по-скоро за функция или отговорност, отколкото длъжност или позиция на сила. 3. Петкратно служение. Идеята на „петкратното служение” не е непременно модел за църковно управление. В действителност нито Иисус, нито Павел ни дават стандартизиран списък на служения и дарове, или църковна структура. (Ефесяни 4:11-12) е единственото място в което се намира ”петкратното служение”, и тъй като не е разумно да се изгради доктрина само на един пасаж от Писанието, ние трябва да внимаваме да не приписваме твърде голяма тежест на тази форма. Въпреки тези въпроси, в новото апостолско движение, жените се допускат и насърчават да служат. Това е достатъчно, много жени да се чувстват добре, след като се налага да се справят с доктрината: „ Жено, бъди тиха!” Някои мъже в лидерска позиция, са намерили тази идея полезна, защото тя дава на жените желаната свобода да пророкуват, проповядват и поучават публично, което е начин да растат в своите служения. В действителност, има нарастваща тенденция на служения позволяващи на жени да заемат позиция в обществото. От друга страна, на жените не е разрешено да действат в най-високи длъжности, застъпени в такъв вид църковната структура. Това показва, преди всичко, че тази структура е йерархична - образец, който нито Иисус нито Павел защитават. Това също показва, че е патриархална, т.е. мъжете управляват, а жените служат като учители, проповедници и така нататък, но не и в управлението в „длъжност на апостол”. Разбира се, всичко това, библейски казано, е ужасно. Ето защо, ние трябва да гледаме на апостола в истината на Новозаветния смисъл. В този смисъл апостол беше една жена-Мария Магдалена, която стана първият апостол, упълномощен от възкръсналият Христос (Йоан 10:10-18; Матей 28:1-10). Признат факт е, че жените бяха последни, които напуснаха кръста и първи, които пристигнаха при гроба. Когато Мария Магдалена посети гроба рано сутринта на Възкресение и го намери празен, тя веднага каза на другите, че тялото на Иисус липсва. Всички побързаха до мястото на събитието, но те не схванаха значението на празния гроб, защото още не бяха разбрали Писанието, че Той трябваше да възкръсне от мъртвите (Йоан 20:9). И така, те си тръгнаха, но Мария се забави. Тогава Иисус се появи до нея и каза:… ”Иди и кажи на братята Ми”. Този начин на назначение на длъжност беше забележителен. Писателите на Евангелието изрично отбелязват, че беше Мария Магдалена, на която Иисус се яви първи. Значението, което писателите на Евангелията отдават на този факт, показва, че това не е случайно явление. Беше нещо, което Иисус направи нарочно така, че да покаже как Бог гледа на жените. През цялото време, Иисус се е опитваше да научи другите на това и това беше последния удар върху тяхното традиционно мислене. С появата Си първо на Мария Магдалена, Иисус направи много важно изявление, което учениците по-рано не бяха разбрали напълно. * Иди и кажи - определя пълномощието. Тъй като Новозаветната дума апостол означава ”един, който е изпратен” Мария всъщност беше получила първото апостолско пълномощно от Възкръсналият Господ, да бъде първа, която да оповести най-големият факт в историята - Възкресението. * Иди и кажи на братята Ми - определя хората, до които Иисус я изпращаше. Той я беше изпратил до мъже. Той не я изпрати до другите жени! С други думи нейното назначение, не е „служение на жени”, както толкова често днес се поставя като ограничение на жените. В резултат: Мария беше посочена като ”апостолът на апостолите”. Идеята, жена да свидетелства на мъже, беше революционна, защото в римския и еврейски съд показанията на жена не бяха разрешени и не се считаха като доказателство. Появявайки се първо на Мария Магдалена и изпращайки я при мъжете, Иисус отсече остатъците от предразсъдъци, които Неговите ученици имаха все още към жените ученици. Без съмнение, Той поучаваше жените на нещо революционно. Поучаваше ги в тяхната отговорност и положение в Божия план. Нов ден беше изгрял! Иисус беше жив, носещ победа над греха и вече не се ограничаваше от социалните очаквания и ограничения на човешката култура. За три кратки години, Той ходеше между Божият избран народ, поучавайки го толкова много за ценностите на Небето. Сега, беше ред на учениците Му да поемат щафетата и да продължат да говорят Словото на Живота (Фил. 2:16). Сега е мой ред - и твой! Каквото ви каже, направете го! Не забравяйте (Йоан 2:5)! Възкръсналия Господ ни призовава днес - мъже и жени наравно - да живеем според Неговите ценности във всяка област на живота и да правим нашата малка част в Неговия голям план, изпълнявайки Великото Поръчение „като ги учите да пазят ВСИЧКО, което Той е заповядал” (Матей 28:19-20). Нека Той ни намери верни!

ЖЕНИТЕ НЕ СЕ ОЦЕНЯВАТ СПОРЕД ОТГЛЕЖДАНЕТО НА ДЕЦА

Радикалното учение на Иисус за женската същност продължава! Това кара човек да се чуди, какво биха направили много религиозни хора, ако Иисус се появи днес! (Може би, Той го прави и ние всички Го разпъваме отново, така да се каже). Отношението Му в (Лука 11:27-28) може да бъде едно от най-трудното за разбиране от религиозните хора. Обикновено, Иисус беше активен в Своето учение. Той използваше събития и ситуации, които ни учат на истината така, че ние рядко Го виждаме да реагира. Но когато ни учи, виждаме от реакцията Му, колко е ядосан Бог от греха! Това е едно от нещата през онези времена! Един ден, една жена похвали Иисус позовавайки се на това колко би трябвало да е щастлива Неговата майка, че е родила такъв прекрасен син. Тя просто каза: ”Блажена утробата, която Те е носила и гърдите, от които си сукал”! Тази жена не мислеше нищо лошо, но Иисус я смъмри и смъмрянето Му не беше нежно! Напротив, изборът на думи и словоред в гръцкия текст показват, че смъмрянето Му беше остро и тежко! Иисус изглежда беше дълбоко обезпокоен от женското отношение на жена в чисто репродуктивен план. Това бързо подтиква един книжник да отбележи, че „Иисус ясно чувства необходимостта да отхвърли образа на жената, като машина за бебета”. Отглеждането на деца е нещо прекрасно! Но Исус учеше, че не трябва да се покланяме на отглеждането на деца. Това не трябва да бъде стандартът, по който животът на жената, трябва да бъде измерен. Той като, че ли се притесняваше, че жените не виждат себе си, така както Бог вижда тях. Изглежда Той беше обезпокоен, че жената не гледаше на себе си както я вижда Бог. Иисус, изглежда използваше всяка възможност да промени техния начин на мислене. Беше интересно за мен, опита, който имах в една Африканска страна през 1983г. На тази мисия където нашите африкански сестри бяха домакини, всяка една жена от нашата група, беше свързана с жена от групата на домакините. Веднага, в усилията си да се запознаем, моята домакиня ме попита дали вече съм се оженила, на което аз отговорих ”да”. С този отговор тя беше спокойна! Следващият й въпрос беше дали вече след това е трябвало да имам деца. На който аз отговорих не. От този отговор тя видимо беше неспокойна! Тя по същество беше затворена. По онова време, аз не знаех, че за тези жени, които по същество са женени и имащи деца, са далеч от основните неща в живота. Децата бяха единствената причина за тяхното съществуване. Беше като определение за жените. То беше тяхната измерваща летва за успех. Гледането на деца беше нещо, което отмахваше срама и оправдаваше жените! Ако разбирах това, съм сигурна, че бих могла да бъда по- сговорчива - някак! И все пак, дори и да съм била в състояние да поправя разбитата комуникация, не съм сигурна, че тази скъпа жена би могла да преодолее собственото си ограничение, за да продължи разговора. Заключението ми от тази история беше, че основната цел на мисията ни, беше да научим жените да използват Исусовия начин на живот, включително Неговото послание за тяхната равностойност с мъжете!

ЖЕНИТЕ НЕ СА ОГРАНИЧЕНИ В КУХНЯТА

Да! Иисус наистина е радикален в Своите учения и в учението Си относно състоянието на жената! Ние виждаме това отново, когато Той посещава домът на Мария и Марта (Лука 10:38-42). При това посещение, Той наистина преобърна нещата. Той похвали Мария, като Негова ученичка, която седеше в нозете Му, докато Той я обучаваше в Писанията, нещо забранено от устния закон. В същото време, Той изглежда се въздържа да похвали Марта, която беше заета да прави това, което е трябвало да се направи и в този случай можем да кажем, че тя беше заета да върши „женската работа”. Книжниците отбелязаха, че Иисус бе показал най-напред уважение към Мария като човек. Той нямаше родствена връзка с нея. Беше свързан с нея единствено като човек. Беше подчертал начина й да избере как да прекара времето си, вместо да бъде контролирана от очакванията свързани със социално определящата й се женска роля. Той й позволи да определи своят собствен приоритет в живота. Нейния избор беше да ”седне в Иисусовите нозе”. Този израз означава, че тя беше ученик или последовател. Той е използван от Павел, за да се каже, че е бил последовател на Гамалиил (Деяния 20:3). Това положение на ученичество беше позволено само за мъжете, но тук беше Мария, седяща и учеща „теология”. И Иисус я насърчаваше в това! Той дори я похвали, казвайки, че беше избрала по-добрата част. (Някой може да предположи, че това, може би, Го прави по-голям грешник или закононарушител от Мария). От друга страна, Иисус не похвали Марта за вярното й изпълнение на обществените очаквания и явните нужди на своите гости. Тя беше покорна както трябва на културните очаквания, но Иисус не беше на нейна страна в избора й. В действителност, когато Марта се оплака, Той каза: „…едно е потребно; и Мария избра добрата част, която няма да се отнеме от нея” (Лук.10:42). Иисус не осъди Марта, но Той подчерта, че изборът на Мария беше по-сполучлив и беше според Божието сърце. Изглежда Неговият отговор в тази ситуация, съвпада с Неговият съвет, първо да търсим Божиите приоритети, начини и средства, а след това всичко в живота ни ще се подреди с Божието най-добро (авторско пояснение на стиха в Матей 6:33). Колко жени са избрали да бъдат ”добри християнки”, правейки това което са научили и е тяхна роля като жени? Жените, както и мъжете, могат да седят в нозете на Исус. Нека просто да развиват живота си като красиви цветя или могъщи дъбове. Но колко хора верни като Марта са тъжни, нереализирани, разочаровани и зависими? Какъв е отговорът? Седнете в нозете на Иисус. Мъжете също попадат под тежестта съответно на културните и религиозни очаквания. Призивът на Иисус е отправен към всички, които са обременени от религията. ”Дойдете при Мене всички, които се трудите и сте обременени, и Аз ще ви успокоя…”(Матей 11:28-30). Седнете в нозете Ми! Няма нищо лошо със светската работа! Някои хора се радват в кухнята! Грешно е това, да се налагат роли, работа и задължения, основани на пола, вместо да се позволи взаимоотношение с Иисус, което да определи как, кога и къде личният Бог, даващ подаръци, те да функционират и да се впишат в Неговата схема на нещата.

ЖЕНИТЕ СА РАВНИ В БОЖИИТЕ СЕМЕЙНИ ЦЕННОСТИ

Много е казано, особено в религиозните кръгове, за семейните ценности като безспорно и първостепенно значение. Необходима е, обаче, предпазливост, защото можем лесно да популяризираме ценностите на нашата религия, вместо стойностите на Небето. За да ни помогне, Писанието в (Лука 8:19-21) ни дава поглед към Божиите семейни ценности. 19ст. И дойдоха при Него майка Му и братята Му, но поради множеството не можаха да се приближат до Него. 20ст. И Го известиха:”Майка ти и братята Ти стоят вън и искат да Те видят. 21ст. А Той им отговори: ”Моята майка и Мои братя са тези, които слушат Божието слово и го изпълняват”. Когато пратеника уведоми Иисус, че майка Му и братята чакат, за да Го видят, отговора на Иисус беше много интересен. Това може би шокира пратеника! Той или тя са се чудели как Той е може да пренебрегне майка си и братята си. Иисус е бил учител и е използвал нещо, което хората разбирали и научавали това, от което са имали нужда да научат. Изглежда Той е направил много за това! Могъл е да докосва хора в момент, в който най-малко са очаквали и разклащайки тяхното мислене, да им помогне да променят мислите си за Бога и Неговите пътища. В този случай, Иисус е искал да помогне на хората да видят, че това което създава интимна връзка с Него е единствено: слушането на Божиите думи и прилагането им на практика. Няма друг начин. Кой е имал по-голямо право за интимност с Иисус освен майка Му и братята? Но все пак, Той каза, че тази привилегия принадлежи на тези, които слушат и изпълняват на практика Божието Слово. Той казва на хората да слушат. „Вие разбирате близките отношения, които майка Ми и братята имат с Мен. Вие може да имате също такива, защото 26 интимността с Мен не се основава на плът и кръв. Тя се основава на слушане на Божието Слово и изпълнение Му на практика”. Христос наистина реже на точното място. Той не започва да учи как да имат интимност с Него. В този случай например, Той не ги предупреждава да се молят като езичниците. Той не ги предупреждава да не се опитват да намерят близки взаимоотношения с Него чрез религиозни методи. Той просто каза, че единственият начин да имат интимност, каквато е между биологичната Му майка и Него е слушането на Божието Слово и прилагането му на практика. В този пасаж Иисус не използва само естественото разбиране за семейството, за да помогне за промяна на нашето мислене. До известна степен, Той също разрушава нормалното определение за семейство чрез въпроса: кои са Негова „майка” и „братя”. Това е добро нещо в смисъл, че обърква социалните очаквания и ограничения, наложени от определените роли чрез думи като „майка” и „брат”. Иисус казва, че в истинските майчински и братски взаимоотношения, които са от най-висока степен на семейни взаимоотношения, идват от Него. Те не са определени от социални очаквания за роли, основани от човешка култура. Обществото не определя какво да правим и кога да го правим, не определя защо и как да го направим. Неговото слово прави това. Ние трябва да Му позволим да определи ролите ни в този живот, защото Той има очаквания и работа за нас. Това се различава или надхвърля ролите, поставени от нас чрез културата, семейството и религията ни. Иисус изпита това върху Себе Си в Назарет, където хората имаха социални очаквания и ограничения за Него. Това се основаваше на ролята Му като дърводелец, син и местно момче с братя и сестри (Марк 6:3). В резултат на това, Той не можа да направи велики дела там (Марк 6:5). Това е ограничаваща власт на социално определени роли и това е сила, която Иисус иска да разруши. Можем ли да разберем това? Накрая, трябва да се отбележи в този текст, че Исус не опозори или намали ролята на семейството! Напротив, Той подчертава принцип, който замества естествените семейни връзки и социално ръководещите роли. Той използва семейството като картина, която вече трябва да ни покаже, картината на Бога и Божия начин на виждане на взаимоотношенията. Божият начин изглежда, че сякаш ролите, които ние разбираме, се заменят с взаимоотношение с Него чрез Словото Му. Това е едно определящо взаимоотношение, което замества всички други. Това не са социално наложени роли с подразбиращи очаквания. Те определят живота ни като Негов народ. Ние трябва да позволим на Бог да ни определи и това става чрез слушане на Божието Слово и прилагането му на практика! В повечето общества, включително Християнските кръгове, женския мандат е да функционира изключително или почти толкова в определената роля на жена и такава, която се грижи за децата. Спазването на този мандат носи чест и признание, но всичко се състои в това така наречено „място на жената”, което е по-ниско в социалната стълбица от мястото на мъжа. Например средновековното общество виждаше ролята на жените като същество с „утроба и като работничка”. В Англия, крал Джеймс установи модела за дома като малко царство, в което мъжът е цар, дори било то и да е цар на нацията. Той също така определи домът като малка църква, където мъжът е висш свещеник и глава на дома, дори и ако да е бил духовен глава на църквата в Англия. За съжаление тези разбирания изтласкват на заден план това, което Иисус учи. Те са се превърнали в образец на семейните ценности, насърчавани от църквата. Иисус ни казва, че когато се стремим да се свържем с Него, основният приоритет, винаги е само да се слуша и да се прилага на практика Божието Слово. Той не намалява необходимостта да се покаже уважение към майките и братята. Напротив, Той казва, че дължимата чест на членове от семейството е чест, която ние даваме на всяка личност. Бог не гледа на лице и ние трябва да се отнасяме към другите, така, както Той би се отнесъл към тях. Божиите семейни ценности. Каква грандиозна представа!

ЖЕНИТЕ МОГАТ ДА ПРЕДСТАВЛЯВАТ БОГА

Иисус се обръщаше към Бог с Авва (Марк 14:36). Това е арамейски израз, който едно дете използва за баща си. Това е израз за нещо скъпо, подобен на „Татко” или „Тате”. Смисълът който Иисус използва тази дума е, че Той познава Бог като личен и Единствен, Който заслужава доверие, Единствен на Който може да се разчита също както би трябвало да бъде със един земен баща. Използването на този израз от Иисус не би трябвало да се основава на род (мъжки или женски), защото Бог е дух и следователно превъзхожда всякакъв род. Иисус не ограничава Своята комуникация относно, какво Бог харесва за тази метафора в мъжки род. Той използва също женски илюстрации, за да ни помогне да разбираме Бог. Вършейки това, Той беше в хармония със Стария Завет, където Бог, понякога е представен в женски образ. Например в (Исаия 66:13), Бог говори на Израел като майка, която утешава детето си, така и Аз ще ви утеша. (Виж също: Битие 17:1; Йов 38:28-29; Исаия 42:14; Исаия 46:3-4; Исаия 49:15). В Новия завет ние знаем за два случая, в които Иисус използва женствени метафори, за да ни помогне да разберем естеството на Бога. В първият случай, в (Матей 23:37), Той сравнява Своето желание да защити и да се грижи за Ерусалим със защитни инстинкти като квачка разперила крила над своето потомство. (Възможно ли е, защитния инстинкт, отнасящ се и за мъжа и за жената, наистина да е Божия характеристика, която се намира в хората ? Възможно ли е това да не е черта, отнасяща се само за мъжете?) Във вторият случай в (Лука 15:8-10), Иисус разказва притча за една жена, която намира изгубена монета. В тази притча, Той използва образа на жена, за да обрисува Бог. Така, бе подсказано на учениците, как Иисус използва тази притча, с цел да осуети сексуалното отношение на книжниците и фарисеите. Тези намеци, да погледнем на Бога в женски род, са важни по няколко причини. Първо, традиционната теология ни е учила неточно, че Бог е изобразяван само в мъжки род и така само мъжете могат да представляват Бога. Традиционното вярване бе, че само мъжът отразява пълния образ на Бога - Бог, Който по тяхната преценка, по природа всъщност е мъж. Второ, картината за Бог като мъж, склонен да даде на мъжете чувство за приоритет, сила и привилегия. В същото време това трябваше да има тенденцията да служи като отношение за второстепенна оценка спрямо жените. В България моята млада приятелка Ирена ми каза: ”Това за жените е ново за мен. Винаги сме си казвали, че жените са на второ място”. Тъй като представата за Бог като Баща е толкова дълбоко вкоренена в съзнанието ни, то ние трябва да разгледаме въпроса по-нататък. Баща е метафора. Метафората е средство за комуникация, използвана за сравняване на две или повече различни неща, които имат едно общо нещо. Това е полезен инструмент, но има важни ограничения, които трябва да се помнят винаги. Например как би се описала една снежинка на някого, който никога не е виждал сняг? Може би трябва да се каже, че прилича на този или това, но не е напълно като този или онова. Колко по-трудно е да се опише Бог като снежинка! Метафората за Бог като баща, особено в мъжкото властващо общество, е била полезна за Божия народ, защото е показала голямата разлика между абсолютния Бог и боговете на езическите народи. Народа на Израел разбираше, че техния Бог е личен, предвидим, благонадежден и обичащ. Това бе противоположно на езическите богове, които са безлични, непредсказуеми, непостоянни и взискателни. Както добрият земен баща дава на децата си, така и Бог е Дарител, Защитник, Снабдител и т.н. Езическите богове от друга страна, внушават само страх и изискват постоянна жертва, за да задоволяват желанията си. Богът на Израел е постоянно добър, приличащ много на баща какъвто се очаква да бъде. Освен това, Той е много повече от всеки земен родител, който някога може да бъде. Но когато виждаме Бог само като баща, ние сме склонни да ограничим Бога само в представата си за бащинство. Но Той е много повече от това, и много повече отколкото можем да си представим. Той е Бог. Добро разискване за това се намира в книгата на Дж. Б. Филипс: „Твоя Бог е много малък”. Много важно е, още, да запомним, че не трябва да си представяме Бога като наше подобие, но също така не бива да не се съобразяваме и с пола. Трябва да помним, че и мъжете и жените са по образа на Бога. Бог не е направен по нашия образ. Бог предупреди децата на Израел, да не създават никакъв образ, мъжки или женски, като подобие на Бог (Второзаконие 4:15-16). ”И така, внимавайте добре за себе си (защото в деня, когато Господ ви говори на Хорив изсред огъня, вие не видяхте никакъв образ), да не би да се отклоните и си направите идол, подобие на някой образ, подобие на мъж или жена”. Ако и да не сме виновни при правенето на физически образ на Бога, приемливо ли е когато сме имали също умствен образ на Бог, в повечето случаи от мъжки пол? Няма основателна причина да се предполага, че жените не могат да представляват Бога. Бог е нито от мъжки, нито от женски пол. Той превъзхожда пола. Но ние като мъже и жени имаме еднаква отговорност, да представляваме Бог с еднакъв авторитет, като свидетелстваме и разширяваме Неговия Живот и ценности. Това е нашия мандат!

ЖЕНИТЕ ИМАТ РАВЕН АВТОРИТЕТ В СЛУЖЕНИЕ

Иисус ни учи какъв начин на мислене трябва да имаме относно жените, предизвикан от Неговия свят и нашия, защото Той живееше според ценностите на Небето. Ценностите са най-основните и цялостни неща, в нашето мислене, които ни карат да избираме да направим нещо. Вярвам, че Иисус включва идеята за ценностите в Неговия модел за молитва в (Матей 6:9-13), особено в 10 стих, когато казва: „ Да дойде Твоето царство и да бъде Твоята воля както на земята, така и на небето”. Вярвам, че Той беше помолил Божиите ценности да определят всичко, което ние мислим и правим така, че пътищата на Небето да бъдат практикувани и на земята. Тези ценности са чужди на нашия свят, но Иисус ги включи, вложи ги в всекидневния ни живот. Когато Павел говори за равенство между расите и половете (Ефесяни2:14; Галатяни3:28) – ценности, изисквани от Иисус - той каза, че Той събори средната стената на разделението. Когато следваме Иисус, ние провъзгласяваме какво Той е направил. Трябва да кажем на всеки, че Иисус събори долу стените на предубеждение и разделяне, които онеправдават жените. Един ден Иисус промени живота на самарянката. Според Йоан (4:4-42), Той я се срещна на Якововия кладенец. Може би, най-изумителното нещо за тази среща е, че Той разкри за първи път с безспорна яснота кой е Той. „Аз Който говоря с тебе съм Този (Месията)” ст. 25-26. Представете си! Първия човек на когото Иисус разкри Себе Си като Месия е жена! И Иисус каза, в откровение, Кой е Той и още, че Той ще построи Неговата църква (Матей 16:18). Тази смирена Самарянска жена беше изумена, че Иисус сякаш знаеше всичко за нея. В действителност, ”Аз познавам теб” беше съобщението, което привлече нейното внимание. И „Аз искам ти да познаваш Мен.” Тук е тази която си ти, и тук е този който Съм Аз”. Това е Иисус който се грижи индивидуално и изгражда взаимоотношение с нея! Тази жена беше толкова развълнувана, че се затича към нейното село и разказа на всички за Него. Нямаше значение, че тя е жена. Тя се срещна с Иисус и обществените правила станаха неуместни. Това, което тя направи беше това, което ние бихме нарекли проповядване или говорене публично. Тя беше прокламирала Добрите Новини! Иисус не й каза да бъде тиха. В малко случаи, Той казваше на хората, да не казват за Неговата самоличност и какво Той е направил (според Матей 12:16), но този случай не е такъв. Исус не застави тази жена да мълчи – както не е казвал това на която и да е жена. Жената не отиде при старейшините на селото, за да види дали те ще й дадат разрешение да говори. Нейната власт идваше от Иисус, беше откровение за нея Кой е Той. Това бе достатъчно! Това беше тогава, но сега е същото ! Иисус не се интересуваше, че тя е жена която ще разпространява добрите новини за Него. В действителност, въпреки факта, че свидетелството на една жена не се считаше за валидно или приемливо, Той възложи това най-важно от всички свидетелства, на нея. Той знаеше, че откровението за това Кой е Той, в крайна сметка ще триумфира над човешките правила. Това, което стана тогава - ще стане и днес, ако ние просто Му се доверим и покорим. Помислете за това! Иисус не я ограничи да сподели своя опит само с други жени или деца от селото. Думата „мъже” в (Йоан 4:28 е гръцката дума anthropoi, което се отнася за мъжки и женски род и най-добре се превежда „хора”. Следователно тя каза на всички за Иисус – на мъже, жени, момчета, момичета. Толкова е вълнуващо! Иисус, по никакъв начин, не ограничи женските действия или авторитет! Тя беше изпратена от Него и Той не я ограничи по никакъв начин! Колко е забележително в светлината на Църковните отношения през вековете и в много случаи и днес! В срещата Му с тази жена, Иисус разчупи три закона. Първият, като евреин не му беше позволено да говори със самарянин. Но Той го направи. (Какво ще рече това за Иисус?). Също така като мъж, Той не трябва да говори публично с жена. Но, Той го направи! Това е така, защото в (Йоан 4:27) се казва, че Неговите ученици Му се чудеха, защо Той говори на жена. Накрая, като учител, Му беше забранено да преподава на жени теология. Но Той го направи! (Какво означава всичко това, което казваха за Иисус? Нищо чудно, че и учениците Му се чудеха!) В действителност, Иисус извика тази жена за едно и също действие - Той призова Дванадесетте и жените ученици. Тя бе призована,за да свидетелства за Него! И въпреки факта, че тя беше жена, Той не намали авторитета, отговарящ на назначението й. Много самаряни повярваха в Него поради свидетелството на жената. Възможно ли, е това женско служение, в действителност да е положило основите на голямо съживление в Самария? (Деяния 8:4-8). Разбираме ли модела тук? Ние Го срещаме, опознаваме Го, и казваме на другите, Кой е Той, така че и те да могат да Го познаят. Няма по-просто от това! И то не трябва да бъде много сложно!

ЖЕНИТЕ СА РАВНИ ПАРТНЬОРИ В БРАКА

Когато обществото позволява на едно човешко същество да притежава друго - да определя друго човешко същество като лично имущество – нещо ужасно не е наред! Но жените често все още са собственост на мъжете. Може би най-очевидното място за тази практика беше и все още е в брака и в дома. Иисус също се занима и с това. По времето на Исус, евреите са живели двоен стандарт. Това може да се обобщи от факта, че съпругът е можел да се разведе с жена си по всякаква причина, но жената не е могла да се разведе с него по каквато и да е причина. Тя е била второ качество – собственост, така че общо взето, той е могъл да я използва и да се освободи от нея, когато пожелае. Иисус отхвърля този двоен стандарт. Той показа, че брачните взаимоотношения не са предназначени само в полза на мъжа. Това трябва да са взаимоотношения на равенство между двама души и жената да има равни привилегии и права, еднаква отговорност и власт (Марк 10:2-12; Матей 19:3-9). Съпругът ми Еди ми помогна в тази насока със следните мисли: В (Матей 19:3-9) се описва дискусията между Иисус и фарисеите, свързана с развода. Иисус бе предизвикан от фарисеите с въпроса: ”Позволено ли е човек да напусне жена си по всякаква причина?” Този въпрос се позоваваше на (Второзаконие 24:1-4), където се посочва, че ако човек е недоволен от жена си, защото е намерил някаква нечистота в нея, то той може да напише разводно писмо и да я отпрати. Еврейските мъже, по времето на Иисус, са знаели как да се развеждат с жените си по незначителни причини, имайки различни и със сигурност лични тълкувания. Може би, защото Иисус показа невиждана откровеност към жените, фарисеите зададоха този въпрос, за да Го предизвикат. Отговорът на Иисус ни разкрива интригуващ подход за тълкуване на Библията, а имено, че има отклонения относно теологията за женствеността. Той отговори: ”Не сте ли чели, че В НАЧАЛОТО Твореца ги направи мъж и жена” и каза: ”По тази причина ще остави човек баща си и майка си и ще се привърже към жена си, и ще бъдат двамата една плът? Така, че те не са вече двама а един. И така, онова, което Бог е съчетал, човек да не го разлъчва”. Фарисеите цитираха (Второзаконие 24:1-4) и спориха, ”Защо тогава Мойсей е заповядал да се даде разводно писмо и да я отпрати?”, на което Иисус отговори:” Поради вашето коравосърдечие Мойсей ви е позволил да напускате жените си, но от САМОТО НАЧАЛО не е било така”. Този отговор разкрива, че Той е считал Божествения модел – взаимоотношенията между мъжа и жената, да бъде такъв, какъвто е бил при Създаването на Сътворението, а не какъвто е в последствие, когато се разглеждат взаимоотношенията в падналия свят. Той каза, че Мойсей е разрешил развода, поради закоравяване на сърцата им. Гледната точка на Иисус е, че ние не би трябвало да се разпореждаме с това, което Бог е допуснал, поради нашите греховни, корави сърца. Вместо това, ние трябва да търсим Божието най-добро, за взаимоотношенията между мъжа и жената, които както казва Иисус, се разкриват в полза на Сътворението, преди грехът да навлезе в света. Ние трябва да се върнем към оригинала, където имаше равенство и взаимност без никакъв намек единият да има приоритет, доминиране или власт над другия. Съпругът ми Еди споделя следния опит. Той пише: „ Докато карах една сутрин към училището, в което обучавах, пуснах радиото и слушах как един добре известен пастор с национална аудитория обяви, че ще говори за Християнския брак. Бях изумен, когато той четеше Библейски текст свързано с неговото послание! Това беше (Битие 3:16): „…и на мъжа ти ще бъде подчинено всяко твое желание и той ще те владее”. Не можех да повярвам, на това което чувах и извиках гръмогласно: ”Не! Не! Това не е посланието относно Християнския брак! Това е проклятието, идващо върху света, заради греха!” В действителност тези думи на Бог към жената не са рецепта за това, което би трябвало да бъде, но описание на това, което ще се случи следствие на греха. За първи път в Писанието, виждаме някакъв знак за йерархия в брака и човешкото семейство и това очевидно е резултат на греха и падението. Този пасаж никога не би трябвало да се използва за обучение на Християнския брак. Ние трябва да следваме инструкциите на Иисус и да се върнем в началото, преди падението, за да намерим модел за Християнския брак. {За цялостното разглеждане на (Битие 3:16) виж страници 237-243 в книгата „В Духа ние сме равни”}. Благодарна съм за тези прозрения които Бог е дал на Еди! И аз бих попитала: ”Кой модел следва църквата?” Бог иска хората да вършат правилните неща. Исус го изрази в изявлението:”И така, всяко нещо, което желаете да правят човеците на вас, така и вие правете на тях; защото това е същината на закона и пророците” (Матей 7:12).

ЖЕНИТЕ СА ПО ВАЖНИ ОТ РЕЛИГИЯТА

Сега, с нашето ново осъзнаване за преобладаващото отношение спрямо жените, описани в Евангелските истории, ние можем да се приближим до истината в пасажи подобни на този в (Матей 9:20-22). Този пасаж разказва историята как Иисус изцели жената с кръвотечението. В нейното състояние тя беше смятана за нечиста. Можете ли да си представите това ужасно състояние на безнадеждност, отхвърляне и отчуждение, в което тя се е чувствала? Болна. Слаба. Депресирана. Безполезна. Безнадеждна. Отхвърлена. И все пак, тази женска решителност да пробие през тълпата, за да се докосне лично до Иисус, говори много за нейната вяра, че Той е различен от религиозните водачи. Вяра, че Него наистина го е грижа за НЕЯ! Нейната смелост ни дава разбиране и усещане за вярата й, че Той я приема, че може и ще я изцели. Вяра, че Той може и ще посрещне НЕЙНИТЕ нужди. Такова очакване е невъзможно да възникне в празното пространство! Тя е била забелязана от Иисус, вероятно чрез сведения от другите. Може би Го е виждала със собствените си очи при предишни поводи. Тя е видяла любовта, която побеждава отхвърлянето. Тя е почувствала вярата, която изпъжда навън страха, с който я е била вързана. Ослепителната надежда озари безнадеждността и отчаянието. Тя се срещна с Иисус и Той промени всичко! Важно е да се признае, че тази история не е просто защото Иисус изцели някого (Иисус, Който изцели жената). Това се отнася до обстоятелствата, в които Той изцели нея. Става дума за конфронтация на Иисус и религиозните водачи и как Той ги засегна лично, разчупвайки техните свещени закони, за да помогне на жена! Във всичко това, Той показа, че една жена е по-ценна от свещените правила и религиозни ритуали. Освен това обаче, ние можем да се поучим и от това, което Иисус не направи, когато Той изцели тази „нечиста” жена. Той не се опита да постави диагноза за причината на нейния кръвоизлив. Той не каза, че тя е болна поради личен грях. Той не свърза причината за нейната болест спрямо властта на съпруга й и не изиска от нея да Му го представи или да представи своя религиозен водач. В действителност Иисус не изследва причината на болестта! Той просто я изцели! И Той го направи същото, със състрадание и простота когато изцеляваше и мъже, както например слепият Вартимей. За отношението на Иисус към социално неприемливите в тази ситуация неща и какво Той направи, научаваме следното: * Когато говореше с жена на публично място, Иисус рискуваше отхвърляне или нещо по-лошо, защото тази постъпка бе социално неприемлива. * Като позволи на тази ”нечиста” жена да Го докосне, Иисус позволи нещо, което би Го направило ритуално нечист според (Левит 15:19 и 25-27). Иисус не излекува тази жена основавайки се на религиозните правила или на лична изгода. Той го направи за НЕЯ! Той пренебрегна закони и разби становища, за да помогне на НЕЯ. По този начин Той демонстрира Божиите ценности и приоритети и показа, че в Божието Сърце една жена е много по-важна от религията. Колко от нас са като Иисус?

ЖЕНИТЕ НЕ СА СОБСТВЕНОСТ

Как е възможно да се мисли, че е правилно, един човек да може да притежава друг човек? И все пак, преобладаващото убеждение е, че съпрузите притежават своите съпруги и дъщери. Общото мнение е, че жените са собственост на съпрузите и затова се очаква те да служат на „своето правилно място” - като домашен и майчински надзирател на човешкото домакинство. Ако този начин на мислене на такива неприемливи условия е написан, то грешката би изскочила вън от листа! Знаете ли, че Иисус действително конфронтира това мислене? В (Йоан 8:3-11), Той показа ясно, че жените не са собственост на мъжете и не трябва да бъдат третирани като такива. Тази гледна точка може много лесно да бъде изгубена, защото на повечето от нас липсва знание да четем с разбиране. Но нека да погледнем срещата на Иисус с религиозните водачи в този пасаж и да видим какво трябва да научим. Религиозните водачи бяха довели при Иисус жена, която бе хваната в прелюбодеяние. Съгласно написаното във (Второзаконие 22:22-30), тя трябваше публично да бъде убита с камъни. Религиозните водачи използваха този случай, за да предизвикат Иисус и видят дали Той е съгласен или не със заповедта във Второзаконие. Обикновено, при повърхностно четене на този пасаж от Евангелието на Йоан, ние се фокусираме на усилията на религиозните водачи да изкушат Иисус. Отдаваме малко внимание на факта, че те бяха готови да използват една жена и да го направят чрез нея. Това не ни ли показва лошото отношение на религиозните водачи към жените? Не ни ли показва, че те могат да използват жена в своя полза по такъв начин? Според религиозния закон, жената е била собственост на един мъж и грехът в този случай бе, че неговата собственост е била повредена. Грехът не беше неин сам по себе си. Проблемът беше, че с нея - като собственост - е било злоупотребено. Грехът, в действителност бе този, че нейния собственик е бил накърнен. Следователно, тази жена беше срам за собственика си и трябваше да бъде убита. Също така, според закона, човек можеше да бъде убит с камъни, не заради самото прелюбодеяние, но поради това, той е нарушил собствеността на друг човек. Но в цялата тази история, участието на мъжа й, изглежда не беше толкова важна за религиозните водачи. Защо? Къде беше той? Защо религиозните водачи доведоха само жената при Иисус? Отговорите могат да бъдат отнесени единствено във вреда по отношение на жените. Може би, също така и гневът на религиозните водачи към Иисусовото състрадателно и равноправно отношение към тях. Краят на историята е, че Иисус „обърна масите” върху тях и те напуснаха мястото. В сравнение с религиозните водачи, Иисус беше много различен. Той демонстрираше съвсем различен подход на ценности в сравнение с тях. Иисус не третираше жената като собственост на мъжа. Той я третираше като човек с равни човешки стойности. Също, фактът, който често се пренебрегва е, че Той говори публично и директно с нея и лично за нея. Този начин на поведение, почти винаги е знак на уважение и в този случай Иисус направи тази жена израз на Неговото уважение, вместо предмет на обществен позор. (Колко пъти ние сме били третирани по този начин? Просто защото сме жени са се отнасяли сякаш сме невидими или с неуважение?) Освен това, когато Иисус говореше с жената публично, беше направил нещо, което културата е забраняваше. Другото нещо, което се отбеляза в тази история е, че думите на Иисус към тази жена бяха прошка и състрадание. Без да включва грях, Той се обръщаше към нея по начин, с който не я обвиняваше или засрамваше. Той даде ново начало в живота й: ”Аз не осъждам теб, върви и не съгрешавай повече” (Йоан 8:11NKJV). Първоначалното намерение на религиозните водачи в тази ситуация беше капан за Иисус (Йоан 8:6). Но Той отказа да се хване тяхната примамка. И понеже не можеше да бъде контролиран от другите хора, Той постави фокуса там, където трябваше да бъде. В действителност, Той промени фокуса към онова, което наистина има значение! Това означава, че Бог мисли за всичко - грешката на водачите и благополучието на тази малтретирана жена. И Той показа, че тази жена не е част от човешка собственост, не е инструмент на религиозната система, не е безполезен вещ, за да бъде използвана както мъжът желае. Тя наистина беше нещо стойностно за Бога! На какви стойности държим ние днес?

МЪЖЕТЕ И ЖЕНИТЕ СА РАВНОСТОЙННИ

Иисус дойде за да ни разкрие Бога и да вмъкне в живота ни ценности - мотивите, характера, пътищата и богатствата на Небето. Той дойде за да запали Светлината в нашата тъмнина! И това включваше също, че запалвайки светлината, относно жените, ние можем да го получим по правилния начин, погледнато от Небесна перспектива. Когато Иисус запали Светлината, се откри Божията гледната точка: жените са създадени, считани, уважавани, и упълномощени на равно с мъжете. Какъв контраст с ужасните идеи, които преобладават в тъмнината! По някаква странна причина, в църквата, има една много устойчива тенденция, основаваща се единствено върху мъжкия и женския род, разделение между половете. Мъжете могат да правят това, но жените да не го правят! Мъжете управляват, а жените служат. В резултат на това, ценните дарове - дадени от Бог за Негова слава и лична реализация на децата Му, за спасението на нациите и изцелението на наранените хора - лежат нереализирани! Изглежда, че даден дар, който Господ е определил да даде на една жена, ще трябва да го дал на мъж – така би изглеждало! Но по този начин, този дар няма да може да се използва така както Бог го е планирал. Много от нас са усетили жилото на този факт и Флоранс Найтингел описва това добре: „Аз бих дала на църквата главата си, ръката си, сърцето си, но тя не би могла да ги има”. Нашето ходене с Иисус е ходене в светлината и ние сме запалени от нея. Ние можем да видим, да разкрием и използваме даровете, които Той е вложил в нашите уникални личности, ако желаем. Преди няколко години, когато помолих Господ да ми помогне в трудна ситуация, свързана с всичко това, чух Неговите думи в сърцето си: 9 * ПРИЗНАЙ това което Съм ти дал; * ОЦЕНИ това, което Съм ти дал; и * ДАЙ това, което Съм ти дал НА ТЕЗИ КОИТО * РАЗПОЗНАВАТ какво Аз съм ти дал; * ОЦЕНЯВАТ какво съм ти дал и * ПРИЕМАТ това, което съм ти дал. Истината, е че Нашия Създател е благословил всеки един от нас със Себе Си (Най-Големия Дар), с ценни дарове по Негов избор независимо от пола. Той иска да работи чрез нас, използвайки тези дарове и Той ще го направи, ако ние ги разкрием и Го последваме. Тъй като ходим в Светлината, ние можем да направим това, когато наистина го желаем, дори като отправяме предизвикателство към традициите! Той ще бъде прославен в това. Бог персонално ни дава дарове така, че ние да можем да изявяваме Него Самият на другите хора. Нищо не показва Неговата върховна власт и Неговата специфична и лична воля за нас по-ясно от това. И то е, което ще ни доведе до Него, посвещавайки живота си на Него. Така бихме могли да изпълним нашата малка роля в Неговия голям план. „Идете и научете „всички народи…учете ги да пазят” ВСИЧКО, КОЕТО СЪМ ВИ ЗАПОВЯДАЛ … Иисус: (Матей 28:19-20 NKJV) По отношение на Великото поръчение, позволете ми да споделя едно лично преживяване, което имах в молитва по време на докторски семинар за мисионерска стратегия. Докато просто си почивах, сложила глава на бюрото, а другите се молеха, аз бях изненадана, когато Светия Дух ме разтърси и започнах да ходатайствам. Това беше Духовно-посвещение, изпълване в Духа и Духовно насочваща молитва! Думите, които чувах в сърце си докато се молех бяха тези: ”Църквата има всичките пари, средства и методи за да даде посланието на целия свят, но това което Аз искам да направи е да прочистя посланието, което е говорено, така, че то да се приема като Мое Послание”. Тъй като раждах в молитва, ми беше ясно, че голяма част от това, което трябва да се прочисти, е традиционното послание относно жените. Ако църквата съществува, за да може Евангелието да успява, то тази част трябва да се прочисти! Божията воля е, ние да изучаваме Посланието на Иисус за жените. Това е Божието Слово към нас и ние трябва да приложим знанията, които имаме на разположение, да четем, думите и делата на Иисус в обществените места по Негово време и да извлечем поуката, която Той е възнамерявал да ни каже. Когато разберем ПРЕОБЛАДАВАЩОТО МНЕНИЕ за жените по времето на Иисус, ние започваме да разбираме колко радикално е било Неговото учение. Започваме да виждаме срещу какво заставаше Той: * Устния закон в дните на Иисус казва: По-скоро, нека думите на Закона бъдат изгорени, отколкото задълженията на жените….. Ако мъжът учи своите дъщери на Закона, то е все едно, че той я учи на похотливост. (Sotah 3:4). * Жената е по-долу от съпруга си във всичко. По тази причина нека тя да бъде подчинена на него (Apion 2:25). * Нека проклятие дойде върху мъж, които желае жена му или децата му да имат неговото благоволение. * Слава да бъде на Бога, че Той не ме създал езичник; слава да бъде на Бога, че не ме е създал жена; слава да бъде на Бога, че той не ме създаде невеж мъж. (Това е Еврейска благодарствена молитва за деня на Исус. Menahot 43b.) * Добре е за тези, чиито децата са от мъжки пол, но е болест за тези, чиито децата са от женски пол…. При раждане на момче всички са радостни, но при раждане на момиче всички са тъжни….Когато момче идва на света, мир идва в света; когато момиче идва, нищо не идва…. Даже най-голямото умение на жената е магьосничеството (Niddah31b). Когато обърнем внимание на ОБЩЕСТВЕНИТЕ ПРАКТИКИ по отношение на жените по време на Исус, ние стигаме до разбирането за революционното естество на учението Му и за в бъдеще. * В Ерусалимския храм жените са били ограничавани в една външна част, женско отделение, което е било 5 стъпки по-долу от отделението за мъже. * Равинът е считал, че е под достойнството му да говори с жена публично. * Жените са били само държани за раждане на деца, за тяхното отглеждането и винаги са били под строг контрол на мъжете. * Този широко разпространен начин на мислене и прилагането му в обществото, отразява грешната природа като резултат от човешкото падение. Това, също така, разкрива как мисленето на Божия избран народ, е било покварено от синкретизъм (смесване – бел. превод.) с езическата култура. Когато четем Евангелията със знание, ние разбираме, че писателите ясно ни показват, как Иисус отхвърли идеята, че жените са зли, по-нисши, нечисти и неравностойни в сравнение с мъжете. Никъде авторите на Евангелието не обрисуват жените, че са по-малоценни от мъжете. Никъде жените не са ограничавани до определена роля, и никъде те не са третирани като собственост на мъжете или като предмети под тяхна власт. Напротив, Иисус, Нашия Господ, преди всичко, демонстрира най-енергично, че жените и мъжете са равни.

Изненадани от Иисус

Тази малка книжка представя Библейско изучаване какво Иисус поучава за жените. Тя ни дава да разберем какво казва и не казва Иисус, и какво прави и не прави Той при срещите Си с жените. Тъй като тези истини са разкрити, те носят нова надежда, нова радост в живота ни за Иисус и доверие, когато вършим Неговата воля. Това е свобода! Иисус беше най-добрият приятел на жените. В резултат на тези истини вярвам, че заповедта на Мария към слугите на сватбеното тържество в Ханаан: „Каквото и да ви каже направете го!”(Йоан 2:5), ще посрещнем със свеж ентусиазъм от наша страна: ”Да, Господи! Мога да го направя! С Твоята милост, аз ще бъда това, което Ти искаш от мен да бъда и ще направя това, което искаш от мен да направя!” Целта на тази книга не е да се отговори на всички въпроси относно жените в Библията и жените в църквата. Отправната точка е: какво поучава Иисус. Ако искаме да получим точно разбиране за Божията воля за жените, е необходима правилна отправна точка. Започваме с това, че Иисус ни дава ясен поглед за възприемане на цялостната картина, която Библия наистина учи за жените. Това е особено важно, когато става въпрос за тези части от Библията, които са наречени „трудни пасажи”. Като вярващи християни, ние вярваме, че жените могат да бъдат в съответствие с това което Иисус поучава. Нека да бъде така! За съжаление, традиционното Християнско поучение започва с идеята, че жената е на по-ниско, неравностойно, зло и нечисто положение и тази отправна точка изкривява посланието, на което Иисус ни поучава. Ако желаете да видите доказателства за това, можете да прочетете изумителната книга на Джон Алвин Шмид „Обвити и заглушени”. Отрицателната стартова точка доведе до ужасни нарушения на Писанието - принуждение, подчинение, покорство на жените както и домашно насилие в църквата и в християнските домове. Иисус не ни учи на нито едно от тези неща и дори не загатва за тях. За Него жените не са по-низши, по-неравностойни, зли и даже нечисти в сравнение с мъжете! Истината е тази, че мъжете и жените имат еднаква нужда от Спасител! Полът не е от значение. 5 И така, Иисус не се отнася към жените като към второстепенни или подчиняващи се. Това ни помага да гледаме по следния начин: Иисус поучава, че жените са равни на мъжете по отношение на: *СЪЩНОСТ/ПОДОБИЕ (какво представлява жената като творение) * СТОЙНОСТ (стойността на жената) * ПРИВИЛЕГИЯ (възможности и свободи за жените) * ОТГОВОРНОСТ (колко са отговорни жените) *ДЛЪЖНОСТ (задачи и роли, които жените могат да изпълняват) * ВЛАСТ (права, способности и влияние на жените). Нещата, които Иисус не ни поучава за жените, разрушават традиционните учения и премахват всички извинения за контрол и господство. Той не поучава и дори не намеква идеята за мъжко водителство и женско покорство и подчинение. Няма никакви индикации, че Иисус някога е насърчавал или предлагал мъжка йерархия в дома, в църквата или в по-голямо общество. Той имаше възможност да покаже това в многобройните Си лични взаимоотношения с несемейни и омъжени жени (например, Лука 8:1-3;Йоан 4:4-42). Но,обратно, Той винаги е помагал на жените да видят Божията картина за тях самите, която е противоположна на картината, която изобразява жените в роля, продиктувана от религиозната култура. Иисус винаги е вършил неща всред мъжете от Неговия екип, за да ги извади от този удобен начин на мислене. Често те са се възмущавали от Неговите взаимоотношения с жените! Иисус е бил учител на промяната, а не конформист (съгласен с всичко-бел. преводача), който спира навалицата на грешниците около Себе Си. Той обичаше хората и използваше всяка възможност да коригира погрешното мислене, което ги държеше в робство. Евангелията ни казват, че в Неговия „вътрешен кръг” заедно с Иисус и дванайсетте, мъже пътуваха и жени. Този факт осуетява преобладаващото мнение в църквата, че мъжете доминират в живота на Иисус. Но жените в очите на Иисус, бяха голяма част от картината и дори равноправни играчи в Неговия екип. Това става ясно от Неговия избор на жена – ученик, вместо един от Дванайсетте, да бъде първия апостол след Неговото възкресение. Погледнато от тази гледна точка. Той бе напълно свободен от очакванията и ограниченията на човешката култура. Дейвид Шолер, виден евангелски Библейски учен, пише, че е важно да се наблегне на включването на жените в групата на последователите на Иисус, тъй като Дванадесетте много често са били използвани в историята на църквата, за да се твърди, че само мъжете могат да упражняват власт и лидерство в нея. Иисус посочва ясно, че ученичеството е с по-висок приоритет, от колкото ролята на половете. На двете места в (Лука 8: 19-21 и 11:27-28), както и в (Марк 3:31-35) и (Матей 12:46-50) се отразяват Божието Слово относно ролята на майката (майчинството). Ето защо, не е изненадващо, че групата от ученици на Исус включва жени („Партньори на власт в Ранната Църква”, 1993, стр.47 ). Евангелията ни посочват няколко примери за „жени последователки” на Иисус. В (Лука 8:1-3) ни се казва, че жените бяха с Него, за да го подкрепят, като изразяваха по този начин своята същност. Най-малко една от жените е била омъжена: Йоанна, съпруга на Хуза, Иродовия управител. Повечето църковни лидери днес, вероятно биха настоявали, тези жени да се върнат в къщи и да се грижат за съпрузите си. Но Исус не направи това! Фактът, че Той позволяваше на жените да пътуват с Него, е доказателство, че Той не държеше на традиционната роля на жените да бъдат затворени в дома си. Той уважаваше тяхното право да взимат решения, извън своя дом. Само този пример показва колко се е отдалечило традиционното учение за жените от посланието на Иисус. Авторите на Евангелията ни разказват, че Иисус се е отнасял персонално и към други жени, както например жената на кладенеца (Йоан 4:4-26), или Мария и Марта (Лука 10:38-42), както Мария Магдалена (Матей 27 :55-56) и много други жени, които следваха Иисус от Галилея, като Му служеха (Матей 27:55). НИКОГА ние не виждаме Иисус да казва на тези жени да се подчиняват на мъжете. Вместо това, очевидно Той е бил свързан с тях на същото ниво, както е правил и с мъжете. Той позволяваше на жените да направят своя избор и да определят своите собствени приоритети. Светия Дух продължава да ни учи на тези истини, които Иисус поучаваше. Той продължава да не ни учи и на неща, които Иисус не е поучавал! Това е важно, защото Светият Дух е всичко за нас, така както, ако Иисус би бил тук в плът. Сега, когато Светият Дух живее в нас, Той продължава да ни учи на това, което Иисус поучаваше и не поучаваше. Понеже църквата, в по-голямата си част, не е следвала Иисусовото поучение по този въпрос, често е създавала нездравословно напрежение сред Божиите жени. Църквата ни учи едно нещо, а Светия Дух, друго. Този конфликт причинява емоционални проблеми като депресия, гняв и безсилие, както и поведение на агресия, пасивност или манипулиране в отношенията. Добрата новина е, че като научаваме истината от Библията, в съзнанието ни се потвърждава това, което Светия Дух ни говори през цялото време в сърцата ни. Тази истина не потвърждава това, което обикновено се учи в църквата! Това е така защото Словото и Духът на Бога са в съгласие! И така, когато прегръщаме истината, конфликтът вътре в нас стихва. Един чудесен мир изпълва цялото ни същество! Истината ни прави цялостни! Тя ни освобождава! Тази непрестанна работа на Иисус, чрез Светия Дух в полза на жените, свидетелства в Новия Завет, в Ранната Църква и в църковната история. Това е особено очевидно във времена на съживление- времена, когато Господ разчупва и разрушава човешката култура и църковна традиция по Неговия начин. В такива времена, Божият Дух винаги издига жени с цел равенство с мъжете до степен, до която културата би се променила от съживлението и би се приспособила според действащите Божии пътища. Нашата цел, като посветени вярващи в Иисус Христос е, че трябва да се оставим Той да ни научи в тази жизнено важна област. Заради добрата вест и ученичеството, заради нараняването на хора навсякъде, е важно да изберем истината - тази, която Иисус учи за жените. Моята молитва за теб, читателю, е молитвата на Давид в (Псалм 119:17-19): * 17ст. Показвай щедрост на слугата Си, за да живея; и ще пазя Словото Ти. * 18 ст. Отвори очите ми, за да мога да видя чудесните неща в Твоя закон. * 19 ст. Пришълец съм на тази земя; не скривай от мен заповедите Си.

10 НЕЩА, КОИТО ИИСУС ПОУЧАВА ЗА ЖЕНИТЕ И НЯКОЛКО НЕЩА, КОИТО ТОЙ НЕ ПОУЧАВА Сузан Хаятт

Пс.67:2 Публикувано от Християнски женски исторически проект и Зала на славата * отпечатано от Издателство ”Хаятт” * 2009 г. ДЕСЕТ НЕЩА, КОИТО ИИСУС ПОУЧАВА ЗА ЖЕНИТЕ И НЯКОЛКО НЕЩА, КОИТО НЕ ПОУЧАВА От Сузан Хаятт 2009 Международно Служение Хаят ВСИЧКИ ПРАВА ЗАПАЗЕНИ Издадено от Християнски женски исторически проект и Зала на славата Отпечатано от Издателство Хаятт и Международно служение Хаятт За контакт: Drs. Eddie & Susan Hyatt DrEddieHyatt@gmail.com or DrSueHyatt@live.com. Web Site: www.icwhp.org Mailing Address P. O. Box 3877 Grapevine, TX 76099-3877 Ако не е отбелязано, всички цитати са взети от Нова Международна Версия на БИБЛИЯТА Авторско право*1973,1978,1984 от Международно Библейско Дружество Първо издание в Великобритания 1979 Включително езикова редакция 1995,1996 Използвано с разрешение на Holdder* Stoughton и членове на Holdder Head-line Group. Всички права са запазени. Дизайн: Сузан Хаятт С ъ д ъ р ж а н и е Увод Изненадани от Иисус……………….…………………………………………….4 Това, което Иисус ни поучава: №1 Мъжете и жените са равностойни …………………………………………8 Това, което Иисус ни поучава: № 2 Жените не са собственост………………………………………………………12 Това, което Иисус ни поучава: № 3 Жените са по важни, отколкото религията………………………….14 Това, което Иисус ни поучава: № 4 Жените са равни партньори в брака…………………………………… 16 Това, което Исус ни поучава: № 5 Жените имат еднакъв авторитет в служението……………………19 Това, което Иисус ни поучава: № 6 Жените могат да представляват Бога…………………………………….22 Това, което Иисус ни поучава: № 7 Жените са равни в Божиите семейни ценности………………….. 25 Това, което Иисус ни поучава: № 8 Жените не са ограничени в кухнята…………………………………….. 28 Това, което Иисус ни поучава: № 9 Жените не се оценяват според отглеждането на деца……….. 30 Това, което Иисус ни поучава: №10 Жените могат да бъдат апостоли…………………………………………….32 Относно авторката…………………………………………………………………….36 Източници…………………………………………………………………………………..37

About the Author

Susan Stubbs Hyatt (b. 1946) is a church historian, Bible scholar,ordained minister (1983), and educator. A Canadian residing in Tulsa, Oklahoma, she is founding coordinator of the Int’l Christian Women’s History Project and Hall of Fame (www.icwhp.org), an undertaking that provides education, resources, relationships, leadership training, and ministry opportunities. She is also founding coordinator of the Christian Historical Society of Canada (2009). She earned a Doctor of Ministry degree from Regent University (2000), two MAs with honors from Oral Roberts University (1989 & 1994), a BA summa cum laude from Southwestern University (1987), and she graduated with honors from the University of New Brunswick Teachers College (1966), and from Christ for the Nations Institute (1976). She also did post-graduate studies at the Center for Advanced Theological Studies, Fuller Theological Seminary (1994-95). She is also a certified Life Skills Coach (1971). Susan’s audience consists mainly of those called to teach others also (2 Tim. 2:2). She writes, publishes, and teaches. In 2001, she represented American Pentecostal women at the Colloque Femmes et Religions (2001) in Brussels. She wrote ‚Spirit-Filled Women‛ in The Century of the Holy Spirit, (pub. by Thomas Nelson) and edited by Vinson Synan. She contributed to the Encyclopedia of Christian Civilization (2008), writing about women in ministry. Susan and her husband, Dr. Eddie L. Hyatt, are equal partners in ministry and marriage. They have planted churches, founded Bible schools, and ministered internationally. They are co-founders of Hyatt Int’l Ministries, Hyatt Int’l Bible Institute, and Hyatt Press. Their purpose is to promote spiritual awakening and biblical thinking among the nations, in order that God’s ways may be known to and through His people (Ps. 67:1-2). How to Contact Eddie & Susan Hyatt Mailing Address: 9933 S. 108th East Ave., Tulsa, OK 74133 Email: drsuehyatt@aol.com and eddiehyatt@aol.com Available Free Online * 20 Lesson Course THE SPIRIT, THE BIBLE & WOMEN To Access the Course, Go To http://www.icwhp.org/sbw.html TEXTBOOK & MANUAL can be purchased separately for $15 each. VISIT WWW.ICWHP.ORG * To learn about the Int’l Christian Women’s Studies Program * To access more resources, including books and free articles * To visit the online version of the Int’l Christian Women’s Hall of Fame RESOURCES BY EDDIE L. HYATT For Books, Articles, and Free Video Teaching by Eddie Go to www.EddieHyatt.com

WOMEN CAN BE APOSTLES.

A recent trend has been for some parts of the church to allow women to minister publicly, while at the same time, not allowing them to occupy positions of spiritual or ecclesiastical authority. These groups have usually experienced a degree of revival, meaning that the Holy Spirit has broken in. At such times of visitation, we tend to assume that the Holy Spirit comes to confirm what we believe. According to Jesus, however, the Spirit comes to change us and to guide us into all truth (Jn. 16:13). One of these changes always involves elevating women to equality with men to the extent the culture will allow. In most cases, women find a public voice—because that is God’s will. When evidence of the Spirit’s manifest presence diminishes in these groups, however, human government replaces the leadership of the Spirit. Normally, male rulership is firmly reestablished, all but erasing the elevation of women toward equality that was implemented by the activity of the Holy Spirit. Women may retain a public voice, but little or no authority. In this popular, contemporary form of church government, the five-fold ministry (Eph. 4:11) seems to be the model of choice. In this structure, apostleship is considered the most authoritative of the ‚offices.‛ This, coupled with the idea of man as head or ruler, means women are kept under control. At least three problems appear in this approach. 1. Apostle. The New Testament meaning for the Greek word translated apostle is simply ‚a sent one.‛ It carries no sense of authority over people (1 Cor. 4:6-13). 2. Office. Nowhere in the original language of the New Testament is the word ‚office‛ or the idea of ‚ministry office‛ found, even though some translators opted to insert it (e.g., 1 Tim. 3:1). Words such as apostle, pastor, prophet, bishop, and so on, refer to function and responsibility, rather than to an office or a position of power. 3. Five-Fold Ministry. The idea of ‚five-fold ministry‛ is not necessarily a model for church government. In fact, neither Jesus nor Paul gives us a standardized list of ministries and gifts, or a church structure. Ephesians 4:11-12 is the only place that the ‚five-fold ministry‛ is found, and since it is not wise to build a doctrine on only one passage of Scripture, we should be careful not to ascribe too much weight to this form. Despite these issues, in this new apostolic movement, women are permitted and encouraged to minister. This is enough to make many women feel good after having to deal so long with the doctrine of ‚Woman, be silent!‛ Some men in leadership have found this idea beneficial, too, because giving women this coveted freedom to prophesy, preach, and teach publicly has been a means for them to grow their ministries. In fact, ministries that allow women a public voice tend to flourish. On the other hand, women are not allowed to function in the highest ‚office‛ advocated in this sort of church structure. This indicates, first of all, that it is hierarchical, a form that neither Jesus nor Paul advocated. It indicates, as well, that it is patriarchal; that is, men rule; women serve—as teachers, preachers, and so on, but not in the ruling ‚office of apostle.‛ It is all terribly off course, biblically speaking. With that said, we do need to look at an apostle, in the true, New Testament sense. And this apostle was a woman—Mary Magdalene—who happened to be the first apostle commissioned by the Risen Christ (Jn. 10:10-18; Mt. 28:1-10). It is an acknowledged fact that the women were the last ones to leave the cross and the first ones to arrive at the tomb. When Mary Magdalene visited the tomb early on Resurrection morning and found it empty, she went immediately to tell the others that Jesus’ body was missing. They all hastened to the scene, but they did not grasp the significance of the empty tomb because they still did not understand from Scripture that Jesus had to rise from the dead (Jn. 20:9). So they left, but Mary lingered. It was then that Jesus appeared to her and said, ‚Go and tell my brothers….‛ This appearance and commissioning are significant. The Gospel writers explicitly note that it was Mary Magdalene to whom Jesus appeared first. The importance that the Gospel writers attach to this fact indicates that it was not an accidental occurrence. It was something that Jesus did on purpose so as to demonstrate God’s perspective on women. All along, He had tried to get this across, but this was the final blow to their traditional mindsets. In appearing first to Mary Magdalene, Jesus was making a very important statement that the disciples had not previously fully understood. Go and tell defines the commission. Since the New Testament word apostle literally means ‚one who is sent,‛ Mary was actually receiving the first apostolic commission from the Risen Lord to be the first to proclaim the greatest fact in history, the Resurrection. Go and tell My brethren defines the people to whom Jesus was sending her. He was sending her to men. He was not sending her to other women! In other words, her commission was not to a ‚women’s ministry,‛ as is so often the restriction placed on women today. As a result, Mary has been referred to as ‚the apostle to the apostles.‛ The idea of a woman testifying to men was revolutionary because, in both Roman and Jewish courts of law, the testimony of a woman was not permitted as evidence. By appearing first to Mary Magdalene and by sending her to the men, Jesus was cutting through remnants of prejudice yet remaining in His male disciples toward His female disciples. No doubt, He was also teaching the women something revolutionary about their responsibility and status in God’s plan. A new day had dawned. Jesus was alive, victorious over sin, and no longer restricted to the social expectations and restrictions of human culture. In three short years, He had walked among God’s Chosen People, teaching them so much about the values of Heaven. Now, it was their turn to pick up the torch, to hold forth the Word of Life (Phil. 2:16). And now it is my turn—and yours! Whatever He says to you, do it! (Remember Jn. 2:5?) The Risen Lord is calling us today—men and women alike—to live according to His values in every area of life, and to do our small part in His big plan, carrying out the Great Commission, teaching them to observe ALL that He has commanded (Mt. 28:19-20 NKJV). May He find us faithful.

WOMEN ARE NOT MEASURED BY CHILD-BEARING.

Jesus’ radical teaching about womanhood continues! It makes a person wonder what many religious folks would do if Jesus showed up today! (Perhaps He does and we crucify Him all over again, so to speak.) His attitude in Luke 11:27-28 might be one of the most difficult for religious people to grasp. Jesus was normally proactive in His teaching. He used events and situations to teach truth, so we seldom see Him reacting. But when He did teach by reaction, we see something of how angry God is at sin! This is one of those times! One day a woman complimented Jesus by referring to how happy His mother must have been to have given birth to such a wonderful son. She simply said, ‚Blessed is the womb that bore You, and the breasts which nursed You!‛ This woman meant no harm, but Jesus rebuked her, and His rebuke was not gentle! Rather, the word choice and word order in the Greek text indicate that His rebuke was sharp and severe! Jesus seems to have been deeply troubled by the woman’s reference to woman in purely reproductive terms. This prompts one male scholar to remark, ‚Jesus clearly felt it necessary to reject the ‘babymachine’ image of women.‛ Childbearing is a wonderful thing! But Jesus was teaching that childbearing is not to be worshipped. It is not to be the standard by which a woman’s life is to be measured. He seemed to be concerned that women did not see themselves as God sees them. And He seems to take every opportunity to change their thinking. This is interesting to me because of an experience I had in an African nation in 1983. On this mission, we were being hosted by our African sisters, with each woman in our group being paired with a woman in the host group. Immediately, in an effort to get acquainted, my hostess asked me if I were married, to which I replied yes. With this, she was comfortable! Her next question was whether or not I yet had children, to which I replied no. With this, she was visibly uncomfortable! She essentially shut down. At the time, I didn’t know that, for these women, being married and having children were, by far, the main things in life. It was the sole reason for their existence. It was what defined the women. It was their measuring stick of success. Childbearing was the one thing that removed shame and vindicated them as women! Had I realized this, I’m sure I could have been more accommodating—somehow! Yet, even if I had been able to mend the communication breakdown, I’m not sure that this dear woman could have overcome her own limitation in order to continue the conversation. A sidebar to this story is that the main purpose of the mission was to teach women the Jesus lifestyle, including His message of their equality with men!

WOMEN ARE NOT CONFINED TO THE KITCHEN.

Yes! Jesus was indeed radical in His teachings—and in His teaching about womanhood! We see this again when He visits the home of Mary and Martha (Luke 10:38-42). In this visit, He really upsets things. He praises Mary for being His disciple and sitting at His feet while He teaches her the Scriptures, a thing prohibited by the oral law. At the same time, He seems to withhold praise from Martha who is busy doing what needs to be done, and in this case, we could say, she was busy doing ‚women’s work.‛ It has been pointed out by scholars that Jesus’ was showing respect for Mary, first as a person. He was not relating to her on the basis of gender. In relating to her as a person, He was highlighting her ability to choose how she would spend her time,rather than being controlled by the expectations attached to a socially-determined, female role. He allowed her to set her own priorities in life. Her choice was to ‚sit at Jesus’ feet,‛ an expression meaning that she was a student or disciple. This expression is used by Paul to say he had been a disciple of Gamaliel (Acts 22:3). This discipleship status was a privilege that only men were allowed, yet here was Mary, sitting and learning ‚theology.‛ And Jesus encouraged her in this! He even commended her, saying, she had chosen the better part. (Someone has suggested that perhaps this made Him a greater sinner or lawbreaker than Mary.) On the other hand, Jesus did not commend Martha for faithfully fulfilling the social expectations and obvious needs of her guests. She was properly submissive to expectations of culture, but Jesus did not side with her in her choice. In fact, when Martha complained, He said,‚Mary has chosen what is better, and it will not be taken away from her‛ (v. 42). Jesus did not condemn Martha, but He did highlight that Mary’s choice was more in line with the Heart of God. His response in this situation seems to coincide with His admonition to seek first God’s priorities, ways and means, and then all of life would line up with God’s highest and best (author’s loose paraphrase of Mt. 6:33). How many women have opted to be ‚good Christians‛ by doing what they have learned is their role as women? Women, like men, are to sit at Jesus’ feet and simply let Him unfold their lives like beautiful flowers or mighty oaks. But how many faithful Marthas are sad, unfulfilled, disillusioned and codependant? The answer? Sit at Jesus’ feet. Men, too, come under heaviness by conforming to the expectations of culture and religion. And Jesus’ call goes out to all who are thus burdened by religion, ‚Come to Me … and you will find rest for your souls…. (Mt. 11:28-30). Sit at My feet! There is nothing wrong with mundane work! Some people enjoy the kitchen! What is wrong is to impose roles, jobs, and obligations based on gender, rather than to allow relationship with Jesus to determine how, when, and where a person’s God-given gifts are to function and fit into His scheme of things.

WOMEN ARE EQUAL IN GOD’S FAMILY VALUES

Much is said, especially in religious circles, about family values, and family is certainly of utmost importance. Caution is needed, however, because we can easily promote the values of our religion instead of the values of Heaven. Luke 8:19-21 provides a window into God’s Family Values to help us with this. 19 Now Jesus’ mother and brothers came to see him, but they were not able to get near him because of the crowd. 20 Someone told him, ‚Your mother and brothers are standing outside,wanting to see you.‛ 21 He replied, ‚My mother and brothers are those who hear God’s word and put it into practice.‛ When the messenger notifies Jesus that His mother and brothers are waiting to see Him, Jesus’ response is very interesting.It must have shocked the messenger! He or she must have wondered how He could ignore His mother and brothers. But Jesus was a teacher, and He was using something that the people understood to teach them something they needed to learn. He seemed to do this a lot! He would catch people at a moment they least expected and rattle their thinking to help them change their thinking about God and His ways. In this case, Jesus wanted to help the people see that what creates intimate relationship with Him is one thing only: hearing God’s word and putting it into practice. It is not by any other means. Who had greater right to intimacy with Jesus than His mother and brothers? Yet He is saying that this privilege belongs to those hearing God’s word and putting it into practice. He is saying to the people listening, ‚You understand the close relationship my mother and brothers have with me. You can have that, too, because intimacy with me is not based on flesh and blood. It is based on hearing God’s word and putting it into practice. ‛ Jesus really cuts to the chase. He doesn’t have to teach them how not to have intimacy with Him. For example, at this point, He doesn’t warn them not to pray as the pagans do. He doesn’t caution them about not to try to find intimacy with Him through religious methods. He simply says that the one way to have an intimate, mother/sibling quality of relationship with Him is by hearing God’s word and putting it into practice. In this passage, Jesus not only uses our natural understanding of family to help change our thinking; He also disrupts the normal definition of family somewhat through His questioning of what it is to be His ‚mother‛ and ‚brother.‛ This is a good thing in that it blurs the social expectations and restrictions imposed by the roles defined by words like ‚mother‛ and ‚brother. ‛ He says that real motherhood and real brotherhood—the highest quality ‚family‛ relationships—come from Him and are not defined by social expectations of roles found in human culture. Society is not to define what we do and when, why, and how we do it. His word is to do that. We must let Him define our roles in this life because He has expectations and jobs for us that differ from or exceed those placed on us by our culture, our family, and our religion. Jesus Himself experienced this in Nazareth, where people had social expectations and restrictions for Him based on His role as a carpenter, a son, and a local boy with brothers and sisters (Mk. 6:3).As a result, He could do no mighty works there (Mk. 6:5). This is the restricting power of socially defined roles, and it is a power that Jesus wants to break. Can we grasp this? Finally, in this passage, it must be noted that Jesus is not dishonoring or diminishing family! Instead, He is highlighting a principle that supersedes natural family ties and socially governed roles. He is using family as a picture that we already have to show us a picture of God and God’s way of looking at relationship. In God’s system, it seems that roles as we understand them are replaced by relationship with Him through His Word. This is the one defining relationship that preempts all others. This—not socially-imposed roles with implicit expectations—is what is to define our lives as His people. We are to let God define us, and that happens through hearing God’s word and putting it into practice. In most societies, including Christian circles, the female mandate is to function exclusively—or almost so—in the prescribed wife and child-bearing roles. Adherence to this mandate carries with it honor and recognition, but it is all within something called ‚woman’s place,‛ which is lower on the social ladder than the man’s place. For example, Medieval society saw women’s proper roles as being that of ‚wombs and workers. And in England, King James established the model of the home as a little kingdom, with the man as king, even as he was King of the nation. He also defined the home as a little church, with the man as the high priest and head of the home, even as he was the spiritual head of the church in England. ‛ Unfortunately,these concepts have crowded out what Jesus taught and have become the paradigm of family values promoted by the church. Jesus is telling us that as we seek to connect with Him, the governing priority is always and only to be hearing and putting into practice the Word of God. In all of this, He is not diminishing the need to show respect to mothers and brothers. Instead, He is saying that the honor due family members is the honor we are to extend to every person. God is no respecter of persons, and we are to treat others as He would treat them. God’s Family Values. What an awesome idea!

WOMEN CAN REPRESENT GOD.

Jesus referred to God as Abba (Mk. 14:36). This was an Aramaic expression a child would use to refer to his or her father. It was an endearing expression, similar to ‚Daddy‛ or ‚Papa.‛ The point of Jesus’ use of this word was that He knew God as the personal and trustworthy One He could count on—as should be the case with an earthly father. Jesus’ use of the expression could not have been based on gender because God is spirit and therefore transcends gender. Jesus did not limit His communication about what God is like to this male metaphor; He also used female illustrations to help us understand God. In doing this, He was in harmony with the Old Testament, where God, at times, is referred to in feminine imagery. In Isaiah 66:13, for example, God says to Israel, As a mother comforts her child, so I will comfort you. (See also: Gen. 17:1; Job 38:28-29; Is. 42:14; Is. 46:3-4; Is. 49:15.) We know of two occasions in which Jesus used feminine metaphors to help us understand the nature of God. In the first instance, found in Matthew 23:37, Jesus compares His desire to protect and care for Jerusalem with the protective instincts of a mother hen spreading her wings over her brood. (Is it possible that the protective instinct is, in fact, a characteristic of God that resides within people—both men and women? Is it possible that it is not a trait attributable only to men?) In the second instance, found in Luke 15:8-10, Jesus tells a parable about a woman who found a lost coin. In the parable, He uses the image of a woman to portray God. It has been suggested by scholars that Jesus did this on purpose to counter the sexist attitudes of the scribes and Pharisees. These references to God in feminine terms are important for a couple of reasons. First, traditional theology has inaccurately taught that God is portrayed only in male terms and so only men can represent God. The traditional belief has been that only the male reflects the full image of God—God, being male, in their estimation. Secondly, the picture of God as male has tended to give men a sense of priority, power and privilege. At the same time, it has tended to minister a sense of secondary value to women. As my young friend, Irena, in Bulgaria said to me, ‚This is new about women for me. We have been told that women are second.‛ Since the idea of God as father is so deeply embedded in our minds, we should consider it further. Father is a metaphor. A metaphor is a communication tool used to compare two or more unlike things that have one thing in common. It is a useful tool, but it has important limits that must be remembered always. For example, how would you describe a snowflake to someone who had never seen snow? You would have to say it is like this, or like that, but it isn’t completely like this or that. And God is more difficult to describe than a snowflake! The metaphor of God as father, especially in a male-ruled society,was helpful to God’s people because it helped show the stark difference between the true God and the gods of the heathen.The people of Israel understood that their God was personal, predictable, reliable, and loving. This was opposite to the pagan gods, who were impersonal, unpredictable, capricious, and demanding. As a good, earthly father gives to his children, so God is a Giver, Protector, Provider, and so on. The pagan gods, on the other hand, were takers who instilled only fear and who required constant sacrifice to appease their demands. The God of Israel is consistently good, much like a father is expected to be. Yet He is much more than any earthly parent could ever be. When we see God only as father, we tend to limit God to the idea of fatherhood. He is so much more than that, and He is so much more than we can imagine. He is God. A good discussion about this is found in J. B. Phillips book, Your God Is Too Small. Another very important point to remember is that we are not to make God in our image, regardless of the gender issue. We are to remember that both men and women are made in the image of God; God is not made in our image. God warned the Children of Israel not to create any image, male or female, as a likeness of God (Deut. 4:15-16). You saw no form of any kind the day the LORD spoke to you at Horeb out of fire. Therefore watch yourselves very carefully so you do not become corrupt and make for yourselves an idol, an image of any shape, whether formed like a man or a woman… . Although we may not be guilty of making a physical image of God, is it possible that we have made mental images of God that, in most cases, are male? There is no valid reason to suggest that women cannot represent God. God is neither male nor female and transcends gender. Yet we, as men and women, have equal responsibility, with equal authority, to represent God—to testify to and extend His Life and values. It is our mandate.