Десетте най-чести клопки на Сатана срещу християните

I. Да накара християните да се опитват да спечелят одобрението на Бог Отец чрез постижения, а не по благодат

Словото ни учи, че сме спасени по благодат чрез вяра и сме обичани и приети в Него чрез Христос (Ефесяни 2:8-9; 1:6). Когато паднем в капана на постиженията, опитвайки се да се приближим към Бог със собствени усилия и дела, вместо с Неговата благодат, изявена в заместителната смърт, погребение и възкресение на Исус, ние анулираме Божията благодат в живота си (Галатяни 2:21). Нашата греховна човешка природа копнее за внимание и иска да се хвали и изтъква с постиженията си (Римляни 3:27-28). Сатана идва като светъл ангел в религиозни одежди, карайки вярващия да изпитва вина, която носи скръб без изкупителна надежда. Това кара християните да се отдалечат от Бог и още повече да отстъпят от вярата си.

II. Да накара християните да изпитват осъждение, вместо изобличение, когато съгрешат
Библията ни учи, че всички съгрешиха (Римляни 3:23). Дори след спасението си в Христос, ние продължаваме да съгрешаваме (Йоан 1:8-9). Сатана особено много обича да лъже новоповярвалите, наблягайки на вината без благодат – закон без любов, което отдалечава вярващите от Бог и ги кара да се себеосъждат.
Осъждението никога не идва от Бог. Вината ни води към съжаление, а изобличението води до искрено покаяние, което Бог приема (2 Коринтяни 7:10; Притчи 28:13).

III. Да накара християните да правят компромиси и да имат половинчато посвещение
Сатана знае, че Исус строго смъмри Лаодикийската църква (Откровение 3:14-16), защото беше с единия крак в света, а с другия – с Бог. В този пасаж от Откровение виждаме, че Бог казва, че ще избълва от устата Си онези, които служат наполовина на Христос и наполовина на света.
Бог не споделя славата Си с никого (Исая 42:8). Той е ревнив Бог (Изход 20:5). Исус казва, че не можем едновременно да служим на двама господари (Матей 6:24).
Сатана знае, че няма да успее да накара повечето християни да отстъпят от вярата си или да се отрекат от Христос, затова той ги подмамва да си мислят, че могат да минат с някакво минимално посвещение към Христос, което ще им е достатъчно да се доберат до небето и същевременно да допуснат достатъчно от света в себе си, за да се наслаждават на удоволствията на греха.
Понякога е по-трудно да бъдат достигнати тези вярващи и те са затънали в повече заблуда, отколкото онези, които напълно са отстъпили от вярата и знаят, че имат нужда от небесна благодат и намеса в живота си.


IV. Да убеди християните да не почитат Господния ден
В Исая 58:13-14 се казва колко неугодно в Божиите очи е да вършим своите си неща в неделния ден. От възкресението на Христос насам църквата се е събирала в Господния ден (Откровение 1:10; 1 Коринтяни 16:2), за да чуе какво говори Духът към църквата (Откровение 2:28).
Сатана знае, че ако вярващите редовно пропускат неделната служба, те няма да бъдат в синхрон със своите локални църкви и няма да могат да проходят в пълнотата на съдбата си от Бог. Вярващите постоянно са изкушавани да ходят на спортни събития или на семейни мероприятия в неделния ден. Всяка неделя около една трета от църквата липсва на службата.
Сатана печели победа в живота на вярващи, които не поставят сред най-високите си приоритети общото събрание на църквата.
Например, само 120-те, които присъстваха физически в Горницата бяха изпълнени със Святия Дух (Деяния 2:1-4). Това оборва аргументите на онези, които вярват, че ходенето на неделната служба е по избор и не е толкова важно за Бог.

V. Да накара християните да идват при Бог само с молитви и искания, вместо да се наслаждават в присъствието Му през целия ден
Най-голямата титла, която вярващият някога може да получи, е да се нарече приятел на Бог (Йоан 15:15). Твърде често християните идват при Бог само с молитви и молби, които може и да включват ходатайство, но не винаги включват изграждане на приятелство с Бог чрез общуване с Него. В резултат на това, вярващите не порастват в познанието си на Бог и не приемат сърцето Му за онези, за които се молят.
Общуването с Бог чрез човешкия ни дух ни дава способност постоянно да се наслаждаваме на Божието присъствие в нашите души, без значение дали сме заети да вършим и други неща, освен духовните. Вярващите трябва да се научат да са в компанията на Господ и да се наслаждават на Неговото присъствие, за да може постоянно да “растат в благодатта и познанието на нашия Господ и Спасител Исус Христос” (2 Петър 3:18)

VI. Да накара християните да търсят благословенията повече отколкото Онзи, който ги дава
Да служиш на Бог, поставяйки условия, е сигурен начин да отпаднеш от вярата. В Марк 4-та глава (притчата за сеяча и семето) Исус говори за вярващи, които действат по този начин, имайки предвид хората, които се отклоняват от Бог, когато дойде изпитание (нещата не стават по техния начин) и поради желанията си за други неща (което представлява търсене на благословението повече, отколкото на оня, който го дава).
Точно обратното, Псалм 37:4 ни учи, че ако се наслаждаваме в Господа, Той със сигурност, ще ни даде желанието на сърцето ни!
Дяволът мами вярващите като ги кара да си мислят, че ако отклонят очите си от Господа и ги поставят върху нещата, които искат, тогава ще ги получат. Но Словото ни учи точно обратното: че ако поставим Божието царство на първо място, всичко от което се нуждаем, ще ни бъде дадено (Матей 6:33).

VII. Да накара християните да преследват целите без болка
Когато дяволът предложи на Исус незабавно да Му даде всички царства на света (Матей 4:8-10), той Го изкушаваше да получи силата и властта над народите (както е пророкувано в Псалм 2:8-12), без първо да мине през кръста и страданието (както е пророкувано в Исая 53:10-11).
Макар това да беше пряк път (който щеше да даде на Исус власт над народите), в същото време щеше да обрече човечеството на вечно погубление, тъй като светът нямаше да получи изкупление на греховете си. Бог е съчетал властта на Земята с проблеми и болка, за да може само онези, които са готови да понесат болка и да се сблъскат с трудни обстоятелства в процеса на придобиването на зрялост, да са подготвени и достатъчно благонадеждни, Той да им повери силата и властта Си.

VIII. Да накара християните да бягат от духовната власт и да й се противопоставят
Много хора в църквата са толкова емоционално осакатени поради рани, нанесени от родителите им, че нямат здравословен възглед за властите в живота си.
Когато някой дойде при Христос, тези емоционални проблеми не си тръгват автоматично. Ако някой тенденциозно не ни посочи тези проблемни области и не ни помогне, да се покаем от недоверието си към хора в позиция на власт, за повечето хора с такива рани, ще бъде много трудно да приемат корекция от някой духовен авторитет.
Сатана дори ще посади в умовете на християните семена за прехвърляне на вината (обвиняване на другите за техните собствени провали и избягване на поемането на лична отговорност), когато техният пастор проповядва послание за корекция поради грях или когато някой духовен авторитет трябва да ги коригира лично. Някои се ядосват и дори напускат църквата.
Забелязал съм, че много вярващи се местят от църква в църква и постигат малък растеж, защото бягат в момента, в който лидерството се опита да ги направи ученици и да им потърси отговорност за личния им растеж.

IX. Да накара християните да си мислят, че могат да изпълнят Божията цел за живота си без да се посветят на локална църква.
Повечето християни в Америка притежават индивидуалистичен, западноориентиран възглед за целта на живота и съдбата си, противоположен на библейския възглед за цел, постигната в рамките на общност.
В Стария завет Бог наказваше хората Си, като ги извеждаше извън стана на израилтяните. Хората, попаднали в тази ситуация не можели да се приближат при Бог и да Му служат (Числа 12:14-15).
В наши дни Сатана изкушава милиони християни тенденциозно да поставят себе си извън общността, поради заблудата, че могат просто да си четат Библията и да се молят индивидуално и така да изпълнят целта си в Божието царство.
Човек никога няма да може да разбере ума на Господа, ако не стане част от общността на Неговите последователи. Исус каза, че дяволът няма да надделее над Неговата църква (Матей 16:18-19); Яков призовава църквата като цяло да се съпротивлява на дявола (Яков 4:7); Божието всеоръжие е такова, че само цяла локална църква може да го облече, тъй като увещанието завършва с призив към вярващите да се молят постоянно за всичките светии, нещо, което един отделен човек никога не би могъл да изпълни (Ефесяни 6:18); 1 Коринтяни 12-та глава ни учи, че когато дойдем при Христос, ние се кръщаваме в Неговото тяло (1 Коринтяни 12:12-13) и се нуждаем всички членове на тялото да работят във взаимодействие с цел всяка отделна част да служи ефективно на Него
(1 Коринтяни 12:12-30).
В светлината на всичко това, чудно ли е, че дяволът се опитва да изкара хората от локалните църкви и да им втълпи идеята, че могат да се опитват да побеждават царството на тъмнината сами?

X. Да накара християните да основат живота си върху субективни чувства, вместо върху Божието слово
Чувствата и емоциите на човека са голям дар от Господ, за да можем да усещаме какво става във вътрешния ни човек. Макар да ни помагат да разберем какво се случва вътре в нас и да не са за пренебрегване, все пак Словото ни заповядва да живеем с всяко слово, което излиза от устата на Бог (Матей 4:4) и да пленим въображението си и мислите си, които се издигат против познанието на Христос (2 Коринтяни 10:3-5).
Макар че нашите чувства са ценни, понякога те създават у нас впечатления и подтици, които са против истината на Божието слово. Нашите чувства ни казват какво ние като човешки същества искаме да направим и какво чувстваме, но Божието слово ни казва,
кое е ценно за Бог и как Той иска да мислим, чувстваме и живеем.
Знаейки това, Сатана се опитва да накара вярващите да насочат мислите си върху начина, по който се чувстват, да станат себецентрирани, страхливи, депресирани и неспособни на нормални взаимоотношения, вместо да стоят над нещата и да насочват умовете си към Христос
(Колосяни 3:1-4) и да Го направят център на живота си.



От д-р Джоузеф Матера

Вътрешен глас

Казвам истината в Христа, не лъжа, и съвестта ми свидетелствува с мене в Светия Дух. /РИМЛЯНИ 9:1/

На първо място Святият Дух ни води чрез вътрешното свидетелство, на второ място чрез вътрешния глас. Вътрешният човек има глас също като външния. Ние наричаме гласа на вътрешния човек “съвест”. Понякога тя е наричана също интуиция, вътрешно чувство или “тих, тънък глас”. Това не е Божият глас, който
ни говори, защото когато Святият Дух говори, гласът му е по- авторитетен. Тихият, тънък глас е гласът на нашия дух. Разбира се, духът ни получава информацията от Святия Дух, Който живее в нас. Например, на 19 юли описах, как сякаш “сирена” прозвуча вътре в мен, когато влязах в сградата, обявена за продажба в Тулса. Вътре в себе си знаех - точно това е! Но не исках да се вслушам. Когато по-късно жена ми ме попита, аз казах: “Не, ще останем там, където сме.” През тази нощ не можах да заспя. Съвестта ми беше наранена. Духът ми знаеше, че не го бях послушал. Тогава аз казах: “Господи, по човешки, аз не желая да се преместя в Тулса. Но ако е това, което Ти искаш, аз не искам да Ти преча.”
Внезапно този тих, тънък глас вътре в мен каза: “Аз ще ти дам тази сграда. Ти ме послуша.” И Бог просто го направи!

Изповед: Аз слушам гласа на духа си и му се подчинявам.

Където е Той

Исус в отговор му рече: Ако Ме люби някой, ще пази учението Ми; и
Отец Ми ще го възлюби, и Ние ще дойдем при него и ще направим обиталище у него.
- ЙОАН 14:23


Исус започва поучението си в Йоан 14, говорейки за Святия Дух, Който
ни се дава: Исус и Отец, в личността на Святия Дух, идват да обитават
в нас.
В момента Исус с възкръснало тяло седи буквално отдясно на Отец.
Все пак Библията говори за Христос в нас, надеждата на славата.
Виждаш ли, Святият Дух в нас е причината, поради която Христос е в
нас.
Святият Дух каза чрез Павел: “Не знаете ли, че сте храм на Бога, и че
Божият Дух живее във вас?” (І Коринт. 3:16)
А в ІІ Коринтяни 6:16 четем: “Защото ние сме храм на живия Бог,
както рече Бог: "Ще се заселя между тях и между тях ще ходя; и ще
им бъда Бог, и те ще Ми бъдат люде".
Все още не сме проникнали в дълбочината на това изказване: Бог
обитава в нас!
Следователно, ако Бог обитава в нас, това е мястото, където Бог ни
говори - там, където е Той - в сърцата или духовете ни. Бог разговаря с
нас чрез духовете ни. Духът ни улавя това, което е от Святия Дух и го
предава на ума ни чрез вътрешна интуиция или вътрешно свидетелство.

Изповед: (Направи своя изповед Йоан 14:23, І Коринтяни 3:16 и ІІ Коринтяни 6:16.)

Научи се да слушаш

А когато дойде онзи, Духът на истината, ще ви упътва на всяка
истина; защото няма да говори от себе си, но каквото чуе, това ще
говори, и ще ви извести за идните неща.
- ЙОАН 16:13

Един мой приятел пастор беше претърпял три сериозни
автопроизшествия през последните десет години, при които бяха
загинали хора. Съпругата му едва останала жива, а той бил сериозно
ранен. И двамата били изцелени чрез ръката на Бога. Когато ме чу да
проповядвам, че човек трябва да се вслушва в духа си, във вътрешното
свидетелство, той каза: “Брат Хеген, всеки един от тези инциденти
можеше да бъде предотвратен, ако бях послушал вътрешната си
интуиция.”
Някои хора ще кажат: “ Не знам защо се случват подобни инциденти на
един добър християнин. Той е проповедник.”
Да, но е трябвало да се научи да слуша духа си точно така, както и ти
трябва да се научиш да се вслушаш в твоя дух.
Някои хора упрекват Бога като казват, че Бог върши тези неща. Но
както този проповедник каза: “Ако бях послушал вътрешната си
интуиция, че нещо ще се случи, аз щях да изчакам и да се моля, вместо
да казвам: „Зает съм, нямам време да се моля.“
Много пъти Бог иска да ни покаже определени неща. Ако бихме чакали
Него, когато получим вътрешно свидетелство, бихме си спестили
редица проблеми. Но нека да не се оплакваме и не се обвиняваме за
миналите си грехове. Нека отсега нататък да бъдем сигурни, че
следваме вътрешното си свидетелство. Нека се научим да
усъвършенстваме духа си, да се вслушваме в него и да му се
подчиняваме.

Изповед: Аз осъзнавам духа си, усъвършенствам го и се вслушвам в
него!

Our God is Love - Hillsong Live

Екипировката на християнина

А вие сте помазани от Светия и знаете всичко.
- І ЙОАН 2:20

Дори като новородено бебе в Христос, все още на болнично легло, аз
знаех определени неща чрез вътрешното свидетелство.
Например, един ден майка ми ми каза: “ Сине, не обичам да те
безпокоя, но нещо не е наред с Даб.” Даб, моят по-голям брат, беше
отишъл в равнината на Рио Гранде да търси работа. ( Тогава той беше
на 17 години.) Бяха кризисни времена. Мама не беше изпълнена със
Святия Дух християнка, но имаше свидетелство на вътрешно
безпокойство и опастност в духа си.
- Не зная, какво е това - каза тя - може да е в затвора.”
- Мамо - казах аз - зная това от няколко дни. Но Даб не е в затвора.
Животът му беше в опастност, но аз вече се молих и той ще се справи.
Даб е добре. Животът му е спасен.
След три дни Даб си дойде. Той не беше намерил работа, затова беше
решил да се прибере с един товарен влак. По това време много хора
правеха това. Един железничар го заловил, ударил го по главата и го
хвърлил от влака, който се движел с 100 км в час. Даб беше паднал по
гръб върху посипалия се чакъл отстрани на релсата. По чудо не си беше
счупил гърба, нещо, което сигурно щеше да стане, ако не знаехме за
това чрез вътрешното свидетелство и не се бяхме молели. Ние знаехме
това, тъй като бяхме християни.

Изповед: Аз съм помазан със Святия Дух и зная всичко.

Бил и Марша Бърнс: Ново Начало, Нов Ден, и Ново Време

Пророчество от Бил Бърнс:

Аз ще напиша Ново Начало за Теб

„Ето, Аз казвам на теб, ново нещо ще направя Аз,” казва Господ. „Защото, Аз съм твоята гума, и съм Един който премахва от тебеширената дъска на твоят ум тези неща, които те възпрепястват. Аз съм Един, който почиства плочата да ти даде ново начало, нов ден, и ново време в който да живеем.”

„Аз съм Един, който с един силен удар на Моята ръка, може да премахне пречките, които връзват и държат теб. Аз съм един, който ви очиства от проблемите в миналото. И когато плочата е чиста и онези неща които са вредни са били премахнати, Аз ще напиша ново начало за теб; нов ден за теб; ново пророчество за теб; ново слово за теб.”

„И началото и откровението на това което Аз съм писал над теб, ти ще бъдеш ново творение; ново творение в Христос Исус, с нов житейски опит, нови цели и нова съдба. Аз ще те взема от ръката на дявола и ще те поставя в Моето Царство и ще преведа теб в това място на слава така, че твоят живот ще бъде пълен с Моето присъствие и Моята слава.”

Наблюдавай за Светлина

'Книгата, която съм написал за теб лично, ще те промени и ще трансформира теб.
Наблюдавайте за Моето взаимодействие в живота си когато светлината се отцепва напред и това което ти би могъл да направиш малки светлинни пръсквания в твоята духовна атмосфера-изведнъж ще донесе промяна.'

'Когато това се случи познай че Аз съм там; познай че Аз съм дошъл в този момент да те докосна и да разкрия на теб това което имаш желание да знаеш и да те избавя от това, което врагът носи срещу теб. Така, че наблюдавай за светлина, която е изпълнена със слава,' казва Господ на Славата.



Пророчество от Марша Бърнс:

В сладкото присъствие на Господа Аз можех да усетя Него дърпайки нас при Себе си така че ние да можем да разработим по-задълбочени взаимоотношения с Него. Той е наоколо да вземе нас на по-високо и по-дълбоко в нашето разбиране от това което Той прави в нас , около и чрез нас. Той търси места за жадуване за повече от Него, което Той може да запълни.

Филипяни 1:6: Като съм уверен именно в това, че Този , който е почнал добро дело във вас, ще го усъвършенствува до деня на Исуса Христа.

Вътрешни сигнали

Кой е турил мъдрост в душата? Или кой е дал разум на сърцето?
- ЙОВ 38:36

През втората половина на 60-те години Бог ни водеше чрез вътрешно
свидетелство да се преместим в Тулса, Оклахома. От 17 години
живеехме в Гарланд, Тексас и не възнамерявахме да се преместваме.
Всъщност, планувах да превърнем цялата си къща в офис (дотогава
като работни помещения използвахме гаража и бараката, които
имахме), дори при нужда да строим на наша земя.
После заминахме по работа в Тулса. Един приятел, в чийто дом бяхме
отседнали, ми каза: “Брат Хегин, трябва да се преместиш в Тулса. Аз
имам вече място за вас! Бях помолен да продада стария офис на брат Т.
Л. Осборн. Ела, искам да ти го покажа.” (Различни хора искали да го
купят, но сделката винаги се проваляла, така че сградата още стояла
празна.)
Честно казано, не бях особено заинтересуван. Но си помислих, че
трябва да отида просто от уважение към приятеля си.
В мига, в който пристъпих прага на сградата, дълбоко в мен сякаш
прозвуча сирена. Понякога вътрешното свидетелство е нещо подобно.
Трудно е да се опише, но знаеш, че то е в духа ти. Това беше Бог
потвърждавайки, че иска моето служение да бъде в тази сграда.

Изповед: Святият Дух обитава в духа ми. Мъдростта е във
вътрешните ми части. В сърцето ми има разум. И аз слушам
сърцето си.

Изобилно снабдяване

И винаги нека казват: Да се възвеличи Господ, Който желае благоденствие на слугата Си. /ПСАЛМ 35:27/

Има още нещо, което Господ ми каза по време на видението през февруари 1959. То не беше само за моя полза, но и за твоя.
Той каза: ”Ако се научиш да следваш това вътрешно свидетелство във
всички области на живота ти, Аз ще те направя богат. Аз искам да те напътствам във всичките сфери на живота ти - както финансовата, така
и духовната. Не съм против, децата ми да бъдат богати. Против съм това да бъдат алчни.” (Някои хора мислят, че Господ се интересува само от духовния им живот, а Той се интересува от всичко, от което се интересуваме ние.)
Господ направи точно това, което каза, че ще направи - Той ме направи богат. Милионер ли съм? Не, не това означава думата “богат”. “Богат”
означава пълно снабдяване. Това стана, понеже се научих да следвам водителството на Святия Дух - това водителство достигаше до мен чрез
вътрешното свидетелство. Бог ще направи богат и теб, ако се научиш да слушаш вътрешното
свидетелство! Исус ми каза във видение: “Сега иди и научи людете Ми, как да бъдат водени от Духа Ми.”

Изповед: Духът на Бога ме води във всички сфери на живота ми. Той ме води в духа за духовните неща и за финансовата област. И аз слушам вътрешното свидетелство.

Важно съобщение до всички!!!!!!!!!!!!

Message


Моля, предайте това предупреждение на всички!



Трябва да бъдете бдителни по време на следващите няколко дни. Не отваряйте съобщения с прикачен файл, озаглавен "Пощенска картичка от Hallmark", независимо от това кой го е изпратил до вас. Това е вирус, който отваря IMAGE карти, от които "изгаря" целият твърд диск C на вашия компютър.



Този вирус може да бъде получен от някого, който има вашия е-мейл адрес в неговия списък с контакти. Затова е добре да изпратите имейл до всичките си контакти. По-добре да се получи това съобщение 25 пъти, отколкото да получите вируса и да го отворите!



Ако получите мейл, наречен "картички", дори ако то е било изпратено от ваш приятел, не го отваряйте! Изключете компютъра си веднага. Това е един от най-лошите вируси, съобщава и CNN.



Той е класифициран от Microsoft като най-разрушителният вирус досега . Този вирус е открит от McAfee вчера и все още не е открит анти-вирус. Този вирус просто унищожава сектора на твърдия диск, който съхранява цялата ви необходима информация.
Копирайте това съобщение и го изпратете на вашите контакти. Предупреждавам всички !!!!

История на Протестантството

Нашето време с Бог е основа за победа

Милост да победиме

В нашите животи ние се справяме с непрекъснато с неща като ние се движиме и се покоряваме на Бог и ще бъдем използвани от Него и ще видим Неговото Царство да се проявява на земята. В това ние се нуждаем от мъдрост в това как се води война и в това как се поддържат нашите взаимоотношения в Неговата милост.
1Йоан 5:4 Защото всичко, което е родено от Бог, побеждава света. И това е победа, която побеждава света-нашата вяра.
Ние всички имаме трудни времена, и твърди неща с които да се справиме. Голяма част от тях ние си пожелаваме никога да не направиме. Но тези неща, които трябва да преодолеем, докато се научиме да се опираме на Неговата милост, както го и правиме. Неговата милост е невероятна.Тя е наистина това, което ние трябва да бъдеме победоносни в този живот. Победа означава нещо. Това означава успехи и завоевания. Тя трябва да е термин който ние включваме в нашите животи редовно защото има всичко което направи с преместването в Обещаната Земя на Бог както индивидуално така и общо. Ние трябва да обичаме да слушаме думата ”победа” защото това е мястото което Бог е установил за нас. Той ни е дал на нас Неговите обещания да бъдеме участници в Неговата божествена природа. Нашето доверие е в Него и нашата победа е сигурна. Двойна неприятност означава двойна благословия!
Яков 1:2-4 Считайки го за голяма радост, братя мои когато паднете в разни изпитания; като знаете, че изпитанието на вашата вяра произвежда твърдост. А твърдостта нека извърши делото си съвършено, за да бъдете свършени и цели без никакъв недостатък.
Победата е термин за това, че побеждаваш във войната и в битката. Ние сме във война и имаме много битки. Колкото повече битки ние печелиме, повече победители ние сме и повече насърчаване ще получиме от Господ. Бог ще продължи да дава на нас същите битки, отново и отново докато ние не спечелиме. След това ние можем да преминем към някои други. И ние трябва да ги считаме всичките за радост, защото няма значение какъв вид от битка е, те всички работят за наше добро, растеж, разбиране и да познаваме Него преди всичко. Познавайки Него е основата защото в средата на тези битки, за да бъдеме победители трябва да се уповаваме на Него. Всичко, което ние трябва да направиме е да имаме достъп до Него. Увеличаване, увеличаване и поддържане на увеличаването водят до завладяване. За да се справиме с дявола ние отиваме с властта на Христос като Лъв в командване, обезвреждане на него, притягаме неговата сила и разчупване на това, което той държи по какъвто и да е начин той се прилага, да сграбчи със сила победата в нашите взаимоотношения, живот и превземане на земята. По отношение с хората ние сме много повече като Агнето на Бог, поставяме надолу нашите животи един за друг, възприемайки смирение, което ни позволява да прощаваме, получаваме милост и се развиваме в нашите взаимоотношения.
Освобождаване на Ходатайство
Римляни 8:26-27 Така също и Духът ни помага в нашата немощ: понеже не знаем да се молим както трябва; но самият Дух ходатайствува в нашите неизговорими стенания; а тоя, който изпитва сърцата, знае какъв е умът на Духа, защото той ходатайствува за светиите по Божията воля.
Господ преди толкова много години, ме научи,че ако ние не освободиме нашите гласове в молитва към Него ние ще го пуснеме в чувство на неудовлетвореност и в плът към другите. Има едно ходатайство, което е вътре в нас защото е естество на начина по който ние сме направени в Христос. Това е застъпничеството на Святият Дух, което трябва да бъде освободено за нас за да спечелиме битките в нашите животи. Ние можем да говорим, говорим, говорим цял ден опитвайки се да правиме това което смятаме да се направи в собствената си плът. Долната линия е ходатайството ни в Духа трябва да бъде предоставено да донесе освобождение в нас, след получаване на победа за нас, в каквато и да е битка.
Добро правило е винаги да особождаваме нашия дух във време с Бог, по-точно не освобождаване на нашите убеждения извън това време. Нашите убеждения не са настойност един хълм от бобови зърна. Божията истина е че ние сме в отвес във всички неща. Нашият фактор любов трябва да се увеличи, така че славата Му да бъде освободена. Нашата любов е действие, когато е освободена в молитвите ни. Нашите куп неща, които ние вършиме, могат да бъдат само нашата собствена плът, която кара нас да мислиме, че ние сме изпълнили нещо, когато в действителност ние не сме. Една жена на име Ана служеше на Бог ден и нощ с пост и молитва. Това беше любов в действие. Нашето време с Бог е в основата на победата и Небесната дейност сред нас.

Неговите Благословения и Мир да бъдат ваши!

Бог е моят изцерител

Той е моят снабдител.
Той е приятел мой верен
и защитник от врага.
В Него се чувствам защитена
и умита с кръвтта Му.
Неговият дух живее в мен и любовтта
Му се разлива като вълни от океан.
Способността Му да общувам с хората
около мен ме насърчава всеки един
изминал ден. Неговата радост е с мен,
тя ме храни с нова сила всеки ден.
Неговото богатство е в мен. И мирът Му ме изпълва.
Ела, избирам на Теб да се предам сега,
по Твоят път ме водиш Ти,
протягам моята ръка към Теб и чакам Те,
води ме напред искам само Теб! Амин

БОГЪТ, КОЙТО ВОЮВА ЗА ТЕБ

Ще ви задам един важен въпрос. Какво прави Бог, когато сме в безизходица? Когато спасителната лодка започне да пропуска вода? Когато последната нишка се скъса? Когато последната стотинка е похарчена, преди да сме платили сметката? Когато последната надежда си тръгна с оня влак? Какво прави Бог?

Мога да ви кажа ние какво правим. Гризем си ноктите, както гризем варен царевичен кочан. Кръстосваме стаята от единия до другия край. Пием хапчета. Аз знам ние какво правим, обаче какво Бог прави? Важен въпрос. Наистина важен. Ако Бог спи, то аз вече съм станал лесна плячка за враговете си. Ако се смее, аз съм загубен. Ако пък е скръстил ръце на гърдите Си и поклаща глава, следва катастрофа. Какво прави Бог?

И така, реших да се поразтърся и да намеря отговора. И тъй като съм доста прозорлив търсач, аз открих няколко древни ръкописа, които може би съдържат отговора на този въпрос. Никой не знае, че журналисти на местни издателства са бродели из Светата земя през епохата на Стария Завет. Да, вярно е, че по времето на Ной, Авраам и Мойсей репортерите са се появявали на мястото на събитието, документирайки драмата, която се е разигравала там. И днес, за първи път, техните статии ще станат достояние на всички.

От къде пък точно аз ги изрових тези статии? Някой може да запита. Ами, открих ги между страниците на едно списание в самолета по време на един нощен полет... Само мога да си представя как смел археолог ги е скрил в списанието, за да се предпази от неминуемата опасност, която са му крояли зли шпиони. Никога няма да узнаем дали е оцелял. Обаче, със сигурност знаем какво е открил – древни интервюта за вестника с Мойсей и Йосафат.

И така, приветствайки неговата смелост и с глад за истината, аз с гордост ви представям все още непубликуваните разговори с двамата мъже, които ще отговарят на въпроса: „Какво прави Бог, когато сме в безизходица?” Първото интервю е между Holy Land Press (HLP) и Мойсей.

HLP: Разкажи ни за конфликта с египтяните.

М: О, египтяните... Велик народ. Силни воини. Зли като змиите.

HLP: Да, но вие се отървахте.

М: Не и преди да се издавят.

HLP: Говорите за конфликта край Червено море?

М: Прав сте. Беше много страшно.

HLP: Разкажете какво се случи.

М: Ами, Червено море беше пред нас, а египтяните – зад нас.

HLP: Значи вие ги атакувахте?

М: Шегуваш ли се? С половин милион каменоносци? (Има се предвид, че са строяли пирамидите, но на автора такъв му е стилът – бел. прев.) Не, моят народ беше много уплашен. Хората всъщност искаха да се върнат обратно в Египет.

HLP: Значи вие казахте на всички да се оттеглят?

М: Къде? Във водата ли? Нямахме кораб. Нямаше къде да отидем.

HLP: Ами, твоите генерали какво препоръчаха да направите в този случай?

М: Изобщо не ги попитах. Нямаше време.

HLP: Ами, какво направихте тогава?

М: Казах на хората да стоят мирни.

HLP: Искате да кажете, че въпреки, че врагът ви се е приближавал, вие сте им казали да не мърдат?!

М: Да. Казах им: „Стойте мирни и ще видите Божието избавление!”

HLP: Но защо сте искали хората да стоят мирно?

М: За да не се пречкаме на Бог! Ако не знаеш какво да направиш, по-добре си стой мирничко на мястото и Го остави Той да си върши работата.

HLP: Това е много странна стратегия, не мислите ли?

М: Странна е, ако ти си достатъчно силен за битката. Но когато битката е по-голяма от теб, ти се иска Бог да поеме контрола. Това е единственото, което можеш да направиш.

HLP: Може ли да поговорим за нещо друго?

М: Вестникът си е твой...

HLP: Скоро след вашето бягство...

М: Нашето извеждане...

HLP: Каква е разликата?

М: Има голяма разлика. Когато бягаш, ти самият го правиш. А когато те извеждат, някой друг върши работата, а ти само Го следваш.

HLP: Добре, де. Скоро след вашето извеждане вие се бихте с амо..., амала... Ох, имах го записано тук някъде...

М: С амаличаните!

HLP: Да, да, с тях.

М: Велик народ. Силни воини. Зли като змиите.

HLP: Но вие победихте.

М: Бог победи.

HLP: Добре, Бог победи, но всъщност вие свършихте цялата работа. Вие участвахте в битката. Вие бяхте на бойното поле.

М: Грешка.

HLP: Как така грешка? Вие не участвахте ли в битката?

М: Не и в тази. Докато армията се биеше, аз се качих с моите приятели Ор и Аарон на върха на хълма. Ние се бихме там.

HLP: Били сте се помежду си ли?

М: Бихме се с тъмнината.

HLP: С мечове ли?

М: Не, с молитва. Аз просто вдигнах ръцете си към Бога, точно както направих и при Червено море. Само че, този път си бях забравил жезъла. Когато вдигах ръце, ние надделявахме, но когато ги отпусках, губехме. Така че, аз повиках приятелите си да поддържат ръцете ми, докато амаличаните станат само история. Ето така победихме.

HLP: Чакай малко. Мислиш, че като си стоял на хълма с вдигнати ръце, това е довело до победа?

М: Да виждаш амаличани наоколо?

HLP: Не мислиш ли, че е странно генералът на една армия да седи на хълма, докато войниците му се бият в долината?

М: Ако битката се водеше в долината, щях да отида там. Но не там се водеше войната.

HLP: Странна, много е странна тази твоя стратегия.

М: Ако твоят баща е по-голям от хлапето, което те бие, ти нямаше ли да го извикаш?

HLP: Какво?

М: Ако някой те беше съборил на земята и те налагаше здравата и баща ти е само на едно ухо разстояние и ти е казал да го повикаш винаги, когато имаш нужда от помощ, ти какво щеше да направиш?

HLP: Щях да повикам баща си.

М: Точно това направих и аз. Когато битката е твърде голяма, аз моля Бога да вземе контрола в Свои ръце. Така Баща ми воюва за мен.

HLP: И Той винаги ли идва?

М: Да си видял напоследък евреи да строят пирамиди?

HLP: Момент. Чакай да проверя дали разбрах правилно всичко, което ми каза. Веднъж вие победихте врага, като си седяхте мирно, а другия път извоювахте победата, докато ти седеше с вдигнати ръце? От къде ги вадиш тези неща?

М: Ако ти кажа, няма да ми повярваш.

HLP: Дай, да видим...

М: Ами, веднъж на едно място видях горящ храст и той ми проговори...

HLP: Може би си прав. Тази история ще ми я разкажеш друг път...


Второто интервю ни пренася няколко века напред в историята. Пред нас е застанал цар Йосафат, който дава интервю за Jerusalem Chronicle след битката при Сиир.

JC: Поздравления, царю!

КJ: За какво?

JC: Ами, ти току що победи три армии наведнъж. Надделя над моавците, амонците и маонците.

КJ: О, не. Не аз направих това.

JC: Недейте да скромничите толкова. Кажете, какво мислите за тези армии?

КJ: Велики народи. Силни воини. Зли като змиите.

JC: Как се почувствахте, когато чухте, че те ви нападат?

КJ: Уплаших се.

JC: Но вие го понесохте доста спокойно. Стратегията, която изработихте с вашите генерали, явно е подействала.

КJ: Нямахме стратегия.

JC: Не си ли съставихте план на действие или стратегия?

КJ: Нито едното, нито другото.

JC: Тогава какво направихте?

КJ: Попитах Бог какво да правя?

JC: Той какво ви отговори?

КJ: Първоначално нищо, но взех няколко души с мен, за да Му говорим заедно.

JC: Вашият кабинет имаше молитвено събрание?

КJ: Не. Моят народ започна да пости.

JC: Целият народ ли?

КJ: Всички. Май, с изключение на теб.

JC: Ааа... И какво казахте на Бог?

КJ: Ние Му казахме, че Той е Царят и че каквото и да реши, ние що го приемем, но ако Той няма нищо против, ние бихме желали помощта Му при разрешаването на големия проблем.

JC: И чак тогава вие си разработихте стратегически план?

КJ: Не.

JC: Ами, какво направихте?

КJ: Ние застанахме пред Бога.

JC: Кои?

КJ: Всички ние: мъжете, жените, децата. Ние застанахме пред Него и зачакахме.

JC: А врагът какво правеше, докато вие чакахте?

КJ: Приближаваше се.

JC: Тогава ли събра хората за нападение?

КJ: Кой ти каза, че съм събрал хората за нападение?

JC: Просто предположих...

КJ: Не казах нищо на хората. Просто слушах. След известно време този млад мъж, Яазиил, проговори и заяви, че Господ е казал да не се обезсърчаваме и да не се страхуваме, защото битката не била наша, а Негова.

JC: От къде знаете, че точно Бог му е говорил?

КJ: Ако прекарваш в разговор с Бога толкова време, колкото аз, ще се научиш да разпознаваш Неговия глас.

JC: Невероятно!

КJ: Не. Свръхестествено.

JC: И тогава атакувахте, така ли?

КJ: Не. Яазиил каза: „Стойте мирни и ще видите как Бог ще ви избави!”

JC: Май съм чувал някъде тези думи...

КJ: Мойсей е страхотен!...

JC: И тогава ги нападнахте?

КJ: Не, тогава започнахме да пеем. Е, само някои, де. Аз самият не съм кой знае какъв певец. Аз обаче, паднах по лице и започнах да се моля. Оставих другите да пеят. Ние си имаме хвалители. Левитите – те наистина знаят как да пеят.

JC: Чакай малко. Вие пеехте, докато армиите се приближаваха?

КJ: Само няколко песни. После казах на хората да са силни и да имат вяра в Бога, и се отправихме към бойното поле.

JC: И вие поведохте армията, така ли?

КJ: Не. Пред нас вървяха певците. Докато ние марширувахме, те пееха. И докато те пееха, Бог постави капани на вражеските армии. И докато отидем на бойното поле, врагът вече беше разбит. Това се случи преди три дни. Толкова време ни отне, за да разчистим района от мъртвите тела и да съберем користите. Днес, след като вече се прибрахме, ще имаме друга хвалебствена служба. Я ела тук, искам да чуеш как пеят левитите. Обзалагам се, че и пет минути няма да останеш на мястото си.

JC: Чакай малко. Ама, аз не мога да опиша тази история. Твърде невероятна е. Кой би ми повярвал?

КJ: Абе, ти я напиши! Тези, които мислят, че могат сами да се справят с проблемите си, ще й се изсмеят, но онези, чиито проблеми са по-големи от тях, ще се молят. Остави хората сами да решат. Хайде! Музикантите вече настройват инструментите си. Не би искал да пропуснеш първата песен, нали?

И така, какво мислите? Какво прави Бог, когато сме в безизходица? И ако Мойсей и Йосафат са някакъв знак за вас, то на въпроса може да бъде отговорено само с една дума: БОРБА! Той воюва за нас! Той излиза на ринга, поставя ни в нашия ъгъл и взема всичко в Свои ръце: „Господ ще воюва за вас, а вие ще останете мирни!” (Изход 14:14).

Неговата работа е да воюва, а нашата – да Му се доверяваме. Просто се довери. Без да даваш инструкции. Без да задаваш въпроси. И без да се опитваш да издърпаш кормилото от ръцете Му. Нашата работа е да се молим и да чакаме. Нищо друго не е необходимо. Нищо друго не ни трябва. „Само Той е канара моя, и избавление мое, и прибежище мое; няма да се поклатя." (Псалм 62:6).

О, между другото, дали само на мен ми се стори или наистина подочух някои от вас да се подсмихват, когато обявих моята археологическа находка? Ооо, само почакайте, докато излезе моята нова книга, в която ще ви разкажа, как в един антикварен магазин открих дневника на Йона. По него все още има черва на кит... Аааа, а вие си помислихте, че се шегувам...


Из „Когато Бог прошепне твоето име” от Макс Лукадо

Превод от английски специално за сайта Павелчо: Доброволка, която много ще се радва да я благословиш с молитвите си.

Kim Walker, I Asked You For Life

I asked You for life, and You sent your Son to die for me.
I asked You for hope, You came in the night and gave me a dream.
I asked You for freedom, You broke every chain and gave me the keys.
I asked You for love never-ending and every day You surround me!

And now my faith in You is a mountain that can't be shaken,
Now my strength is found in You, it is joy that can't be taken!

Praise spills from my lips, flowing onto the feet of You, my King.
You deserve all the love and all the honor that I can bring!

Here is my song, here is my heart, here is my love, all for You, Jesus!

Holy, Holy, only You are worthy!

Adam Hood - Rewind

Джон Марк Пул: Духовни Бащи повдигат нагоре Божието Семейство!

Защото ако сме имали десет хиляди наставници да ни научат за Христос,ти имаш само един духовен баща. Защото Аз бях ваш баща в Христос Исус когато ви проповядвах Благовестието. 1Коринтяни 4:15 курсивът е добавен.

Тези които са получили Исус Христос като техен личен Господ и Спасител са утвърдени като истински 'деца на Бог'.Децата имат привилегията да бъдат интимни с тяхният баща.Бащите имат отговорността да водят тяхните деца в зрялост,чрез любов.Бащината любов за неговите деца включва подхранваща, придаваща истинска мъдрост,насърчителност чрез носеща дисциплина и непрекъснатото развитие на по-дълбоко взаимоотношение.Както това се случи, децата така и бащите им са благословени с взаимна интимност и разбиране,че това е за 'неразделна връзка'.
Цялото човечество е Божие сътворение,все още не всички от Божието сътворение познават Бог като 'Авва' или Татко.

Когато всеки човек приеме Исус Христос като техен Господ,тогава те ще бъдат 'осиновени' като член на Божието велико семейство. Това се прави независимо от раса,пол или националност,и означава че Божийте деца наистина са наследници на тяхният Баща! Всички Християни са осиновени,и Един който е нашия Спасител,Исус Христос,беше Божия единствен единороден Син.Като Вярващи в Исус Христос ние сме сега дори в 'семейни връзки' като сестри и братя с Бог в Неговото семейство на вяра.Павел каза това най-добре в Галатяни 3:28,'Вече няма Юдеин или Грък,роб или свободен,мъж или жена. За вас са всички (Християни-ти си) един в Христос Исус' курсивът е добавен.

Деца и Взаимоотношението са Всичко за Бог!

Апостол Павел каза това този път в неговото писмо до Църквата в Рим, ' Защото не сте приели дух на робство, та да бъдете пак на страх, но приели сте дух на осиновение, чрез който и викаме: Авва Отче! (Римляни 8:15).

Божието спасение е изразено в термини на осиновяване като Негови синове и дъщери.Божието наследство е и за синовете така и за дъщерите и с осиновяването са синоними.Святият Дух е ‘Дух на осиновяване’ който прави нас деца на Бог. Святият Дух ни дава възможност на нас да наричаме Бог наш Баща.
‘Авва’ е Арменска дума означаваща ‘Баща’ или ‘Татко’.Бог става Баща на ‘роденият отново вярващ в Христос’ в реално и интимно значение.
Осиновените деца са не по-малко деца на техните родители отколкото са техните естествено родени поколения.Запомни ,в Христос Исус,ние сме Неговото специално семейство растящи в различни възрасти,все още всички сме едно в единство в Христос.Тъй като ние обичаме всеки брат и сестра,ние не се нуждаем от сравнение с член от нашето семейство да придобием нашата индентичност която може единствено да дойде от нашата интимност с нашия Баща-Татко Бог.
В единството на Тялото на Христос,различията за раса,статус и пол губят тяхното значение.Духовната позиция е еднаква за всички,но това не означава,че разграничението престава да съществува,или че всички имат едни и същи функции в Тялото.Ние сме индивидуално много уникални за нашия Баща Бог,и много деца имат различни дарби за изпълнение на Божият вечен Царствен план, започващ сега на земята както той е в Небето.Ние трябва да бъдеме забавни деца,”уморителни на дрехи”духовно преди ние да порастнем нагоре в пълен ръст и зрялост на Бог в Христос! Бог ще помогне на всяко едно от Неговите деца да намери тяхната специална съдба,подобно като нашите духовни бащи вземат тяхното полагащо се място.

„Както Баща-Както Син!”

Ако децата виждат тяхните родители в скъперничество с други и в сравняване себе си сред тяхните собствени равни,тогава това поколение на тази среда ще произведе същите раздори.Повечето от всички нас са чували познатото клише „както баща,както син”.Това е толкова вярно както за добро и лошо отглеждане на дете.По същият начин на „както Баща,както Син,”Бог моделира нашето семейство чрез демонстрирайки Неговата любов за нас толкова много,че Той даде на нас Неговия много собствен единороден Син,Исус Христос.Като ние следваме този модел,ние ще преживеем трансформация на Християнските бащи които от своя страна ще се трансформират чувстени-повдигнати водачи в зрялост родители на вярата.
Духовните бащи ще започнат да показват Божият модел на „Царството на Отец” като водачи от Неговото семейство.Това не означава мъжете да контролират сила над тяхните жени или другите,но ще показват Бащиния Божи модел като Невяста на Христос.По същият начин бащите ще показват как Христос живя и ни обучва този да бъде най-великият от всички,след това ние трябва да го направим като „слуга-водач” на всички.Бащите сега ще обучават синовете и дъщерите чрез модела слуга-водач на Христос.

Ние ще преживеем голямо увеличение на благочестиви родители и бащи на вяра. Това е как плана на Божието Царство е бил първоначално проектиран да се размножава и да вземе власта на цялата земя.Действително,той трябва да бъде осъществен от модела на Татко-„както Баща,както Син!”Възприемането на този преход,благочестиви лидери ще се превърнат в модел за подражаване на нашите синове и дъщери които имат силно желание да имат действителен баща в Господ.
Ние ще станеме като Исус,като водачи,като деца на вяра ще бъдеме образец на нашият Татко Бог за нараненият свят,който е отчаян за любещият Татко!
Ето защо сега Бог е издигнал нагоре по-голям брой наречени и помазани духовни бащи на вяра.Ние трябва да започнеме да обичаме,отглеждаме,учиме,даваме мъдрост и по начина на взаимната почит между бащите и техните духовни деца.Ние ще започнеме да виждаме училища през тази нация издигнати нагоре имайки бащи на вяра,които ще обучават,наставляват и активират синове и дъщери да направят тяхната законна част в по-нататъчното Божие Царство.
Това е вълнуващо време да бъдеш едновременно духовен баща и син и дъщеря в Царството!
Нашата нация е разстърсена от необходимостта за благочестиви водачи да ни научат и разширят тяхната визия на наставничество наречено синове и дъщери в Господ.

Мултифункционално Семейство

В това стратегическо „десетилетие на пробив”(което започна в 2010),ние ще опитаме в рамките на този десетгодишен момент във време нашия толкова нуждаещ се „Сезон на Апостола”,за зреене на Тялото на Христос.Както ние правиме,ние трябва да помниме думите на Апостол Павел убеждавайки нас да бъдеме модел на Бог-не добри мъже-за нашите дъщери и синове на вяра. Като пратеник на Бога,аз давам на всеки един от вас това предупреждение:Бъди честен в твоята преценка на тебе самият, измервайки стойността си от това колко много вяра Бог е дал на теб. Римляни 12:3,перифразиране

Както Павел беше насърчил Вярващите в Рим да осъзнаят ние сме мултифункционално семейство,така че бъди насърчен днес,че всеки един от вас са особенно наречени и надарени като собствено дете на Бога.По тази причина, направи себе си модел след Исус и не другите хора.Павел учи нас,че в Христовото Тяло всички ние сме части на Неговото единно тяло и всеки един от нас има различна работа да върши.И,понеже ние сме всички едно Тяло в Христос,ние принадлежиме един на друг,и всеки един от нас се нуждае от всички други.Дори и така,Бог,нашият любящ модел на истинско Бащинско сърце,вече е поставил във всеки от нас възможността да направиме положителните неща добре.
Независимо от дара,целта е да признаеш ти,че си Божият собствен,специално избран съд.Действително,ти си Божието подбрано дете-оборудвано с даровете на Отца да правиш всичко което Бог е предназначил за всеки един да изпълни-като Неговото собствено семейство по-нататъчно „Голямо Татково” Царство.Пази го в ума,ние имаме велик голям,носещ Татко Бог който иска само най-доброто за Неговите деца!

Няма „Сираци” в Божието Семейство!
Аз пророкувам,че в следващите десет години ще бъде десетилетие на идентичността на Божийте деца усъвършенствани от помазанието Духовни Бащи в начини,които ние никога не сме имали преди. Това е сезон на излизане от „ сирачески манталитет”в „наследство” на синове и дъщери на Авва Татко!
Известно е,че Павел е адресирал това Баща-Син/Дъщеря издание на Езичниците в Галатяни 4:5-6,”Бог изпрати Него да купи свобода за нас,които бяхме роби на закона,така че Той да осинови нас като Негови много собствени деца
”И защото ние сме Негови деца(цялото човечество),Бог беше изпратил Духа на Неговия Син в нашите сърца,карайки ни да извикаме,”Авва Татко.(Бог нашият мил Баща).”
Бог направи човечеството да бъде Негово собствено семейство за интимно приятелство,което ще продължи вечно! Нищо чудно,че врага ревнува!
Когато Божийте деца знаят,кои са те в Неговият план,дявола няма шанс да завладее тях.
Запомни,в Христос Исус,ние никога не сме „втора категория” граждани на земята.Фактически,като семейство на Бог през Исус Христос,ние сме Неговият завет,обещани деца,които ще бъдат Божият модел на размножаване за всички на земята. И ако вие принадлежите на Христос,тогава вие сте Аврамовите потомци,наследници по обещание. Галатяни 3:29
Бог нарече нас да бъдеме Неговото собствено семейство!
Само Исус Христос може да избере подходящ начин за нас да бъдеме „присадени” в нашето наследство като деца на Бог.
Ние трябва сега да разбереме кои сме ние като Божие собствено поколение.Духовните бащи сега обработват и подхранват синовете и дъщерите на Бога да бъдат напълно развити в духовно зряла възраст, така че семейството на Бог ще умножи Божието Царство сега на земята както е и на Небето.Ние тогава ще бъдеме „велика жетва” като деца на Бог опознавайки тяхната индентичност в Авва Татко, в Христос! Павел описва това ясно като той обяснява това на Галатянската Църква,друг от Неговите братя в Господ.
Мислете за това по този начин.Ако един баща умира и оставя наследство(голямо богатство) за неговите малки деца,тези деца не са много по-добре от тези роби, докато те порастнат въпреки,че те действително притежават всичко,което тяхният баща е имал.
Те трябва да се подчинят на тяхните настойници
докато те достигнат определената възраст на баща им.
И това е начина,който беше с нас преди Христос да дойде.Ние бяхме като деца; ние бяхме роби на основни духовни принципи на този свят.
Но когато правилното време дойде,Бог изпрати Неговия Син,роден от жена,поданик на закона.Бог изпрати Него да купи свобода за нас,които бяхме роби на закона,така че Той да осинови нас като Негови много собствени деца.И защото ние сме Неговите деца(цялото човечество),Бог беше изпратил Духа на Неговия Син в нашите сърца,карайки ни да извикаме,”Авва Татко (Бог,нашия мил Баща).” Сега вече не си роб,но Божие собствено дете. И тъй като ти си Негово дете,Бог е поставил теб да бъдеш Негов наследник
(всичко,което Той имаше принадлежи на теб).
Галатяни 4:1-7,акцента е добавен
Духовните бащи сега ще придадат „Христовият Синовчески Дух” на дъщерите и синовете на Господ за да се установи тяхната инденстичност с Авва Татко.
Духовните Бащи Ще Показват „Наставници Синове и Дъщери” Които от своя страна ще носят плодове от Най-голямото Движение На Бог в Историята!
Тъй като това пуска корен,бащите на вяра ще помагат Божийте деца да охраняват тяхната загубена личност.
Следователно,ние ще наблюдаваме много млади хора на Бог откривайки за първи път тяхните лични,дадени от Бог,
”отделни специфични”ДНК от Авва Татко.
След това „разкриване на лична индентичност” за дъщерите и синовете на Бог,те ще се включат в Божието откровение запазено за тях изцяло да обхване задачи необходими за изпълнение плана на Божието Царство.
Когато нашите деца знаят кои са те в Татко Бог-ще се повдигат до пълна зрялост чрез духовни родители- след това ще дойде най-великото движение на Бог към нашата нация което нито дявол от Ада не може да спре!
Когато едно дете на Бог знае кои са те в Отец,това става едно изключително охраняемо семейство,които не са станали уплашени от всички клеветници на братята. Това ново семейство на Бог ще бъде поколение да ни въведе в нашата велика жетва сега, като тя да стане Божието велико „прибиране на жетвата” преди общото Царско трансформиране
на нашата земя както е и в Небето!
Днес ние ще започнем да виждаме Божията зрялост,вярност,духовни бащи прегръщайки тяхните призвания като никога преди.
В резултат,младите хора на нашата земя ще започнат да възприемат Господ по нов начин който е по образец на
бащите на целостта и характера.
Това „Училище за Духовни Бащи” действително ще демонстрира собственото сърце на нашия „Татко Бог” като представители на Неговата компания от дъщери и синове на вяра.
Зрели родители от Бог-бащи на вяра-сега трябва да се ангажират
в повече оборудване за нашите деца на вяра,чрез преподаване, обучение и развитие Божието „планирано бащинство” за увеличаване! „Защото Аз зная плановете,които имам за теб”,казва Господ.”Те са планове за добро и не за бедствие,да дам на теб бъдеще и надежда” (Еремия 29:11).
Когато „духовното бащинство” се увеличава,нашата нация ще започне да вижда свидетелски знаци,чудеса и знамения които ще обърнат нашата страна обратно до сърцето на нашия Авва Татко.
Това е едно десетилетие на пробив от миналите неуспехи като Царството на Бог насилствено настъпва чрез помазани синове и дъщери възпитани от духовни бащи повдигащи нагоре Божието семейство.