Упражнение

Нека ви бъде според вярата ви.
- МАТЕЯ 9:29

Ако ядеш редовно, но не правиш упражнения, ти ще станеш дебел и отпуснат. Също така, ако не упражняваш вярата си, тя ще има отпуснати „мускули“. Упражнявай вярата си на нивото, на което си в момента. Някои християни са по-назад от други в развитието на тяхната вяра. Докато храниш и упражняваш вярата си, тя ще расте. Спомни си, че никой не изкачва стълба отгоре надолу! Някои хора са били победени, защото са се опитвали да вярват извън нивото на вярата си. Те са чули поучение за вяра и са се опитали да
стартират от върха на стълбата. Понеже вярата им не е била на това ниво, тя не е действала за тях и те са си казали: „Това не действа. Опитах, но не се получи.“ Вярата ще работи за теб, когато я упражняваш. След известно време ти ще си способен да вярваш на Бог за неща, за които не си могъл и да мечтаеш. Ще ти бъде според вярата. Ако молбата ти се базира на Божието Слово и ти вярваш, че Бог ще го направи, Той ще го направи. Където и да си във вярата, поддържай правилно отношение. Поддържай положително отношение – остави шалтера на вярата включен. Продължавай да вярваш на Бог и да използваш вярата си.

Изповед: Да бъде според вярата ми. Аз използвам вярата си днес. Аз упражнявам вярата си и я прилагам на практика. Внимавам за това, вярата ми да е винаги в действие!

Едно изискване

А без вяра не е възможно да се угоди Богу, защото който дохожда при Бога трябва да вярва, че има Бог, и че Той възнаграждава тия, които го търсят.
- ЕВРЕИ 11:6

Бог изисква от нас вяра.
Ако Бог изискваше да имаме вяра тогава, когато това би било невъзможно за нас, то ние бихме поставили под съмнение Неговата справедливост. Когато обаче Бог ни даде всичко необходимо, което да произведе вяра, тогава ние носим отговорност за това, дали имаме вяра или не.
Бог ни е дал Словото Си и ни казва: „...вярването е от слушане, а слушането – от Христовото Слово.“ (Римл. 10:17).
Ф.Ф. Босуърт е известен със своето отношение към изцелението и е автор на класическата книга „Христос Изцелителят.“ Според него повечето християни хранят телата си три пъти на ден с топла храна, а духът им получава веднъж в седмицата само една студена закуска.
Нищо чудно тогава, че са толкова слаби във вярата.

Изповед: Аз искам да угодя на Бога. Ще ходя във вяра. Ще храня вярата си редовно с храната на вярата, коята Бог ми дава.

Храната на вярата

А Той (Исус) в отговор каза: Писано е: "Не само с хляб ще живее човек, но с всяко слово, което излиза от Божиите уста.
- МАТЕЯ 4:4

Тук Исус си служи с един житейски пример, за да илюстрира духовна мисъл. Той казва, че така, както е хлябът (храната) за тялото, така е и
Божието Слово за духа (сърцето) на човека.
Ти можеш да храниш духа си. Ти можеш да храниш вярата си. Божието Слово е храната на вярата.
Смит Уигълсуърт, великият английски проповедник, по време на чието служение 14 човека възкръсват от мъртвите, е наречен апостол на вярата. Той казва: „Не се чувствам напълно облечен, докато не сложа Новия Завет в джоба си. По-скоро ще изляза на вън без обувки,
отколкото без моята Библия!“
По време на пътуванията си Уигълсуърт отсядал в различни домове. Хора свидетелстват, че след нахранване, дори в ресторант, изваждал Библията си и казвал: „Нахранихме тялото, сега нека да нахраним вътрешния човек.“ После той четял нещо за вярата и завършвал с кратко свидетелство на вяра.

Изповед: Аз живея с всяко Слово Божие. Аз храня вярата си. Храня вътрешния си човек. Аз се храня с духовна храна – Божието Слово!

Размерът на вярата

Исус, като чу това, почуди се, и рече на ония, които идеха изподире: Истина ви казвам, нито в Израиля съм намерил толкова вяра.
- МАТЕЯ 8:10

Стотникът дойде при Исус заради болния си слуга. Когато Исус каза: „Ще дойда и ще го изцеля“ (Матея 8:7), стотникът отговори: „...кажи
само една дума и слугата ми ще оздравее“ (ст. 8). Исус му каза: „Иди си; както си повярвал, така нека ти бъде“(ст. 13).
Обръщайки се кьм учениците си, Исус каза: „Истина ви казвам нито в Израил съм намерил толкова вяра.“ (ст. 10). Следователно, за човека е
възможно да усъвършенства вярата си.
От друга страна, пример за малка вяра виждаме, когато Петър, ходейки по водата, започна да потъва. Исус го упрекна, казвайки: „Маловерецо,
защо се усъмни?“ (Матея 14:31)
Ако вярата може да бъде голяма или малка, следователно има мярка! Ето някои стихове, които доказват, че вярата има размери: Растяща
вяра (ІІ Солунци 1:3); Слаба вяра (Римл. 4:19); Силна вяра (Римл. 4:20); Богата вяра (Яков 2:5); Пълен с вяра (Деяния 6:5); Съвършена вяра
(Яков 2:22); Нелицемерна вяра (І Тимотей 1:5); Отпаднала вяра (І Тимотей 1:19); Побеждаваща вяра (І Йоан 5:4).

Изповед: Вярата ми расте. Вярата ми е голяма, силна, богата, съвършена, нелицемерна, побеждаваща вяра. Аз съм пълен с вяра!

Растяща вяра

Длъжни сме, братя, всякога да благодарим на Бога за вас, както е и прилично, загдето вярата ви расте премного, и любовта на всеки един от всички вас се умножава...
- ІІ СОЛУНЦИ 1:3

След новораждането си всички вярващи стартират с еднакъв размер вяра. Бог не дава на едни бебета-християни повече вяра, а на други по- малко. След като се новородим, от нас зависи дали вярата, която ни е дадена, ще расте.
Твърде много са тези, които постъпват с вярата си, както постъпи човекът с единия талант: Той го уви, зарови в земята и не го използва.
Вярата ти може да порасне, но ти си този, който я увеличава – не Бог! Вярата ти може да порасте като правиш следните две неща:
(1) Храни вярата си с Божието Слово;
(2) Упражнявай вярата си като я прилагаш на практика.

Изповед: Аз ще се стремя към това вярата, която Бог ми е дал, да порасне извънредно много. Ще храня вярата си от Божието Слово. Ще упражнявам вярата си – ще я прилагам на практика. Вярата ми расте.

Срамуваш ли се от БОГ?

Първо нека да ви кажа, уверете се, че можете да прочетете това до края. Аз го прочетох това съобщение и съм благословена, когато достигнах до неговия край.



Тема: Прочетете, само ако имате време за Бог.

Лесно & Трудно

Защо е толкова трудно да се каже истината, и така лесно да се излъже?

Защо толкова ни се спи в църквата, но след проповедта се събуждаме ?

Защо е толкова трудно да се говори за Бога, и така лесно говорим мръсни неща?

Защо е толкова скучно да четем християнска литература, и ни е толкова забавно да

преглеждаме списания с лошо съдържание ?

Защо е толкова лесно да изтрием съобщения за Бог и да препращаме мръсни съобщения ?

Защо църквите и храмовете са станали по - малки, а барове и клубове нарастват по размер?



¿Предаваш ли се? Мисли, ще го изтриеш ли или ще го препратиш ?

Само не забравяй, че Бог те наблюдава.

Молитвено колело - нека видим дали дяволът може да спре това!

Значението на молитвеното колело е - Когато получите това съобщение да се молите за човека, който ви го е изпратил...

Това е всичко, което трябва да направиш. Няма прикачени файлове и т.н. Това е много мощно.



Ще те помоля не спирай това колело ...



От всички възможни подаръци:

Молитвата е най-добрата. Тя не струва нищо и носи прекрасни награди.

Нека Бог да ви благослови и да ви пази!



Ако това не успее да трогне човек, нищо няма ...

Това Посланието е истинно.

Надявам се, че ще бъдете благословени, като мен, след като прочетете следната история и все пак аз се чудя колко много хора, изтриват това съобщение само като прочетат заглавието.



Един ден Сатана и Исус разговаряха.

Сатана беше се върнал от Едемската градина, и се смееше със пренебрежение казвайки:

- Да Господи.Току що се преумножиха моите последователи там на земята. Устроих им капан, използвах стръв на която не могат да устоят. Всички се хванаха!

- ¿Какво ще правиш с тях? - Попита Исус.

- О, аз ще се забавлявам с тях. - Отговори Сатана. Ще ги науча да се женят и развеждат, и как да се мразят, да злоупотребяват и да се обиждат, и разбира се да пият и пушат, ще ги науча да измислят пистолети и бомби, за да се унищожат взаимно. Наистина ще се забавлявам!

- Какво ще направиш с тях, когато ти омръзнат? - Попита го Исус.

- Ох, ще ги убия. - каза сатана с пълен поглед на омраза и гордост.

- Колко искаш за тях? - Попита го Исус.

- Ах, Ти не ги обичаш тези хора. Те не са добри. Защо Ти са? Ти ще ги вземеш и те ще Те намразят. Ще Ти се изплюят в лицето, ще Те прокълнат и убият. Ти не би искал такива хора!

- Колко ? - Попита Исус отново.

Сатана погледна Исус и подигравателно отговори:

- Всичката Ти кръв, сълзите Ти и живота Ти.

Исус каза:

- Готово !

И така Той плати исканата цена.



БЕЛЕЖКА:

Не е ли смешно колко лесно е да се презира Бога и после да се питаме, защо светът отива към ада.

Не е ли странно как някой може да каже "Аз вярвам в Бог" и да продължава да следва Сатана.

Не е ли странно, да изпращаме хиляди съобщения със вицове чрез електронна поща, които се разпространяват мълниеносно, но когато започнем да изпращаме съобщения, които се отнасят за Бога, хората си мислят, два пъти, преди да го споделят?

Не е ли странно, че когато дойде време да препратиш това съобщение, няма да имаш смелостта да го изпратиш на всички абонати от твоя списък, защото не си сигурен (а) в това, което ще помислят хората за теб?

Не е ли смешно ,че хората се тревожа повече за това, което другите мислят за тях,отколкото какво Бог мисли за тях?

Аз се моля за всеки, който изпрати това съобщение, до всички получатели от твоята

адресната книга, те ще бъдат благословени от Бога по специален начин.



Изпрати го и до човека който ти го е изпратил.

Нека Господ да ви благослови в изобилие !!!!!



Аз изпращам това съобщение, защото не се срамувам от Христос, и искам всички да знаят, че аз обичам с цялото си сърце, Онзи, Който умря за мен, на кръста........



Ти ще се посрамиш ли от Христос ?????

Същата вяра

А като имаме същия дух на вяра, според писаното: "Повярвах, за това и говорих", то и ние, понеже вярваме, затова и говорим;
- ІІ КОРИНТЯНИ 4:13
Павел писа: „...ИМАМЕ същия дух на вяра...“
Той не каза: „опитваме се да имаме“ или „молим се за“, „надяваме се за“, а каза: „имаме“! Имаме какво? Същия дух на вяра. А каква е точно тази вяра? Тя се изразява във (1) вярване и (2) говорене.
Не е ли това същият вид вяра, за който Исус говори в Марка 11:23, а именно:
(1) Вярваш в сърцето;
(2) Изговоряш с устата си;
(3) Имаш това, което си казал.
Да, това е същият дух на вяра, който ІІ Коринтяни 4:13 ни казва, че имаме!

Изповед: Аз имам същия дух на вяра. Вярвам и затова говоря. Аз имам размера на Божията вяра, вярата, която създаде световете в самото начало. Аз имам вяра, която премества планини.

Словото на вярата

Но що казва тя? Казва, че "думата е близо при тебе, в устата ти и в сърцето ти", сиреч думата на вярата, която проповядваме.
- РИМЛЯНИ 10:8

Божието Слово е наречено „думата на вярата“. Вярата се базира на факти – факти от Божието Слово.
Неверието се базира на теории. Дефиницията на теория е: „Предположение, основано на недостатъчно познаване на обсъждания обект“. Причината за неверието в много църкви е слушането на прекалено много теория. Служението в тях е основано върху психология на неверие и за съжаление членовете на църквата са просто продукт на това, което са слушали да се проповядва. Най-добрият начин да се помогне на хората е като им се говори това, което Библията казва – да им се дава това, което Божието Слово - не, което някой човек казва. Човекът може да сгреши, но не и Бог.
Каквито и да са обстоятелствата в живота ти, каквото и да си преживял – Божието Слово винаги има какво да каже по въпроса.Открий какво казва Божието Слово. Вяра ще дойде – и тя ще промени нещата.

Изповед: Словото... Божието Слово...Словото на вярата ... е близо до мен. Аз го пазя в сърцето си. Аз го изговарям с устата си. То произвежда вяра. А вярата променя нещата.

Как идва вярата

И тъй, вярването е от слушане, а слушането - от Христовото слово.
- РИМЛЯНИ 10:17
Как Бог дава вяра на грешните, за да се спасят?
Нека да прочета заедно с теб Римляни 10, където се говори за спасение и за спасителна вяра. (Разсъжденията ми са в скоби).
„Но що казва тя? Казва, че думата е близо при тебе, в устата ти и в сърцето ти, сиреч думата на вярата, която проповядваме. (Забележи, че Божието Слово е наречено „думата на вярата“, защото поражда и усъвършенства вярата в сърцата на ония, които са отворени да приемат
Словото); Защото, ако изповядаш с устата си, че Исус е Господ и повярваш сьс сьрцето си, че Бог Го е възкресил от мъртвите, ще се спасиш. Защото сьс сърце вярва човек и се оправдава и с уста прави изповед и се спасява...Защото всеки, който призове Господното име, ще се спаси. Как, прочее, ще призоват Този, в Когото не са повярвали, (Забележи това!) и как ще повярват в Този за Когото не са чули?...И тъй, вярването е от слушане, а слушането – от Христовото слово.“
Римл. 10:8-10,13,14,17).
Не можеш да вярваш, без да чуеш. Вярата идва от слушане. Слушане на какво? На Божието Слово!

Изповед: Аз слушам Божието Слово и в мен идва вяра.

Спасени чрез вяра!

Защото по благодат сте спасени чрез вяра, и то не от сами вас; това е дар от Бога
- ЕФЕСЯНИ 2:8
Забележи, че вярата, чрез която си спасен, не „идва от теб“. С други думи, това не е естествена, човешка вяра. Тя е дар от Бога! Това се съгласува с Римляни 12:3, където пише: „делът на вярата, който Бог е на всекиго разпределил“.
Въпреки това християните казват: „Нямам вяра“.
Тогава аз ги питам: „Как тогава си спасен? Спасените хора имат вяра! Ти не можеш да се спасиш без вяра.“ Всички вярващи имат вяра. Библията казва това! Но много християни не осъзнават това и не използват вярата, която имат. Така застават срещу Бог, Библията и срещу тях самите, неразпознавайки какво вършат.
Божието Слово е речта на Бог. Бог и Словото Му са едно: Щом Божието Слово казва нещо, това казва Бог. А То казва, че Бог ти е дал дяла на вярата. Това е вярата на Бог, единственият вид вяра, която Бог притежава!

Изповед: Аз съм спасен. Бях спасен по благодат чрез вяра – дара на Бога! Аз имам размера на Божията вяра! Имам размерите на тази вяра, която сътвори света. Аз имам размера на вярата, преместваща планини!

Делът на вяра

Защото, чрез дадената ми благодат, казвам на всеки един измежду вас, който е по-виден да не мисли за себе си по-високо, отколкото трябва да мисли, но да разсъждава така, щото да мисли скромно, според дяла на вярата, който Бог е на всекиго разпределил. (според Кинг Джеймс)
- РИМЛЯНИ 12:3

Вяра – това е, което искам! - казват ми много хора. - Моля се, Бог да ми даде вяра.
Губиш си времето, ако правиш това. Да се молиш за вяра е загубено време и енергия, защото всеки вярващ притежава дял на Божествена вяра. Няма нужда да се молиш, да постиш или пък да обещаваш, че ще станеш по-добър, за да я придобиеш. Ти вече я имаш!
В този стих от посланието към Римляните Павел не се обръща към грешници, а към вярващи. Той казва: „...казвам на всеки един измежду вас ( не на всеки в света), ...делът на вярата, който Бог е на всекиго разпределил.“
Всички вярващи имат вяра! Тя им е дадена от Бога!

Изповед: Аз имам Божията вяра! Бог вече ми я е дал и аз я имам сега!

Дефиниция на вярата

Истина ви казвам: Който рече на тая планина: Вдигни се и хвърли
се в морето, и не се усъмни в сърцето си, но повярва, че онова, което
казва, се сбъдва, той ще има това, което казва. (според Кинг
Джеймс)
- МАРКА 11:23
След като Исус демонстрира вярата на Бог, Той даде дефиниция за нея.
Марка 11:23 е Исусовата дефиниция на Божествената вяра. Тя е
описана по следния начин: (1) Един човек вярва в сърцето си; (2) После
този човек изговаря с устата си това, което вярва в сърцето си; (3) И той
има това, което е казал.
Бог използва този вид вяра за сътворението на света. Бог вярваше, че
това, което казва, ще стане! Затова каза: „Да се яви земя“. И се появи
земята. В действителност слънцето, луната, звездите, растенията и
животните – всичко, с изключение на човека - Бог създаде чрез вярата,
че каквото каже, ще се случи. После го каза и това стана. Това е вярата
на Бог!
Изповед: „...Това, което казва...“ се отнася и за мен. Каквото
повярвам в сърцето си и го изговоря с устата си, ще стане. Аз
живея и действам с вярата на Бога.

Демонстрирана вяра

А Исус в отговор им каза: Имайте вяра в Бога.
- МАРКА 11:22
Според един добър превод ( Кинг Джеймс) днешният текст казва:
„Имай вяра в Бога.“ Буквалният превод от гръцки гласи: „Имай вярата на Бога“. Някои съвременни преводи съдържат подобен смисъл. Дори изобщо да не владееш гръцки, ти можеш сам да се убедиш, че това е коректният превод на този стих, защото Исус демонстрира на учениците си този вид вяра: вярата на Бог, вярата, която Бог използва за сътворението на света.
Преди това, в същата глава Исус говори за безплодната смокиня. Той не се помоли, а просто каза на това дърво: „...никой да не яде плод от тебе до века“ (ст. 21).
Когато на другия ден Исус и учениците минаха покрай дървото, те видяха, че коренът на смокинята беше изсъхнал.
Петър си спомни и каза: „Учителю, виж, смокинята, която Ти прокле, изсъхнала.“
Исус му отговори: „Имайте вярата на Бога.“
Исус ни показа начина, по който Бог вярва. След това ни каза да вярваме по този начин.

Изповед: Аз виждам Божият вид вяра, демонстрирана от моя
Господ Исус Христос. Исус очаква да познавам и да използвам тази
вяра! И аз ще направя това!

Отец прославен

И каквото и да поискате в Мое име, ще го сторя, за да се прослави Отец в Сина.
- ЙОАН 14:13

Какво великолепно обещание!
Когато се родим в Божието семейство, получаваме правото и привилегията да използваме Името на Исус. Цялата власт, която е вложена в това Име, е дадена на нас, така че Отец да бъде прославен в
Сина. Синът не беше приет на земята. Той беше разпънат гол на кръст. Но където се проповядваше срама на кръста, там идваха властта, силата и честта на Името Му, това носеше изобилни благословения на човешката раса и прославяше Бог Отец. Исусовото Име е заело мястото на Исус на земята. Всичко, което Исус
можа да направи през земния си живот, може да направи и всеки вярващ. Исус е в това Име. Всичко, което Исус беше, всичко, което Той стори, всичко, което е Той, всичко, което ще бъде, се съдържа в това Име сега! Когато използваме Името на Исус, ние привеждаме в действие цялата пълнота на това, което Той стори на Голгота. В това Име присъства живият, изцеляващ Исус – за слава на Бог Отец!

Изповед: Аз ще използвам Името на Исус така, както пише в Словото Му и това ще носи слава на Бог Отец.

Приятелството

Всеки от нас познава някой, като този, за когото се разказва по-долу.



Един ден, когато бях още нов в гимназията, видях едно момче от нашия клас,

което си тръгваше от училище. Казваше се Кайл.



Изглеждаше така, като че ли е помъкнал всичките си учебници. Помислих си:

„Защо някой ще носи всичките си учебници вкъщи в петък? Трябва нещо да не е

наред”.



Бях си планирал чудесни почивни дни (събирания с приятели, малко игра на

футбол за неделя следобяд), така че поизпънах рамена и закрачих към къщи.



Както си ходех, видях група деца, които вървяха към Кайл. Нахвърлиха се

върху него, бутнаха учебниците от ръцете му и го повалиха в калта. Очилата

му полетяха и паднаха в тревата на около три метра от него. Той вдигна

поглед и видях ужасна тъга в очите му. Страшно ми дожаля за него. Приближих

се, докато той пълзеше по земята и търсеше опипом очилата си и видях сълзи в

очите му.



Подадох му очилата и му казах: „Тези са големи загубеняци. Остави ги.”



Той ме погледна и каза само: „Благодаря ти!”



Имаше огромна усмивка на лицето му. Беше една от онези усмивки, които

изразяват истинска благодарност.



Помогнах му да вдигне учебниците си и го попитах къде живее. Оказа се, че е

съвсем близо до нас, така че се учудих, че досега не съм го виждал… Каза ми,

че преди това е бил в частно училище. Никога не бях общувал с някого, който

е бил в частно училище!



Вървяхме заедно по целия път до вкъщи и аз носех част от учебниците му.

Оказа се, че е много готино момче. Попитах го иска ли да поиграе футбол с

мен и моите приятели, той каза: „Да”.



Размотавахме се заедно през двата почивни дни и колкото повече опознавах

Кайл, толкова повече го харесвах, а и моите приятели мислеха същото за него.



Дойде понеделник сутрин и ето го Кайл отново с огромната купчина учебници.

Спрях го и му казах: „Виж, човече, ще направиш страшни мускули, ако разнасяш

тези учебници всеки ден!” Той просто се разсмя и ми връчи половината.



През следващите четири години Кайл и аз станахме първи приятели.





* * *



През последната година в гимназията започнахме да мислим за колежа. Кайл

реши да се запише в Джорджтаун, а аз в Дюк. Знаех си, че винаги ще сме

приятели и разстоянието няма да е проблем за нас. Той искаше да стане лекар,

а аз мислех за бизнес или футболна стипендия.



Кайл беше избран да произнесе речта при завършване на випуска. Аз го дразнех

през цялото време и се радвах, че не аз съм този, който трябва да говори

пред всички.



Дойде денят на дипломирането, видях Кайл. Изглеждаше страхотно. Беше едно от

онези момчета, които наистина откриват себе си през годините в гимназията.

Беше се източил и заякнал и изглеждаше наистина супер с очилата си. Имаше

повече срещи от мен и всички момичета го харесваха. Човече, понякога го

ревнувах! Това беше един от онези дни.



Виждах, че е нервен заради речта, която му предстоеше, така че го тупнах по

рамото и му казах: „Ей, умнико, ще се справиш!” Той ме погледна с един от

онези погледи (с истинска благодарност), усмихна се и каза: „Благодаря”.



Прокашля се и започна речта си.



„Завършването на гимназията е времето, когато благодарим на онези, които са

ни помогнали да преминем през тези години – родителите, преподавателите,

близките, може би треньорът… но най-много на приятелите. Искам да ви кажа,

че това да бъдеш приятел на някого е най-големият подарък, който можеш да му

направиш. Сега ще ви разкажа една истария”.



Гледах невярващо приятеля си, който разказваше за първия ден, когато се

срещнахме. Той бил решил да се самоубие през онази събота. Разказваше как

разчистил шкафчето си в училище, така че да не се налага майка му да го

прави след неговата смърт.



Погледна право към мен и леко се усмихна.



„За щастие бях спасен. Моят приятел ме спаси и непоправимото не се случи”.



Една въздишка се изтръгна от присъстващите, когато това красиво и популярно

момче разказа пред всички за този момент на слабост в своя живот. Видях

майка му и баща му, които гледаха към мен с усмивки на благодарност. До този

момент не бях осъзнавал дълбочината на случващото се…



НИКОГА НЕ ПОДЦЕНЯВАЙТЕ СИЛАТА НА СВОИТЕ ДЕЙСТВИЯ!



С един малък жест можете да промените човешки живот – към добро или към

лошо… Всички ние сме свързани и си влияем взаимно по един или друг начин.









Приятелите са онези, които ни изправят на крака, когато сме забравили, че

можем да летим.



Вчерашният ден е история.



Утрешният ден е загадка.



Днешният ден е подарък.





Не знам дали наистина има седмица или ден на приятелството, но можем да

покажем на приятелите си, че държим на тях. Може да препратиш до тях това

писмо, или още по-добре - да им се обадиш, а най-добре да им покажеш, че ги

цениш на практика.

Името

Тогава Исус се приближи към тях и им говори, казвайки: Даде Ми се всяка власт на небето и на земята. Идете, прочее...
- МАТЕЯ 28:18,19
И тия знамения ще придружават повярвалите: в Мое име...
- МАРКО 16:17

Как ще се отрази на живота ти, ако богат човек ти даде легален документ, който можеш да използваш за задоволяване на всичките ти нужди?
Да, ние получихме нещо по-велико от това! Бог ни даде силата и пълномощното да използваме Името на Исус! А това Име има авторитет на тази земя. Използването на това Име не е въпрос на вяра, а по-скоро приемане на легалните ти права в Христос и заемане на мястото ти като Божий син, използвайки това, което ти принадлежи. Неговото Име ти принадлежи! Ние имаме право да използваме това Име срещу враговете ни. Имаме право да използваме това Име в хвалението и поклонението ни, а също така и в нашите молитви. Слава на Бог, това Име ни принадлежи! Това Име ни беше дадено, за да осъществим Божията воля във времето, в което живеем. Ранната Църква използваше тази власт. Те действаха като заместници на Исус. И ние трябва да използваме Името Му и да действаме като Него днес!

Изповед: Цялата власт на Небето и на земята е в Името Исус. Използването на това Име и авторитета Му са дадени на мен. Аз имам право да използвам Името на Исус!

Способност

Такава увереност имаме спрямо Бога чрез Христа. Не че сме способни от само себе си да съдим за нещо като от нас си; но нашата способност е от Бога, Който ни и направи способни като служители на един нов завет, - не на буквата, но на духа; защото буквата убива, а духът оживотворява.
- ІІ КОРИНТЯНИ 3:4-6

Ние не сме обикновени хора.
Ние имаме свръхпотенциал.
Ние сме обединени със самия Бог.
Ние осъществяваме Божията воля тук на земята.
Ние сме проводниците, чрез които Бог се изявява на света.
Щом като способността ни е от Бога, то напълно нормално е Неговата
способност да бъде наша способност.
Сега ние можем по-добре да разберем І Коринт. 3:9, „защото сме съработници на Бога...“ Това означава общение с Отец! Той ни снабдява със сила, мъдрост, благодат и способности – свръхестествени инструменти, с които Бог ни прави способни служители на Новия Завет.

Изповед: Бог ме прави способен служител на Новия Завет. Способността ми е дадена от Бога. Аз съм Негов съработник в осъществяването на волята Му на земята.

Съединени с Божията сила

И тъй, какво да кажем за това? Ако Бог е откъм нас, кой ще бъде против нас? Оня, Който не пожали Своя Син, но Го предаде за всички ни, как не ще ни подари заедно с Него и всичко?
- РИМЛЯНИ 8:31,32

Бог и ти работите заедно за осъществяването на Неговия план - спасението на света. Бог не може да стори това без теб, както и ти без Него. Това е причината, поради която Исус ни даде илюстрацията с лозата и пръчките. Лозата не може да носи плод без пръчките и пръчките не могат да живеят без лозата.
Днешният текст е част от обобщението на първите 8 глави на Римляни. Този пасаж ни показва абсолютното единство на Бог Отец с Неговите
деца. Тук се вижда съвършенното общение и сътрудничество между Божиите деца и техния Небесен Отец. В този пасаж се разкрива също
властта на Божиите деца над силите на тъмнината и обстоятелствата. Апогеят на този пасаж е в стих 37: „Във всичко това ставаме повече от победители чрез Този, Който ни е възлюбил.“
Бог работи активно в твоя полза. Той воюва за теб. Той снабдява всичките ти нужди. От богатството на славата Си Той ти дава Неговата мъдрост и способности!

Изповед: Бог е откъм мен! Кой може да бъде против мен? Аз съм в единство с Отца ми! Той действа в моя полза. Той снабдява нуждите ми. Аз общувам с Него и Му съдействам!

God With US

Общение в молитва

Това, което сме видели и чули, него възвестяваме и на вас, за да имате и вие общение с нас; а пък нашето общение е с Отца и с Неговия Син Исус Христос. И това ви пишем, за да бъде пълна
вашата радост...Но ако ходим в светлината, както е Той в светлината, имаме общение един с друг, и кръвта на Сина Му Исуса /Христа/ ни очиства от всеки грях.
- І ЙОАН 1:3,4,7

Ако общуваш с Бог и ходиш в светлината както Той е в светлината, молитвата ще стане една от скъпоценностите, които си наследил в Христос.
Молитвата означава да участваш в силата на Бог Отец. Това общуване с Него е с цел да се осъществи волята Му на земята. Молитвата никога не би трябвало да бъде проблем или бреме за теб, а радост! Истинската молитва не те ограбва, напротив, тя винаги ти дава нещо, тъй като общуваш с Бога.

Изповед: Аз общувам с моя Отец в молитва. И радостта ми е пълна! Аз говоря на Бога и слушам какво Той ми казва, за да мога да извърша волята Му на земята.

Общение

Верен е Бог, чрез Когото сте били призовани в общението на Сина Му Исуса Христа нашия Господ.
- І КОРИНТЯНИ 1:9

Най- голямата почит, с която Бог те е удостоил , е да бъдеш съучастник с Бог Отец, Бог Син и Святия Дух в осъществяване на Божия план за спасение на човешката раса. Чрез новорождението ти придоби роднинска връзка със Създателя на
Вселената! Ти стана Божие дете. Но роднинството без общуване е мъртво. То е като брак без любов или общуване.
Общението с Бог е майка на вярата. А Бог те е призвал лично в общението с Неговия Син.

Изповед: Бог ме е призвал в общението с Неговия Син, Исус Христос. Аз ще живея в близко общение с Исус. Аз ще говоря с Исус. Аз съм съучастник с Бог Отец, с Исус Христос и със Святия Дух в осъществяването на Божия велик план за спасението на човешката раса.

Съкровището на благодатта

Божествената милост съдейства за изработването на човешкото спасение



Една от великите истини, разкрити в учението на Евангелията и Новозаветните послания, е, че явяването на Христос в света бележи нов етап в развитието на Бого-човешките взаимоотношения. Ако преди идването на Христос взаимоотношенията между Бога и Неговия народ са били регулирани от Моисеевия закон, то след Христовото идване това общуване е основано на принципа на благодатта. Именно благодатта е онзи непоклатим фундамент, върху който е построено и основано цялото дело на спасението. Апостол Павел пише: „Защото се яви Божията благодат, спасителна за всичките човеци, и ни учи да се отречем от нечестието и от световните страсти и да живеем разбрано, праведно и благочестиво в настоящия свят, ожидайки блажената надежда, славното явление на нашия велик Бог и Спасител Исус Христос, Който даде Себе Си за нас, за да ни изкупи от всяко беззаконие и очисти за Себе Си люде за Свое притежание, ревностни за добри дела” (Тит 2:11-14)
Юридически аспект
Но какво всъщност е благодатта? Какво означава тази дума, на която толкова често се натъкваме в Новия Завет? Какво представлява благодатта в своята вътрешна природа?
Както в древността, така и в наши дни, онези думи, които най-често биват употребявани, като че ли лесно загубват смисъла си. Независимо колко съдържателна е една дума, нейната честа употреба неизбежно я лишава от съдържание. Думата „благодат” е неизменна част от християнския религиозен речник вече две хилядолетия. За това понятието „благодат” трябва да се обясни отново на съвременния християнин.
Най-често разпространеното схващане за благодатта (особено в евангелските среди) е, че благодат означава „незаслужена милост”. За благодат обикновено говорим тогава, когато стане въпрос за юридическия аспект на спасението на човека, независимо дали се отнася до индивидуалното или общочовешкото спасение. Апостол Павел категорично заявява: „Защото по благодат сте спасени чрез вяра, и то не от самите вас; това е дар от Бога.” (Ефисяни 2:8) Благодатта е проява на божествена милост към човека. Тя е „незаслужено оправдание”, благодарение на което човекът е помилван и освободен от смъртно наказание. Човечеството е съгрешило пред Бога и заслужава смърт, но Бог решава да прояви милост към него като изпраща в света своя единороден Син – Исус Христос ,за да умре със заместническа смърт, понасяйки цялото наказание за греха на човечеството. От този момент нататък, спасението и вечният живот са възможни, тогава, когато човек приеме тази заместническа жертва, чрез вяра. Човекът не може да изработи спасение за себе си, въпреки, че непрестанно се е опитвал да го постигне, било чрез неизброими жертви или чрез неимоверни усилия да бъде морален. Спасението обаче е оставало все така непостижимо. Божествената педагогика позволила на човека да осъзнае, че постигането на спасение за човека е възможно единствено, ако самият Бог изработи това спасение. „А когато се изпълни времето, са думите на апостола, Бог изпрати Сина Си, Който се роди от жена, роди се под закон, за да изкупи онези, които бяха под закона, та да получим осиновението.” (Галатяни 4:4,5) Христос, въплътилият се Син Божи, второто лице на Светата Троица изработва спасение за нас, като постига онова съвършенство, за което е бил предназначен първият човек Адам. Бивайки напълно покорен на Своя Небесен Отец и Неговата воля, той става съвършения човек, Втория Адам. За разлика от всички останали хора, той не заслужава смърт, ето защо, заемайки нашето място на кръста, става основание за нашето оправдание.
Благодатта е акта, чрез който справедливият Бог-Съдия счита смъртта на Своя единороден Син за наша и ни освобождава от наказанието, което заслужаваме, прощава дълговете ни, оневинява ни и ни приема като Свои синове.
Когато Новият Завет говори за благодат, се има предвид, както проявата на божествена милост към човечеството, така и божествено съдействие за изработването на човешкото спасение.
Терапевтичен характер
Но благодатта освен юридически и правосъден характер, отнасящ се до божественото правосъдие има и терапевтичен характер. Спасението на човека не е просто оправданието му от вината за грях. Спасението е процес, в който Бог лекува човека от раните, нанесени му от грехопадението. Грехът е не само вина, но и болест, която пропива цялото естество на човека и го покварява отвътре. След грехопадението природата на човека се е изменила. Неговият ум, воля и сърце са се помрачили, изгубили са способността да разбират божествените цели за човешкия живот и сами да достигнат до тях. Тялото на човека не само е станало смъртно, но е станало господар на душата. Духовните ценности в човека, уподобяващи го на Бога, са изместени от необходимостта на природата. За да достигне до Бога, за да се одухотвори и активно да живее в божествената воля за своя живот, човекът има нужда от външна подкрепа, тъй като онова, което той притежава в себе си не е достатъчно за постигането на подобна висока цел. Благодатта е именно онази външна за човека сила, която му се дарява за да постигне всичко, за което е предназначен. За това благослова на апостолите е: „Благодат и мир да ви се умножи чрез познаването на Бога и на Исуса, нашият Господ (ІІ Петрово 1:2) или благодат, милост, мир да бъдат с нас от Бога Отца и от Господа Исуса Христа.” (ІІ Йоана 1:3; І Коринтяни 1:3; Галатяни. 1:3; Ефесяни 1:2) Божията благодат е просветляваща, лекуваща и винаги изграждаща. Тя осветлява мислите ни, влага в сърцата ни богоугодни копнежи и желания, подсилва и укрепва волята ни така, че ние вярващите да бъдем способни да прозрем Божиите мисли, да приемем онова, което е в Божието сърце и то да ни подкрепи в изпълнението на Божията воля. В този смисъл, всеки християнин не само се спасява чрез вяра по благодат, но също така е длъжен да изживява всеки ден това спасение.
Настойничество и съпричастност
Благодатта е сила за нов, богоугоден живот. В това се състои основната разлика между благодатта и закона. Докато законът разкрива Божията воля, но оставя човека напълно безсилен да я изпълни, благодатта не само озарява вярващия с познаване на Истината, но влага в него необходимата сила тя да бъде живяна. Благодатта е силата, чрез която можем да победим греха в личния си живот. „Защото грехът няма да ви владее, понеже не сте под закон, а под благодат”, ни учи ап. Павел (Римляни 6:15). Без благодатта ние оставаме напълно безпомощни в борбата с греха. Тя ни е дарена именно, за да се извисим духовно и да постигнем онова освещение, без което никой няма да види лицето на Господа.
В същото време благодатта е и силата, чрез която да служим на Бога в разнообразните служения, към които Той ни е призовал. В контекста на своите разсъждения за разнообразните служения и дарби, дарени на църквата, ап. Павел пише: „А на всеки от нас се даде благодат според мярката на това, което Христос ни е дал.” (Ефисяни 4:7) Божията благодат не е дарена на отделния вярващ единствено и само за неговото лично духовно изграждане. Тя е дарена за благото на общността от вярващи и нейното изграждане като храм и тяло на живия Бог. Това има в предвид апостол Петър, когато казва: „Според дарбата, която всеки е приел, служете с нея един на друг като добри настойници на многообразната Божия благодат” (1 Пет. 4:10)
Благодатта, излята в живота на всеки вярващ и дарена му посредством силата на Святия Дух, задължава всеки вярващ да се включи в живота на Църквата, да участва в него активно, творчески, вграждайки се в този живот посредством духовните и природните дарби, с които разполага. Благодатта е “съкровището”, което всеки вярващ притежава, на което е направен “настойник” и което трябва да вложи в “Божията съкровищница” – Църквата. Единствено там това съкровище не се разпилява, но достига до онези, който имат нужда от него.
Единствено изливането на благодатната сила в живота на отделния вярващ и неговото посвещение към общия църковен живот, обособява Църквата като “пълноводна река”, река от благодат, която се изпълва от малките благодатни потоци, извиращи от живота и делата на отделните вярващи. Ето защо, преживяването на Божията благодат е свързано не само с преживяването на Божието присъствие, но и с нашата съпричастност към живота на Христовото тяло - Неговата Църква. Благодатта е онази божествена сила, която ни кара да забравим за себе си и да се устремим към Бога и ближния, като ги възлюбим и се посветим на това да ги обичаме и вярно да им служим.
Реално присъствие
Последното, но съвсем не най-маловажното, което можем да кажем за благодатта е, че тя е реалното Божие присъствие в нас. Благодатта не е безлична енергия, но самият Святи Дух – третото лице на Светата Троица, присъстващ в нас. Святият Дух се преживява като благодат. Неговото животворящо присъствие в сърцето на вярващия се усеща като сила. Тази сила се проявява многообразно и се преживява с различен интензитет. Това се дължи на факта, че макар и да обитава в сърцето на вярващия, Святият Дух се влива в него с нова сила всеки път, когато вярващият е в непосредствено общение със Светата Троица. Святият Дух е като духовна река, в която човек се потапя, всеки път в различни дълбочини, или като разстилащо се в атмосферата ароматно ухание, което се усеща в различна степен. Всеки път, когато се чувстваме изпълнени с Божията благодат, ние всъщност сме изпълнени със Святия Дух, Който се влива в нас, за да ни помогне да се “съединим” с Бога, да придобием образа Му и изпълним волята Му. За това Новият Завет ни учи непрестанно да се изпълваме с Духа, който вече сме получили (Ефисяни 5:18). В известна степен може да се каже, че за нас и нашето спасение Синът Божий е станал човек, а Святият Дух е станал благодат, за да можем по благодат (сиреч, чрез Светия Дух) да бъдем във всичко като Сина Божий, както в настоящия, така и във вечния живот.


П-р Димитър ЛУЧЕВ

Постоянният Му дом

..Да ви даде, според богатството на славата Си, да се утвърдите здраво чрез Неговия Дух във вътрешния човек, чрез вяра да се всели Христос във вашите сърца...
- ЕФЕСЯНИ 3:16,17

Как всъщност Христос се установява да живее постоянно в сърцето ти? Чрез твоята вяра.
Това, което Бог иска да направи, е именно да обитава постоянно в сърцето ти! Но това е, което християните не Му позволяват да направи!
(Забележи, че този библейски текст се отнася за новородени, изпълнени с Духа християни.)
Християните пеят: "Дойди при нас, Господи...", което допуска, че Господ не е при нас, но ако все пак успеем да Го доведем при себе си, тогава Той би могъл да стори нещо за нас. Пеем също: "Протегни ръка и докосни Исус, когато мине покрай теб." Всички тези сантиментални фрази се базират на чувствени възприятия. Не е нужно да протягам ръка, за да докосна Господа, защото Той живее в мен! Или пък пеем: "Само едно Твое докосване, Господи..." Защо да търся докосване, когато Святият Дух живее вътре в мен? Довери се на Бог, Който вече живее в теб! Научи се да живееш със
съзнанието: "Бог в мен"!

Изповед: Аз съм утвърден здраво чрез Неговия Дух във вътрешния човек. Христос живее постоянно в сърцето ми!

Същият Дух

И ако живее във вас Духът на Този, Който е възкресил Исуса от мъртвите, то Същият, Който възкреси Христа Исуса от мъртвите, ще съживи и вашите смъртни тела чрез Духа Си, който обитава във вас.
- РИМЛЯНИ 8:11

Словосъчетанието "смъртни тела" не се отнася за бъдещите възкресенски , а за сегашните ни смъртни тела! Телата ни не стават смъртни в гроба, те са смъртни сега. Божият Дух обитава в тях сега и ние се нуждаем сега от съживление на смъртните ни тела чрез Божия Дух, Който обитава в нас. Една от причините Святият Дух да обитава в смъртните ни тела е, за да ни изцелява от болестите, които ежедневно ни атакуват.
Изцелението е част от Божия план или Завет за нас днес. Изцелението е част от снабдяването за децата Му - Неговото Тяло - тук на земята. Ако можехме да разбираме Божия план на изцеление както трябва, то тогава хората щяха да бъдат изцелявани още с първите симптоми на болестта!

Изповед: Същият Дух, който възкреси Христос от мъртвите, обитава в мен. Той живее в мен. Той съживява и изцелява смъртното ми тяло.