Когато Мойсей слезе от планината, той носеше със себе си присъствието и славата на Бог. Хората искаха да избягат и да се скрият! Така ВИНАГИ е изглеждало Съживлението. То е нашествие на изключителното свято Божие присъствие. И този модел се повтаря във всички Съживления. Човешките сърца са много подобни през поколенията. Така че Божието свято присъствие има еднакъв ефект. Някои са изобличени, други се ядосват, а мнозина плачат силно в покаяние. Отново и отново, от Книгата на Деянията до сега, ние виждаме да се случва едно и също. И това е причината да не е трудно да се различи фалшификата от истинското нещо.
Говоря за хиляди години на Съживления – където Бог изобличаваше хората по същия начин.
Някои ми казват: „О, сега ще е различно”.
Да, винаги има по нещо „ново” в Съживлението, но Бог се справя със сърцата на хората винаги по подобен начин. Наистина ми е неприятно, когато наричат най-новата шумотевица в църквата „Съживление”. Това наистина ме наранява. Трябва да видим хората „пронизани в сърцето” както в онзи ден на Петдесятница. Имаме нужда от пронизващо проповядване като това на Фини, Уесли и Йоан Кръстител. А „хладната” църква се нуждае от това повече от всички останали.
Тези, които говорят за Съживлението като време на голямо празнуване, събиране и радост, изглежда не осъзнават, че тези неща са „плодовете”, които СЛЕДВАТ истинското Съживление. Само по себе си то е насочено към очистване, пречистване и след това изливане на сила в Божиите хора. Ако те са изпаднали в състояние на духовно отричане или хладност, то първото нещо, което носи истинското Съживление, е дълбоко ПОКАЯНИЕ. Цялата идея е да видим тези християни изобличени и изчистени, така че да могат отново да бъдат чисти съдове, които да носят Божието благословение и спасение на умиращия свят – така че те отново да покажат Неговата слава по цялата земя. Истинското Съживление слага Божиите деца на техните колене.
Както казва Франк Бартълман: „Дълбочината на съживлението ще бъде определено от дълбочината на духа на покаяние”.
Следното е едно описание на съживителни молитвени събрания в Уелс през 1858-59 г. (типично за много съживления): „В голям ужас вечното стана първо за тях реалност. Те изглеждаха потънали в дълбочините на божествена мъка... В продължение на седмици гласът на плача и звука на тъженето се чуваха в събранията. Къщата често беше толкова пълна с божествено присъствие, че нечестивите хора трепереха в ужас; а при привършването понякога те бягаха като от надвиснала опасност; в други случаи стояха като залепени на местата си...”
Един свидетел на известното Уелско Съживление от 1904 г. казва, че не красноречието на Евън Робъртс е съкрушавало хората, но неговите сълзи. „Той се съкрушаваше, плачейки горчиво към Бог да ги прекърши, в агония на молитва сълзите се стичаха по бузите му, а цялото му същество се гърчеше. Силни мъже падаха и ревяха като деца... звукът на плач и оплакване изпълваше въздуха”.
Ето един типичен откъс от автобиографията на известния Чарлс Фини относно едно събрание, което провел на едно особено нечестиво място: „Бях им говорил в този дух на директно приложение не повече от четвърт час, когато изведнъж върху всички тях падна величествено присъствие. Цялото събрание започна да пада от столовете си във всички посоки и да се моли за милост. Ако имах по един меч във всяка ръка нямаше да мога да ги покося толкова бързо от местата им. И наистина, почти цялото събрание беше или на колене, или проснато за по-малко от две минути след първоначалния шок. Всеки, който беше въобще в състояние да говори, се молеше... Разбира се трябваше да спра с проповядването, защото повече никой не ми обръщаше никакво внимание. Видях възрастния човек, който ме беше поканил да проповядвам, да стои по средата на къщата, оглеждайки се смаяно. Извисих гласа си, почти викайки към него, за да ме чуе посред шума от ридаене и сочейки го, казах: „Не можеш ли да се молиш?”...”
В този вид истинско изливане на Святия Дух, Божието присъствие е много осезаемо. Франк Бартълман описва едно от събранията по време на Съживлението „Азуза Стрийт” от 1906 г. По следния начин: „Бог дойде по такъв прекрасен начин близо до нас, че като че ли Небето ни обкръжаваше. Такава божествена „тежест на слава” беше върху нас, че ние можехме само да лежим на лицата си. Дълго време не можехме дори да седим. Някои стояха на пода на лицата си понякога през цялата служба. Аз рядко можех да стана, през повечето време бях проснат на земята.”
Можем много да продължаваме с подобни цитати – и това е тема, с която трябва да се запознаем добре. Защото Бог иска да донесе ИСТИНСКО СЪЖИВЛЕНИЕ в тези дни – но възможността за фалшификати е голяма.
Молете се за ИСТИНСКО изливане, приятели.
Бог да благослови всички ви,
Андрю Стром
Публикации
